Решение по дело №12573/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2025 г.
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20241110212573
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 748
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110212573 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА

при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 12573 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 005428/
23.07.2024 г., издадено от Председател на КЗП, с което на *** са наложени следните
административни наказания: т. 1- имуществена санкция в размер на 20 000 лева, на
основание чл. 80, ал. 1, вр. чл. 41, ал. 6 от ЗКНИП, за нарушение на чл. 41, ал. 6 от Закона за
кредитите на недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/; т. 2- имуществена санкция в
размер на 10 000 лева, за нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗКНИП, на основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 28, ал. ал. 1, вр. ал. 2 от ЗКНИП; по т.3- имуществена санкция в размер на 10
000 лева, за нарушение на чл. 28, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗКНИП, на основание чл. 78, ал. 1,
вр. чл. 28, ал. 3, вр. ал. 1, вр. ал. 2 от ЗКНИП и по т. 4 - имуществена санкция в размер на 10
000 лева, за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ЗКНИП, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 6
от ЗКНИП.

1
Жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който пледира за отмяна на
НП по изложените в жалбата съображентия.Претендира присъждане на направените от
жалбоподателя разноски.
В жалбата се правят твърдения за извършени съществени нарушения на процесуалния
и материалния закон. Оспорват се фактическите твърдения за осъществените четири състава
на административни нарушения, съобразно въведените правни квалификации. Аргумент е
изведен поради непредоставянето от страна на потребителя в качеството на законен
представител на наследника на електронен и или физически адрес. Счита се, че неправилно е
санкционирано дружеството-жалбоподател.
Въззиваемата страна-редовно призована, не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
На 06.03.2024г. въз основа на жалба от лицето *** като баща и законен представител на
*** – главен инспектор в Регионална дирекция София към ГД “Контрол на пазара“ в КЗП
извършила проверка на *** В жалбата било посочено забавено изпълнение на клиентско
нареждане за частично предсрочно погасяване на ипотечен кредит; непредоставяне на
онлайн достъп до информация за собствени банкови сметки; отказ на предоставяне на нов
погасителен план, разписан от Банката и др. С писмо с изх.№ С-03-730/06.03.2024 г. от ***
били изискани да представи документи във връзка с договор за ипотечен кредит на
съпругата на *** – ***, която била починала. В хода на проверката от приложените
документи било установено, че лицето *** като клиент на Банката е ползвала
разплащателни сметки и жилищен кредит HL85314/ 23.10.2017 г. Наследник на лицето,
съгласно удостоверение за наследници, била малолетната й дъщеря ***. Установено било, че
на 01.12.2023 г. *** е подал искане за частично предсрочно погасяване на кредита по
договор за кредит със средства от детски влог. Погасената сума била в размер на 20 890.97
лева, и предсрочното погасяване на кредита било на дата 01.12.2023 г. Съставен бил нов
погасителен план по кредита, влязъл в сила, считано от 03.12.23г. Проверяващият инспектор
от КЗП установил, че във връзка с отправеното искане на 01.12.2023 г. за частично
предсрочно погасяване на кредита, *** не е предоставил своевременно на хартиен или на
друг траен носител информацията за размера на оставащата част от общия размер на
кредита, общите разходи за оставащата част от срока на договора за кредит преди
предсрочното погасяване и размера на обезщетението за предсрочното погасяване, както и
използваните за това допускания. Поради това приел, че е налице нарушение, извършено на
01.12.2023г. в гр. София, което квалифицирал по чл. 41, ал. 6 от ЗКНИП.
В хода на проверката било установено, че кредитополучателят по посочения кредит е
ползвал преференциален лихвен процент при условие, че превежда работната си заплата по
сметка в Банката. Тъй като кредитополучателят бил починал, било преустановено
превеждането на работната заплата по сметката в Банката и от 03.12.2023 г. било в сила
последващо увеличение на лихвения процент по кредита. Представено било Допълнително
2
споразумение от 04.11.2022 г. към Договора за кредит, видно от което било, че
Кредитополучателят дължи на *** лихва 2.4%. От предоставена от жалбоподателя
информация новият лихвен процент по кредита бил в размер на 4,2 %. Констатирано било,
че банката не е уведомила потребителя - *** на хартиен или на друг траен носител за
промяната на лихвения процент преди влизането в сила на промяната, чрез уведомление,
което съдържа информация за размера на погасителните вноски след влизането в сила на
новия лихвен процент, както и за броя или периодичността на погасителните вноски, ако се
променят. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 от
ЗКНИП, извършено на 02.12.2023г. в гр. София.
Проверяваящият приел, че поради преустановеното превеждане на работната заплата
по сметката в Банката, и тъй като от 03.12.2023г. било в сила последващо увеличение на
лихвения процент по кредита, доколкото преференцията е отпаднала и действал лихвен
процент по кредита в размер на 4,2%, *** е следвало да уведоми потребителя -***, на
хартиен или на друг траен носител за промяната на лихвения процент преди влизането в
сила на промяната, чрез уведомление, което съдържа информация за размера на
погасителните вноски след влизането в сила на новия лихвен процент, както и за броя или
периодичността на погасителните вноски, ако се променят. Тъй като такова уведомление не
било изпратено на последния, посочен от *** адрес, било извършено нарушение на чл. 28,
ал. 3, вр. ал.1 и ал. 2 от ЗКНИП на дата 02.12.2023 г. в гр. София.
Констатирано било и че при извършеното частично предсрочно погасяване на кредита
на 01.12.2023 г. със сумата от 20 890,97 лева и последващото увеличение на лихвения
процент по кредита от 03.12.2023 г., новият погасителен план, влязъл в сила на 03.12.2023г.,
след отразяване на частичното предсрочно погасяване и повишения лихвен процент,
настъпвала промяна в условията на договора за кредит. Тъй като *** като кредитор не е
предоставила на потребителя на хартиен или на друг траен носител нов погасителен план,
отразяващ промяната, било прието, че е налице нарушение по симсъла на чл. 28, ал. 6 от
ЗКНИП, извършено на 03.12.2023 г. в гр. София.
На 09.04.2024г. гл.инспектор Ел.Ц. съставила АУАН № 005428 на *** за констатираните
четири нарушения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалбаното НП.
Към адм.наказателната преписка са приложени доказателства по отношение на
материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган и
съдът констатира, че са издадени от оправомощени за издаването им длъжностни лица.
Съдът прецени процесуалната законосъобразност на обжалваното НП с оглед разпоредбите
на чл. 34 и сл. ЗАНН, в рамките на който протича настоящето административнонаказателно
производство.
Съдът приема, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон. Възражението на жалбоподателя, че липсва дата на издаване на НП, не
отговаря на фактите по делото, доколкото екземплярът по преписката, която е приложена по
3
делото е налична дата. Практиката да се извежда „на ръка“ датата не отговаря на критериите
за прозрачност на административнонаказателно производство, които следва да са налични,
но формално погледното има поставена дата върху НП, което може да даде възможност на
съда да провери специфичните срокове за издаване. Останалото е въпрос на истинността на
удостоверяването, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото
производство.
Правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 41, ал. 6 от ЗКНИП и правилно е приложил материалния закон като е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател *** има качеството
"кредитор" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗКНИП, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗКИ, доколкото се
явява кредитна институция - юридическо лице, което извършва публично привличане на
влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за
своя сметка и на собствен риск.
Съгласно чл. 41, ал. 6 от ЗКНИП: “Когато потребителят отправи изрично искане за
предсрочно погасяване на кредита, кредиторът е длъжен своевременно да му предостави на
хартиен или на друг траен носител информацията за размера на оставащата част от общия
размер на кредита, общите разходи за оставащата част от срока на договора за кредит преди
предсрочното погасяване и размера на обезщетението за предсрочното погасяване, както и
използваните за това допускания.“ В настоящия случай безспорно е установено, че е бил
сключен договор за ипотечен кредит като поради настъпила смърт на длъжника, ***, в
качеството на закононен представител на наследника, на 01.12.2023 г. подал искане за
частично предсрочно погасяване на кредита по договор за кредит със средства от детски
влог като погасената сума била в размер на 20 890.97 лева. В АУАН и НП са отразени
обективните признаци от състава на нарушението-датата на извършване на нарушението,
мястото, както и формата на изпълнителното деяние, а и обстоятелствата относно
извършването. Ясно е изложено от обективна страна във връзка с отправеното искане на за
частично предсрочно погасяване на кредита, че жалбоподателят не е предоставил
своевременно на хартиен или на друг траен носител информацията за размера на оставащата
част от общия размер на кредита, общите разходи за оставащата част от срока на договора за
кредит преди предсрочното погасяване и размера на обезщетението за предсрочното
погасяване. Поради това правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
Правилно е приложена от АНО и санкционната разпоредба на чл.80, ал.1 от ЗКНИП,
която предвиждаща за нарушение по чл. 41 от закона на ЮЛ да се налага имуществена
санкция в размер от 20 000 лева до 40 000 лева. Наложената на ***имуществена санкция е в
минималния размер, предвиден от законодателя, поради което същата е определена при
съблюдаване на правилата за индивидуализация на наказанието, регламентирани в чл.27 от
ЗАНН и на целите съглъсно чл. 12 от ЗАНН.
Жалбоподателят възразява, че АНО не е езвършил проверка дали наследството е
4
прието под опис, съгласно изискванията на закона относно малолетен наследник.
Възражението следва да е срещу собственото поведение на жалбодателя. Именно преди да
пристъпи към действията по увеличаване на лихвата по кредита, както и приемане на
предсрочно погасяване на кредита, е следвало да проучи въпросното обстоятелство. Съдът
намира възражението за неоснователно, доколкото наличието или липсата на
законосъобразно приемане на наследството от страна на наследодателя, не е повлиало на
извършеното от банката от обективна страна.
Законодателят в нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗКНИП обвързва кредиторът да „уведомява
потребителя на хартиен или на друг траен носител за всяка промяна на лихвения процент
преди влизането в сила на промяната.“ Нормата е императивна и не предоставя възможност
за преценка, нито времево отклонение. Правилото на ал. 2 пък определя, че уведомлението
по ал. 1 трябва да съдържа информация за размера на погасителните вноски след влизането
в сила на новия лихвен процент, както и за броя или периодичността на погасителните
вноски, ако се променят.В случая е настъпило събитие, което е довело до промяна на
лихвения процент по сключения договор за кредит. С настъпване на смъртта на
кредитополучателя Н.Ковачева и преустановяване превеждането на работната заплата, е
последвало увеличение на лихвения процент по кредита-на дата 03.12.2023 г., като новият
лихвен процент по кредита бил в размер на 4,2% . По преписката няма доказателства ***да
е уведомила законния представител на наследника на Н.Ковачева- потребителя *** на
хартиен или на друг траен носител за промяната на лихвения процент преди влизането в
сила на промяната.
Не се спори, че към 01.12.23 год. потребителят *** е подал заявление за предсрочно
погасяване на кредита, поради което е следвало банката да го уведоми за настъпилата
промяна на лихвения процент. Липсват обаче доказателства в тази насока.
Жалбоподателят възразява, че не е знаел къде да отправи уведомлението си, но законът
в това отношение е категоричен, че уведомлението се смята за получено, когато е изпратено
на последния посочен от него адрес. Дори и житейски погледнато, това е резонна
разпоредба, доколкото често същият адрес се обитава от наследници на потребителя.
Възражението е неоснователно.
Жалбоподателят възразява, и че първоначалният длъжник и потребител по кредита е
разполагал с достъп до електронно банкиране, откъдето наследниците са могли да се снабдят
с всички относими към нарушенията данни. Възражението е неоснователно, доколкото
банкирането е индивидуално и при наличните доказателства за правоприемство на
страната на длъжника, няма такива, че кодове за достъп до електронно банкиране са
предоставени на правоприемника.
Друго възражение на жалбоподателя е, че увеличението на лихвения процент е
отпаднало с обратна сила, с последващо спорозумение с наследника на първоначалния
длъжник. Инвокираното нарушение е формално и липсва привилегирован състав, който да
освобождава от административнонаказателна отговорност жалбоподателя при поправяне на
5
вредите от извършеното. Именно и поради тази причина възражението е неоснователно.
Съдът приема, че всички нарушения по делото са извършени и
наложеното наказание за тях са в минимален размер, като поради което не подлежат на
ревизиране от страна на съда. Съдът намира, че реализираните от дружеството-
жалбоподател нарушения не следва да бъде квалифицират като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за
кредитите на недвижими имоти на потребителите охранява особен вид обществени
отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на
въвеждането им в заблуждение. Всяко едно от нарушенията е на просто извършване,
формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при
упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът
на "маловажния случай" е неприложим.
Поради тези причини НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 005428/ 23.07.2024 г.,
издадено от Председател на КЗП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Не следва да се присъждат разноски за АНО в процеса, поради липсата на такова
искане.
Предвид горните мотиви,съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 005428/ 23.07.2024 г.,
издадено от Председател на КЗП, с което на *** са наложени следните административни
наказания: т. 1- имуществена санкция в размер на 20 000 лева, на основание чл. 80, ал. 1, вр.
чл. 41, ал. 6 от ЗКНИП, за нарушение на чл. 41, ал. 6 от Закона за кредитите на недвижими
имоти на потребители /ЗКНИП/; т. 2- имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за
нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗКНИП, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 28, ал. ал. 1,
вр. ал. 2 от ЗКНИП; по т.3- имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на
чл. 28, ал. 3, вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗКНИП, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. ал. 2 от ЗКНИП и по т. 4 - имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение на
чл. 28, ал. 6 от ЗКНИП, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 6 от ЗКНИП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7