Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1423 25.06.2020 г. Град Бургас
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На двадесет и четвърти юни
Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 10142 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Т.И.Н. против „ТРЕЙСИ ЛИНК” ЕООД и допълнително уточнена искова
молба, с която се моли да бъде прието за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответникът
дължи на ищцата суми, присъдени със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 7955/2019 г. на БРС, а именно: сумата от 3 340,00
лв., от които 2 800 лв. - сбор от
неплатени трудови възнаграждения за периода 01.10.2018 г. – 16.01.2019 г. (по
800 лв. месечно) и 540 лв. - разходи за транспорт за периода 01.09.2018 г.
- 16.01.2019 г. (по 120 лв. месечно),
ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане
на главницата, а при условие на евентуалност - ако установителният иск бъде отхвърлен
- е предявен осъдителен иск за същите суми. Претендира се и заплащане на
направените от ищцата разноски. Твърди
се, че през периода 26.10.2017 г. – 16.01.2019 г. страните са били в трудово
правоотношение и ищцата е работила на различни длъжности в х-л „********” в гр.
П***, като процесните суми й се дължат, но не са платени. Ищцата се явява лично
и с процесуален представител в съдебно заседание, като поддържа предявените
искове и моли да бъде постановено неприсъствено решение. Ангажирани са писмени
доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 128, т. 2 от КТ, а евентуално
предявеният осъдителен
иск е с правно
основание чл. 128, т. 2 от КТ, като същите са
допустими.
Първоначално са били предявени и установителен
иск по чл. 422 от ГПК за сумата от сумата от 1 002,00 лв., представляваща
сборна мораторна лихва върху претендираните трудови възнаграждения, дължима за
периода 01.10.2018 г. – 16.01.2019 г., евентуален осъдителен иск за тази сума, както
и искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 460 лв. -
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, от които 300 лв. за 20 дни
неползван отпуск за 2018 г. и 160 лв. за 10 дни неползван отпуск за 2019 г., както
и сумата от 1 030 лв. - обезщетение за прекратяване на трудовия договор на
ищцата без предизвестие на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяването на исковата молба, но в съдебно
заседание тези искове са били оттеглени, поради което в тази част
производството по делото е прекратено.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е
изразил становище по съществото на спора, не е представил доказателства. В съдебно заседание не се явява
представител на ответника, редовно призован.
След преценка на събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените
по делото доказателства (Трудов договор № 3/25.10.2017 г., Заповед № 3/14.12.2018
г. за прекратяване на трудово правоотношение, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, декларация на пълномощник на ответника и
преписка на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас) може да се направи
обоснован извод, че през процесния период страните са били в трудово
правоотношение, както и че на ищцата се следват трудови възнаграждения и транспортни
разходи в претендираните от нея размери, като по делото липсват твърдения и
доказателства дължимите суми да са й платени. С оглед на това съдът намира, че
в случая може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на
предявения главен иск
С оглед на
горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов
представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като дружеството е било уведомено за
последиците от непредставянето на отговор и неявяване по делото, съдът намира,
че в случая са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, като предявеният главен иск следва да
бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид
уважаването на главния установителен иск по чл. 422 от ГПК, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален осъдителен иск за същите суми.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата и сумата от 560 лв., представляваща направените от
нея разноски по делото - платено адвокатско възнаграждение.
Тъй като настоящото производство е
безплатно за работника, то предвид уважаването на исковете ответникът следва да
заплати по сметка на РС-Бургас дължимата държавна такса за тяхното разглеждане,
която е в общ размер от 162 лв.
Мотивиран от
горното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за
установено по отношение на „ТРЕЙСИ ЛИНК” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ********, представлявано от И. Х. М., че същото дължи на Т.И.Н.,
ЕГН **********,***, сумата от 3 340,00 лв. (три хиляди триста и четиридесет лв.), от които 2 800,00
лв. (две хиляди и осемстотин лв.) - сбор от
неплатени трудови възнаграждения за периода 01.10.2018 г. – 16.01.2019 г. и 540 лв. (петстотин и четиридесет лв.) – транспортни разходи за периода 01.09.2018 г. - 16.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, които суми са част от предмета на Заповед
№ 3590/ 27.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 7955/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ТРЕЙСИ ЛИНК”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от И. Х. М., да заплати на Т.И.Н., ЕГН **********,***, сумата от
560,00 лв. (петстотин и шестдесет лв.), представляваща направените от нея
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ТРЕЙСИ ЛИНК”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от И. Х. М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Бургас държавна такса в размер на 162,00 лв.
(сто шестдесет и два лв.).
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА