Р E Ш Е Н И
Е
№ 18.06.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Невена
Иванова
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 4725
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.266,
ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.92, ал.1 ЗЗД и с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество„ЮБЦ“
ЕООД твърди, че се било снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу К.Ж.А. по ч.гр.д. № 3052/2020, по
описа на PC – Стара
Загора. Твърди, че длъжникът бил възразил, поради което и в изпълнение на
указанията на заповедния съд предявява настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Излага
следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
С
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., ”С.Г. Груп“ ООД, прехвърлило на ищеца
претендираните вземания, които пък били прехвърлени на С.Г. Груп“ ООД с договор
за цесия от 16.10.2018 г. от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД.
Между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и К.Ж.А. бил
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16639134001 от дата 08.05.2017. г., с който на ответника била предоставена
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XL с месечен
абонамент 27.99 лева. Срокът на договора бил за 24 месеца – до 08.05.2019 г.
Въз
основа на сключените договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер 15112943001, между ответника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* били издадени фактури №**********/15.06.2017г.,
№**********/15.07.2017г., №**********/16.08.2017 г. за периода от 15.05.2017 г. - 14.08.2017 г., а
именно:
Фактура №**********/15.06.2017 г. за отчетения период на потребление 15.05.2017
– 14.06.2017 г., с начислена за периода сума за месечен абонамент VIVACOM i-Traffic XL в размер на 27.98 лева, с ДДС. Дължимата
сума била платима в срок 02.07.2017 г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
Фактура
№**********/15.07.2017 г. за отчетения период на потребление 15.06.2017
– 14.07.2017 с начислена за периода сума за месечен абонамент VIVACOM i-Traffic XL в
размер на 27.98 лева, с ДДС. Дължимата сума била платима в срок 01.08.2017 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура
№**********/16.08.2017 г. за отчетения
период на потребление 15.07.2017 – 14.08.2017 с начислена за периода
сума за месечен абонамент VIVACOM i-Traffic XL в размер
на 0.57 лева, с ДДС. Дължимата сума била платима в
срок 01.09.2017 г. Към фактурата
било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът
бил потребил и не бил заплатил мобилни услуги на обща стойност 72.08 лева, които били фактурирани за
три последователни отчетени месеца, от които за ищеца интерес представлявала
само частта в размер на 32,08 лева – непогасен остатък. Към всяка от Фактурите
имало приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги обусловило правото на БТК (чл.
50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.), да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване, на което и да било задължение
в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК имал право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор бил
издал по клиентски номер №16639134001 на
дата 15.09.2017г., крайна
фактура №**********, в същата била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 327.14 лева, от
които за ищцовото дружество представлявало интерес само за частта до размера на
83.97 лева и била включена
сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода.
Датата
на деактивация на процесния абонамент била 17.08.2017 г., която се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
По този начин абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не бил
спазил крайния срок за ползване на договорните абонаменти VIVACOM i-Traffic XL до 08.05.2019 г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 08.05.2017 г.
Претендираната
сума в заповедното и в настоящото производство била в размер на 116,05 лева,
която се формирала като сбор от незаплатени мобилни услуги по
договора в размер на 32,08 лева и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 83,97 лева за услуга по абонаментен
план V1VACOM i-Traffic XL (3
х 27.99 лева) и мораторна лихва в размер на 8,48 лева.
Излага
подробни съображения за валидността на извършените прехвърляния на вземанията
за горепосочените суми и надлежното уведомяване на ответницата за това.
Искането
до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата К.Ж.А., съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, в размер на 116,05 лева (сто
и шестнадесет лева и 05 ст.), от които: 32.08 лева (тридесет и два лева и
08 ст.) – незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16639134001 от дата
08.05.2017. г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* и 83,97
лева (осемдесет и три лв. и 97 ст.) – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
16639134001 от дата 08.05.2017. г., сключени между ответника и „Българска
телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК: *********, както и начислена върху
главницата от 41,42 лева, мораторна лихва за забава в размер на 8,48 лева (осем
лв. и 48 ст.) за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г.. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата К.Ж.А.
– адв. Ц. е подала писмен отговор, с който оспорва исковете.
Твърди, че нито един от двата договора за цесия не бил
доведен до знанието на ответницата. Следователно ответницата не била надлежно
уведомена лично или чрез законен или договорен нейн представител. Цесията не
била породила своето действие спрямо нея. В това отношение съществувала
константна съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция
/Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Решение № 156 от
30.11.2015г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. , Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III гр. о. и др./.
При това положение към настоящия момент ищцовото
дружество не било кредитор на ответника и исковете му следвало да бъдат
отхвърлени.
Дори и да са били налице посочените в исковата молба
задължения, те били погасени по давност, тъй като бил изтекъл тригодишният срок
по чл. 111 от ЗЗД.
Искането до съда е да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, а направените по това дело и заповедното
производство разноски да останат в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД не изпраща представител, депозира
по делото писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени.
В съдебно заседание особеният представител на ответника
оспорва исковете по наведените доводи в
отговора на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д.№3052/2020г по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ЮБЦ” ЕООД срещу К.Ж.А. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата общо в размер на сумата от 32.08
лева – незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16639134001 от дата 08.05.2017. г., сумата от 83,97 лева (осемдесет
и три лв. и 97 ст.) – неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 8,48 лева - мораторна лихва за забава за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г. и законна лихва от
13.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за разноските по
заповедното производство. Тъй като длъжникът не е бил открит на
известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на
основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения по делото договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
15112943001, същият
е сключен на 08.05.2017г. между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за предоставяне на мобилни телефонни услуги за
мобилен номер **********, при условията на тарифен
план VIVACOM
i-Traffic XL с месечен абонамент 27.99 лева, със срок на действие за 24 месеца – до 08.05.2019 г.
По делото са представени следните данъчни фактури и извлечения за
потребление към всяка от тях, издадени от „БТК“ ЕАД с получател ответника, а
именно фактура №**********/15.06.2017 г. за отчетен период
на потребление 15.05.2017 – 14.06.2017 г., с начислена за периода сума за
месечен абонамент VIVACOM i-Traffic XL в размер на 27.98 лева с ДДС, с падеж 02.07.2017 г., фактура №**********/15.07.2017 г. за отчетен период на потребление 15.06.2017 –
14.07.2017, с начислена за периода сума за месечен абонамент VIVACOM i-Traffic XL, в размер на 27.98 лева с ДДС, с падеж 01.08.2017 г. и фактура №**********/16.08.2017 г. за отчетен период
на потребление 15.07.2017 – 14.08.2017 с начислена за периода сума – лихва за забавено плащане в размер на 0.57 лева с ДДС, с падеж 01.09.2017 г. и фактура №**********/15.09.2017г., в която е начислена сума в размер на 327,14 лева -
корекции, дарения и услуги от партньори, по отношение на която ищецът заявява,
че представлява неустойка и че претендира само 83,97
лева от нея.
По делото са представени сключени договор за цесия от
16.10.2018 г. между цедент „БТК“ ЕАД и цесионер
„С.Г.Груп“ ООД и договор за цесия от 01.10.2019 г. между цедент „С.Г.Груп“ ООД и цесионер „ЮБЦ“ ЕООД.
Само към втория договор за цесия е представено извлечение от Приложение 1, в
което е индивидуализирано вземането, което се прехвърля от „С.Г.Груп“ ООД на
„ЮБЦ“ ЕООД, а именно вземане в размер на 116,05 лева спрямо К.Ж.А..
Няма твърдения и данни уведомления за извършените
цесии да са били връчени на ответника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Към исковата молба е приложеното уведомление до ответника за извършените
цесии с искане да му бъде връчено като приложение към исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
В случая
основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока възражения от
особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно
съобщена на длъжника.
В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника,
доколкото уведомлението за нея не е било връчено на ответника преди завеждане
на настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е връчено само на
особения представител на ответника, а не на ответника. Противоречивата съдебна
практика в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е
надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен
представител на ответника в хода на процеса, е преодоляна, като се наложи
разрешението, че връчването на особен представител не би могло да се приравни,
нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на
фактически действия от страна на особения представител, които да доведат
извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата
страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29,
ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг.
чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не
притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение между страните. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика на въззивните съдебни състави на ОС – Стара Загора, както и решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. №
154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с
определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС и др..
Гореизложеното води до
неоснователност на предявените искове на горепосочените основания и като такива
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което се явява
безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните по
съществото на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1404, р.н
Триадица, бул.България” № 81, вх.В, ет.8, против
К.Ж.А., ЕГН **********,***, искове за установяване
съществуването на вземанията на „ЮБЦ” ЕООД за следните суми: сумата от 32,08 лева – незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16639134001 от дата 08.05.2017. г., сумата от 83,97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата от 8,48 лева - мораторна лихва за забава за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 3052/2020 по описа на Районен съд -
Стара Загора, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: