№ 208
гр. Русе , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200445 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И.Д. против Наказателно постановление /НП/ № 20-
1085-004188/19.01.2021 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1,
т. 5 , пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева, за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението,
доколкото АНО неправилно е издирирл и приложил чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал.
1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП вместо чл. 185 от ЗДвП, както и доколкото нарушението е
следвало да се квалифицира като „случайно деяние“. В тази насока моли обжалваното
постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 15.02.2021
г., а жалбата е подадена на 15.02.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 26.12.2020 г. около 19:00 часа в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Сърнена
гора“ и ул. „Самодивец“, свидетелката Х.М. пресичала пътното платно, на
нерегламентирано за тази цел място, в посока от дясно – „Еврофутбол“, наляво –
магазин „Приятели“, находящ се на ул. „Самодивец“. Свиделката М. държала в ръката
си мобилния си телефон.
По същото време И.Д., в условията на тъмнина, нормална видимост и мокро
пътно платно, като правоспособен водач на лек автомобил „Фиат Панда“ с
регистрационен номер Т8735МТ, собственост на Г.Г., предприел маневра – завиване
наляво от ул. „Сърнена гора“ към ул. „Самодивец“, навлизайки в пътното платно,
предназначено за насрещно движещите се МПС-та. Д. не забелязал пресичащата
свидетелка М., вследствие от което настъпил сблъсък между предната лява част на
управлявания от Д. лек автомобил и лявата предна гръдна половина на тялото на
свидетелката М., след което последната паднала на пътното платно. При падането
свидетелката М. изтървала телефонния си апарат, който държала в ръката си.
Свидетелката М. подала сигнал на телефон 112 за случилото се, като били изпратени
екип на „Бърза помощ“ и свидетелите И.И. и П.А., служители на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе. При извършения преглед на свидетелката М. било
установено, че има наранявания в лява част на гръдния кош, с палпираща болка на
ниво 8,9 и 10 ребро.
Във връзка със случилото се бил съставен Констативен протокол № 974/282 от
26.12.2020 г. и схема, в които неправилно бил отбелязано, че посоченото като
пострадало лице е пресичала от ляво надясно.
2
Свидетелят А. приел, че с действията си И.Д. е нарушил разпоредбата на чл. 116
от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № 20-1085-004188 от 26.12.2020 г.,
който бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не били представени и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото била възприета фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП
било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 20-1085-004188 от 26.12.2020 г., който по силата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила, НП № 20-1085-004188/19.01.2021 г.,
Констативен протокол № 974/282 от 26.12.2020 г. и схема, справка за нарушител, два
броя амбулаторни листи от 06.01.2021 г. и 11.01.2021 г. и лист за преглед на пациент от
26.12.2020 г., както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите И.И.,
П.А. и Х.М., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
Съдът счита, че отбелязаното в АУАН, в констативния протокол и в изготвената
схема относно посоката на придвижване на свидетелката М., а именно, че същата се
придвижвала от ляво надясно, не следва да се кредитира. Съдът дава вяра на
посоченото от свидетелката М., че преди настъпването на ПТП-то последната се е
придвижвала от дясно наляво – от Еврофутбол към магазин „Приятели“, доколкото
изложеното от нея намира потвърждение в представената медицинска документация,
видно от която М. е получила увреждания в лявата част на гръдния кош. Посочените
наранявания няма как да се получат, ако свидетелката М. се е придвижвала в посока от
ляво надясно, като в този случай нараняванията би следвало да настъпят в дясната
половина на тялото . Следва да се посочи, че свидетелката М. не е присъствала на
съставянето на констативния протокол и схемата и впоследствие не са били снети
обяснения, което обяснява и неправилното отразяване в тях. Съдът кредитира в
останалата част АУАН-а, констативния протокол схемата, доколкото изложеното в тях
намира потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
3
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно
чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя.
Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние,
както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като
изводите му от фактическа страна касателно съставомерните признаци на деянието
напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. Що се касае до
констираното разминаване между отбелязаното в НП и установеното от съда касателно
посоката на движение на пострадалата, съдът счита, че същото макар и да се явява
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 5, пр. четири от ЗАНН, не води до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Посоченото не е
довело до ограничаване правото на жалбоподателя да разбере нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, доколкото същият не
оспорва, че пострадалата е била блъсната от него, докато е пресичала ул. „Сърнена
гора“ през пътното платно в посока ул „Самодивец“. По делото не са установени
изключващи отговорността и/или вината обстоятелства. Съдът споделя и правните
изводи на АНО.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл. 116 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни
превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. По делото се
установи, че жалбоподателят е инициирал маневра – завой от дясна лента наляво с
навлизане в пътното платно на насрещно движещите се МПС-та, вследствие от което е
настъпило процесното ПТП с пострдал пешеходец – свидетелката М.. Констатираните
условия – тъмнина и при мокро платно, не са довели до ограничаване на видимостта на
жалбоподателя, но е следвало да бъдат отчетени. Същевременно от показанията на
свидетелката М. се установи, че Д. е бил наясно, че предприема маневра в близост до
хранителен магазин, което само по себе си е било достатъчно основание да
предположи за вероятното наличие на пресичащи пешеходци. Нещо повече,
навлизайки в пътното платно, предвидено за насрещно предвижващи се МПС-та,
жалбоподателят е следвало да спре, да се огледа и едва при липса на МПС-та с
предимство и пешеходци, да предприеме маневрата. В тази насока следва да се посочи,
че дори пострадалата да беше възприела жалбоподателя и обстоятелството, че
предприема маневра завой наляво, същата не би могла да знае, че целта на маневрата е
навлизане в платното, в което се е намирала. С оглед на изложеното, съдът счита, че
4
жалбоподателят е имал обективната възможност да възприеме пресичащата пешеходка
преди да започне маневрата си и поради това своевременно да съобрази поведението
си на пътя.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, при форма на
вината евентуален умисъл, тъй като жалбоподателят е предвиждал вероятното
настъпване на общественоопасните последици и е съзнавал общественоопасния му
характер.
По делото не е налице спор, че ПТП-то е настъпило докато пострадалата
пресичала на нерегламентирано за тази цел място. Същевременно по делото не се
събраха доказателства, от които да се установи, че действията на пострадалата са били
в нарушение на закона – чл. 113 от ЗДвП. Изложената теза от жалбоподателя, че
пострадалата е гледала в телефона си, докато е пресичала пътното платно, не намери
потвърждение в доказателствения материал. За прецизност следва да се посочи, че
дори действията на пострадалата да са били в нарушение на ЗДвП, това не би се
отразило на отговорността му, а единствено би могло да ангажира нейната
отговорност. Не се доказа и твърдението му, че свидетелката се появила внезапно иззад
паркирано МПС, като посоченото не намира потвърждение в констативния протокол и
схемата и следва да се разглежда като защитна теза.
Неоснователно е възражението, че нарушението следва да се квалифицира като
случайно събитие съгласно чл. 15 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, предвиждащ, че не е
виновно извършено деяние, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Както се посочи и по-горе,
жалбоподателят е бил наясно, че навлиза в пътно платно предвидено за насрещно
предвиждащи се МПС-та и че същото се намира в близост до хранителен магазин,
което предполага и появата на пресичащи пешеходци. Въпреки това, жалбоподателят е
предприел маневрата без да спре, да се огледа и изчака пресичащият пешеходец –
свидетелката М..
Правилно е издирена и приложена съответстващата на нарушението санкционна
разпоредба на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП, като на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева
всяка. Съдът намира, че размерът на санкцията е индивидуализиран правилно,
доколкото същата е определена в абсолютен размер.
Съгласно чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от ЗДвП се наказва с
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева участник в движението,
5
който поради неспазване на правилата за предимство, е предизвикал ПТП. По делото
се установи, че жалбоподателят е нарушил правилата за движение, което е довело и до
настъпване на ПТП с пострадала свидетелката М., в качеството на пешеходец. В тази
насока съдът не споделя възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон, според който следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 185 от
ЗДвП, доколкото между посочените в чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП хипотези не попада
нарушение на чл. 116 от ЗДвП. По делото се установи, че свидетелката М. е
предприела пресичане на пътното платно при спазване на разпоредбите на чл. 113 и
114 от ЗДвП, поради което същата е била с предимство спрямо управлявания от
жалбоподателя лек автомобил – в тази насока Тълкувателно решение № 2 от
22.12.2016 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС. Тоест АНО правилно
е издирил и приложил разпоредбата на чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4
от ЗДвП.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се
в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа
на които да бъде направен извод за по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случай на нарушение от този вид.
С оглед на гореизложено, съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление се
потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
В хода на настоящото съдебно производство страните не са представили
доказателства за направени съдебно-деловодни и не са претендирали такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-1085-
004188/19.01.2021 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Русе, с което на И. Д. Д. на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 , пр. 4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 116 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
6
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7