Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№      ………….…/………………… , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Донка Митева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5495 по описа за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на З.М.М. ЕГН **********,подадена чрез адв. Н.И. от ВАК, против НП № 18-0819-004306 от 05.11.2018год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 40, ал.2 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че така издаденото НП  е незаконосъобразно и несправедливо, заявява, че оспорва фактическата обстановка отразена в акта и НП като твърди, че няма доказателства които да сочат авторство от негова страна по отношение на нарушението за което му е било наложено наказание, навежда твърдения и за допуснати съществени нарушени яна процес.правила – имало разминаване във фактическите обстановки отразени в акта и НП. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият оспорва фактите отразени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното обвинение.

Въззиваемата страна редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

На 19.06.208год. вечерта около 22:30ч., св. И.Щ., живущ ***, слязъл до автомобила си паркиран в двора на кооперацията в която живеел. Същият видял въззивника (негов съсед), който бил също бил в двора на кооперацията с лекият си автомобил „Форд торнео конект“ с ДК№ В3151ВК и го придвижвал напред в двора. Въззивникът излязъл от автомобила  и започнал да вика, че ще изпотроши останалите коли паркирани в двора защото му пречели. Св.Щ. видял че въззивника е в нетрезво състояние и не реагирал. Същият се прибрал в дома си и споделил с родителите си какво е видял долу. Родителите му излезли на терасата и започнала размяна на реплики между тях и въззивника. Св. Щ. решил да се обади в полицията за да не стане нещо лошо и го сторил. За да ориентира полиците за мястото св. Щ. излязъл на улицата пред кооперацията в която живеел. Там близо до гаражната врата видял група момчета, които го попитали дали знае за човек който блъска коли защото тяхната кола била ударена. Св. Щ. и казал, че имат разправия със съсед. На място пристигнал екип на І РУП Варна в който участвал и св. Х.Х.. Полицаите установили, че действително е било допуснато ПТП и повикали за съдействие екип на сектор ПП. На място пристигнал такъв, в който участвал св. Т.. Служители на сектор ПП огледали автомобила на въззивника който бил в двора на кооперацията така и автомобила паркиран на улицата и също с поражения и преценили, че въззивника е причинил ПТП-то. Последният още тогава оспорвал той да е управлявал автомобила на улицата и да е ударил другият такъв като твърдял, че автомобилът му е бил докаран в двора от друго лице. На място обаче бил съставен протокол за ПТП, както АУАН срещу въззивника бл.№ 809870 в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДП, тъй като на 19.06.2018год., около 22:40ч.,  в гр.Варна, по ул. „Иван Вазов“ №  23 управлявал собственият си лек автомобил форд Торнео конектс ДК№ В3151Вк като при движение на назад не следи непрекъснато пътя зад МПС-то и блъска паркирания зад него от ляво на пътното платно л.а В5866КТ. ПТП с мат. щети.

Актът бил надлежно предявен за подпис на въззивника, който отказал да го подпише в присъствието на свидетел.

На 05.11.2018год. въз основа на акта АНО издал атакуваното НП като в общи линии приел изцяло фактическата обстановка изложена в акта (приел единствено, че блъснатия от въззивника лек автомобил се е движел зад него. Приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 20лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

С НП на въззивника е наложено наказание за това, че на 19.06.2018год., при управление на МПС нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗДП като в резултат на това е причинил ПТП.

Съгласно посочената по-горе разпоредба по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

В конкретния случай по делото не е спорно, че автомобила собственост на въззивника е участвал в ПТП на датата посочена в акта. В същото време обаче не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, които да установят, че въззивникът е управлявал автомобила и извършвайки маневра движение назад на улицата е блъснал другия автомобил участвал в произшествието.

В показанията си пред съда св. Т. актосъставителя заявява, че не е очевидец на ПТП-то, че е посетил същото след като е бил изпратен на мястото от ОДЧ на сектор ПП, а авторството на нарушението било установено от обяснения на свидетели като не може да посочи кои точно са те. 

В показанията си пред съда св. И.Щ.  - вписан в акта като свидетел очевидец сочи, че именно той  е подал сигнала в полицията, но той е бил по повод на спречкване между него и баща му и за „да не направи нещо“. Заявява, че никога не е сочил въззивника като водача, който при движение назад е блъснал другия автомобил защото изобщо не е видял подобно нещо. Видял само вътре в гаража докато прави маневра. В контекста на горното са и обясненията които св.Щ. е дал в писмен вид на полицейските служители и приложени към АНП.

За авторство от страна на подсъдимия по отношение на ПТП-то не сочат и останалите разпитани по делото свидетели, което е и обяснимо предвид на това че тези свидетели също не са били очевидци на ситуацията. Пристигнали са във връзка с подадения от Щ. сигнал. Единствената индиция за касателство на въззивника към ПТП-то се съдържа в приложената към АНП докладна записка изготвена от св. Х. до началника на І РУП. Видно обаче от нея информацията отразена там се базира на данни съобщени от подателя на сигнала (т.е. на св.Щ.) който отрича да е възприел подобни факти, а и не е посочил такива в писменото обяснение което е дал в деня на произшествието.

На следващо място от показанията на св. Д. по категоричен начин се установява, че именно той е управлявал въпросната вечер автомобила на въззивника (по молба на последния) и именно той го е паркирал вътре в гаража след което му се обадил че е там. Горното наред с безспорните данни, още тогава в деня когато е бил съставен АУАН (на мястото на произшествието) въззивника категорично е отричал именно той да е управлявал автомобила на улицата влече извод за недоказаност на адм.наказателното обвинение по безспорен и категоричен начин, съответно на извод за отмяна НП като издадено в нарушение на материалния закон.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0819-004306 от 05.11.2018год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР Варна с което на Зайд М.М. ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушаване нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

                               

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: