Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на девети юли
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки
адм. дело № 193 по описа за 2019 г. на КАС, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс, във вр.
с чл.166, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл.27, ал.3
от ЗПЗП. Образувано е по жалба от С.Н.А. от ***, чрез пълномощник,
против
Акт за установяване на публично държавно вземане №*** от *** г., издаден от директора
на ОД ДФ “Земеделие“, гр.Кърджали, с който на жалбоподателя е отказано изплащането
на финансова помощ в размер на *** лв., представляваща второ плащане по Договор №*** от *** г. и е определено задължение
в размер на *** лв., представляващо сумата от полученото първо плащане по горния договор. В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорения
акт, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, несъответствие с материалния закон,
както и с неговата цел. Твърди и липса на недобросъвестност от негова страна, като
счита, че е изпълнил изцяло предвидените в бизнес плана мероприятия, както и договорните
си задължения. В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба,
като в писмено становище излага допълнителни съображения за неспазване на процесуалния
ред за установяване на публични задължения, предвиден в Закона за управление на
средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Иска от
съда да отмени оспорения АУПДВ, като претендира и направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.
В писмено становище излага съображения за законосъобразността на оспорения акт,
като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване
на установената процедура и материалноправните разпоредби.
Счита, че предвид указаното в чл.38, ал.7, т.2 от Наредба №14/28.05.2015 г. за прилагане
на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“
от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. /Наредбата/,
поземлен имот с идентификатор *** в землището на ***, не следва да бъде включен
при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството на жалбоподателя.
Счита също, че е спазена и процедурата за издаване на оспорения акт. Претендира
и юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение
по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
На
21.07.2015 г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г., регистрирано
с Уникален идентификационен номер (УИН) ***. Към заявлението е приложен и бизнес
план /л.67-77 от делото/.
На 30.05.2016 г. между
ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя, като ползвател,
е сключен Договор №*** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 "Развитие
на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на *** лева,
от които: първо плащане в размер на *** лв., платими в двумесечен срок от сключването
на договора /чл.3, ал.2, т.1 от договора/ и второ плащане в размер на *** лв., в
срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована
заявка за второ плащане /чл.3, ал.2,т.2 от договора/. На ползвателя е вменено задължение
да изпълни изцяло представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключването
му, до 24.09.2018 г., както и всички останали нормативно и договорно установени
задължения, произтичащи от предоставеното подпомагане /чл.6, ал.1 и ал.3/.
Видно
от Уведомително писмо за одобрение №*** от *** г. на директора на ОД ДФ „Земеделие“-
Кърджали, на 03.06.2016 г. по банковата сметка на жалбоподателя е била преведена
сума в размер на *** лв., съгласно сключения договор за финансова помощ, като няма
спор, че горната сума, представляваща първо плащане по чл.3, ал.2, т.1 от договора,
е изплатена на жалбоподателя.
На
20.09.2018 г. С.А. е подал заявка за второ плащане /л.50-59 от делото/, към която
приложил и необходимите документи.
При
проверката на място, извършена на 10.10.2018 г. от служители на отдел "РРА"
към ОД на ДФЗ Кърджали е установено, че в стопанството на жалбоподателя са налични
65 майки – зайкини, както и 6 дка трайни насаждения - сливи, от които: 4 дка в имот
с идентификатор ***, а останалите 2 дка в имот с идентификатор ***, находящи се в землището
на ***. Заключението от извършената проверка
е, че инвестицията е извършена и функционира по предназначение.
С
писмо изх.№***/*** г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“- Кърджали, на основание
чл.26, ал.1, вр. с чл.34, ал.3 от АПК, жалбоподателят е уведомен, че при извършени
административни проверки след първо плащане и преди второ плащане, са установени
несъответствия, изразяващи се в липса на увеличение на икономическия размер на стопанството
с минимум *** евро, спрямо първоначалния размер, както и неточно изпълнение на бизнес
плана. В писмото е посочено, че при установеното неизпълнение на нормативни и договорни
задължения, се изисква връщане на полученото първо плащане, като лицето няма право
да получи второ плащане. Писмото е съобщено на жалбоподателя на 27.02.2019 г., видно
от известие за доставка, приложено на л. 37 от делото.
Във връзка с горното писмо, на 13.03.2019 г. С.А.
е депозирал възражение вх.№***, в което посочил, че е изпълнил заложеното в плана
увеличение на икономическия размер на стопанството, в т.ч. и като засадил 6 дка
трайни насаждения-сливи, установени при извършеното посещение на място. Сочи, че
заявеният в таблица 1А от бизнес плана имот с идентификатор ***, върху който засадил
част от трайните насаждения, е бил необработваем към датата на подаване на заявлението,
а последното било установено и при извършеното, преди сключването на договора, посещение
на място от служители на отдел ПСМП - Кърджали.
С
оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане,
издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, на жалбоподателя е отказано
изплащането на финансова помощ, в размер на *** лв., представляваща второ плащане
по Договор №*** от *** г., и е определено
задължение в размер на *** лв., представляваща сумата от полученото първо плащане
по договора. Актът е мотивиран с неспазване на условията на чл.15, ал.1; чл.6, ал.1
и ал.3, чл.13, ал.1 от сключения договор №***/*** г., както и на разпоредбите на
чл.15, ал.1, т.2 и чл.9, ал.2 от Наредба №14/28.05.2015 г. Прието е, че имот с идентификатор *** в землището
на ***, в който е установено отглеждане на 4 дка сливи, не е допустим за включване
при изчисляване увеличението на икономическия размер на стопанството. Съответно,
прието е, че увеличението на икономическия размер на стопанството, изчислен по приложение
№1 към чл.5, ал.14 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване култури
и животни възлиза на *** евро, поради което не е изпълнено изискването за увеличение
на икономическия размер на стопанството с най-малко левовата равностойност на *** евро, както и че не е изпълнен изцяло бизнес
плана. Посочено е също, че издаденият акт представлява и първа писмена оценка за
установяване наличие на нередност по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредба за администриране
на нередности по Европейските структурни фондове.
Оспореният АУПДВ е изпратен
на жалбоподателя по пощата и е получен на 21.05.2019 г., видно от приложеното известие
за доставяне /л.27/, а жалбата срещу акта е подадена на 04.06.2019 г.
По
делото е приложен и договор за наем /л.143/, сключен на 23.01.2015 г., по силата
на който, имот с идентификатор *** по КККР на ***, е предоставен за ползване на
жалбоподателя, за срок от 10 години.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена
в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
При проверката
за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира
следното:
С разпоредбата
на чл.20а, ал.4 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г.), на изпълнителния директор на
ДФ ”Земеделие” е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, на директорите на областните дирекции на фонда.
С приложената по делото Заповед №***/*** г., основана на чл. 20а, ал.2 и 4 от ЗПЗП,
чл. 11, ал.2, чл.44 и чл.45 от Устройствения правилник
на ДФ ”Земеделие”, ИД на ДФ ”Земеделие” е делегирал на директорите на ОД „Земеделие“,
съобразно териториалната им компетентност, правомощията по издаване на АУПДВ, както
и актове за отказ да се изплати заявена финансова помощ, вкл. и
по подмерки 6.1 и 6.3 по ПРСР 2014-2020. Следователно, оспореният акт,
издаден от директора на ОД „Земеделие“ - Кърджали е постановен от компетентен орган,
съобразно териториалната му компетентност и надлежно делегирани правомощия. Актът
е издаден в установената в закона форма и съдържа относими
към случая фактически и правни основания.
Не се установиха
и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, които да обосноват отмяната на акта. Административния орган е изяснил фактите и обстоятелствата
от значение за случая, като с писмо от 26.02.2019 г., жалбоподателят е уведомен,
на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, за откриване на производството
по издаване на АУПДВ. Спазена е и процедурата по издаването на акта, предвид разпоредбата
на §12, ал.1 ПЗР на ЗИД ЗПЗП.
В
случая страните не спорят, че към 24.09.2018 г. - посочената в договора и в бизнес плана, крайна дата, жалбоподателят отглежда
65 бр. майки-зайкини, съгласно заложеното в бизнес плана, както и че е засадил
6 дка трайни насаждения – сливи, от които: 4 дка в имот с идентификатор ***, а останалите
2 дка в имот с идентификатор ***, в землището на ***.
Административният
орган счита, че съгласно предвиденото в чл.38, ал.7, т.2 от Наредба №14/2015г.,
част от площта, използвана за създаване на трайните насаждения - имот с идентификатор
***, не следва да бъде включена при изчисляване увеличението на икономическия размер
на стопанството, поради това, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане,
ползвателят е имал сключен договор за наем на горния имот. След изключването му,
увеличението на икономическия размер на стопанството е под минимума от *** евро,
спрямо първоначалния размер.
Според чл. 38, ал.7, т.2 от приложимата наредба, при изчисляване на увеличението
на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включва земята,
която не е била включена при изчисляване на първоначалния икономически размер на
стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане, ползвателят
е имал сключени договори за наем независимо дали ползването на земята е било предоставено
на други лица. Установи се в случая, че имот с идентификатор *** по КККР на ***,
е бил предоставен на жалбоподателя за временно
и възмездно ползване за срок от 10 години, по силата на договор за наем, сключен
на 23.01.2015 г. Т.е, към датата на подаване на заявлението за подпомагане -
21.07.2015 г., кандидатът е имал сключен договор за наем на горния имот. За да е
налице обаче, хипотезата на чл.38, ал.7, т.2, следва този имот да не е бил включен
при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството, като включването
му би довело и до по-голям начален икономически размер на неговото стопанство, респ.
до по-малко увеличение на ИР на стопанството. Видно от данните, вписани в таблици
1 и 1А от приложения бизнес план, кандидатът
надлежно е отбелязал всички земеделски имоти, включени в неговото стопанство, към
датата на подаване на заявлението, като имот с идентификатор *** е вписан в таблица
1А, като необработваем. Т.е, такъв, върху който не се отглеждат никакви земеделски
култури, които биха били относими при изчисляване на първоначалния
ИР на стопанството. Последното се установява и от Приложение 1 към чл.5, ал.14 от
наредбата „Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделските стопанства“.
Според съдържанието на горната таблица икономическият размер на стопанството в стандартен
производствен обем се изчислява, като се умножи показателят за СПО, предвиден за
конкретна земеделска култура /изрично предвидена в таблицата/, с площта, използвана
за отглеждането й. Оттук следва, че земеделските площи, включени в стопанството,
които не се ползват за отглеждане на изброените в таблицата култури, още повече
пък необработваемите, не се включват при изчисляване както на първоначалния ИР,
така и на увеличението му, тъй като и в двата случая не водят до промяна на ИР.
По тази причина, жалбоподателят правилно е посочил и първоначалния икономически
размер на стопанството – *** лв., при подаването на заявлението за подпомагане,
като такъв, формиран от отглежданите в годината на кандидатстване 65 бр. зайкини-майки,
с показател за СПО - *** лв./глава,
защото необработваемата площ от 4 дка на имот ***, която кандидатът добросъвестно
е включил в таблица 1А от бизнес плана, няма отношение при изчисляване на ИР на
стопанството. В тази връзка, административния орган неправилно е тълкувал и приложил
разпоредбата на чл.38, ал.7, т.2 от наредбата, тъй като посочената там хипотеза
касае случаите на неправилно определен първоначален ИР на стопанството /поради небрежност
или недобросъвестност/, което води и до неправилно определяне на увеличението на
този размер, а последното е от значение за преценка на изпълнението на изискванията
на материалния закон и на сключения договор. По горните съображения, неправилно
площта на имот *** е била изключена при изчисляване увеличението на икономическия
размер на стопанството на жалбоподателя. Видно от заключението от проверката на
място, извършена на 10.10.2018 г. от служители на отдел "РРА" към ОД на
ДФЗ – Кърджали, заложената в бизнес плана инвестиция, предвиждаща отглеждането на
65 майки – зайкини, както и 6 дка трайни насаждения – сливи, е извършена и функционира
по предназначение. Съответно, увеличението на икономическия размер на стопанството,
изчислен по приложение №1 към чл.5, ал.14 от Наредбата, въз основа на допустимите
за включване култури и животни възлиза на *** лв. /*** евро, според т.2 от приложение №1 към чл.5, ал.14/, поради което е
изпълнено изискването за увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко
левовата равностойност на *** евро, като е изпълнен
изцяло и бизнес плана. Във връзка с горното
не е налице и соченото в оспорения акт неизпълнение на разпоредбите на чл.15, ал.1,
т.2 и чл.9, ал.2 от наредбата, респ. на задълженията по чл.6, ал.3, чл.13,ал.1 и
чл.15, ал.1 от Договора за отпускане на безвъзмездната финансова помощ. Следователно,
не са налични и основанията по чл.38, ал.1, т.2 и т.4 и т.24 от наредбата, да се
откаже второто плащане по чл. 10, т. 2, както и за връщане на полученото първо плащане
по договора за предоставяне на финансова помощ.
Не се установи и наличието на нередност, каквато се сочи в оспорения
акт,
тъй като в
случая не се констатира действие
или бездействие на жалбоподателя, което има или би
имало за последица нанасянето на вреда на
бюджета на Съюза, по смисъла на чл.2, §36 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013 на ЕП и на Съвета, вр. с §1, т.2 от ДР на Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове.
По изложените съображения,
оспореният акт се явява незаконосъобразен, като несъответен на материалния закон,
поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора,
предвид направеното искане и на основание
чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 2 010 лв., от които: 2 000 лв. за договореното
и изплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС № ***/*** г. и 10 лв. за внесената
д.т. Неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и предвиденото
в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
е възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като договореният размер
на адвокатското възнаграждение надвишава с 3 лв., минималния размер, определен съгласно
предвиденото в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване
на публично държавно вземане №09/06/1/0/01328/3/01/04/01 от 16.05.2019 г., издаден
от директора на ОД ДФ “Земеделие“, гр.Кърджали, с който на С. Н. А. е отказано изплащането
на финансова помощ в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор №*** от *** г. и е определено задължение
в размер на 24 447,50 лв., представляващо сумата от полученото първо плащане по горния договор.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, гр.София
да заплати на С.Н.А. от ***, ЕГН**********, разноски по делото в размер на 2010
лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: