О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1971 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 33439/16.11.2018
г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 1846/08.11.2018 г. по в. гр.
дело № 1971/2018 г. по описа на ВОС.
Молителят оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 377,10 лв., като сочи че не е станал причина
за извършването им. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на
претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да
бъде намалено до предвидения в Наредбата размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се оспорват възраженията на насрещната страна
срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Подчертава,
че претендираното пред ВКС възнаграждение съобразно Наредбата №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерен.
За да се произнесе
по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1
от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр.
чл. 308 ГПК се развива след постановено Решение № 63 от 26.07.2018г. по т.д. № 8/2018г. на
ВКС, I ТО, с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1,
т. 1 от ГПК влязло в сила Определение № 6226 от 20.05.2015г. по гр.д. №
9799/2014г. на ВРС, с което след обезсилване на Решение № 1714 от 09.04.2015г.,
постановено по същото дело е прекратено производството по предявения от „КНМ
Груп“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск, поради депозиран от ищеца отказ,
като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на спора.
Въззивното производство е образувано по
повод въззивна
жалба на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК
********* срещу Решение № 1714 от 09.04.2015г. по гр.д. № 9799/2014г. по описа
на ВРС, XL-ти състав, с коeто на основание чл. 55, ал. 1, пр. I
от ЗЗД е отхвърлен предявения от дружеството въззивник срещу „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс – Г“ иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 605.09 /хиляда шестстотин и пет лв. и девет ст./
лева, представляваща платена без
основание от В.Й.К.с ЕГН ********** сума по корекция на сметка за
електроенергия за периода от 01.12.2008г. до 29.05.2009г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Подвис“, бл. 32, вх. „Г“, ап. 19, с
кл. № ********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура №
********** от 19.08.2009г., като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.04.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда - 28.07.2014г. до окончателното плащане на задължението.
С Решение № 1846/08.11.2018 г. е отменен изцяло обжалвания първоинстанционен
съдебен акт и дружеството „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на „КНМ
Груп”, ЕГН*********, сумата от 1 605.09
/хиляда шестстотин и пет лв. и девет ст./ лева, представляваща платена без
основание от В.Й.К.с ЕГН ********** сума по корекция на сметка за
електроенергия за периода от 01.12.2008г. до 29.05.2009г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Подвис“, бл. 32, вх. „Г“, ап. 19, с
кл. № ********** и аб. № **********, за която сума е издадена фактура № **********
от 19.08.2009г., като вземането е прехвърлено на „КНМ ГРУП“ ЕООД с договор за
цесия от 28.04.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда - 28.07.2014г. до окончателното
плащане на задължението, както и сумата от 264.21 /двеста шестдесет и четири лв. и
двадесет и една ст./ лева, представляваща реализирани съдебно деловодни
разноски пред първата инстанция; сумата от 345.00 /триста четиридесет и пет/
лева – съдебни разноски през въззивната инстанция, както и сумата от 377.10
/триста седемдесет и седем лв. и десет ст./ лева – съдебни разноски по т.д. №
8/2018г. на ВКС.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да
бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД
своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е
представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им
извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемият дължи репариране на
извършените съдебно-деловодни разходи.
Неоснователни са възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно
задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в
Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната се дефинира като
извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със
сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е
постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен
съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо
от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е
възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не
се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на
процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани
в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на
молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията
на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане
на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в
извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение
по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото
ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези
извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за
образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е
налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост
от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и
основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски
по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на
насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното
си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради
което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни
разноски.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 33439/16.11.2018 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез
адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1846/08.11.2018 г. по в. гр. дело № 1971/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.