№ 57
гр. Берковица, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20211610200198 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление №
448/12.07.2021 г., издадено от Директора на РДГ Берковица, с което на Б. Г.
М. от гр. Вършец, ул.“Шипка“ № 6, с ЕГН ********** на основание чл. 257,
ал.2 ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00
лв. за нарушение на чл.257, ал.2 от ЗГ.
В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят чрез
упълномощен процесуален представител поддържа и доразвива доводите в
жалбата. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание.
От приложените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните свидетели, се установява следната фактическа обстановка:
На 11.06.2021 г. бил съставен АУАН №448 от св. П.Д., в присъствието
на Т.Т. срещу Б. Г. М. за това, че на 10.05.2021 г. на територията на РДГ –
Берковица ,землището на гр.Вършец,отдел 205,подотдел”п”-ДГТ издал
позволително за сеч №0611443 в нарушение на ЗГ,подотдела не е маркиран,
1
което приели ,че представлява нарушение на чл. 257, ал.2 ЗГ. По акта
жалбоподателят не е отразил възражения. Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното НП.
От така установената фактическа обстановка обаче, съдът приема,че при
съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения и същото е издадено при неизяснена фактическа обстановка. На
първо място съдът намира,че както в акта, така и в НП не е уточнено
качеството на санкционираното лице, тъй като това изискване е залегнало
както в чл. 257, ал.2 от ЗГ,съгласно която „ Наказва се с глоба от 1000 до
5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо
лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в
горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове
по прилагането му. Глобата се налага независимо от отписването от
регистъра по чл. 235”.
Съдът намира,че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение,
представляващо достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление, без да е необходимо да се обсъждат въпросите по съществото
на делото, по следните мотиви:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя М. е
започнало със съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение №448/10.05.2021г. за извършено нарушение по чл.257, ал.2 от
Закона за горите. Съгласно чл.257, ал.2 от Закона за горите: „Наказва се с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице,
упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване
на дейност в горските територии в нарушение на този закон или на
подзаконовите актове по прилагането му“. Посочената разпоредба на чл.257,
ал.2 от ЗГ определя субекта на нарушението и санкцията при неизпълнение
на задължения, предвидени в закон или подзаконов нормативен акт по
прилагането му. Така от гледна точка на структурата на самата норма на
чл.257, ал.2 от ЗГ, същата съдържа освен санкция, и диспозиция, която обаче
не е описателна – в нея лисва точно и пълно описание на всички признаци от
състава на административното нарушение. В случая диспозицията е
едновременно препращаща и бланкетна, което означава, че за описанието на
деянието, въздигнато в нарушение, се препраща към други текстове от същия
2
закон /ЗГ/ или от друг нормативен акт /подзаконов нормативен акт по
прилагане на ЗГ/, които регламентират съответното правило за поведение.
В съответствие с чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, уреждащ минимално
необходимото и задължително съдържание на акта за установяване на
административно нарушение, в същия трябва да се опише нарушението с
всички негови съставомерни признаци и обстоятелствата, при които е
извършено, както и да се посочи нарушената правна норма. Когато
нарушената правна норма е препращаща или бланкетна, при цифровото
изписване на нарушението, тя винаги трябва да се привърже към конкретната
норма от същия или друг нормативен акт, за да е налице правилно
квалифициране на нарушението. Едновременно с това и в текстовото
описание на деянието е необходимо да бъдат възпроизведени неизпълнените
задължения, произтичащи от съответните нарушени разпоредби, към които се
препраща.
Видно от съдържанието на Акт за установяване на административно
нарушение №448/10.05.2021г., фактическото описание на нарушението е
следното: „издал позволително за сеч в нарушение на Закона за горите –
подотдела не е маркиран”, а като нарушена е посочена разпоредбата на
чл.257, ал.2 от ЗГ. Както беше посочено по-горе, чл.257, ал.2 от ЗГ не
регламентира конкретно задължение за маркиране на подлежащи на сеч
дървета, а препраща към други разпоредби на ЗГ и подзаконови нормативни
актове, уреждащи изискванията, които следва да се спазват, при издаване на
разрешително за сеч, които разпоредби обаче цифрово не са посочени в акта.
При подобно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение, се е стигнало, на първо място, до несъответствие между
фактическото описание на нарушението и сочената за нарушена правна
норма, както и до непълна и неправилна правна квалификация. От друга
страна, е било нарушено правото на защита на лицето, срещу което се съставя
акта, тъй като същото има право да се защитава както срещу изложените в
акта фактически твърдения, така и срещу правното им квалифициране като
конкретно административно нарушение. След като актосъставителят не е
посочил цифрово кои са нарушените разпоредби, е лишил жалбоподателя от
възможността ефективно да се защитава срещу приложимия закон, както при
самото съставяне на акта, така и в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
3
Посоченият порок на Акта за установяване на административно наказание е
съществен, тъй като е довел до сериозно засягане на правото на защита на
нарушителя, поради което в случая не може да се приложи разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, която допуска НП да се издаде при допуснати
несъществени недостатъци на акта. Изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН
са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Предвид допуснатите в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения и констатираната неяснота
какви правила, визирани в ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, жалбоподателят е нарушил, не е възможно да бъде извършен
цялостен съдебен контрол по съществото на делото и да се отговори на
основния въпрос – дали деянието на жалбоподателя противоречи на
предписаното в съответна норма правило за поведение, квалифицирано като
административно нарушение. Изложената неяснота на факти и приложим
закон е в такава степен, че води до липса на предмет на доказване и
обосноваване, и съществено накърнява правото на защита на дееца, който не
знае срещу какво да се защитава.
Вземайки предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 448/12.07.2021 г., издадено от
Директора на РДГ Берковица, с което на Б. Г. М. от гр. Вършец, ул.“Шипка“
№ 6, с ЕГН ********** на основание чл. 257, ал.2 ЗГ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лв. за нарушение на
чл.257, ал.2 от ЗГ.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Монтана в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4