Решение по дело №595/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. А. А., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-1275-000135 от 26.02.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка“.

В жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна и незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че е налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на издаване на процесната ПАМ. Иска се отмяна на акта. Сочат се доказателства.

Ответникът по жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Административен съд – Бургас, след като съобрази наведените в жалбата основания за оспорване на административния акт, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, било установено, че на 26.02.2024 г., в 00.45 часа в община Велико Търново на път ІІ 55 км.8 в посока на движение към [населено място], Е. А. А. управлява лек автомобил марка „ДАЧИЯ“ модел „ЛОГАН“, син на цвят, с рег. № 1ТМ6484 образец Чешка Република, собственост на фирма „TREND LANGUAGE SOLUTIONS S.R.O. VODNI 1972, ZLIN, 760 01“, като управлява МПС, което не е негова собственост, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ или „зелена карта“ към момента на извършване на проверката, с което е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ. Водачът е представил полица Generali Ceska Pojistovna с номер CZ/0001/**********, валидна от 30.10.2023 г. до 04.11.2023 г.

За извършеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1199724/26.02.2024 г., в който са отразени посочените обстоятелства (л. 20). Посочения за нарушител А. е подписал АУАН без възражение. Въз основа на АУАН е издадено НП № 24-1275-000437/07.03.2024 г.

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-1275-000135 от 26.02.2024 г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, на Е. А. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка. ЗППАМ е връчена на А. на 13.03.2024 г. (л.21).

На 07.03.2024 г. е издадено и наказателно постановление № 24-1275-000437/07.03.2024 г., с което за нарушение и на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане на А. е наложена глоба в размер на 400 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 13.03.2024 г. (л. 24).

След връчване на ЗППАМ и НП, в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново е получено съобщение (наименовано жалба) от Е. А., с което е представено копие на застрахователна полица в PDF вариант (л.35 – 37). В отговор началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново е посочил, реда за обжалване на НП и ЗППАМ, както и че към този момент в сектор „ПП“ – Велико Търново не е представен оригинал на застраховка „Гражданска отговорност“, поради което не е възникнало и прекратителното основание по отношение на издадената ЗППАМ (л.34).

От А. са изпратени до ОД на МВР – Велико Търново още три съобщения (л.31, 29 и 26), в които е посочено, че предоставената застраховка е в оригинал, тъй като е издадена в електронен вариант като ПДФ файл и не съществува на хартиен носител, като същата е приложена отново. В отговор началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново е информирал жалбоподателя, че административнонаказателното производство е приключило с издаването на НП и отмяната му е изцяло от компетентността на съда (л.25, 19 и 4).

Като доказателство за компетентност от ответника е представена заповед № УРИ: 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, с която е делегирана компетентност на издалия оспорената заповед орган – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново (л. 11).

По делото от жалбоподателя е представен документ на чужд език – застрахователна полица. (л.5)

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В съответствие със служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 13.03.2024 г., а жалбата е подадена на 27.03.2024 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № УРИ: 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч. по т. 1.2. от посочената заповед началниците на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки (л.22). В този смисъл, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Заповедта е издадена и въз основа на съставен АУАН, който е официален писмен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. с чл. 144 от АПК и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е материално законосъобразна.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 т. 1, б. „е“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на сключена валидна застраховка.

В настоящия случай, релевантни факти, които са предпоставка за законосъобразно налагане на процесната ПАМ са два – заповедта да има за адресат водача на МПС и МПС да е без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тези факти са безспорно установени. Жалбоподателят не ангажира доказателствени средства, свързани с оборването на описаните факти и направените въз основа на тях изводи от ответника, послужили за налагане на ПАМ.

С жалбата до Административен съд – Бургас е приложено копие на застрахователна полица, изготвена на чужд език. С определение № 3667/14.05.2024г. на основание чл. 14, ал. 3 от АПК е указано на жалбоподателя за съдебното заседание да представи превод на български език на представеното от него писмено доказателство – застрахователна полица, изготвена на чужд език (л.40). Определението е получено от жалбоподателя на 29.05.2024 г. (л.45). В проведеното на 10.06.2024 г. съдебно заседание, съдът е установил, че от жалбоподателя не е представен превод на посоченото доказателство, с оглед на което отново му е дал възможност за следващо съдебно заседание да представи превод на представената застрахователна полица (л.47). В проведеното на 16.09.2024 г. съдебно заседание, съдът е установил, че А. отново не е изпълнил указанията на съда, поради което представеното доказателство – застрахователна полица, издадена на чужд език следва да не се цени като доказателство по делото. Съгласно посочената разпоредба на чл.14, ал.3 от АПК всички документи на чужд език представени по делото следва да бъдат преведени на български език.

Предвид това, съдът намира, че жалбоподателя е осъществил с деянието си състава на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, тъй като за управляваното МПС няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В заповедта, като адресат на ПАМ е посочено лицето Е. А. А. - водач на превозното средство. Така и двете основни предпоставки за налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. А. А., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1275-000135 от 26.02.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място].

Решението е окончателно.