Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 59

 

гр.Айтос, 16.03.2020 година

 

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:.........….................

ЧЛЕНОВЕ:.....….……………

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр.дело № 360 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на  “Централна кооперативна банка” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със законни представители Г.Д.К. и С.М.С., представлявани от пълномощник адв. В.Х.К., със съдебен адрес:*** против малолетната К.Р.С., ЕГН **********, чрез законния й представител П.Д.Г., ЕГН **********,***.

Първоначално с исковата молба, съгласно заявения петитум се моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено вземането на ищцовото дружество за сумата в размер от общо 12 987,72 лв., от които: 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - включващи: 1929.42 лева /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ - просрочена главница  по Договор № *** за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VIZA от 20.05.2008 г. и общи условия към него и 7248.91 лева /седем хиляди двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - предсрочно изискуема главница, 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.07.2016 г., 592.81 лева /петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - наказателна лихва за забава за периода от 21.09.2014 г. до 30.01.2017 г., законна лихва върху главницата от 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2017 г. до изплащане на вземането, 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - просрочени такси, по отношение на ответницата К.Р.С., ЕГН **********. Едновременно с това е отправено и второ искане  - в случай, че съдът възприеме изложените в т. 3 от обстоятелствената част на исковата молба доводи, да бъде прието, че възражението на длъжника К.Р.С. е подадено след изтичане  на законовоустановения срок и да се констатира  влизане в сила на Заповед за незабавно изпълнение № 84 от 28.02.2017г. и Изпълнителен лист № 150 / 01.03.2017г., издадени по ч.гр.дело № 168/2017г. на РС – Айтос и касаещи горепосоченото вземане. Посочено е, че исковата претенция намира правно основание в чл.422 от ГПК, за установяване на вземането на ищеца, в качеството му на заявител по ч.гр.дело № 168/2017г. на РС – Айтос против ответницата К.С. – длъжник в заповедното производство,  в хода на което са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 84 от 28.02.2017г. и Изпълнителен лист № 150 / 01.03.2017г.

Съобразно  дадените от съда указания ищецът с молба вх. № 4190/29.07.2019г. е направил уточнение на иска си като е заявил осъдителна претенция против  малолетната К.Р.С., ЕГН **********, чрез законния й представител П.Д.Г., ЕГН **********,*** за сумата в размер: 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - включващи: 1929.42 лева /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ - просрочена главница  по Договор № *** за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VIZA от 20.05.2008 г. и общи условия към него и 7248.91 лева /седем хиляди двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - предсрочно изискуема главница, 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.07.2016 г., 592.81 лева /петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - наказателна лихва за забава за периода от 21.09.2014 г. до 30.01.2017 г., законна лихва върху главницата от 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2017 г. до изплащане на вземането, 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - просрочени такси. Ищецът претендира заплащане на правените по делото разноски.

 С исковата молба след направеното уточнение е предявен иск с правно основание чл.240, чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.9 от ЗПК.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания.

В съдебно заседание исковата претенция с направеното уточнение за преминаване от установителен (по чл.422 от ГПК) към осъдителен иск се поддържа чрез процесуалния представител на ищцовото дружество – адв.Х.. Поддържа се и искането за заплащане на съдебно-деловодните разноски до размера, включващ внесена държавна такса и депозит за вещо лице.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответната страна - малолетната К.Р.С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и  законен представител П.Д.Г.  изпраща писмен отговор. Излага становище за неоснователност на иска, като твърди, че малолетната ответницата е приела наследството си по опис, съгласно Решение № 93/28.06.2016г. на РС – Айтос. Ето защо и счита, че искът е основателен единствено до размера на стойността на приетото по опис имущество и в останалата му част следва да бъде отхвърлен.

Не представя писмени доказателства и не заявява искания.

В съдебно заседание ответницата С. чрез пълномощник адв.Б.Ч. – БАК ангажира писмени доказателства и поставя задачи към назначената по молба на ищеца експертиза.

Като окончателна позиция, във фазата по същество ответната страна възразява по допустимостта на иска. Счита, че определението на Окръжен съд – Бургас, с което делото е върната за разглеждане е неправилно, че е извършено изменение на иска от установителен към осъдителен, поради което и счита, че исковата молба е следвало да бъде върната, а делото – прекратено. По основателност на претенцията - моли за отхвърляне на иска като неоснователен или в случай, че съдът съобразявайки ангажираните доказателства приеме претенцията за основателна, да я уважи до размера на приетото от малолетната ответница наследство по опис.

  

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Със заявление по чл. 417 от ГПК,  вх. № 3987/31.01.2017 г. на РС-Бургас ищцовото дружество е поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата К.Р.С., в качеството й на единствен наследник на Р. Д. С., ЕГН **********. В хода на образуваното заповедно производство  по ч.гр.дело № 168/2017 г. по описа на РС-Айтос (след изпращане на ч.гр. дело № 794/2017г. на РС–Бургас по подсъдност) е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 84/28.02.2017 год., с която е разпоредено  малолетната К.Р.С., ЕГН **********, в качеството на длъжник и наследник на Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес ***, със законен представител П.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на “Централна кооперативна банка” АД, ЕИК: *** сумата в размер от 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - включващи: 1929.42 лева /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ - просрочена главница  по Договор № *** за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VIZA от 20.05.2008 г. и общи условия към него и 7248.91 лева /седем хиляди двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - предсрочно изискуема главница, 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.07.2016 г., 592.81 лева /петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - наказателна лихва за забава за периода от 21.09.2014 г. до 30.01.2017 г., законна лихва върху главницата от 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2017 г. до изплащане на вземането, 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - просрочени такси, както и сумата в размер на 259.75 лева  /двеста петдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ заплатена държавна такса.

В заповедта е отразено, че вземането (за което е бил издаден изпълнителен лист) произтича от следните обстоятелства: представен редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно: Извлечение от счетоводната книга на “ЦКБ” АД към дата 30.01.2017 г. за задълженията на длъжника по Договор № *** за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VIZA от 20.05.2008 г. и общи условия към него, относно съдържащи се в него задължения за заплащане на парични суми, който документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя против длъжника за посочените в заявлението суми.

В извлечението е отбелязано, че към 30.01.2017 г. кредитополучателят Р. Д. С. е изпаднал в просрочие, поради което на основание чл.8 от договора (след изпращане на уведомление до длъжника) е настъпила предсрочна изискуемост, обуславяща правния интерес на банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя. От името на длъжника по заповедта П.Д.Г., като майка и законен представител на малолетната К.Р.С. е постъпило Възражение с вх.№ 5397/27.09.2018г, прието от съда за допустимо, направено в преклузивния 2-седмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК.

С определение № 832/08.11.2018 г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване дължимостта на вземането си против длъжника К.С.. Съобщението за връчване на определението е получено от представител на “Централна кооперативна банка” АД на 13.11.2018 г., но въпреки това в едномесечния законов срок заявителят не е предявил установителен иск за вземането си. Ето защо и издадената в полза на „ЦКБ“ АД, Заповед № 84/2017г. и издаденият въз основа на на същата изпълнителен лист са обезсилени с Определение № 933/2018г. (потвърдено с определение по ч.гр.дело № 437 по описа на БОС за 2019г.).

Междувременно по искова молба вх. № 51553/13.12.2018г. на  “Централна кооперативна банка” АД против малолетната К.Р.С., чрез законния й представител П.Д.Г. е образувано гр.дело № 9235/2018г. по описа на РС - Бургас.

Първоначално след запознаване с исковата молба, приложените към нея доказателства, вкл. ч.гр.дело № 168/2017г. на РС - Айтос и съобразазявайки закона, настоящият съдебен състав е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображенията:

С исковата молба, съгласно първоначално заявения петитум се моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено вземането на ищцовото дружество за сумата в размер от общо 12 987,72 лева, включващи просрочена главница  по Договор № *** за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VIZA от 20.05.2008 г., предсрочно изискуема главница, договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.07.2016 г., наказателна лихва за забава за периода от 21.09.2014 г. до 30.01.2017 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2017 г. до изплащане на вземането, 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - просрочени такси. Едновременно с това е отправено и второ искане  - в случай, че съдът възприеме изложените в т. 3 от обстоятелствената част на исковата молба доводи, да бъде прието, че възражението на длъжника К.Р.С. е подадено след изтичане  на законовоустановения срок и да се констатира  влизане в сила на Заповед за незабавно изпълнение № 84 от 28.02.2017г. и Изпълнителен лист № 150 / 01.03.2017г., издадени по ч.гр.дело № 168/2017г. на РС – Айтос и касаещи горепосоченото вземане. Изрично е било посочено, че исковата претенция намира правно основание в чл.422 от ГПК, а и при пълното кореспондиране между обстоятелствена част и петитум на исковата молба е било видно, че се касае за предявен иск за установяване на вземането на ищеца „ЦКБ“АД, в качеството на заявител по ч.гр.дело № 168/2017г. на РС – Айтос против ответницата К.С. – длъжник в заповедното производство,  в хода на което са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 84 от 28.02.2017г. и Изпълнителен лист № 150 / 01.03.2017г. Не е спорно, че същите (заповед и ИЛ), с влязло в сила определение  № 933/18.12.2018г. ч.гр.дело № 168/2017г. на РС – Айтос (потвърдено с Определение № ІІІ-586/28.03.2019г. по гр.д.№ 437/2019г. на БОС) са обезсилени и производството  по ч.гр.дело – прекратено. При това положение е било отчетено, че правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване като по силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е в пряка връзка с производството по издаване на заповед и ИЛ, ограничено е с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Съдът е приел, че спазването на установения от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича и от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника, служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, безспорно обхваща и наличието на възражение на длъжника и спазването на срока за подаването му пред съда по заповедното производство.

В конкретния случай обаче с Определение  № 933/18.12.2018г. ч.гр.дело № 168/2017г. на РС – Айтос е даден отговор и на този, поставен от ищеца въпрос, а именно относно допустимостта на подаденото от длъжника К. Р.С. възражение. Подробна мотивация е отразена и в  Определение № ІІІ-586/28.03.2019г. по гр.д.№ 437/2019г. на БОС, с което е потвърден акта на РС-Айтос по ч.гр.дело № 168/2017г., и в което определение категорично е посочено, че възраженията на представителя на  “Централна кооперативна банка” АД за нередовност на подаденото  в срока по чл.414 от ГПК от длъжника възражение срещу заповедта, не се споделят от въззивната инстанция.

При гореизложените съображения настоящият състав първоначално е счел, че самостоятелното разглеждане на иска по чл.422 от ГПК, след обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по заповедното производство в ч.гр.дело № 168/2017г. на АРС, и при прекратяване на частното гр.дело от заповедния съд е недопустимо, поради липса на правен интерес от установяване на вземането.

Съобразно  дадените от ОС-Бургас задължителни указания производството по настоящото дело е върнато за разглеждане като ищецът в изпълнение на разпореждане по чл.127 от ГПК е направил уточнение на иска си, преминавайки от установителна към осъдителна претенция против  малолетната К.Р.С., чрез законния й представител П.Д.Г. за първоначално претендираната сума в размер: 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - включващи: 1929.42 лева /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ - просрочена главница  по Договор № *** за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VIZA от 20.05.2008 г. и общи условия към него и 7248.91 лева /седем хиляди двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - предсрочно изискуема главница, 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.07.2016 г., 592.81 лева /петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - наказателна лихва за забава за периода от 21.09.2014 г. до 30.01.2017 г., законна лихва върху главницата от 9 178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2017 г. до изплащане на вземането, 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - просрочени такси.

Предвид изложеното съдът счита, че подробно са обсъдени всички възражение досежно редовността на исковата молба, като приема претенцията, след направеното с молба вх.№ 4190/29.07.2019г. уточнение за допустима, а разгледана по същество счита за  основателна и доказана по следните съображения:

Предвид  установеното от писмените доказателства, безспорно е налице  валиден Договор № *** за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard/VIZA от 20.05.2008 г.  с кредитен лимит в размер на  10000,00 (десет хиляди) лева, по силата на който ищцовото дружество “ЦКБ“ АД е предоставило на наследодателя на ответницата парична сума като  върху усвоеният размер се начисляват и дължат годишна лихва и такси за обслужване.

В този смисъл е приложеното писмо с обратна разписка, удостоверяващо предаване на кредитна карта и Приложение към Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, както и покана за доброволно изпълнение.

Наследодателят на К. Р.С., Р. Д. С. от своя страна се е задължил да погасява задължението по сключения с банката-ищец договор.

Не е спорно, че на 17.07.2015г. Р. Д. С. е починал, за което е съставен акт за смърт № 141/17.07.2015г. на Община Айтос, оставяйки законен наследник - дъщеря си К.С. .

От предоставените от „ЦКБ“АД извлечения, след анализирането им от експерт по назначена ССчЕ се установява, че договореният на 20.05.2008г. между банката – ищец и Р.С. кредитен лимит  от 10 000 лв. е усвоен на части с различен размер на сумите. С последната вноска от 200 лв. на 10.10.2014г. са били погасени 72,77 лв. просрочено задължение и 127,23 лв. просрочена лихва, като на посочената дата плащането е преутановено, а осчетоводяването на предсрочната изискуемост на задължението по картата е извършено на 31.01.2017г., останоли са дължими суми по пера, както следва: 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - включващи: 1929.42 лева /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ - просрочена главница  по Договор № *** от 20.05.2008 г. и 7248.91 лева /седем хиляди двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - предсрочно изискуема главница, 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.07.2016 г., 592.81 лева /петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - наказателна лихва за забава за периода от 21.09.2014 г. до 30.01.2017 г., 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - просрочени такси.

В подкрепа на изложеното е предоставено месечното извлечение по процесната кредитна карта и заключението на ССчЕ.      

Досежно събраните доказателства, касаещи размера на имуществото, прието по опис от ответницата, следва са възприеме, че обсъждането им е ирелевантно, доколкото въпросът за реалната стойност на имущество в приетото по опис наследство не се включва в предмета на спора по исковото производство,  в който смисъл е трайната съдебна практика (напр.Решение № 388/03.01.2016г. по възз. търговско дело № 4496/2015 година на Апелативен съд – София). Релевантно за настоящия спор е да бъде потвърдено или отречено съществуване на вземането на ищеца срещу ответника, респ. – неговия наследодател, като доколкото не е спорно, че наследството е прието по опис от К.С., същата по силата на закона отговаря спрямо кредитора на наследодателя си единствено до размера му.

Предвид изложените обстоятелства и при тези единствени възражения, наведени в срока за отговор, предявеният иск се явява основателен, а  и доказан по размер.

Относно възраженията на ответника за размера на дълга и начина на изчисляването му, съдът не дължи произнасяне, тъй като същите са направени извън срока за отговор и след обявяване на доклада по делото, поради което и са преклудирани. За изчерпателност следва да се отбележи, че както основното, така и допълнителното заключение на ВЛ Р.Д., по назначената ССчЕ са обосновани и изготвени на база на събраните доказателства, като съдът приема, че доколкото се касае за револвиращ кредит под формата на кредитна карта, практически е невъзможно да се отчете механично, в хартиен вид, начина на пресмятане размера на изтеклите договорни и наказателни лихви върху всяка една част от задължението.  По делото не се представиха доказателства, опровергаващи информацията, отразена в заключението на експерта Д., поради което и предвид факта, че същото  е  базирано на обективни данни, съдът намира , че възраженията на ответната страна досежно начина на изчисляване на задължението – главница и лихви, се явяват неоснователни. 

По изложените съображения и с установяване съществуването и дължимостта на главното вземане, съдът намира, че следва да бъде уважена и претенцията за лихва, както следва: 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.07.2016 г., 592.81 лева /петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - наказателна лихва за забава за периода от 21.09.2014 г. до 30.01.2017 г., законна лихва върху главницата от 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2017 г. до изплащане на вземането, 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - просрочени такси.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при  пълно уважаване на иска, ответникът следва да заплати сторените от ищцовата страна  съдебно деловодни разноски, включая направените в хода на заповедното производство разноски в размер на 854,00 (осемстотин петдесет и четири) лева, от които: 634,00 лв. – държавна такса и 220,00 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената ССчЕ.

 

Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********, чрез законния й представител П.Д.Г., ЕГН **********,*** да заплати на “Централна кооперативна банка” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със законни представители Г.Д.К. и С.М.С., сумата в размер: 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ - включващи: 1929.42 лева /хиляда деветстотин двадесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/ - просрочена главница  по Договор № *** за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VIZA от 20.05.2008 г. и общи условия към него и 7248.91 лева /седем хиляди двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - предсрочно изискуема главница, 2766.58 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 30.09.2014 г. до 23.07.2016 г., 592.81 лева /петстотин деветдесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ - наказателна лихва за забава за периода от 21.09.2014 г. до 30.01.2017 г., законна лихва върху главницата от 9178.33 лева /девет хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2017 г. до изплащане на вземането, 450.00 лева /четиристотин и петдесет лева/ - просрочени такси, но до размера на приетото по опис наследство от наследодателя.

 

ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********, чрез законния й представител П.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на “Централна кооперативна банка” АД, ЕИК ***, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 854,00 (осемстотин петдесет и четири) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: