Определение по дело №1115/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 793
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Георги Димов Пепеляшев
Дело: 20192100601115
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  292                                       31.10.2019 година                          град Бургас

       

Бургаският окръжен съд,                                           наказателно отделение

На тридесет и първи октомври            две хиляди и деветнадесета година  

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛ МАРКОВ

                                                                                     ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                    

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев

ВЧН дело №  1115  по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е  по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

         Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр. Бургас против Определение №1523 от 20.09.2019 г., постановено по НЧД №3799/2019 г.,  с което Районен съд - Бургас е отменил Постановление на РП - Бургас от 19.08.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №431 ЗМ-385/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР, вх. №2462/2019 г., пор. №1138/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.  

В протеста се съдържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на определението, постановено от Районен съд - Бургас. На първо място счита, че по делото следва да се кредитират показанията на св. Г., а не дадените преди това от нея сведения. На второ място счита, че указанието, дадено от първоинстанционния съд за изискване на официална разпечатка на ползвания от св. А. телефонен номер за периода от 30.11.2018 г.до 06.12.2018 г., не може да бъде изпълнено към момента, тъй като е изтекъл шестмесечният срок за предоставяне на тази информация, визиран в чл. 159а, ал. 5 от НПК. По същество намира същото и за неоснователно. На следващо място представителят на държавното обвинение намира, че не е относимо към предмета на доказване това, с какви парични средства св. А. е закупила недвижим имот, поради което не следва и да се изисква нотариален акт. На последно място счита, че указанията за назначаване на техническа експертиза на водената кореспонденция в месинджър между св. Т. и св. Г. са неоснователни, тъй като не е изяснен изцяло предмета на доказване по настоящото наказателно производство. Моли се определението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено постановлението на БРП за прекратяване на наказателното производство.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

          Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

          Разгледан по същество, същият е неоснователен.             

Досъдебното производство №431 ЗМ-385/2019 г. по описа на Първо РУ на МВР, вх. №2462/2019 г., пор. №1138/2019 г. по описа на БРП е образувано на 22.05.2019 г.  по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на прокурор при РП – Бургас срещу неизвестен извършител за това, че през м. ноември 2018 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага – да се сдобие с парични средства, възбудил и поддържал заблуждение у П.Н.А. от гр. Бургас, като осигури съдействие за закупуване на жилищен апартамент и с това й причинил имотна вреда ва размер на 2000 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НПК.

В хода на разследването са извършени процесуално – следствени действия – събрани са гласни доказателствени източници чрез разпита на свидетелите П.Н.А., Д. К. А., Ч. И. Г. и Д. С. Т.. Приобщени са по надлежния ред и писмени доказателства.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните доказателства при разследване по делото, прокурорът от РП – Бургас е приел, че в конкретния случай деянието не съставлява престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като св. Т. не е възбудил, поддържал или използвал заблуждението, неопитността или неосведомеността на св. А., с което да е причинил на нея или на другиго имотна вреда. Отношенията са гражданско-правни, предвид това всички претенции относно неизпълнението на договора, връщането на дадената парична сума, както и неустойките по договора следва да се предявяват пред граждански съд по правилата на ГПК.

Според настоящата съдебна инстанция, липсва всестранно, пълно и обективно разследване, поради което е ограничено правото на защита на интересите на пострадалото лице. Първоинстанционният съд прецизно и детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и правилно е оценил събраните по него доказателства. Районният съд е подложил на задълбочен анализ депозираните гласни доказателствени източници и е извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

БОС се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към протестираното определение. Основателно първоинстанционния съд е преценил, че при констатираните противоречия в показанията на свидетелите Т. и Г. следва да бъдат допуснати допълнителни процесуално следствени действия, изразяващи се в допълнителни разпити. Следва да се направи и съпоставка между показанията на двамата свидетели. В тази връзка настоящата инстанция намира, че е останал нерешен въпроса относно това какво е станало с дадения от св. А. и получен от св. Т. депозит в размер на 2000 евро, действително водени ли са били преговори между агенциите за цената на апартамента и каква е причината, ако такива не са водени.

Настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Следва да се посочи, че действително срокът по чл. 159а, ал. 5 от НПК е изтекъл, поради което възражението на прокурора в тази насока, изложено в протеста, е основателно. В останалата част, БОС намира протеста на БРП за неоснователен.

С оглед на заявеното от прокурора в прекратителното постановление, че в случая се касае за неуредени граждански отношения, следва да се посочи, че сключването на писмен договор не изключва осъществяването на измама, щом са налице признаците на това престъпление. Във всички случаи обаче, за да се установи дали се касае за наказателноправна измама се изследва какво е било намерението на дееца, има ли частично изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите задължения. В тази връзка в Р. 402-76-II на ВС е прието, че обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят причините за неизпълнението, респективно дали то е резултат на измамливи действия. Отговор на този въпрос не е даден с прокурорския акт.

При така отчетените доказателствени дефицити и липсата на анализ на събрания до момента противоречив доказателствен материал, изводите на прокурора в прекратителното постановление се явяват незаконосъобразни, поради което правилно е било отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.

          Въз основа на изложените съображения съдът прие, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

           

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1523 от 20.09.2019 г., постановено по НЧД №3799/2019 г. по описа на РС - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                             2.