МОТИВИ КЪМ НОХД 503/10г.

 

          Производството е образувано по внесен ОА от РП Пазарджик.

Обвинението е против В.Б.М. *** за това, че  При условията на продължавано престъпление, в периода от време от 31.08.2009г. до 17.09.2009г. в гр.Пазарджик, пред Г.В.И. - преподавател-инструктор към В-1”ЕООД-гр.Пазарджик, а в последствие – чрез Г.В.И. и пред Х.С.А. ***, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено образование – копие от диплома за средно образование, серия А-09, №3805320, рег.№7243/194 от 26.06.2009г. от Професионална гимназия „Г. ***, с частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него, както следва:

   1/ На 31.08.2009г.. в гр.Пазарджик, пред Г.В.И. - преподавател-инструктор към В-1”ЕООД, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено образование – копие от диплома за средно образование, серия А-09, №3805320, рег.№7243/194 от 26.06.2009г. от Професионална гимназия „Г. ***, с частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него,

 2/ На 17.09.2009г. в гр.Пазарджик, чрез Г.В.И.- преподавател-инструктор към В-1”ЕООД-гр.Пазарджик - пред Х.С.А. ***, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено образование - копие от диплома за средно образование, серия А-09, №3805320, рег.№7243/194 от 26.06.2009г. от Професионална гимназия „Г. ***, с частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - Престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

          Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 НПК.     

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна прокуратура, който пледира при признаване подсъдимия за виновен да му се наложи наказание на основание чл. 55, ал1, т.2 б.Б от НК пробация.

Защитникът на подсъдимия не оспорва обективната и субективна съставомерност на престъпното деяние което е вменено на подсъдимия , като настоява при определяне вида и продължителността на конкретните пробационни мерки да се имат предвид само смекчаващи обстоятелства.

Подсъдимият се признава за виновен.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подс. В.Б.М. учил в ОУ „С З” в гр.Пазарджик, но поради слаб успех, два пъти останал да повтаря 8-ми клас. След навършване на 16 годишна възраст, обвиняемия нямал право да продължи образованието си в редовна форма на обучение, затова преминал на индивидуално обучение и се явявал на изпити.

Един ден, в телефонен разговор със своя приятелка, М. споделил, че не е издържал поредния си изпит в ОУ „С З”. Разговорът бил чут от непознато и неустановено по делото лице, което предложило на обвиняемия да го снабди с диплома за завършено средно образование, срещу сумата от 350лв. Подсъдимият се съгласил и на следващия ден се срещнал с това  лице, което му предало диплома за средно образование - серия А-09, №3805320, рег.№7243/194 от 26.06.2009г. от Професионална гимназия „Г. ***, издадена на негово име. Подсъдимият заплатил сумата от 300 лв.  Дипломата била от Професионална гимназия „Г. ***, където М.  никога не бил учил. Същата удостоверявала, че последния има завършено средно образование в посоченото учебно заведение с общ успех „Добър 4,20”.

През 2009г. подс.В.Б.М. решил да завърши шофьорски курс и да се сдобие със свидетелство за управление на МПС.

          Съгласно чл.151 ал.2 от  ЗДП и Наредба №37 и Наредба №38 на Министъра на транспорта, при записване на кандидат –водачи в курсове за придобиване на правоспособност за  управление на МПС било необходимо, в Учебните центрове на лицензираните школи, да се представят комплект с документи, изрично изброени, включително и  заверени копия на свидетелство за завършено, минимум основно образование. Съответното свидетелство следвало да се представи пред служителите на Учебния център, заверено и  същото се подписвало лично от кандидат-водача .

          С ясното съзнание, че няма завършено средно образование, на 31.08.2009г.. в гр.Пазарджик, обв.М. се явил пред св.Г.В.И. - преподавател-инструктор към „В-1”ЕООД и изразил желание да започне курс по теоретична и практическа подготовка за придобиване на  правоспособност за  управление на МПС. Свидетелят И. разяснил на М. какви са необходимите документи за започване на курса, като пояснил, че документа, удостоверяващ завършено минимум основно образование е задължителен. В тази връзка, подсъдимият ксерокопирал неистинската диплома, която преди това закупил от непознатото лице и още същия ден – 31.08.2009г., представил пълен набор от документи пред св.И.. Сред тези документи било копието на дипломата за средно образование  - серия А-09, №3805320, рег.№7243/194 от 26.06.2009г. от Професионална гимназия „Г. ***, удостоверяваща, че .М. има завършено средно образование. Лично пред св.И. обвиняемият потвърдил, че представената диплома е негова и, че има завършено средно образование, като собственоръчно поставил заверка върху копието „варно с оригинала„  и се подписал. Оригиналът на дипломата за завършено средно образование, подсъдимият запазил у себе си. Свидетелят И. прегледал и приел документите, след което записал М. в Регистъра на Учебния център, под номер 538/31.08.2009г.

            На 16.09.2009г. М. издържал успешно вътрешния теоретичен изпит, а на 25.09.2009г. – вътрешния практически изпит, след което му били издадени  Удостоверение за допускане до теоритичен изпит пред РД»Автомобилна администрация» - гр.Пазарджик от 16.09.09г. и Удостоверение за допускане до практически изпит от 28.09.09г..

       На 17.09. 2009г. св.И., като управител на „В-1”ЕООД и същевременно - ръководител учебна дейност отишъл в РД»Автомобилна администрация» - гр.Пазарджик и внесъл списък по образец на кандидат водачите за допускане до  изпит. В този списък, под №11 фигурирал и М.. Наред със списъка, бил представен коплект от документи за всеки курсист. Всеки кандидат имал попълнено заявление за допускане до изпит, в което изрично било отразено, че той представя и свидетелство за завършено поне основно образование. Действително това бил и един от документите ,съпровождащи заявлението, като към завлението на М. бил проложен в копие и документа за завършено основно образование, описан по-горе. .

          Докумените били получении от св.Х.А. - мл.инспектор в РД «АА» - гр.Пазарджик. Докато проверявал документите на обвиняемия, св.А. забелязал, че представеното копие от диплома за завършено средно образование изхожда от Професионална гимназия „Г. ***. Свидетелят А. живеел близо до това училище и много добре знаел, че същото е средно образователно и никога не е имало статут на Професионална гимназия. Във връзка с породили се у св.А. съмнения, относно истинността на дипломата, той уведомил прекия си ръководител – Т И Г, след което бил изготвен сигнал до органите на ОД на МВР-Пазарджик.

        Понеже получаването на обратна информация, относно автентичността на дипломата закъсняло, обв.М. бил допуснат до теоретичен изпит, за придобиване на правоспособност пред РД»АА»-Пазарджик. Същият се провел на 28.09.2009г., обвиняемия се явил и го издържал успешно. Обвиняемият се явил и на практическия изпит, но не успял да го издържи, което го лишило от право да придобие  свидетелство за управление на МПС.

            При направена справка с Регистрационната книга за издадени дипломи за завършено средно образование в СОУ”Г. *** е установено, че М. не фигурира в «Регистъра за вписване на дипломи за завършено средно образование» и никога не е учил във въпросното училище. За учебната година 2009г., в списъка на завършилите и дипломирали се ученици със средно образование в СОУ”Г. Б”-.М. също не фигурира. Диплома с 7243/194 от 26.06.09г., каквато номерация съдъжа инкриминирания документ въобще не съществува, още повече, че на 26.06.09г. /видно от регистъра/ изобщо не са издавани дипломи. Освен това от училището пояснили, процесната диплома не е изготвена на валидна за 2009г. бланка.

          При тези данни подсъдимият е предаден на съд за извършено престъпно ползване на неистински официален документ.

Доказатествата по делото, които са събрани в ДСП по надлежен процесуален ред, са достатъчно информативни относно обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпно деяние . те СА непротиворечиви и взаимно-допълващи се, като в своята съвкупност действително, както прие съдът и в определението си по чл. 372, ал.4 от НПК потвърждават самопризнанието на подсъдимия за фактите в обстоятелствената част на ОА.

 Самият подсъдим признава авторството и вината си относно инкриминираните престъпления. Действително признава, че поръчал на непознато за него и останало неизвестно по делото лице да го снабди с диплома за завършено основно образование , тъй като легално не можел да получи такава поради незавършен осми клас. Платил на лицето сумата от 350 лв. и получил диплом, в който било отразено че той е завършил основно образование в ПГ ”Г. Б” . Същото това свидетелство, което удостоверявало визираното обстоятелство, той представил на 31.08.09г. пред св. И. – инструктор и преподавател към В 1 ЕООД – Пазарджик. Необходимостта от  представянето на този документ е изискването на чл. 151 ал.2 от ЗДвП и Наредба 37 и 38 на МТ, че кандидати за водачи на МПС ,респ. Курсисти за придобиване на правоспособност за управление на МПС могат да бъдат само лица, които имат завършено поне основно образование, удостоверяването на което обстоятелство става чрез съответния диплом на учебното заведение. Това било ясно разяснено на подсъдимия от св. И., пред когото на посочената дата подсъдимият представил подсигурената му от останалото неизвестно по делото лице диплома за завършено основно образование от Професионална гимназия „Г. Б „ Пазарджик. Дипломата била представена в копие ,върху което подсъдимият собственоръчно и пред св. И. направил заверка „варно с оригинала” и се подписал. 

На 16 и 25.09.09г. подсъдимият издържал сътовтенто вътрешния – през изпита комисия на учения център за придобиване на правоспособност за управление на МПС изпити – теоретичен и практически , след което са чу издаде и от В І ЕООД удостоверения за допускане до също първо теоретичен и след това практически изпит вече пред РД”АА” Пазарджик.

Допускането до тези изпити обаче ставало въз основа на заявление от сътоветния кандидат, което той попълва като към него се представят и придружаващи докумвенти- един от които е също заверено копие на документ, отразяващ завършено поне основно образование. Такова заявление е попълнено от подсъдимия, който е бил наясно, че към него се представя от негово име и документа за завършено основно образование.

Така на 17.09.09г. св.И. внесъл списък на курсистите за явяване на теоретичен изпит пред РД”АА” Пазарджик, към който приложил заявлението на всеки от кандидатите, придружено със съответно изискуемите документи. Подадено било вкл.и заявлението на подсъдимия, към което , както вече се посочи, е било приложено и процесното удостоверение за завършено образование в степен основно.   

          Документите били прегледани персонално за всеки кандидат от св.А., който  забелязал, че представеното копие от диплома за завършено средно образование за подсъдимия изхожда от Професионална гимназия „Г. ***. Свидетелят А. живеел близо до това училище и много добре знаел, че същото е средно образователно и никога не е имало статут на Професионална гимназия. Във връзка с породили се у св.А. съмнения, относно истинността на дипломата, той уведомил прекия си ръководител – Т И Г, след което бил изготвен сигнал до органите на ОД на МВР-Пазарджик.

        Понеже получаването на обратна информация, относно автентичността на дипломата закъсняло,.М. бил допуснат до теоретичен изпит, за придобиване на правоспособност пред РД»АА»-Пазарджик. Същият се провел на 28.09.2009г., обвиняемия се явил и го издържал успешно. Подсъдимия се явил дори и на практическия изпит, но не успял да го издържи, което го лишило от право да придобие  свидетелство за управление на МПС.

            При направена справка с Регистрационната книга за издадени дипломи за завършено средно образование в СОУ”Г. *** и от показанията на св.Р.  – Директор на училището е установено, че М. не фигурира в «Регистъра за вписване на дипломи за завършено средно образование» и никога не е учил във въпросното училище. За учебната година 2009г., в списъка на завършилите и дипломирали се ученици със средно образование в СОУ”Г. Б”-обв.М. също не фигурира. Диплома с 7243/194 от 26.06.09г., каквато номерация съдъжа инкриминирания документ въобще не съществува, още повече, че на 26.06.09г. /видно от регистъра/ изобщо не са издавани дипломи. Такава голяма номерация в регистъра на училището за 2009г. не съществува, последната по номер диплома е №2861/72 от 16.09.09г. Освен това, процесната диплома не била изготвена на валидна за 2009г. бланка.

          С протокол от 18.11.2009г..М. е предал доброволно оригинала на дипломата-серия А-09, №3805320, рег.№7243/194 от 26.06.2009г. на Професионална гимназия „Г. ***, заверено копие, от която е представил пред св.И. и св.А.. 

По делото е изготвено заключение на почеркова експертиза, от което е видно, че ръкописния текст „Варно с оригинала” и подписа след него в копието на инкриминирания документ са положени от подсъдимия В.М., което бостоятелство не се и оспова от него. .

От представено по делото заключение на техническа експертиза е видно, че представената за изследване бланка на диплома за средно образование - серия А-09, №3805320, рег.№7243/194 от 26.06.2009г. от Професионална гимназия „Г. *** е неистински документ, самата бланка е изработена, чрез отпечатване на цветен лазерен принтер, заедно с данните на лицето.  В изследователската част на техническата експертиза е описан подробно механизма, по който е изработен документа.

Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ за удостоверяване на завършено основно образование , както на 31.08.09г., когато лично е заверил и представил копие на св. И. така и на 17.09.09г, когато чрез свидетелят е внесъл заявлението си пред РД”АА” Пазарджик за допускане пред тази институция на теоретичен и след това практически изпит, като е бил наясно, че документът за завършено основно образование, което е представил в заверено копие ще бъде представен и пред органите на РД.    

Сам подсъдимият е съзнавал, че този документ е неистински, тъй като той не е завършил основно образование в училището, от което е издадено свидетелството. Независимо от това го е използвал, за да докаже че има завършено основно образование с цел да бъде допуснат до курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. 

Правилно е прието от автора на обвинението, че за документа , който е представил подсъдимия съответно на 31.08.09г. и на 17.09.09г.   няма данни да е съставен от подсъдимия, поради което същият следва да отговаря само за престъпно ползване на документи. Представянето на документа за завършено основно образование и в двата случая е имало за цел удостоверявате на съдържащите се в тях факти, а именно че лицето притежава изискуемата степен на образование за участие в курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Касае се до официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК документ. Издаването на тези документи – за удостоверяване завършена степен на образование става по установен ред и форма ( като дори за отделните години е възможно утвърждаване на различни бланки от МОН) , от длъжностно лицеви то в кръга на службата му. Документът е бил неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на лицето/лицата , което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което действително го е съставило.

Тъй като се касае до документ за завършено образование, правилно авторът на ОА се е насочил към по-тежконаказуемия съставна чл. 308, ал.2 от НК и е обвинил подсъдимия в извършване на престъпно ползване на неистински официален документ –свидетелство за завършено основно образование.

И в двата случая е осъществено престъплението по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 от НК. От друга страна двете деяния са извършени при сходна фактическа обстановка, през непродължителен период от време, при еднородност на вината ,като второто се явява и в обективно и в субективно отношение продължение на предшестващото го. Поради това съдът прие, че действително се касае до едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.  

Така подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 от НК вр. Чл. 26, ал.1от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид императивната норма на чл. 373, ал.2 от НПК , предвид която и поради липсата на минимум на предвиденото в закона наказание за това престъпление , наказанието лишаване от свобода се замени с пробация на основание чл. 58 а вр. чл. 55 ал.1,т.2 б.Б от НК.

 

За определяне на вида и продъжителността на конкретните мерки за въздействие и контрол съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е висока и тази на дееца, която се отчете като ниска ( няма предходни осъждания – л. 81 и няма данни за други противоправни или противообществени пряви – л. 83 от материалите на ДСП).

 

Касае се документно престъпление, предмет на което е документ удостоверяващ степен на образование . Подсъдимият не е осъждан,  няма заведена криминалистическа и съдебна регистрация.  

При това съдът прие, че за да може да се мотивират очаквания  наказанието да постигне целените промени в съзнанието на подсъдимия към спазване на закона и добрите нрави, както и предупредително-възпиращо въздействие , а и общопревантивен ефект, следва да се определят следните пробационни мерки – по чл. 42 а ал.2 т. 1 , 2  и 6 от НК : задължителна регистрация по настоящ адрес с честота на явяване два пъти седмично за срок от осем месеца , ; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа за една календарна година.

По изложените мотиви съдът постанови решението си, което обяви на страните като разясни възможностите и сроковете за обжалване и протестиране.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: