Определение по дело №2242/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 511
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Емилия Великова Дончева
Дело: 20211210102242
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511
гр. Благоевград, 18.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Емилия В. Дончева

като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210102242 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В. Г., със съдебен адрес: гр. С. срещу ЮЛ.
Й. М., наследник на Й. К. М., с адрес: гр. Б. по иск с правно основание чл. 422 ГПК за
установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1159/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
С оглед проверка допустимостта на предявения иск, съдът е изискал производството по
ч.гр.д. № 1159/2020 г. по описа на РС- Благоевград, както и заверено копие от
постановеното решение и удостоверение по ч.гр.д. № 693/2021 г. по описа на РС-
Благоевград.
Съдът след като се запозна с исковата молба,производството по ч.гр.д. № 1159/2020 г. по
описа на РС- Благоевград и решение № 92489/18.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
693/2021 г. по описа на РС- Благоевград, намира производството по настоящото дело за
недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 1159/2020 г. по описа на РС- Благоевград е образува въз основа
на заявление, депозирано от “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц.
чрез адв. В. Г., със съдебен адрес: гр. С. срещу Й. К. М., с адрес: гр. Б.. С разпореждане от
10.07.2020 г. в полза на заявителя срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. С определение от 15.03.2021 г. на основание чл. 227
ГПК в производството по делото е конституиран наследника на Й. К. М.- ЮЛ. Й. М.. С
разпореждане от 21.07.2021 г. на заявителя е указано, че може да предяви иск срещу ЮЛ.
Й. М. в качеството на наследник на Й. К. М.. Съобщението е връчено на заявителя на
03.08.2021 г., исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело е
постъпила в деловодството на съда на 27.08.2021 г.
С решение № 92489/18.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 693/2021 г. по описа на РС –
Благоевград, е наредено да се впише в специалната книга на РС- Благоевград за приемания и
откази от наследства, молбата на ЮЛ. Й. М. за отказ от наследството, останало след смъртта
на наследодателя й (баща) – Й. К. М., б.ж. на гр. Благоевград, починал на 17.08.2020 г.
1
Съдът намира, че конституирания като ищец в процеса наследник наЙ. К. М. – ЮЛ. Й. М. не
е надлежна страна в процеса. Процесуалната легитимация, като имплицитна част от правото
на иск е предпоставка от кръга на абсолютните за валидно провеждане на гражданския
процес, респ. за валидност на постановения в този процес съдебен акт. От тази
дефинитивност на института се извежда и съответстващото задължение на съда да следи
служебно за наличието й - арг. чл. 7 ГПК. Ако тя не е налице, независимо спрямо коя от
страните - ищец или ответник, спора не може да бъде разгледан - липсата й съставлява липса
на надлежна страна в процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от откриване на наследството, независимо от начина и от
момента на приемането. При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на
откриване на наследството. Лице, което не е приело наследството, не е наследник. Няма
качеството на наследник и лице, което е загубило правото да приеме наследството, и то
считано също от откриване на наследството. Няма период, в който изгубилият правото да
приеме наследството да е бил наследник и след това поради неприемане на наследството да
е престанал да бъде наследник. В равна степен това важи и за отреклия се от наследство.
Отказът от наследство е равносилен на неприемане на наследството. По силата на чл. 52 ЗН
отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН , и се вписва по същия ред.
Както приемането и неприемането на наследството произвеждат действие от откриване на
наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент. Това
означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството,
а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е бил наследник.
Отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му не е имал право върху
него – Тълкувателно решение № 148/10.12.21986 г., ОСГК.
Следователно, лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се
изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето
лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. С
удостоверяване на факта на отказа от наследство, вече не е налице надлежна страна нито в
материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл. Този извод произтича от това, че в
случая материалното право обуславя и процесуалното - т.е. след като лицето не е наследник
на починалата страна, няма основание и за участието му на нейно място в процеса, т.е. то
винаги ще бъде трето лице за процесуалното и материалноправно правоотношение и
съответно няма да бъде надлежна страна- в тази насока решение № 145 от 23.11.2011 г. на
ВКС по т.д. № 1018/2010 г., І т.о. Ето защо, конституирания като ищец в процеса наследник
на Й. К. М. – ЮЛ. Й. М. не е надлежна страна в процеса.
Предвид горепосочените съображения исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото - прекратено. Доколкото прекратяването касае само исковото
производство във връзка с необходимостта от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, липсват
предпоставки за обезсилване на заповедта за изпълнение. След стабилизиране на
определението ч. гр. д. следва да се върне обратно на заповедния съд, който ще прецени
какви последващи действия да извърши.
2
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, депозирана от “ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.
Б. Ц. чрез адв. В. Г., със съдебен адрес: гр. С. срещу ЮЛ. Й. М., наследник на Й. К. М., с
адрес: гр. Б. по иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1159/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2242/2021 г. по описа на Районен съд-
Благоевград.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца
пред Окръжен съд-Благоевград.
След влизане в сила на настоящото определение копие от същото да се приложи по ч.гр.д №
1159/2020 г. по описа на Районен съд-Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3