Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 14.04.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 113 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А.И.А.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат П.К., се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия
К № 2401927 на ОДМВР - Хасково,
с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С
Жалбата са релевирани оплакваня за
незаконосъобразно издаване на ЕФ – бил издаден извън едногодишния
срок от извършване на нарушението, а именно на 15.01.2020 година; неправилна
била правната квалификация и била налице неясната по отношение на пътния знак,
с който било въведено ограничението на скоростта.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А.И.А.,
не се
явява. С Писмена молба сочи, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен на основанията, посочени в Жалбата, по повод на която е образувано
настоящото дело и тъй като била налице неяснота относно мястото на нарушението.
В
съдебната фаза се ангажира писмено
доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В
Писмена молба процесуалният представител на АНО – Главен юрисконсулт Стефан
Симеонов, сочи че ЕФ е издаден законосъобразно и че не са допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Моли същият да бъде потвърден. Претендират се
разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. Направено е
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В
съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства,
установи следното от
фактическа страна:
На 15.08.2018 година в 06.58
часа с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо
мобилна система за видеоконтрол
на
нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно
превозно средство (МПС)
марка „Опел”, модел „Зафира” с държавен регистрационен номер Х 12
72 ВТ,
със скорост 62 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, въведена
с пътен знак В26, съответно превишена
стойност на скоростта 12 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от
ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 2401927 на името на жалбоподателя
в
качеството му на собственик на превозното средство, видно
от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ
е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част
на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 15.01.2020
година
(, видно от печата, приложен върху процесния ЕФ и от Справката за
нарушител/водач, като в този смисъл са и изявленията на жалбоподателя в
депозираната от него Жалба), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен
срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с
данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл.
188 от ЗДвП и не
прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и
използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 15.08.2018 година, когато е установено
нарушението на жалбоподателя, е изготвен
Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена
от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС - 15.08.2018 година,
времето (06.00 часа до 08.00 часа), за ограничението на
скоростта, въведено с пътен знак В26 -
50 км/ч разрешена скорост, разстоянието от пътния знак
до АТСС, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил,
където е поставено, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца; но
точното местонахождение на мястото за контрол,
където е използвана системата не е ясно – посочено е само първокласен път № 8 като не е посочено при кой километър и
на територията на коя община, респ. област и е посочено, че точното
местонахождение на АТСС е в Свиленград, България, т.е. в града, а не извън
населеното място, което е в противоречие с посоченото, че АТСС е на първокласен
път № 8. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от
системата, общо налични са 4 броя снимки
за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 12 72 ВТ в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на
движение 65 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 15 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и
разрешена такава от 50 км.ч., въведена с пътен знак В26,
като превишението е 12 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните
нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 06.58 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (12 км/ч), наред с отразена и реално
измерената, 65 км/ч.
От представения
Протокол № 6-53-17/28.06.2017 година,
издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства
на одобрения тип.
В публичния Регистър на
Български институт по метрология (БИМ), който е
общодостъпен на интернет-страницата на посочения
институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до
24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до
24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ
жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва
в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд
- Свиленград.
В
кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят А. има наложени административни наказания „Глоба” с ЕФ, както и
с влязло в сила Наказателно постановление (НП), за нарушения на ЗДвП и Кодекса
за застраховането.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст, вр.чл.
189, ал. 8 от ЗДвП
видно от датата й на депозиране в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие
лице (срещу, което е издаден атакувания
ЕФ)
– лично нарушителят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата
е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Санкционната норма на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП предвижда наказание за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, а в ал. 1 е предвидено наказание за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място.
Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело
извън населено място – по първокласен път № 8 при км. 365+500 на територията на
община Свиленград. Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено,
че мястото за нарушението е първокласен път № 8 като не е посочено при кой
километър и на територията на коя община, респ. област и на следващо място е
посочено, че точното местонахождение на АТСС е в Свиленград, България, т.е. в
града, а не извън населеното място. Надлежното оформяне на Протокола е гаранция
за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци,
включително място на извършване. В конкретния случай Съдът констатира
противоречия в отбелязванията му (както вече бе посочено), които се отразяват
върху вида на нарушението, респ. относно приложимата санкционна норма. Допуснатото
създава неяснота досежно мястото на извършване на нарушението – дали е в
населено място или извън населено
място. При противоречивите данни в Протокола за мястото на нарушението, остава
неясно защо нарушението е санкционирано по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, а не по чл. 182,
ал. 1 от ЗДвП. Т.е. посоченото несъответствие в Протокола за използване на АТСС
относно мястото на нарушението
води до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени
факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Посоченото несъответствие относно мястото на нарушението се явява
самостоятелно основание за отмяна на издаденото ЕФ, тъй като не позволява и на контролиращата
Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за
какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната
отговорност на наказаното лице.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно
индивидуализирано в ЕФ на базата на наличните в преписката доказателства. ЕФ
представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно
къде точно е извършено нарушението, като данните относно мястото на
нарушението, посочени в ЕФ трябва да кореспондират на тези в другите документи
от Административнонаказателната преписка (АНП), което в настоящия случай не е
така.
Следва да се отбележи, че ЕФ не
се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически
положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би
противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на
разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се
явява и предметът на обжалване, чиято
законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество –
аргумент от чл. 189, ал. 10
и ал. 11 от ЗДвП.
С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в
тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените
доказателствени средства.
Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
При този
изход на делото не се дължат разноски на АНО.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния
извод, то Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би
бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 2,
вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание
издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо
се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съдът би приел, че ЕФ
съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно
изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът
би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 2,
вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност
на жалбоподателя.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно
авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение
от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът
би приел че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на Министерството на вътрешните работи
(МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по
силата на нормата на чл. 37,
ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването
на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН
- ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той
се приравнява едновременно към Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура
(включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и
в светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013
година на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба (в този смисъл е и
Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд – Хасково по КАНД №
902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева). Обстоятелството,
че ЕФ е връчен на А. на 15.01.2020 година не би съставлявало процесуално
нарушение от кръга на съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно
основание, тъй като това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на
защита на наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя е бил
връчен ЕФ, същият го е обжалвал в предвидения от закона срок и е реализирал в
пълнота правото си на защита. На следващо
място би следвало да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен
на адресата му едва на 15.01.2020 година не изключва възможността за
реализиране на административнонаказателната му отговорност, доколкото както към
датата на съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито
регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за реализиране
на административнонаказателно преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК
абсолютна такава, които разпоредби са приложими в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и ТР № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете,
които трябва да са изтекли следва да са съответно 3 години и 4 години и 6
месеца, които към настоящия момент не са изтекли.
Мобилното
средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение №
4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър,
констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общо достъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по
делото Удостоверение. Същото Съдът би приел, че е в съответствие
с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща
проверка, както би се установило от приетите
доказателства. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС, използвано за
измерване на скоростта. В този смисъл Съдът би приел, че няма нарушение на
нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от
Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се
посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния
снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
От
приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил
друго лице, като извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Фактът, че при посочване на нарушената
правната норма, наказващият орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2,
вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, Съдът би
приел, че не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга
правото на защита на наказаното лице, защото Съдът би приел, че в ЕФ се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства,
какво е извършил). Т.е. налице би било
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от АНО санкционна
норма би съответствала на установеното нарушение – констатираното нарушение би
било достатъчно точно описано в ЕФ и не би била
налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на защита на жалбоподателя,
поради което не би се стигнало до неразбиране от страна на последния за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по
никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление
на МПС със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци
от група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено пътният
знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от означената. Т.е.
в случая не би била налице неяснота относно вида на знака. Конкретната стойност
на въведеното ограничение би била изводима от данните, съдържащи се в ЕФ.
Разстоянието от пътния знак до АТСС е посочено в Протокола за използване на
АТСС, а именно 200 м.
От събраните по делото доказателства, Съдът би
направил извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при
използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на
скоростта TFR 1-М № 656.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за
надлежно доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В
съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено
изискването при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС за
контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Приложена е снимка на
разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил,
с който се
извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото
работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква
непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на
неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам - на достоверността на отчитанията му.
При този
вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо
от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на
допуснато нарушение на ЗДвП
може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година,
какъвто би бил и настоящия случай.
Налице би бил и субективният елемент от
състава на нарушението – извършено
виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си.
В
конкретния случай скоростта е превишена с 12 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП. Последната предвижда
за превишаване на разрешената максимална скорост във фиксирано допустим размер
точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 50 лв., изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така
наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Процесното административно нарушение не
би разкрило пред настоящия Съдебен състав характеристиките на маловажен случай.
Касае се за формално нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент
би се отчел и би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от
конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на
отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването на публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение
по пътищата. В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически
измерената скорост от 65 км/ч до приетата за установена скорост от 62 км/ч би
било в интерес на жалбоподателя, тъй като би изключило възможните
неблагоприятни последици за него от допусната грешка на измерване с
техническото средство TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в
съответствие с основния принцип в административното право, наказание да се
налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В
процесния случай обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правна
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на различно
наказание.
При този вариант
на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата на писмените
доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло би кредитирал
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената.
По разноските:
При този вариант на
разсъждение основателно би било искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски, които биха били в размер на 80 лв. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл.
37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение
от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в представяне на Писмена молба, поради
което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер би било справедливо.
По
отношение на Решението в частта за разноските АНО не би могъл да се иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.
Водим
от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 2401927
на
ОДМВР - Хасково, с който на А.И.А.
с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)