ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 370
гр. Перник , 12.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500717 по описа за 2020 година
Производство по чл. 66 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 566/08.02.2021г. /п. кл. 05.02.2021 г./ от
„Стомана Индъстри“ АД, подадена чрез адв. Х.М., срещу решение № 4 от 05.01.2021г.,
постановено по в.гр.д. № 717/2020г. на Окръжен съд-Перник. При извършена проверка по
реда на чл. 285, ал.1 ГПК съдът констатирал, че касационната жалба е подадена в срока по
чл. 283 ГПК, вр. с чл. 315 ГПК, съгласно чл. 62, ал.2 ГПК, и отговаря на изискванията на чл.
284, ал.1, ал.2 и ал. 3, т. 1, 2 и 3 ГПК, но не и на изискванията на ал. 4, а именно към същата
не са представени доказателства за внесена по сметка на ВКС, дължима се съгласно чл. 18,
ал.2 , т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
държавна такса в размер на 30 лева, поради което на касатора са дадени указания в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внасянето
й. Препис от разпореждането е връчен на процесуалния представител на касатора – адв.
Х.И. М., с надлежно учредена представителна власт, видно от пълномощното, находящо се
на л. 17 – I инстанция, на посочения по делото адрес за призоваване и изпращане на
съобщения. Преписът е връчен на 22.02.2021 г. и в определения от съда едноседмичен срок,
изтичащ на 01.03.2021г., нередовностите на касационната жалба не са отстранени, поради
което на основание чл. 286, ал.1, т. 2 ГПК касационната жалба е върната с разпореждане
№ 180/23.03.2021г.. Препис от същото е връчено на касатора, чрез процесуалния му
представител на 05.04.2021 г.
Постъпила е частна жалба с вх. № 1637/13.04.21г. от „Стомана Индъстри“ АД,
подадена чрез адв. Х.М., срещу разпореждането за връщане на касационната жалба, в която
1
се отправя до съда искане за продължаване и възстановяване на срока за изпълнение на
указанията за внасяне на държавна такса, като към жалбата се представя платежно
нареждане. Сочи се, че в периода на внасяне на държавната такса процесуалният
представител на касатора – адв. М. е бил болен и провеждал лечение за възстановяване от
вируса на Ковид-19, като се самоизолирал, за което представя сниман антигенен тест.
Соченото обстоятелство било непредвидено и препятствало изпълнението на дадените от
съда указания.
В депозиран отговор насрещната страна в производството изразява становище за
неоснователност на молбата по подробно изложени съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 ГПК определените от съда срокове могат да
бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди
изтичането им, при наличие на уважителни причини. В случая искането за продължаване е
направено след изтичане на срока, поради което същото е без предмет и съдът не дължи
произнасяне по него. Няма как да бъде продължен срок, който е изтекъл.
Искането на молителя по чл. 64 ГПК е процесуално допустимо. Същото е направено в
срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 65, ал.1 ГПК.
Възстановяването на срок на основание чл. 64, ал. 2 ГПК е предвидено за случаите,
когато страната, задължена да извърши обвързано с установен в закона или определен от
съда преклузивен срок процесуално действие, е пропуснала да го извърши в рамките на
съответния срок. За да бъде уважено искането за възстановяване на срок, страната следва да
докаже, че е пропуснала да извърши действието преди изтичане на срока и че пропускът й се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Релевантни
за приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК са само обстоятелствата, които са се проявили в
периода на течение на срока (съобразно правилата на чл. 60 - чл. 62 ГПК), имат внезапен,
неочакван, непредвидим и непреодолим за страната характер и въпреки проявената от нея
добросъвестност в процеса, са препятствали обективно възможността да извърши
дължимото действие преди срокът да изтече.
Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в
случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по
обективни, неочаквани и независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие
- да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно,
изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за
пропускане на срока - определение № 26 от 21.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 611/2011 г., I
г. о., определение № 11 от 5.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 719/2011 г., IV г. о., ГК,
определение № 9 от 12.01.2011 г. на ВКС по ч. . д. № 518/2010 г., II г. о., ГК, определение №
2 от 1.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 928/2011 г., II т. о., ТК. Дали тези обстоятелства са
налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по
конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок. Във
2
всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока
или през по-голямата част от него и да не е било непреодолимо. Твърденията на
жалбоподателя, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства не е
доказано, тъй като не са установени наличия на обективни причини, препятстващи
изпълнението на дадените от съда указания за внасянето на държавната такса. Не се
установява по надлежния ред наличието на заболяване на процесуалния представител на
страната през релевантния период от 22.02.2021 г. до 01.03.2021 г.. Не са представени
медицински документи, удостоверяващи същото, а представената снимка на антигенен тест
не може да се свърже с конкретно лице и период.
Внезапните пречки, лишили процесуалния представител от възможност да извърши
дължимото процесуално действие в рамките на определения от закона или от съда срок,
рефлектират пряко в правната сфера на представляваната страна и поради това попадат
също в обхвата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Упълномощаването е личен акт, обусловен от волята на
страната да избере конкретно лице, което да я представлява пред съда и да защитава нейните
права и интереси. С оглед на това, ако в срока за извършване на определено процесуално
действие упълномощеният процесуален представител бъде възпрепятстван по обективни,
неочаквани и независещи от него причини да осъществи следващото се действие и в
резултат на това пропусне срока, страната не следва да понася неблагоприятните последици
от този пропуск, а разполага с правото да поиска възстановяване на пропуснатия срок при
предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК. Поради личния характер на упълномощителната сделка
е немислимо страната да бъде задължавана да ангажира друг процесуален представител за
извършване на едно единствено процесуално действие. Изпълнението на задължението за
внасяне на държавна такса и представянето на платежния документ в съда, принципно не е
изисква специални квалифицирани правни познания и в този смисъл представляваното
дружество е могло да изпълни задължението си. Съгласно съдебната практика на ВКС,
/Определение № 487 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5858/2013 г., I г. о., ГК/ обаче, при
наличието на пълномощник по делото, от страната не може да се изисква да извършва лично
внасянето на държавната такса, въпреки че това не е правно, а фактическо действие и
представлява поначало особено непредвидено обстоятелство заболяването от Ковид – 19,
предвид естеството на същото и необходимостта от изолация, като не може да се вмени на
адвоката задължението за ползва електронни услуги за разплащане и комуникация със съда.
Само че, в конкретния случай не се доказва надлежно процесуалният представител на
молителя да е бил с това заболяване в периода за изпълнение на указанията, което да е
препятствало възможността за изпълни същите или да поиска от съда продължаване на
срока и в този смисъл приложение намира и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 , изр. второ от
ГПК, според която не се допуска възстановяване на срока за извършване на пропуснатото
действие, ако е било възможно неговото продължаване.
Съгласно чл. 67 ГПК насрещната страна в производството има право на разноски в
размер на 250 лв. – адвокатско възнаграждение, чието извършване е удостоверено в
представения договор за правна защита и съдействие от 19.04.2021 г.
3
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Стомана Индъстри“ АД по чл. 63, ал.
1 ГПК, обективирано в частна жалба с вх. № 1637/13.04.21г. за продължаване на срока за
изпълнение на указанията за внасяне по сметка на ВКС в едноседмичен срок от
съобщението на държавна такса по касационната жалба в размер на 30 лв. и за представяне
на доказателства за това в същия срок.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Стомана Индъстри“ АД по чл. 64, ал. 2
ГПК, обективирано в частна жалба с вх. № 1637/13.04.21г. за възстановяване на срока за
изпълнение на указанията за внасяне по сметка на ВКС в едноседмичен срок от
съобщението на държавна такса по касационната жалба в размер на 30 лв. и за представяне
на доказателства за това в същия срок.
ОСЪЖДА „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД с ЕИК *********, с адрес на управление:
****, да заплати на П. Л. И., с ЕГН **********, на основание чл. 67 ГПК сумата от 250.00
лв. /двеста и петдесет/ лева, сторените пред ПОС разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4