Р Е Ш Е Н И Е
224/13.4.2020г.
23.03.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети март през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря М.Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №2481
по описа за 2019 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
В
производството по настоящото дело, съдът е сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, Седалище и адрес на управление: гр.София, ***, Законен представител: О.Б.Ш.
– Изпълнителен директор, пълномощник: Адвокатско дружество „Герова и Петкова“,
БУЛСТАТ ***, представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
срещу А.Ш.М. ЕГН ********** с адрес ***.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове,
навеждайки следните фактически твърдения:
В исковата молба се сочи, че в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. С оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, което е направено в законния срок.
С издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК, ответникът-длъжник е осъден да плати на
ищеца-кредитор, сумата от 293.12 лв. /двеста деветдесет и три лева и дванадесет
стотинки/ - главница по потребени и незаплатени по Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за клиентски № *********/07.01.2016 г. за периода от 18.01.2017 г. до 17.03.2017
г., по който е издадена крайна фактура № **********/18.03.2017 г., платима в
срок до 02.04.2017 г. и клиентски № *********/08.04.2013 г. за периода от
10.11.2016 г. до 09.03.2017 г., по който е издадена крайна фактура №
**********/10.03.2017 г., платима в срок до 25.03.2017 г. и законната лихва от
25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 205.00
лв. /двеста и пет лева/ - разноски по делото, от които 25.00 лв. /двадесет и
пет лева/ - заплатена държавна такса и 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/ –
адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Вземането произтичало от следните
обстоятелства: потребени и незаплатени по Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги за клиентски № *********/07.01.2016 г. за периода от 18.01.2017 г. до 17.03.2017
г., по който е издадена крайна фактура № **********/18.03.2017 г., платима в
срок до 02.04.2017 г. и клиентски № *********/08.04.2013 г. за периода от
10.11.2016 г. до 09.03.2017 г., по който е издадена крайна фактура №
**********/10.03.2017 г., платима в срок до 25.03.2017 г.
В рамките на предоставения му срок
по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба. На същия са
му изпратени и е получил надлежно исковата молба, с всички приложения към нея. Не
се явява или представлява в съдебно заседание. Не сочи доказателства.
Ищецът
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество сочи, че
поддържа исковата претенция и прави искане за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условия за това.
Съдът е
събрал като относими по делото представените ИМ писмени доказателства –
ксерокопия на: пълномощно – 2 бр., договор за правна защита и съдействие от
21.08.2019 г., договор за мобилни услуги от 07.01.2016 г., договор за лизинг от
07.01.2016 г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица
от 07.01.2016 г., декларация – съгласие от 07.01.2016 г., кредитно известие
/дубликат/ №**********/18.02.2017 г., кредитно известие /дубликат/
№**********/18.03.2017 г., договор за фиксирани услуги от 08.04.2013 г.,
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 08.07.2015 г.,
приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 08.07.2015
г., договор за мобилни услуги от 07.08.2013 г., допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 08.07.2015 г., декларация-съгласие от 08.07.2015
г., приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
08.07.2015 г., фактура /дубликат/ №**********/10.12.2016 г., фактура /дубликат/
№**********/10.01.2017 г., фактура /дубликат/ №**********/10.02.2017 г.,
фактура /дубликат/ №**********/10.03.2017 г., общи условия на Теленор България
ЕАД в сила от 10.09.2010 г.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Между между длъжника и „Теленор България“ ЕАД са сключени: Договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги за клиентски №
*********/07.01.2016 г. за периода от
18.01.2017 г. до 17.03.2017 г., по който е издадена крайна фактура №
**********/18.03.2017 г., платима в срок до 02.04.2017 г. и клиентски №
*********/08.04.2013 г. за периода от 10.11.2016 г. до 09.03.2017 г., по който
е издадена крайна фактура № **********/10.03.2017 г., платима в срок до
25.03.2017 г..
Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива
на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с
уведомление на ответника. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на
кредитора е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е
направено в законния срок. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна
съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно
указани на ответника с разпореждането на съда по чл.131 от ГПК и с
определението по чл.140 ГПК.
С оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца
неоспорени писмени доказателства и
правилата на доказателствената тежест, по силата на които ответникът следваше
да установи изпълнението на претендираните парични задължения, съдът приема, че
предявените искове за изпълнение на договорни задължения са вероятно
основателни.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането
на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради което следва да бъде
уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Ш.М. ЕГН **********
с адрес ***, дължи на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, Законен представител: О.Б.Ш.
– Изпълнителен директор, пълномощник: Адвокатско дружество „Герова и Петкова“,
БУЛСТАТ ***, представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, следните
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №624/2019г. по описа на РС-Шумен: 293,12
лв. /двеста деветдесет и три лева и дванадесет стотинки/ - главница по
потребени и незаплатени договори за далекосъобщителни услуги, за незаплатени
лизингови вноски и неустойки за прекратяване на договори, както и законната
лихва от 25.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.Ш.М. ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ***, Законен
представител: О.Б.Ш. – Изпълнителен директор, пълномощник: Адвокатско дружество
„Герова и Петкова“, БУЛСТАТ ***, представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** - сума в общ размер на 510,00 лева, от
които 305,00 лева – разноски в исковото
производство и 205,00 лeва - разноски в
заповедното производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи ч.гр.д. №624/2019г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: