РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20211880100790 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и И.
Е. – чрез пълномощник, против Т. М. Т. от ....., ЕГН **********. Налице е
едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на
вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат
предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 04.03.2021 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 306/2021 г. по описа на
Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 18 от 19.05.2021 г. за следните суми : сумата
от 1802,36 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 05.2017 г. до 04.2020 г., сумата от 242,84 лева – лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2018 г. до 23.02.2021 г., сумата от 32,47 лева – главница,
представляваща незаплатено задължение за дялово разпределение за периода
от 02.2018 г. до 04.2020 г., сумата от 5,46 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение, начислена за периода от 31.03.2018 г. до 23.02.2021 г.
и законната лихва върху двете главници, считано от 04.03.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 91,66 лева разноски по делото, от
които 50 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ,
както и 41,66 лева заплатена държавна такса.
1
Вземането произтича от следните обстоятелства : за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в ....., инсталация .... – за периода от месец май 2017 г. до месец
април 2020 г. , като на 30.07.2020 г. ответникът е продал имота.
Цената на исковете е 1802,36 лева – главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия, 242,84 лева – лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия, 32,47 лева – главница, представляваща
незаплатено задължение за дялово разпределение и 5,46 лева – лихва върху
главницата за дялово разпределение, за които суми се иска от съда да признае
за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и
законната лихва за забава върху главниците, считано от 04.03.2021 г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
От ответната страна не е подаден писмен отговор, като 14.10.2022 г. Т.
Т. почина. С определение от 24.03.2023 г. съдът конституира като страна
(ответник), на мястото на починалия Т. Т. – наследника му по закон и негов
правоприемник С. Т.
В открито съдебно заседание проведено на 21.07.2023 г. ответната
страна призна исковете, като с определение от същата дата съдът прекрати
съдебното дирене. В срока за произнасяне съдът констатира, че липсва искане
от страна на ищеца за постановяване на решение при признание на иска и
поради това ще постанови съдебен акт по общия ред, защото не са налице
условията за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Писмените
доказателства са приети с определението от 06.01.2023 г., а е налице и
признание на исковете, както и на фактическите обстоятелства изложени в
исковата молба.
Свогенският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235 ГПК, намира за установено
следното :
Към исковата молба е приложен нотариален акт от 30.07.2022 г., от
който се установява, че през исковия период ответникът е бил собственик на
топлоснабденото жилище. Нотариалният акт има характеристиките на
официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното
удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща формална и
материална доказателствена сила. Към исковата молба е приложен списък,
изготвен от дружеството за дялово разпределение, който установява, че Т. Т.
е абонат на топлопреносното дружество, както и на дружеството за дялово
разпределение. Посочените обстоятелства не се и оспорват от ответната
страна. Размерът на задължеията също не се оспорва от насрещната страна по
иска, поради което фактурите и изравнителните сметки са напълно
достатъчни за индивидуализиране на вземанията.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че Т. Т., като титуляр на право на собственост, е бил клиент на
топлинна енергия (ТЕ) според Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”
2
АД на потребители в гр. София. Договорът между етажната собственост и
дружеството за дялово разпределение доказва облигационната връзка между
страните.
Не се събраха никакви данни натрупаните задължения през исковия
период да са от потреблението на някой друг освен на собственика, а и няма
такива твърдения. При това положение, основанието на предявените
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
Закона за задължеията и договорите (ЗЗД), вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
е изцяло доказано.
За основателността на предявените установителни искове за дължима
цена за топлоенергия и лихва за забава върху нея ищцовата страна следва да
установи по делото следните обстоятелства : договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената на
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно
претенцията за лихва за забава – съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.
За процесния период по отношение на имота, на който Т. Т. е бил
собственик, е начислена ТЕ, която е отразена във фактурите и изравнителните
сметки. Така за ответника се е породило задължението за заплащане на
стойността на консумираната в имота ТЕ за исковия период. Конкретната
цена на потребената топлинна енергия е определена във фактурите и
изравнителните сметки. Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение,
като и на лихвата върху тях. Съгласно клаузите на приложимите общи
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължеия за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД с
изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но по настоящото
дело такива не се установяват.
При този изход от делото, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски – за
държавни такси и за юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя
последното на 100 лева. Разноски се дължат, защото поведението на
ответника е станало повод за завеждане на делото, като съдът дължи
произнасяне и по разноските в заповедното производство,
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. М. Т. от .......,
ЕГН **********, в качеството му на единствен наследник на Т. М. Т., бивш
жител на ....., починал на ..... г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и
И. Е., ЕИК *********, сумата от 1802,36 лева – главница, представляваща
3
цената на доставената топлинна енергия за периода от 05.2017 г. до 04.2020 г.
за аб. № ..., инсталация ....., заедно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 04.03.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. М. Т. от .....,
ЕГН **********, в качеството му на единствен наследник на Т. М. Т., бивш
жител на ..., починал на ..... г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и
И. Е., ЕИК *********, сумата от 242,84 лева – лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода от
15.09.2018 г. до 23.02.2021 г.
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. М. Т. от .....,
ЕГН **********, в качеството му на единствен наследник на Т. М. Т., бивш
жител на ....., починал на ..... г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и
И. Е., ЕИК *********, сумата от 32,47 лева – главница, представляваща
незаплатено задължение за дялово разпределение за периода от 02.2018 г. до
04.2020 г., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от
04.03.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че С. М. Т. от .....,
ЕГН **********, в качеството му на единствен наследник на Т. М. Т., бивш
жител на ....., починал на ..... г., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и
И. Е., ЕИК *********, сумата от 5,46 лева – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение, начислена за периода от 31.03.2018 г. до 23.02.2021
г.
Осъжда С. М. Т. от ....., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и
И. Е., ЕИК *********, сумата от 292,45 лева – направени разноски за
държавни такси и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 790/2021 г.
по описа на Районен съд Своге.
Осъжда С. М. Т. от ....., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД от гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. и
И. Е., ЕИК *********, сумата от 91,66 лева – направени разноски за държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 306/2021 г. по описа
на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4