№ 111
гр. Тетевен, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.а
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20234330100158 по описа за 2023 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено
основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнуение по чл.410 от ГПК,срещу ответника е образувано ч.гр.д.№863/2022г по описа на
РС-Тетевен,като против длъжника е издадена заповед за парично задължение в размер на
682.54 лева.
Във рръзка с връчване на заповедта по чл.47 от ГПК,предявява иск по чл.4522 от ГПК
срещу ответника за следното вземане:
-Сумата от 118.71 лева цена на дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилнви услуги.
-Сумата от 152.83 лева-незаплатени лизингэови вноски.
-Сумата от 411.00 лева-цена на дължима договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти.
Излага,че между него и ответника са сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги от дата 08.01.2018г,,допълнително споразумение ткъм договора,,като абонатът е ски
договор от същата дата на допълнителното споразумение-21.01.2020г,по силата на което е
взел мобилно устройство на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер
на 8,99 лева.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищеца
мобилни услуги,,за периода от 15.05.2020г до 14.08.2020г ищецът е издал 3 броя фактури,п
1
о които дължимата сума е платима в срок до 30.07.2020г и една фактура,платима до
30.08.3030г.Абонатът е потребил и не е заплатил стойносттха на потребените услуги в
размер на 118.71 лева.Ищецът е прекратил едностраннон индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията ищецът е издал крайна фактура от дата
15.09.2020г,в която са начислени претендираните с исковата молба суми.
Моли да бъде постановено решение,с което се пизнае за установено съществуването
на вземане на ищеца към ответника за горните суми ,като бъде постановен осъдителен
диспозитив срещу ответника за разноските ,положени в исковото производство за държавна
такса и адвокатски хонорар.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е де позиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,който моли да пбъде оставена без уваженоие исковата молба.В съдебно
заседаниое уточнява възраженията си,твърди,че срещу него е извършено некоректно
прекратяване,тйърсил е представители на ищеца,“пренесъл“ е чужд телефонен номер в
мрежата на ищеца,има редовни плащания и не е съгласен спрямо политиката на ищеца-
оператор.Добросъвестне платец е,отказана му е възможност да плати сумата хпод
претекст,че му е пренесен номера.
От представените по делото писмени доказателства,в т.ч. доказателствата по
приложеното ч.гр.дело № 863/2022г. по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установено
следното:
Приложени са договори за мобилни услуги,сключени между страниоте от дата
08.01.2018г,като на 21.01.2020г е подписано допълнително споразумние към договора.Както
в договорите,така и в заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена от вещото
лице х Х. са посочени параметрите на договора.На същата дата на сключване на
допълнителното споразумение е сключен между страните и догоавор за лизинг на мобилно
устройство за сумата от 215.76 лева.
В заключението на съд-счетоводната експертиза е посочен размерът на дължимите
суми за мобилни услуги за периода от 15.05.2020г до 14.08.2020г,предоставяни съгласно
сключения между страните договор,а оименно сумата в размер на 118.71 лева.Посочено е,че
тези суми са отразени във фактури от дати 15.06.2020г,15.07.2020г и от дата 15.08.2020г.
В заключението е посочен и размера на лизинговите вноски,дължими за цената на
полученото от ответника устройство,за периода от 21.09.2020г до 21.12.2021г,а
именносумата в размер на 152.83 лева.
По отношение на тези две вземания е налице п ълно съвпадение между посочения в
исковата молба размер и констатирания такъв,като дължим от ответника,размер по
заключението на съд.-счетоводната експертиза.
По отношение на претендираната неустойка вещото лице е отразило дължим размер
2
на същата от 359.22 лева.
От приложеното ч.гр.д. №863/2022г по описа на РС-Тетевен се установява,че на дата
13.12.2022г заповедният съд е издал заповед по чл.410 от ГПК,за следното вземане срещу
ответника/длъжника,а именно: сумата от 682.54 лева,представляваща месечни абонаментни
такси,незаплатени лизингови вноски и неу,стойка за предсрочно прекратяване на абонамент
за периода от 21.01.2020г до изпрлащане на вземането,ведно със законна лихва за период от
21.11.2022г до изпрлащане на вземането.В заюявлението общата сума,фигурираща в
заповедта е конкретизирана от заявителя по начина,по който това е отразено и в настоящата
искова молба,а оименно-за незаплатени месечни абонаментни такси за потребени молибни
услуги,за незаплатени лизингови вноски и за нейстойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент.
Срещу издадената Заповед по чл.410 от ГПК е депозирано възражение по образецп от
длъжника,поради което заповеднитя съд с разпореждане от 23.01.2023 година е дал
указания на заявителя,че може да предяви иск за установяване на взезамето си в
едномесечен срок.
Искът,предмет на разглеждане в настоящето производство е предявен в преклузивния
срок по чл.415 от ГПК.
При така установените факти установителният иск се явява частично основатеин.
Съдът приуема за доказан факта,проверен и установен и от вещото лице,изготвило
съд.-счетоводната експертиза,че страните са били обвързани от твърдените облигационни
правоотношения, вследствие на сключените между тях договори за мобилни услуги и за
лизинг. Освен тяхното наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет,
цена и пр.От заключението на съд.-счетоводната експертиза съдът приема,че ищецът е
провел пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите и
допълнителните споразумения, който факт е обуславящ за дължимостта на исковите суми за
месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги,както и за дължими
месечни такси за предосдтавено на лизинг устройство.
При това положение искът,в частта за дължимост на месечни абонаментни такси и
стойност на предоставени мобилни услуги в размер на 118.71 лева и на незаплатени
лизингови вноски за предоставено на лизинг устройство,в размер на 152.83 лева, се явява
основателен и доказан,и в тази му част следва да бъде уважен.
По отношение на претендираното вземане в размер на 411.00п лева,представляващо
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент:
Съобразявайки наведените твърдения в заявлението,съдът приема, че в конкретния казус
няма данни, а и такива не се сочат от заявителя, че длъжникът е бил уведомен от кредитора,
че последният прекратява предсрочно действието на договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки-обективния факт на
3
неплащането, респ. неизпълнението на задълженията по договора от страна на длъжника и
упражненото от кредитора право да обяви договора за предсрочно изискуем по отношение
на оставащите задължения с настъпил падеж. В случая се претендира неустойка вследствие
на предсрочно прекратяване на договор. Съдът намира, че не е доказано от страна на
заявителя, че договорът е прекратен предсрочно, както и че длъжника е бил уведомен
затова. Няма данни длъжникът изобщо да е узнал за предсрочното прекратяване на договора,
а оттам и за задължението си към кредитора за неустойка. Постигнатата в договора
предварителна договорка, че при неплащане на задълженията договорът става предсрочно
изискуем, включително и се дължи неустойката, не поражда действие, ако волеизявлението
не е достигнало до длъжника. Съдът намира също така, че уговорката за неустойки, така
както е описана в заявлението, уреждаща задължение за заплащане на неустойки при
предсрочно прекратяване е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за длъжника, поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
основание чл.9 от ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от
страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент-т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни п услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без
да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече,
доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. В този
смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение
№ 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи
4
служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана
с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д.
№ 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т.
о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС.
С оглед изводите за нищожност на уговорката за неустойки за неизпълнение поради
противоречие със закона и добрите нрави /чл.26 ал.1 ЗЗД/, съдът намира, че за това вземане
искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и съгласно разясненията,дадени в Тълкувателно решение
№4/2014г по т.д. №4/2013г на ОСГТК на ВКС,на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер на 400.00 лева,от които в настоящето производсво разноски в размер на 225.00
лева лева,както и разноски по ч.гр.дело №863/2022г по описа на РС-Тетевен/заповедно
производство/ в размер на 175.00 лева.
По отножшение искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер
на 480.00 лева в настоящето производство,то искането следва да бъде отхвърлено поради
това,че упълномощеният адвокат е ригистриран по ЗДДС,с оглед на което за обосноваване
на реално извършен разход ,освен правилата на чл.78 от ГПК,са приложими и специалните
изисквания на ЗДДС.Да се твърди,че разход на адвокатски хонорар е извдършен в този
случай,той следва да е доказан с приложимите за плащането реквизити,при съобразяване и
на нормите на ЗСч/чл.6/.В този смисъл е прието и в ТР №6/06.11.2013г постановено по т.д.
№6/2021г на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,във в-ка с чл.415 от
ГПК,съществуване на вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сграда
6,представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик,чрез пълномощника по делото
адвокат В. П. Г.-САК,срещу И. С. И.,ЕГН:********** от град х,в размер на 118.71/сто и
осемнадесет лева и седемдесет и една ст./лева,представляваща дължими и незаплатени
абонаментни такси мза потребление на мобилни услуги за периода от 15.05.2020г до
14.08.2020г и сумата от 152.83/сгто петдесет и два лева и осемсдесет и три
ст./лева,представляваща незапрлатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата
21.01.2020г.,за която сума е издадена Заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №863/2022г. по
описа на РС-тетевен.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан, предявеният от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“-ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град
София,ж.к.Младост 4,Бизнес Парк София,сграда 6,представляван от Джейсън Кристос Кинг
5
и Марек Слачик,чрез пълномощника по делото адвокат В. П. Г.-САК,срещу И. С.
И.,ЕГН:********** от град х, ИСК,в частта за установяване на вземане в размер на 411.00
лева,предсдтавляващо неустойка за предсрочно преикратяване на договорен абонамент от
дата 21.01.2020 година.
ОСЪЖДА И. С. И.,ЕГН:********** от град х да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“-
ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ж.к.Младост
4,Бизнес Парк София,сграда 6,представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик,чрез пълномощника по делото адвокат В. П. Г.-САК сумата от
400.00/четиристотин/лева, представлявляващи сторени разноски по исковото и заповедно
производство по ч.гр.дело №863/2022г по описа на РС-Тетевен,като отхвърля искането за
присъждане на разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на
480.00 лева.
Раешението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6