О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1455
№ 1455 02.12.2019 год. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд,
граждански състав
На петнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание, в следния състав:
Окръжен съдия: Десислава Д.
секретар
като
разгледа докладваното от съдия Д.Д.
търговско
дело №354 по описа за 2018 година,
С вписване № 20190718140014 синдикът на „Еврокапитал – България“ ЕАД в н. е обявил в ТР допълнителен списък №2 на
приетите вземания на кредиторите и допълнителен списък №2 на неприетите
вземания на кредиторите на „Еврокапитал – България“ ЕАД .
І. В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ е постъпило възражение
вх.№11959/25.07.2019 год. от кредитора „Спортс пропърти мениджмънт“ АД, чрез
изп.директор Д.Чорбаджиева, против
допълнителен списък №2 на приетите вземания в частта, в която са приети
вземания на „Дорослава – 02“ ЕООД с ЕИК *********. Твърди се, че вземанията не
съществуват, тъй като счетоводното им отразяване и договора за цесия уреждат
други отношения между страните.
Кредиторът моли да бъде постановено определение, с
което вземанията на „Дорослава - 02“ ЕООД да бъдат изключени от списъка на
приетите вземания.
Възражението е подадено на 25.07.2019 год. в срока по
чл.690 ал.1 от ТЗ, и от легитимирано лице – „Спортс пропърти мениджмънт“ АД е предявило свои вземания с молба вх.№6830/25.04.2019
год., които са включени в списъка на приетите вземания, обявен на 05.06.2019
год.
В съдебно заседание подалият възражението
кредитор не се представлява.
Кредиторът с оспорено вземане „Дорослава - 02“ ЕООД е
подал становище за неоснователност на възражението, към което са приложени
доказателства. В съдебно заседание оспорва възражението, ангажира
доказателства.
Синдикът намира възражението за неоснователно.
Длъжникът „Еврокапитал – България“ ЕАД изразява
становище за основателност на възражението.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на
страните, доказателствата, приложени към предявяването на вземанията, както и
тези, ангажирани в производството по чл.692 от ТЗ, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Вземането на „Дорослава - 02“ ЕООД ЕИК102815175 е предявено с молба вх.№9304/13.06.2019 год.,
в срока по чл.688 ал.1 от ТЗ, който е започнал да тече от 29.03.2019 год.
Предявено е непривилегировано вземане, представляващо цена на прехвърлено
вземане по договор за цесия от 08.01.2015 год.
Към молбата за предявяване кредиторът е представил
договор от 08.01.2015 год., за прехвърляне на вземане, с който „Дорослава – 02“
ЕООД е прехвърлило на „Еврокапитал – България“ ЕАД свое вземане от „Бългериън
роуз гардънс“ ЕООД в размер на
256 723,28 лв., за сумата от 256 723,28 лв., платима в срок до
31.12.2015 год. От представените доказателства се установява, че прехвърленото
вземане е установено със спогодба, сключена на 15.01.2015 год. между „Дорослава
– 02“ ЕООД и „Бългериън роуз гардънс“ ЕООД, с която второто дружество е
признало, че дължи суми по фактури на обща стойност 243 575,14 лв. по
договор за извънгаранционна поддръжка от 10.11.2014 год. Въз основа на този
договор „Дорослава – 02“ ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист. Освен вземането по фактурите, на
„Дорослава – 02“ ЕООД са прехвърлени и вземания за съдебни разноски, присъдени
по ч.гр.д.№547/2014 год. (8 795,14 лв.) и по изп.дело №724/2014 год. (
3 171 лв.). Представена е фактура №03762/09.01.2015 год., издадена от
„Дорослава – 02“ ЕООД с която доставката по договора за цесия е
осчетоводена.
Представя се документ, с който „Еврокапитал –
България“ ЕАД е потвърдил задължението си в размер на 256 723,14 лв. към
31.12.2016 год.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че фактура №03762/09.01.2015 год. е
осчетоводена от двете страни по договора за цесия. При „Дорослава – 02“ ЕООД
фактурата е регистрирана със следната счетоводна операция: дебит сметка
498“Други дебитори“ 256 723,14 лв., кредит сметка 444 „Вземания по съдебни
спорове“ 12 966,14 лв., кредит сметка 411 „Клиенти“, ан. „Бългериън роуз
гардънс“ ЕООД фактура 3283/08.11.2013 год. – 152 556,55 лв. и фактура
3285/11.11.2013 год. Фактурата е включена в дневника за продажби по чл.124 от ЗДДС и участва при определяне на резултата в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за същия данъчен период. Според заключението, всички резултати от сделките
и събитията по описаната фактура са отразени в момента на тяхното възникване,
при документална обоснованост на стопанските операции и факти.
От основното и от допълнителното заключение, изготвени
въз основа на получена информация от длъжника и от ТД на НАП, се установява, че
същата фактура е отразена от длъжника „Еврокапитал – България“ ЕАД в периода
01.05.2015 – 31.05.2015 год., включена е в дневника за покупки и участва при
определяне на резултата в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.май 2015
год.
Видно е от основното заключение, че в счетоводствата
на двете страни няма отразени плащания по фактурата.
От събраните доказателства и от отговора на въпрос №3
към основното заключение може да се заключи, че с договора от 08.01.2015 год.
„Дорослава – 02“ ЕООД е прехвърлил на „Еврокапитал – България“ ЕАД свои
вземания, произтичащи от договор за извънгаранционна поддръжка и допълнителни СМР от 10.11.2014 год. и
присъдени разноски по заповедно и изпълнително производства. „Дорослава – 02“
ЕООД е изпълнил поетите задължения по договора, но приобретателят на вземането
не е изпълнил задължението по чл.3 за заплащане на уговорената цена.
Задължението за сумата от 2560723,28 лв. не е погасено, предявено е от
кредитора и с основание е включено от синдика в допълнителен списък №2 на
приетите вземания. Твърдението на „Спортс пропърти мениджмънт“ АД, че вземането
не е дължимо от „Еврокапитал – България“ ЕАД, е неоснователно и възражението
следва да се остави без уважение.
ІІ. В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ е постъпило
възражение вх.№12031/26.07.2019 год. от „И ар би лизинг България“ ЕАД срещу
допълнителен списък №2 на неприетите предявени вземания, в частта, в която не е
прието негово вземане в размер на 4 507,01 лв., представляващо заплатена
държавна такса за частна жалба срещу определение на РС Бургас по
ч.гр.д.№7155/2017 год. Заявява се, че това вземане е било предявено в срока по
чл.685 ал.1 от ТЗ, с привилегия по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ и неправилно е
включено в списъка на неприетите вземания с аргумент, че не е било
предявено. Твърди се, че това вземане е
част от разноски в общ размер от 11 471,19 лв. по договора за лизинг.
Възражението е подадено на 25.07.2019 год. по пощата,
в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ, и от легитимирано лице – „И ар би лизинг
България“ ЕАД е предявило свои вземания със заявление вх.№6792/02.05.2019 год.,
които са включени в списъка на приетите вземания, обявен на 05.06.2019 год.
Синдикът намира възражението за неоснователно.
Длъжникът „Еврокапитал – България“ ЕАД оспорва възражението.
От съдържанието на заявление вх.№6792/02.05.2019 год.
се установява, че кредиторът е предявил свои вземания по договор за лизинг
№004572-001/24.03.2008 год., сключен между „И ар би лизинг“ ЕАД и „Еврокапитал – България“ ЕАД, от които
139 506,57 евро с левова равностойност 272 851,13 лв. – падежирала и
непогасена главница за периода 01.06.2016 – 01.09.2017 год.; 8 425,96 евро
с левова равностойност 16 479,75 лв. – мораторна лихва за периода
29.08.2017 – 02.04.2018 год.; 13 756,89 евро с левова равностойност
26 906,14 лв. - законна лихва върху
главницата от 04.04.2018 год. до датата на постановяване на решение за откриване
на производството по несъстоятелност – 25.03.2019 год.; 1 433,81 евро с
левова равностойност 2 804,30 лв. – законна лихва върху главницата от датата
на постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност –
25.03.2019 год. до датата на предявяване на вземанията; 11 471,19 лв. –
разноски по договора, от които: 4 507,01 лв. – държавна такса за частна
жалба по ч.гр.д.№7155/2017 год., заплатена с платежно от 19.10.2017 год.;
3927,54 лв. – данък недвижими имоти; четири вноски по 619,69 лв. застраховка
имущество за 2018 год. и 557,88 лв. първа вноска застраховка имущество за 2019
год., както и 10 676,17 лв. – разноски в производството по
несъстоятелност. Видно е, че неприетото вземане в размер на 4 507,01 лв.
действително е предявено още в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, тъй като заявление
вх.№6792 е било подадено по пощата на 30.04.2019 год. – в последния ден на
срока, който е започнал да тече на 29.03.2019 год. и е изтекъл в първия работен
ден след 29.04.2019 год. Поради невключване на вземането в списък №1,
кредиторът е подал ново заявление вх.№9267/13.06.2019 год., след което
вземането в размер на 4 507,01 лв. е включено в допълнителен списък №2 на
неприетите вземания с мотив, че такова вземане не е предявено.
От служебна проверка, извършена от съда в
деловодството му, се установява, че против разпореждане от 10.10.2017 год. по
ч.гр.д.№5177/2017 год. на БРС е подадена жалба от „И ар би лизинг“ ЕАД,
образувана в ч.гр.д.№1627/2017 год. по описа на БОС. Като приложение към
жалбата е приложен вносен документ за заплатена държавна такса в размер на
4507,01 лв. на 19.10.2017 год.
Към заявление вх.№6792 е приложено решение за
учредяване на ново акционерно дружество чрез отделяне на част от имуществото на
„И ар би лизинг“ ЕАД, а именно „И ар би лизинг България“ ЕАД, регистрирано като
нов правен субект с вписване
20180207143010. По партидата на дружеството е обявено приложение №7 към
решение на едноличния собственик на капитала – описание на недвижимите имоти и
вземания, които преминават към новоучреденото дружество, като под №3 е описан
недвижимия имот в гр.Варна, предмет на настоящия договор за лизинг. В т.ІІ от
приложение №7 са описани вземанията,
които са придобити от новоучредения субект – вземания към „Еврокапитал –
България“ ЕАД.
От платежния документ може да се заключи че „И ар би
лизинг“ ЕАД, чийто правоприемник е „И ар би лизинг България“ ЕАД, действително
е направил разноски в размер на 4 507,01 лв. по договора за лизинг, като в
случая е без значение какво е по-нататъшното развитие на производството и дали
те са му били присъдени с окончателен съдебен акт, тъй като в настоящото производство по
универсално принудително изпълнение кредиторите следва да предявят всички свои
вземания (и установени, и спорни) под страх от погасяването им. Отделно следва
да се посочи, че против актовете на съда по ч.гр.д.№7155/2017 год. по описа на
БРС са подавани и други жалби от същия кредитор, като в крайна сметка с
определение №1670/29.08.2018 год. по ч.гр.д.№1321/2018 год. по описа на БОС е
отменено разпореждане №11231/18.06.2018г. на Бургаски районен съд, 32 състав, с което е отхвърлено искането на „И ар би лизинг“ ЕАД за
постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на допълнителна заповед
№419/29.01.2018г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист въз основа на
нея срещу „Еврокапитал-България“ ЕАД, и делото е върнато на Бургаски районен
съд за постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на допълнителна
заповед №419/29.01.2018г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и издаване на изпълнителен лист, с който
„Еврокапитал-България“ ЕАД да бъде осъдено да предаде на „И ар би лизинг“ ЕАД лизинговия
актов по договор №004572-001/24.03.2008 год., т.е. интересът на кредитора е
изцяло удовлетворен.
След като кредиторът се позовава на документ за
заплащане на държавна такса и се установи, че действително е била заплатена
такава, вземането против „Еврокапитал – България“ ЕАД съществува и следва да
бъде включено в списъка на приетите вземания. Възражението е основателно и като
такова следва да се уважи, като се внесе съответната промяна в списъците.
ІІІ. В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ е постъпило
възражение от „И ар би лизинг България“ ЕАД срещу допълнителен списък №2 на
неприетите предявени вземания, в частта, в която не е прието негово вземане в
размер на 980 682,89 лв., предявено с молба вх.№10472/02.07.2019 год. с
привилегия по чл.722 ал.1 т.7 и т.8 от ТЗ. Сочи се, че вземанията представляват
обезщетение за ползване на недвижими имоти от длъжника без основание за два
отделни периода. Излагат се съображения, че вземанията са възникнали и могат да
бъдат предявени без да са съдебно установени.
Възражението е подадено на 25.07.2019 год. по пощата,
в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ, и от легитимирано лице – „И ар би лизинг
България“ ЕАД е предявило свои вземания със заявление вх.№6792/02.05.2019 год.,
които са включени в списъка на приетите вземания, обявен на 05.06.2019 год.
Синдикът е депозирал писмено становище за
неоснователност на възражението, което поддържа и в съдебното заседание. Счита,
че с молба вх.№10472/02.07.2019 год. е предявено недоказано вземане, като
всички предпоставки за присъждане на обезщетението могат да бъдат установени
само след провеждане на надлежен съдебен процес, а именно – ползване на
недвижим имот без основание, от кого точно – длъжник или трето лице, каква е
справедливата ежемесечна стойност на обезщетението. Счита, че като синдик не
разполага с правомощието да установява (да взема решение) по облигационен казус
и това е изцяло правомощие на съда като върховен орган в правораздаването.
Длъжникът оспорва възражението. В съдебно заседание се
позовава на висящо производство между същите страни с правно основание чл.19
ал.3 от ЗЗД, както и на заведен иск за прогласяване нищожността на договора за
лизинг. Счита, че е получил владението по силата на договор по чл.19 ал.3 от ЗЗД и е добросъвестен подобрител, следователно, дори и при негативен резултат на делото с правно
основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, може да претендира сторените подобрения в имота и
да упражни право на задържане до тяхното заплащане.
Със заявление вх.№10472/02.07.2019 год. кредиторът „И ар би
лизинг България“ ЕАД е предявил следните вземания: а) с привилегия по чл.722
ал.1 т.7 от ТЗ – 68 374,80 евро с левова равностойност 133 729,49 лв.
– главница, представляваща обезщетение за ползване на недвижими имоти от
длъжника без основание за периода от 26.03.2019 год. – деня, следващ датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, до датата на
предявяване на вземанията, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на вземанията; б) с привилегия по чл.722
ал.1 т.8 от ТЗ – 4330040,40 евро с левова равностойност 8460953,41 лв. –
главница, представляваща обезщетение за ползване на недвижими имоти от длъжника
без основание за периода от 01.09.2017 год. до датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на вземанията.
Кредиторът твърди, че по силата на договор за лизинг
№004572-001/24.03.2008 год., сключен между „И ар би лизинг“ ЕАД и „Еврокапитал – България“ ЕАД, предал на
длъжника ползването на лизинговия актив, представляващ УПИ в гр.Варна, ведно с
находящата се в него административна сграда. Твърди, че с нотариална покана,
връчена на длъжника на 21.08.2017 год., предупредил „Еврокапитал – България“ ЕАД за допусната
забава в плащането на лизинговите вноски и за падежирала и неплатена главница в
размер на 5270536,45 евро; поканил длъжника да заплати дължимите и изискуеми
суми в седмодневен срок от връчването на поканата и го предупредил, че в случай
на неплащане ще счита договора за прекратен (развален), както и поканил
длъжника да върне лизинговия актив в тридневен срок след изтичане на
седмодневния срок за доброволно плащане. Според кредитора, в дадения срок не
последвало плащане, поради което от 29.08.2017 год. договорът е развален, а
тридневния срок за предаването на лизинговия актив е изтекъл на 31.08.2017 год.
Сочи се, че до момента длъжникът не е върнал
лизинговия актив и продължава да ползва имотите без основание, като от
01.09.2017 год. в полза на кредитора е възникнало вземане за обезщетение за
ползване на имотите без основание. Кредиторът определя месечно обезщетение е в
размер на 22 791,60 евро, което произтича от размера на месечната вноска
по погасителен план, за която счита, че съответства на пазарната месечна наемна
цена на имотите.
По отношение на правоприемството между „И ар би
лизинг“ ЕАД (кредитор по договора) и „И ар би лизинг България“ ЕАД (кредитор в
настоящото производство) важи казаното досежно възражението, разгледано в пункт ІІ от настоящото определение.
Както се сочи в т.4 от ТР №1/2017 год. на ОСТК ВКС, производството
по чл. 692, ал. 3 ТЗ е спорно, развива се с участието на засегнатите страни в
материалното правоотношение, оспорващия кредитор и синдика, но не притежава
белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със
сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на
кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост.
В конкретния случай длъжникът противопоставя на
кредитора правоизключващи и правоотлагащи възражения, а именно, че ползва
лизинговия актив с основание, че лизинговият договор е нищожен, че е титуляр на
право на задържане до заплащане на подобренията, които е извършил в имотите.
Правната уредба на производството по чл.692 ал.3 от ТЗ изключва възможността
настоящият съд да се произнесе по осъществяването на правоизключващите факти,
които се намират в корелативна връзка с фактите, сочени като източник на
предявеното вземане. Недопустимо е в спорното производство да се даде вяра само
на едната страна в правоотношението и същевременно другата да бъде лишена от
възможността да проведе пълно насрещно доказване, което впрочем е невъзможно
поради естеството на производството по чл.692 ал.3 от ТЗ и преследваните от
него цели – бързина и избягване на исковете по чл. 694 ТЗ за установяване на
оспорените вземания. Твърдението на кредитора се основава на отрицателен факт (липса
на основание), а насрещната страна в материалното правоотношение не разполага с
процесуални средства за установяване на кореспондиращия положителен факт.
В обобщение съдът счита, че естеството на настоящото
производство не допуска разрешаването на спора между страните по материалното
правоотношение по начин, че да бъде избегнат иск по чл.694 от ТЗ. Само при
провеждането на същински исков процес може да се осъществи произнасяне по
всички предпоставки за възникване на вземането, като и по всички
правоизключващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения на длъжника.
Възражението против включването на вземането в списъка на неприетите вземания е неоснователно и следва да бъде
отклонено.
ІV. В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ, на 25.07.2019 год. е
подадено възражение от „Нафтекс петрол“ ЕООД в н. против допълнителен списък №2
на приети вземания в частта, в която са приети вземания на „Дорослава-02“ ЕООД,
В.Д.К., З.Т.А., С.И.А. и А.Б.А.. Твърди се, че синдикът бланкетно и
необосновано е включил вземанията в списъка, без да са налице доказателства за
съществуването им.
С допълнителна молба вх.№11497/17.09.2019 год. във
връзка с обжалването на списъците, обявени на 05.06.2019 год., „Нафтекс петрол“
ЕООД в н. е представил определение №244/09.05.2019 год. по т.д.н.№17/2015 год.
на ОС Ловеч, с което е разрешено на синдика на „Нафтекс петрол“ ЕООД да упълномощи
адвокат Т.Т., който да предприема необходимите процесуални действия по
настоящото дело, включително да потвърди всички извършени действия от адвоката.
Представена е молба от синдика на „Нафтекс петрол“ ЕООД в н., с която
потвърждава всички действия, извършени от адв.Т., по предявяване вземанията на
дружеството, по подаване на възражения по чл.690 от ТЗ против неприемането им,
както и по подаване на възражения против приети вземания на други кредитори.
Предвид валидиращия ефект на това изявление следва да се приеме, че подалият
възражението кредитор е легитимиран и възражението следва да се разгледа по
същество.
Кредиторът с оспорено вземане „Дорослава-02“ ЕООД
изразява становище за неоснователност на възражението, останалите кредитори с
оспорени вземания не са подали отговори и не се явяват в съдебно заседание.
Синдикът е депозирал писмено становище за
недопустимост, евентуално неоснователност на възражението. Заявява, че са
представени надлежни доказателства за съществуване на оспорените вземания.
Длъжникът счита, че възражението против приемането на
вземанията на „Дорослава-02“ ЕООД е
основателно.
Възражението против приемането на вземанията на
„Дорослава-02“ ЕООД се възприема от съда
като неоснователно по съображенията, изложени в пункт І.
По отношение на вземанията на останалите
кредитори-физически лица, от представените към предявяванията писмени
доказателства се установява следното:
Между физическите лица и „Еврокапитал – България“ ЕАД
са сключени договори с различен предмет, които са приложени към молбите за
предявяване на вземанията.
В.К. е депозирал молба вх.№9452/17.06.2019 год., с
която е предявил вземания в размер на 832,50 лв., представляващи неплатени
възнаграждения по договор от 05.12.2014 год. за периода м.ноември 2018 – м.март
2019 год. Представил е договор, по който е поел задължение да извършва при
възлагане дейности по стопанисване и управление на недвижим имот в
гр.Ст.Загора, както и на други имоти на възложителя на територията на
РБългария. Уговореното възнаграждение е в размер на 25 лв на ден за дните, в
които е била възложена и отчетена дейност по изпълнение предмета на договора.
От съдържанието на договора се налага извод, че
възнаграждението се дължи за конкретно възложена и изпълнена работа, но отчетите
по изпълнението по чл.3 от договора се съхраняват от възложителя (длъжника
„Еврокапитал – България“ ЕАД ) и не може да се очаква от лицето, предявило
вземанията, да разполага с конкретни доказателства за дължимост на
възнаграждението – те се намират у длъжника. След като вземанията на кредитора
са приети, очевидно е, че синдикът е извършил проверка и въз основа на
установените обстоятелства е включил вземанията в списък №2 на приетите
вземания.
Същото се отнася и за вземанията, предявени от З.А. (вх.№9882/21.06.2019
год.), С.А. (вх.№9947/24.06.2019 год.) и А.А. (вх.№10237/27.06.2019 год.). Те
са представили договори, по които са
поели задължения за поддържането и опазването на недвижими имоти на длъжника
срещу месечно възнаграждение. Доказателствата за реално изпълнение на
задълженията по договорите се намират у длъжника (доклади по договора), ето
защо не може да се поставя изискване към кредиторите да ги представят.
В обобщение съдът намира, че кредиторите с оспорени
вземания са представили доказателства за съществуване на вземанията си, а
възражението на „Нафтекс петрол“ ЕООД в
н. следва да се остави без уважение.
V. В срока по чл.690 ал.1 от ТЗ е постъпило възражение
от „БПИ“ АД против допълнителен списък
№2 на приети вземания, в частта, в която са приети вземания на „Дорослава-02“
ЕООД, В.Д.К., З.Т.А., С.И.А. и А.Б.А.. Твърди се, че синдикът бланкетно и
необосновано е включил вземанията в списъка, без да са налице доказателства за
съществуването им.
Възражението е неоснователно по съображенията,
изложени в пункт V.
В резултат на гореизложеното следва да бъде
постановено определение, с което допълнителен списък №2 на приетите вземания да
бъде одобрен, като към приетите вземания се добави вземане на „И ар би лизинг
България“ ЕАД в размер на 4 507,01 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.722
ал.1 т.8 от ТЗ. В останалата част възраженията следва да бъдат оставени без
уважение.
В полза на кредитора „Дорослава-02“ ЕООД не се
присъждат разноски, тъй като настоящото производство не се развива по правилата
на общия исков процес и липсва конкретна правна норма, уреждаща отговорността
за разноски.
Доколкото предмет на обжалване е допълнителен списък
№2 на приетите предявени вземания, а към момента все още се разглеждат
възраженията против предходен списък, обявен по партидата на длъжника, събрание
на кредиторите може да бъде свикано след окончателното приключване на
производството по чл.692 от ТЗ с предмет списък на приетите и неприети
вземания, обявени в ТР на 05.06.2019 год.
Водим от горното, на основание чл.692 ал.4 от ТЗ,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА допълнителен списък №2 на приетите предявени вземания
на кредиторите на „Еврокапитал - България“ ЕАД в несъстоятелност, ЕИК *********,
обявен в търговския регистър по партидата на длъжника с вписване №20190718140014 със следните промени:
ВКЛЮЧВА в списъка вземане на „И ар би лизинг България“ ЕАД в
размер на 4 507,01 лв., представляващо заплатена държавна такса за частна
жалба срещу определение на РС Бургас по ч.гр.д.№7155/2017 год., с поредност на
удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на „Спортс
пропърти мениджмънт“ АД с ЕИК102246382, чрез изп.директор Д.Чорбаджиева, против допълнителен списък №2 на приетите
вземания в частта, в която са приети вземания на „Дорослава – 02“ ЕООД с ЕИК
*********.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на„И ар би
лизинг България“ ЕАД с ЕИК ********* срещу допълнителен списък №2 на неприетите
предявени вземания, в частта, в която не е прието негово вземане в размер на
980 682,89 лв., предявено с молба вх.№10472/02.07.2019 год. с привилегия
по чл.722 ал.1 т.7 и т.8 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възраженията на „Нафтекс
петрол“ ЕООД в н. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул.“Търговска“ №12, чрез упълномощения от синдика адв.Т., и възражението на „БПИ“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Черни връх“ №43, против допълнителен списък №2 на
приети вземания, в частта, в която са приети вземания на „Дорослава-02“ ЕООД, В.Д.К.,
З.Т.А., С.И.А. и А.Б.А..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на кредитора „Дорослава
– 02“ ЕООД с ЕИК ********* за присъждане на разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Настоящото определение да се обяви в търговския
регистър по партидата на длъжника „Еврокапитал - България“ ЕАД в
несъстоятелност, ЕИК *********.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: