№ 790 / 19.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
19.12.2019 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание н. девети декември през две хиляди и. деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Силвия Георгиева и. в присъствието н. прокурора………, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 2416 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда н. глава ХХV ГПК и. е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата Я.П. xxx като майка и. законен представител н. А. И.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx твърди в исковата молба, че с влязло в сила решение по гражданско дело № 435/2013 година н. Районен съд – Монтана, ответникът И..В.Т. xxx е осъден да й заплаща като майка и. законен представител н. сина им - А. месечна издръжка в размер н. сумата от 95 лева, считано от 01.06.2013г. до настъпване н. причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня н. забавата до окончателното й изплащане. Твърди, че ответникът живее в град Варна и. към този момент не знае дали реализира доходи. Поддържа, че ответникът към настоящия момент не желае да й заплаща дори и. минималния размер н. издръжка по закон - 140 лева, въпреки нейните покани. Твърди, че синът им в момента е във втори клас и. освен дрехи, храна има нужда и. от учебни пособия, но ответникът дори не желае да се види с него и. да поговори, въпреки че детето го търси и. желае да общува с него. Тъй като ответникът не желае доброволно да й заплаща сума за увеличение н. месечната издръжка за сина им А., затова подава настоящата искова молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът И..В.Т. да й заплаща като майка и. законен представител н. А. И.. Т. месечна издръжка в размерна 200,00 лева, считано от подаване н. настоящата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата н. настъпване н. падежа й до окончателното издължаване, както и. да й присъди разноските по водене н. делото.
Ответникът И..В.Т. xxx е представил в едномесечния срок писмен отговор н. исковата молба. Твърди, че безспорно с ищцата са родители н. малолетното дете А. И.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx и. по силата н. влязлото в законна сила съдебно решение, дължи заплащане н. месена издръжка н. детето, чрез неговата майка, в размер н. 95,00 лева. Към момента е заплащал определената издръжка. Поддържа също така, че като баща винаги е искал да бъда максимално полезен за отглеждането н. детето, но финансовите му възможности, не му позволяват да заплаща издръжка в по- голям размер. Твърди, че финансовото му положение е допълнително утежнено и. от факта, че от 18.01.2019 г. до 14.08.2019 г., изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ във Варненския затвор.
Счита настоящия иск за допустим, но частично основателен, до размер н. 140,00 лева. Макар и. в законоустановения минимум, формираната сума надхвърля финансовите му възможности. Счита, че искът в останалата част, за сумата над 140 лева до поисканите 200 лева, неоснователен и. недоказан. Твърди, че освен увеличението н. минималната работна заплата, която е отправна точка за определяне н. минималния размер н. дължимата издръжка, няма настъпили други съществени промени, които да обосноват определяне н. издръжка в размер над законоустановения минимум. Такива не са посочени и. от ищцата. Няма посочени и. доказани конкретни факти и. обстоятелства, които да обуславят определяне н. размер н. издръжката над минималния. Съобразно гореизложеното, моли съда да отхвърли иска н. ищцата за увеличение н. присъдена издръжка в останалата част над 140 лева до претендирания размер, като неоснователен и. недоказан.
Дирекция “Социално подпомагане” – Монтана в писмено становище по делото счита, че Районен съд – Монтана ще постанови решение, което в максимална степен ще бъде съобразено с индивидуалните нужди и. ще е в интерес н. детето А. И.. Т..
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. становищата н. страните по свое убеждение и. при условията н. чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства е установено, че с решение от 10.12.2013 година, постановено по гр.д.№ 435 по описа за 2013 година н. Районен съд - Монтана, е осъден ответникът И..В.Т. да заплаща н. А. И.. Т., чрез неговата майка Я.П.П. сумата от 95,00 лева – представляваща ежемесечна издръжка, считано от 01.06.2013 година до настъпване н. причини, даващи основание за изменение или прекратяването й.
От тогава до приключването н. съдебното дирене по настоящото дело е изминал един изключително дълъг период от време, през който период е настъпило изменение н. обстоятелствата, обуславящи определянето н. размера н. издръжката. През изминалия период от пет г. (без един ден) детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и. потребностите му от средства за съществуване и. образование, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът н. издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и. продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването н. изменилите се обстоятелства. Променен е и. размерът н. минималната за страната работна заплата, която се използва за база за изчисляване н. минималния размер издръжка н. едно дете.
Няма спор между страните, че детето А. И.. Т. към настоящия момент е xxxx .
С оглед н. гореизложеното съдът намира, че са налице условията н. чл.150 от СК.
Съобразно правилата за разпределение н. доказателствената тежест, ищцовата страна следва да докаже следните обстоятелства, обуславящи основателност н. иска, а именно – че ответникът е родител н. детето, за което се претендира издръжка, нуждата от получаване н. издръжката в претендирания размер, материалната възможност н. ответника да дава същата и. наличие н. трайно изменение н. обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка. В случая съдът намира, че са налице разнопосочни изменения н. различните обстоятелства, обуславящи размера н. издръжката, съобразно доказателствата по делото. Ответникът изразява становище по делото, че би могъл да заплаща издръжка в размер н. сумата от 140 лева. Същият обосновава това си становище с обстоятелството, че финансовите му възможности не му позволяват да заплаща издръжка в по-голям размер. Твърди, че финансовото му положение е допълнително утежнено и. от факта, че от 18.01.2019 година до 14.08.2019 година изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” във варненския затвор. От приложеното н. лист 30 заверено копие н. удостоверение за декларирани данни е видно, че към 29.11.2019 година няма данни същият да е трудово ангажиран. Това обстоятелство не го освобождава от задължението му за заплащане н. издръжка н. своето дете. Същият е млад, здрав и. в трудоспособна възраст, поради което съдът намира, че е в състояние да реализира трудов доход над средния, предвиден за страната. По делото няма данни ответникът да има задължение за издръжка към друго лице. Съдът намира, че месечният размер н. необходимата издръжка за детето А. е 350 лева, от която сума ответникът би могъл да участва месечно с квота от 170,00 лева.
С оглед н. изложеното по – горе, съдът счита, че ответникът следва да заплаща месечна издръжка за детето А. И.. Т. 170,00 лева, като останалата част от издръжката н. детето следва да се поеме от майката, която непосредствено полага и. ще полага занапред грижи за детето. Издръжката следва да се присъди от датата н. депозиране н. исковата молба, а именно 27.09.2019 година до настъпване н. законоустановени причини за изменение или прекратяване н. издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното изплащане. За разликата над уважения до заявения размер н. издръжка от 200,00 лева, съдът счита иска за неоснователен, поради което отхвърля същия.
Съобразно този изход н. делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка н. Районен съд - Монтана държавна такса от 108,00 лева, 5 лева - държавна такса в случай н. служебно издаване н. изпълнителен лист, а н. ищцата, съобразно уважената част от иска – сумата от 71,43 лева – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И. :
Н. основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера н. присъдената с решение от 10.12.2013 година по гражданско дело № 435/2013 година по описа н. Районен съд – Монтана издръжка като:
ОСЪЖДА И..В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща н. Я.П. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx като майка и. законен представител н. А. И.. Т. с ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 95,00 лева - месечна издръжка - по 170,00 лева - месечна издръжка, считано от 27.09.2019 година до настъпване н. законоустановени причини и. условия за изменение или прекратяване н. издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част – за разликата над уважения до заявения размер от 200,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И..В.Т. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка н. Районен съд - Монтана държавна такса в размер н. 108,00 лева, както и. 5,00 лева - държавна такса в случай н. служебно издаване н. изпълнителен лист, а н. Я.П.П. сумата от 71,43 лева – разноски по делото.
Решението в частта, с която е присъдена издръжка, подлежи н. предварително изпълнение, но може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 23.12.2019 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :