№ 1245
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100501584 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68 срещу Решение №
1471/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 15004/2022 г. по описа на ВРС, с
което въззивникът е осъден да заплати на Л. Р. О., ЕГН **********, с адрес:
......., сумата от 6197,84 лева – частичен иск от претенция в общ размер на
8760 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на
собствения му л.а. „БМВ 520Д”, рег. № ......, вследствие ПТП от 02.10.2022 г.,
в с. Ветрино, настъпило по вина на водача на л.а. „Мицубиши Лансер“, рег. №
......, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.11.2022 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, поради недоказаност на иска за главницата по размер, а за лихвата
1
и по основание. Твърди се, че с доброволно изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 6400 лева щетите по увредения автомобил са
репарирани изцяло. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд
становище, което преповтаря заключението на САТЕ, че автомобил на повече
от 8 години към датата на увреждането следва да бъде ремонтиран с нови
оригинални авточасти, доставени от официалния сервиз на марката. В
допълнение твърди, че неправилно вещото лице е изчислило стойността на 1
литър автомобилна боя, както и че значително е завишена средната пазарна
цена за труд, като се има предвид, че „М Кар Варна“ е официален сервиз на
марката „БМВ“, където цената за час труд е по-висока в сравнение с
останалите сервизи в страната. Поддържа се, че няма пречка при
отстраняване на вредите да бъдат вложени части – втора употреба, като
определената по този начин цена на ремонта на МПС да бъде съобразена при
определяне на действителната стойност на вредата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в
който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Поддържа, че същото е постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон. Счита, че не са налице
предпоставките по чл.201 от ГПК за допускане на повторна САТЕ.
Стойността на ремонта с използване на части-втора употреба е ирелевантна,
тъй като изискването на чл.400, ал.2 от КЗ е за изчисляване на
възстановителната стойност на имуществото с ново от същия вид и качество.
Отделно от това определянето на стойността по този начин е невъзможно, тъй
като видно от САТЕ, при употребяваните резервни части няма регулярност на
доставките и наличностите, т.е. не може да се гарантира, че дадена резервна
част в даден момент може да бъде поръчана и доставена. От друга страна
цената им се определя по усмотрение на продавача и няма единни цени на
различните доставчици, а преценката за функционалност може да се извърши
само за конкретна употребявана част чрез оглед и монтаж в технически
изправен автомобил.
За да се произнесе по съществото на спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Пред РС – Варна е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
за осъждане на „Дженерали Застраховане“ АД да заплати сумата от 100 лева,
2
изменена в последващ етап на производството до сумата от 6197, 84 лв., като
частичен иск от 8760 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени на лек автомобил с марка „БМВ“, модел „520Д“ с рег. №
......, при настъпило на 02.10.2022 г. ПТП по вина на водача на „Мицубиши“,
модел „Лансер“, рег. № ......, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022
г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2022 г., около 10:28 часа,
управлявайки личния си автомобил марка „БМВ“, модел „520Д“, с рег. №
......, в с. Ветрино, ищецът бил блъснат от л. а. „Мицубиши“, модел „Лансер“,
управляван от В.С.. Произшествието настъпило, след като виновният водач не
спрял при наличие на пътен знак Б2 и навлязъл в кръстовището в селото, след
което настъпил удар със собствения на ищеца лек автомобил. За настъпилото
ПТП двамата водачи съставили двустранен констативен протокол, в който
като виновен за причиняването му бил вписан водачът на л. а. „Мицубиши“.
За този автомобил към датата на настъпване на ПТП била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при въззивника за срока от 05.01.2022
г. до 04.01.2023 г. Застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП на
03.10.2022 г., заведена била преписка по щета № *********/03.10.2022 г., бил
извършен оглед със съставянето на протокол № 11432-
16656464321/03.10.2022 г. и опис на увредените детайли. В описа като
увредени детайли на автомобила били посочени 21 части, а именно –
облицовка предна броня, преден капак, решетка предна броня лява, емблема
предна решетка, фар десен ксенон, калник преден десен, лайсна предна броня
дясна, лайсна предна броня лява, фар за мъгла преден десен, лайсна колона
дясна, предна врата дясна, основа предна броня, дифузьор радиатор,
дифузьор радиатор долен ляв, дифузьор радиатор долен десен, радиатор
климатик, дюза чист, фар дясна, датчик парктроник преден, ел. инсталация
предна част и пр. За поправянето им била определена и изплатена сумата от
6400.00 лева. Твърди се, че необходимата сума за възстановяване на
автомобила е 15 160 лв., с което се обосновава правният интерес от
претендиране на неплатения остатък.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала писмен
отговор, в който оспорва настъпването на застрахователното събитие,
причините за настъпилото ПТП, вината на участвалите водачи, вида и
характера на имуществените вреди, както и наличието на причинно-
3
следствена връзка. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има ищецът, като
отправя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който с поведението си създал предпоставки за възникване на вредите.
Оспорва се претендираният от ищеца размер на обезщетението като завишен,
по съображения, че надхвърля обичайните пазарни цени и че при
отремонтирането на автомобили с повече от 10 години след датата на първата
регистрация няма пречка да бъдат вложени части втора употреба, каквато е
практиката в повечето автосервизи в страната.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото
производство, е да установи при условията на главно и пълно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото – въззивник по
настоящото дело - настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида, и размера на претърпените
вреди. Наред с това следва да са налице предпоставките по чл. 45 от ЗЗД,
които пораждат основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
4
застрахования деликвент, като застрахователят е длъжен да възстанови
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репатрирането им.
По отношение на фактическото основание на иска спорът не е пренесен
пред настоящата инстанция. Наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, механизмът на ПТП, вида на претърпените вреди
и изплатеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение в размер на 6400
лева, са установени от първоинстанционния съд след правилен анализ на
събраните по делото доказателства, поради което в тази част съдът препраща
към мотивите на обжалваното решение.
Спорът пред настоящата инстанция е пренесен единствено по
отношение на размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди и
по-конкретно следва ли да бъдат съобразени цените за труд на официалния
сервиз на марката и цените за части втори употреба.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. В случая приложима е възстановителната
стойност, тъй като не се установява икономически тотал.
Според съдебната практика при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователно обезщетение по цени за нови резервни части – осреднено
между оригинални и от алтернативни доставчици, без прилагане на
коефициент за овехтяване и при средна цена на труда между сервизи със и без
сертификат за качество. Респективно няма основание да се приеме, че
ремонтът следва да се извърши с употребяване части, освен ако не се
установи, че към момента на ПТП са съществували такива със същите
технически характеристики и качество.
В разглеждания случай доказване в тази насока не е проведено.
5
Напротив, назначеното по делото вещо лице е отрекло възможността да се
установява пазарна цена на употребявани детайли само по описание и без
фактически оглед. В заключението на САТЕ е разяснено, че при резервните
части „втора употреба“ не е налице единен ценоразпис, не е налице
регулярност при доставките и наличностите, поради което не е възможно да
бъдат определени точни пазарни цени. По отношение на част от увредените
елементи от автомобила е прието, че замяната им с употребявани части може
да повлияе на безопасността при движение на превозното средство. Посочено
е също така, че не би могло да се определи дали в конкретен период е имало
предлагане на части втора употреба и на каква цена са били същите. Отделно,
не е възможно да се определи тяхната функционалност и запазеност, тъй като
е необходимо всяка една част да бъде огледана физически и да бъде
монтирана на технически изправен автомобил, за да се провери дали
функционира. Докато при новите резервни части, всеки детайл може да бъде
поръчан и всички доставчици се съобразяват с ценовия диапазон на
резервните части, при употребяваните части цените се определят субективно
от продавача. При тях няма как да бъде измерена степента на овехтяване, за
да се извърши съпоставка коя в каква степен е износена и как това рефлектира
върху цената й. Поради тези обстоятелства експертизата няма възможност да
определи средна пазарна цена на резервни части втора употреба. В тази част
констатациите на вещото лице следва да бъдат кредитирани, поради тяхната
обоснованост и липсата на ангажирани доказателства, които да ги оборват.
Налага се изводът, че цената за употребявани части би имала хипотетичен
характер, а съдебното решение не може да почива на предположения.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията в жалбата за неправилен
алгоритъм за изчисляване на средните пазарни цени за труд. Видно от
обясненията на вещото лице при преразпита му от въззивната инстанция,
експертизата е изготвена след обстойно пазарно проучване с достатъчна
степен на представителност – ползвани са цени на 10 сервиза, половината от
които притежават сертификат за качество, включително официалния сервиз
на марката. Няма основание за изключване на последния от изчисляването на
средната пазарна цена, тъй като на увреденото лице не може да бъде отречено
правото да ползва неговите услуги независимо от експлоатационния срок на
автомобила. Отделно от това изключването на официалния сервиз не се
отразява съществено на средната пазарна цена на труда, доколкото в този
6
случай същата възлиза на 33 лева при определена от вещото лице стойност 40
лева на 1 нормочас, което означава, че относителната му тежест не е голяма.
От дадените пред настоящата инстанция обяснения на вещото лице се
установява, че използваната от него методика е в съответствие с наложения
от съдебната практика алгоритъм за определяне на възстановителната
стойност. Използвани са цени за нови резервни части, осреднено между
оригинални и неоригинални такива, предлагани от три от най-големите
вносители на резервни части в България, които са: „Тандер корпорация“,
„Интеркарс“ и „Тарос трейд“. Вещото лице разяснява, че източниците за
определяне на средната цена на боята са сервизите, ползвани като пазарни
аналози, тъй като не съществува практика да се работи с боя на клиента.
Всеки от сервизите работи с различен тип, марка, качество и цена на бои, като
обичайно имат нисък ценови клас и висок ценови клас (между 200лв. и 400
лв. за литър боя). При определяне на средната пазарна цена на труда са взети
предвид сервизи във всички ценови диапазони.
В обобщение съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се
определи на база заключението на вещото лице, а именно в размер на
12 597,84 лв. След приспадане от така определения размер на обезщетението
на доброволно изплатената част от него – 6400 лева, остава непогасен остатък
от 6197,84 лв., което налага извод за основателност на предявения иск.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на въззивника следва да
бъдат възложени сторените от въззиваемия разноски за настоящата инстанция
в размер на 1130 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар (1100
лева) и депозит за вещо лице (30 лева). Възражението на въззивника за
прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно, доколкото
претендираният размер не надхвърля минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. (1103.74 лева с вкл. ДДС).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1471/03.05.2023 г., постановено по гр. д.
7
№ 15004/2022 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Р.
О., ЕГН **********, с адрес: ......, сумата от 1130.00 лева, представляваща
съдебни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8