П Р О Т О К О Л
Година 2021 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД НО,
5-ти състав
На двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Секретар: Цветанка Делова
Прокурор: Ю.Христова
Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№536 по описа за 2021г.
На именното
повикване в 14,30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ О.А. - р.пр., доведен
от Затвора - София, се явява лично.
Явява се адв.К.Г.,
определен от САК за служебен защитник на осъдения.
В залата се явява К.С.Х. - преводач от турски на
български език и от български на турски език.
СЪДЪТ на осн. чл.395е от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА К.С.Х. за преводач от български
на турски език и обратно на осъдения О.А..
СЪДЪТ снема самоличността на
преводача, както следва:
К.С.Х. - **., неосъждан, без дела и родство с
осъдения.
СЪДЪТ предупреди преводача за
наказателната отговорност по чл.290, ал.2 от НК.
ПРЕВОДАЧЪТ обеща да даде верен превод.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая
да ми бъде назначен като служебен защитник адв.Г..
АДВ.Г.: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да
поема защитата на осъдения.
СЪДЪТ предвид задължителния характер
на защитата, изявленията на осъдения и адв.Г. и на осн. чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения О.А..
НАЗНАЧАВА адв.Г. от САК за
служебен защитник на осъдения О.А..
НАЧАЛНИКЪТ на
Затвора – София – редовно призован, не се явява.
Вместо него се
явява Т. Г. Г. - ИСДВР в затвора гр. София, 1-ва категория при Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ с надлежно пълномощно от Началника на Затвора -
София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се
даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ:
Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема
самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със
снимка/:
О.А. - роден на ***г. в с.****, РТурция, с пост.
адрес: РТурция, гр.Истанбул, ул.“****турски гражданин, разведен, със средно образование.
СЪДЪТ разясни правата на страните и
осъдения, включително правото им на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Няма да
правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора, и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка
към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено
затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
молбата си.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Считам молбата за неоснователна.
ЗАЩИТАТА:
Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Молбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения А., изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, включително и
днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да уважите подадената молба, тъй като
считам, че са налице кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки
за условно предсрочно освобождаване. Видно от приложените по делото материали
се установява, че е изтърпял повече от половината от присъдата си.
Спорен единствено
остава вторият елемент на условно-предсрочно освобождаване, а именно дали с
поведението е дал доказателства за своето поправяне. Въпреки негативния доклад
на администрацията на затвора считам, че същият е дал такива доказателства.
Видно от материалите той е полагал труд, като единствено здравословното състояние
не е позволилило да продължава трудовата си заетост. Видно от ръчно написаната
от него молба, той изразява съжаление за сторенето и желае да се поправи. Също
така видно от докладите, че лишеният от свобода е с много ниска оценка от
рецидив - едва 30 точки. От това е видно, че това не е лице с трайни престъпни
нагласи, точно обратното, лицето не е опасно за обществото и риска да извърши
ново престъпление е сведен до минимум. Също така считам, че поради факта, че
лицето няма роднини в България, които да го посещават, а и предвид езиковата
бариера в затвора за него е изключително трудно да постигне поредния етап от
превъзпитанието си, а именно реинтеграцията си в обществото. Макар процеса по
неговото възпитание да е започнат, считам, че той ще бъде завършен едва, когато
осъденото лице бъде реинтегрирано в обществото. Това на този етап няма как да
се случи в затвора в Бобовдол. В този дух са и мотивите на препоръка №22/2003г.
на комитета на държавите членки на Съвета на Европа, относно условното
предсрочно освобождаване. Държавните членки на Съвета на Европа признават, че условно-предсрочно
освобождаване е едно най-ефективните и конструктивни средства за
предотвратяване на повторно извършване на престъпление и за насърчаване на
повторно установяване предоставяйки на лишените от свобода планирано
подпомагане и реинтеграция в обществото. Точно във връзка с тези препоръки
целта на закона, бъдейки тя да превъзпита осъдените лица и да ги върне отново в
обществото, като пълноправни членове, би била постигната единствено с института
на условно предсрочно освобождаване, като в същото ще позволи и на лишеният от
свобода да се грижи за своите 3 деца, които в момента, както самият той казва
са останали без родителски грижи и без лице, което да се грижи за тях.
Във връзка с
изложеното моля да уважите молбата на лишеният от свобода за прилагане на
института за условно-предсрочно освобождаване.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Считаме молбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение. Становището
на затворническата администрация е, че е налична само първата от двете
изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е изтърпяло една
втора от наложеното му наказание. По отношение на втората задължителна
предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като
счита, че такива доказателства не са налице. Има проблемни зони, установени в
началото на изпълнение на наказанието, които са актуални, извършвал е
дисциплинарни нарушения, за които е наказван дисциплинарно. Оценката на риска
от рецидив не е намалена от първоначалните стойности. С оглед на изложеното, моля да се има предвид, че целите и
задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята цялост. Към
момента има актуални наложени дисциплинарни наказания. Корекционната дейност
следва да продължи в местата за лишаване от свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Считам,
че не са налице предпоставките на чл.70, ал.1, т.1 от НК по отношение на
лишеният от свобода А.. Действително налице е първата кумулативно
дадена предпоставка, а именно същият е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Не е налице обаче
другата предвидена в закона предпоставка, а именно доказателства, от които да е
видно промяна в поведението на осъденото лице. Видно от доказателствата по
делото налице е доклад на затворническата администрация с отрицателно
становище. Наред с това е посочено, че на лицето са му налагани дисциплинарни
наказания и на следващо място корекционният процес не е завършил и не са
постигните целите предвидени в чл. 36 от НК, поради което считам, че молбата
следва да бъде оставена без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си. За първи път извърших такова
престъпление и наистина много съжалявам за това. Имам 3 деца, за които аз
трябва да се грижи и те ме чакат да се върна при тях. Те са на 19, 18 и на 14
години. Също така искам да подчертая, че положението в семейството ми финансово
не е добре. Аз съм с професия шофьор, затова искам условно предсрочно
освобождаване, за да мога да се върне и да започна веднага да си изхранвам
децата. Както и преди малко казах, никога не съм извършил никакво престъпление,
освен това. Искам да подчертая, че много съжалявам за това престъпление, което
съм извършил. Имам здравословни проблеми, имам дискова херния. В последно време
имам сърцебиене. Като за последно искам да подчертая, че няма специалист очен
лекар, болят ме очите, затова искам в най-скоро време да бъда освободен. Уважавам
българското законодателство и се надявам, че законите ще кажат точно и ясно с
моето искане, какво може да се решава за мен.
СЪДЪТ на осн.
чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен. Много
съжалявам за това, което съм извършил. Искам да се върна при децата. Повече
няма да изърша престъпление. Всичко това което е написано го искам преведено на
турски език.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ
НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД
СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК,
вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано по молба на осъдения О.А. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на
наказанието му.
В съдебно заседание осъденото лице и служебният му
защитник адв.Г. подържат молбата на първия. Настоява се
да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга
на промяната в поведението и поправянето на А., обстоятелството, че следва да се грижи за децата си, че реинтеграцията в
чужда държава би била по-трудна.
Надлежно упълномощеният представител на на началника на затвора счита
молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по подробни съображения,
базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата
администрация.
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на лишения от
свобода А. не е основателна,
в каквато насока подкрепя доводите на затворническата администрация, че не е
изпълнено в пълен обхват поправянето на осъдения и не са реализирани целите на
наказанието.
В правото си на
лична защита и предоставената му последна дума, осъденият А. моли за уважаване на искането, обективирано в
молбата му, подадена до съда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с
материалите по делото установи от фактическа
и правна страна следното:
Осъденият О.А. е роден на ***г. в с.****, РТурция, с пост. адрес: РТурция, гр.Истанбул,
ул.“****турски гражданин, разведен, със средно образование.
Видно от данните
по делото осъденият О.А. е постъпил в Затвора - гр.Бобов
дол на 26.09.2017г. с начало на изпълнение на наказанието - 14.06.2017г. по НОХД№504/2017г. по описа на ОС - Кюстендил като е осъден на 7 /седем/ години „Лишаване от
свобода“ за престъпление по чл.242, ал.2 от НК. На 12.10.2017г. е преведен в Затвора – София, като е разпределен в 10-та група
за подсъдими чужди граждани.
Според
съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на
днешното с.з. - 24.02.2021г., лишеният от свобода А. е търпял общо 4 /четири/ години, 6 /шест/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни, от
които фактически 3 /три/ години, 8 /осем/ месеца и 10 /десет/ дни, с остатък от 2 /две/ години, 5 /пет/ месеца и 12 /дванадесет/
дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70,
ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял фактически не по-малко от половината от
наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е изискал и наличието на
доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото досие, осъденият изтърпява накаанието „Лишаване от свобода“ при постановения
първоначален „строг“, който не е променян до сега.
Същият е извършвал две дисциплинарни нарушения, за които
е наказван с дисциплинарно наказание “Писмено предупреждение“ /Заповед №163/30.04.2019г. и Заповед №138/31.03.2020г./ съответно за притежание на забранени вещи и за физическа
саморазправа с друг лишен от свобода. Награждаван по време на престоя си в Затвора – София само
веднъж с „Писмена похвала“ - Заповед №573 от 01.11.2018г.
Въз основа на Заповед №290/03.07.2018г. е назначен на
работа като чистач като е работил до 26.08.2020г., но е напуснал по собствено
желание /Заповед №463 от 24.08.2020г./, заради болки в гърба.
С оглед изясняване наличието на втората предпоставка по
чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпило отрицателно становище от началника на
затвора по повод молбата за условно предсрочно освобождаване. Същото се базира
на все още средните стойности на риска от
вреди за обществото и непроменените,
макар и ниски стойности на риск от рецидив, при все че дефицитите по проблемните зони не са
преодолени изцяло
като не са изпълнени целите по наложеното наказание. В обобщение е отразена липса на изпълнение на прогресивната пенитенциарна система, което налага продължаване на
корекционната дейност. Отразен е и големия остатък от
наказанието.
Сред затворническото досие се съдържа и доклад, в който освен
индивидуализиращи и лични данни за осъдения, е отразено, че лицето посещава понастоящем курс
по български език, съвместно с други лишени от свобода, чужди граждани.
Цялостното му поведение в затвора е
определено като добро, контактува с лишените от свобода, предимно гоорящи турски, поради езикова бариера със съответно дължимо
поведение към служители в пенитенциарното заведение. Рискът от рецидив е преценен
като нисък - 30т., без обаче да е редуциран от началото на престоя му в
затвора. Констатирани са съответно една дефицитна зона - отношение към правонарушението, тъй като А. не признава вината за извършеното
престъпление и настоява наркотика да му е подхвърлен и
една гранична - умения за
мислене, поради неразпознаване
напълно на проблемите си и несъумяване
да намери законосъобразно и адекватно решение за тях като дори в определени ситуации действа
импулсивно, без напълно да осъзнава напълно последствията от действията си.
Рискът за вреди към обществото е приет в
средните стойности с оглед вида извършено престъпление,
а рискът за лишения от свобода, служителите в затвора и останалите лишени от
свобода е констатиран в доклада като нисък. В обобщение, също е счетено, че корекционният процес с лишения от свобода следва да продължи по отношение констатираните
дефицитни зони като съответно бъде поощряван с
предвидените в ЗИНЗС награди за добро поведение, последваща замяна на режима с
по-лек, настаняване в затворническо общежитие от открит тип и т.н.
По делото е представен и препланирания план на присъдата, според който като
цяло поведението на лишения от свобода е добро, същият избягва конфликти.
Отразено е и започването на курс по български език. Отчетена е необходимостта
от промяна в зоната - отношение към правонарушението с цел преоценка на
миналото поведение.
Съобразно нормата на чл.439а,
ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на
чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна
у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока безспорно по
делото са приобщени данни, че осъденият А. е нарушавал дисциплината и реда в затвора, предвид
данните за извършените две дисциплинарни
нарушения, за които не е реабилитиран, а с оглед немалкия си престой в пенитенциарно
заведение - над четири години, е награждаван само един път. Липсват и данни за
проявена агресия към служители на реда като по принцип е бил с добро поведение
/с изключение на случаите, за които е дисциплинарно наказван/, полагал е труд
съобразно здравословното си състояние, което понастоящем го възпрепятства.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС,
доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения
по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен
обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения А., по чиято молба е искането от условно
предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на част от приобщените по-горе и
докладвани материали от затворническото досие, при този осъден, въпреки престоя
му в местата за лишаване от свобода и въпреки констатираните ниски нива за
рецидив, все още е наличен среден риск от вреди към обществото, като въпреки корекционен ефект на наказанието,
същият е все още недостатъчен като не са постигнати изцяло целите на
наказанието, тъй като не е завършил изцяло процеса на поправяне и
превъзпитание. Освен това риска от рецидив е непроменен - 30т., въпреки
че е в ниските граници от началото на започване изтърпяването на наказанието,
пре все че продължават да съществуват проблемни зони, отчетени в препланирания
план към присъдата.
В такава насока в препланирания план на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС изрично е наблегнато, че изпълнението на прогресивната система
следва да продължи с активна работа по проблемната зона - отношение към
правонарушението с оглед цялостно признаване на вината и приемане отговорността
за неправомерното поведение и по спрямо граничната зона - умения за мислене, заради
все още ненапълното разпознаване на проблемите и несъумяване намирането на законосъобразно
и адекватно решение, вкл. довело в определени ситуации до импулсивно поведение, без пълно осъзнаване последствията
от собствените си действия. Именно поради това е счетено, че е възможно да бъдат изготвени предложения за
поощрения, предвидени в ЗИНЗС, последваща
замяна на режима с по-лек, настаняване в затворническо общежитие от открит тип и т.н. Прието е, че при А. все още корекционните резултати са недостатъчни, поради непостигнати целите
на наказанието, при все е налично частично признание на причинената вреда.
За да се съгласи с изводите на затворническата
администрация, съдът отчете на първо място не само липсата на спад в риска от
рецидив, макар и с ниски стойноти, но и средните стойности на риска от вреди за
общественото, липсата на промяна режима на изтърпяване на наказанието, типа
затворническо заведение, наличието на само едно поошрение за период над четири години
за сметка на наложени две дисциплинарни наказания. Поради това общата оценка за добро
поведение по принцип в затвора и полагане на труд не са достатъчни за промяна
извода на съда, че условно предсрочно освобождаване на А. би било преждевременно.
Следва да се отбележи, че именно затворническата
администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения
от свобода и може да констатира или не, данни за поправянето му, което именно е
целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са
работили с А. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не
само ниския риск от рецидив, който не следва да бъде преценяван изолирано, но липсата
на промяна в точките по него за изтеклия период от време, средния риск от
вреди, неизпълнение изцяло на целите на наказанието, което въпреки че е дало положителни
промени в поведението му, процесът на поправяне не е завършен.
Що се касае до обстоятелството,
че А. е баща на три деца, макар и две от тях пълнолетни, същото
очевидно не е било с такъв характер, че да възпре лицето от извършване на
престъпление.
Не може да бъде отчетено като основание да бъде отказано условно предсрочно освобождаване на А. сравнително дългия остатък от наказанието или вида и тежестта на
престъплението, за което е бил осъден в съответствие с изискванията на
задължителната тълкувателна съдебна практика.
С оглед горното,
съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като
на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да
бъде подадена в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран и
на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения О.А. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да
ми бъде предоставен препис от определението на съда на турски език.
Препис от
определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода А. - на турски език, на Началника на Затвора – София и на СГП.
За извършения
превод, на преводача К.С.Х. да се изплатят 200лв.
/двеста лева/ от бюджета на съда, за което да се издаде 1 /един/ брой РКО.
Препис от
протокола да се издаде на служебния защитник, който да му послужи пред НБПрП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................
СЕКРЕТАР:.............................................