№ 263
гр. Благоевград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20211200500125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 6451 от 31.07.2017 г., постановено по гр.д. № 2494 от 2014 г. по описа
на Районен съд – Благоевград, е определен, въз основа на предявения от В. Б. Г. срещу Д. Б.
П. иск по чл. 29, ал. 3 от СК, по-голям дял в размер на 6/10 идеални части за В. Б. Г. от
общото недвижимо и движимо имущество от прекратената съпружеска имуществена
общност, което имущество е придобито по време на брака между двамата. Искът за
разликата до пълния претендиран размер от 9/10 идеални части е отхвърлен като
неоснователен.
С Решение № 3194 от 15.07.2019 г. по в.гр.д. № 63 от 2018 г. по описа на Окръжен
съд – Благоевград, инициирано по въззивни жалби, подадени от В. Б. Г. и Д. Б. П. /всеки от
тях е оспорвал онази част от решението, която не е била постановена в негова полза/, актът
на първостепенния съд е потвърден изцяло.
Срещу решението на предходния въззивен съдебен състав е била подадена
касационна жалба единствено от Д. Б. П., като същата е допусната до разглеждане по
същество и по този начин е допуснато касационно обжалване на решението по в.гр.д. № 63
от 2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
С Решение № 102 от 20.01.2021 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 4451 от 2019 г. на
1
I Г.О., е отменено решението на окръжния съд. В мотивите си касационната инстанция е
посочила, че предходният състав на въззивния съд не е обсъдил наведени от жалбоподателя
оплаквания за необоснованост и за допуснати процесуални нарушение при зачитане на
доказателствената стойност на представени по делото писмени документи. В тази връзка е
прието, че атакуваното въззивно решение следва да се отмени, а делото да се върне на
Окръжен съд – Благоевград за ново произнасяне по въззивните жалби, като бъде даден
отговор и на направените възражения.
Предвид изложеното, настоящото дело се явява инициирано въз основа на въззивна
жалба, подадена от Д. Б. П.. Тази жалба е насочена срещу онази част от
първоинстанционния съдебен акт, с която е уважен искът по чл. 29, ал. 3 от ЗС за 6/10
идални части от придобитото по време на барака имущество. В жалбата са изложени
подробни доводи, според които решението е необосновано и постановено в противоречие с
процесуалните правила, тъй като не са обсъдени и не са взети предвид всички събрани по
делото доказателства. Поради тази причина се настоява решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено в частта, с която е уважен частично искът и да бъде постановено ново,
с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
Във връзка с тази жалба е подаден отговор от насрещната страна, в който са
изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Решение № 3194 от 15.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 63 от 2018 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, не е било обжалвано пред касационната инстанция в частта, с
която е потвърдено решението на районния съд, с което е отхвърлен искът за разликата над
6/10 до претендираните 9/10 идеални части. Именно поради тези съображения /липса на
касационна жалба/, въззивното решение по в.гр.д. № 63 от 2018 г. е влязло в сила в тази
част. Това означава, че предмет на повторното разглеждане на въззивното производство е
единствено онази част от исковата претенция, която е била уважена до 6/10 идеални части.
За да се произнесе по спора, Окръжен съд – Благоевград съобрази следното:
Производството по гр.д. № 2494 от 2014 г. по описа на Районен съд – Благоевград е
образувано по предявен иск от В. Б. Г. против Д. Б. П., посредством който се настоява, на
основание чл. 29, ал. 3 от СК, да бъде установено, че ищецът притежава по-голям дял,
равняващ се на 9/10 идеални части, от придобитото по време на брака с ответницата
имущество. В тази връзка се сочи, че приносът на ищеца – реализиране на по-високи
доходи, влагане на средства и труд, грижи за детето и работа в домакинството, е значително
по-голям от този на ответницата.
С отговора на исковата молба е изцяло оспорен предявеният иск. Д. Б. П. е посочила,
че тя е била съпругът, която е полагал повече грижи за домакинството и за дъщеря им.
Посредством чл. 29, ал. 3 от СК се допуска определяне на по-голям дял от
2
имуществото, придобито по време на брака, в полза на съпруга, който докаже, че има
значително по-голям принос в придобиването му. Посочената по-горе норма касае цялото
имущество, придобито по време на брака възмездно, включително и тези движими вещи и
недвижими имоти, които страните не са посочили в хода на производството, но по силата на
чл. 21, ал. 1 от СК са съпружеска имуществена общност. Приносът се изразява в осигуряване
на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. На никой от тези форми на
принос не трябва да се дава приоритет, а те трябва да бъдат разглеждани като еднакво
значими и равностойни, тъй като дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака,
съгласно чл. 17 от СК, е с взаимно разбирателство, общи усилия съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигури благополучието на семейството и грижи за
отглеждането, възпитанието и издръжката на децата. Тоест, при преценката на приноса на
всеки от съпрузите не следва да се дава приоритет на никоя от формите на приноса за сметка
на друга, тъй като всичките форми на принос са равно значими. В този смисъл е Решение №
237 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 931/2010 г., I г. о., ГК.
От друга страна, в мотивите към т. 8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр. д. № 5/1972
г. е посочено, че за определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от
наличието на две предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия
съпруг явно и значително да надхвърля приноса на другия. Това тълкуване е дадено при
действието на чл. 14, ал. 4, изр. 2 от СК от 1968 г., според която норма в изключителни
случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за
придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът
може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество.
Нормите на чл. 14, ал. 4, изр. 2 от СК от 1968 г. и чл. 29, ал. 3 от СК от 2009 г. /втората от
които е приложим към настоящия казус/, са идентични, като предвиждат, че при
прекратяване на общността поради развод или по съдебен ред през време на брака съдът
може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Макар в разпоредбата на
чл. 29, ал. 3 от СК да не е възпроизведена предпоставката „изключителен случай",
понастоящем практиката на ВКС продължава да приема, че по-голям дял от общото
имущество може да се определи само в изключителни случаи. Също така, многократно по-
големите доходи на единия съпруг, при еднакъв нематериален принос, могат да бъдат
основание за определяне на по-голям дял на основание чл. 29, ал. 3 от СК, но само когато
без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито. В този смисъл е
Решение № 117 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 780/2020 г., II г. о., ГК.
Възможно и приносът на единия съпруг да е състои изцяло в осигуряване на
материалното благополучие на семейството, а другият съпруг изцяло да е поел грижите за
домакинството и отглеждането на децата.
В настоящия случай по делото е безспорно, а и ангажираните писмени доказателства
го установяват, че В. Б. Г. и Д. Б. П. са сключили граждански брак на 16.12.1995 г., че на
3
29.04.2002 г. е родена тяхната дъщеря Божидара Валериева Г.а, а така също и че бракът им е
прекратен по взаимно съгласие посредством съдебно решение, постановено по гр.д. № 2639
от 2013 г., влязло в сила на 10.02.2014 г.
Не е спорно и че по време на брака съпрузите са придобили три недвижими имота и
четири моторни превозни средства. Това обстоятелство, по принцип, не е от съществено
значение, тъй като предмет на настоящия иск е цялата съпружеска имуществена общност, а
не отделни части от нея.
Спорен е въпросът дали приносът на ищеца за придобиване на имуществото по време
на брака е значителен и дали този принос обуславя уважаване на иска за 6/10 идеални части.
В хода на първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна и
допълнителна съдебно-счетоводна експретизи, вещото лице по която е посочило каква е
общата стойност на имуществото, коте всеки един от съпрузите по време на брака е
получил, като са взети предвид трудовите им възнаграждения, средствата получени от
продажба на лично имущество и на имущество, представляващо съпружеска имуществена
общност, средствата получени от роднини на съпрузите, отпуснатите кредити в полза на
някой от съпрузите, стойността на правото на строеж, което ответницата е имала и по силата
на което са построени два от имотите, придобити по време на брака.
В текста на чл. 22, ал. 1 от СК е разписано, че вещните права, придобити преди брака,
както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Съгласно текста на чл. 23 от СК лични са вещните права,
придобити по време на брака изцяло с лично имущество на един от съпрузите, а когато
вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е
съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. В подобни случай,
когато един от съпрузите е придобил по време на брака вещ, която е закупена с негови
лични средства, той има право да предяви иск срещу други съпруг, посредством който да
установи, че цялата вещ или определена част от нея е лична негова собственост, тъй като е
настъпила трансформация на лични средства. В подобни случай предмет на производството
е конкретна вещ. Предмет на производството по чл. 29, ал. 3 от СК е цялото имущество,
придобито по време на брака. При предявен иск по чл. 29, ал. 3 от СК съдът не изследва
трансформацията на лично имущество, а единствено съпоставя приноса на съпрузите в
придобиването му, като съгласно константната съдебна практика приносът се изразява в
осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата. Изложеното
дотук налага извод, че когато бъде предявен иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК,
съдът не е длъжен да изследва трансформацията на личното имущество на съпрузите.
Подобно изследване може да бъде предмет на делото, на само ако с предявяването на иска
по чл. 29, ал. 3 от СК е предявен и такъв по чл. 23 от СК. В случая иск по чл. 23 от СК не е
предявяван. Именно поради тези съображения за настоящия казус са ирелевантни
средствата, които В. Б. Г. и Д. Б. П. са получили в резултат на продажба на тяхно лично
4
имущество. Това означава, че средствата, получени от продажбата на апартамент, лична
собственост на Валери Борисв и от продажбата на идеалните части от поземлени имоти,
лична собственост на Д.П., не следва да бъдат взимани предвид при определяне доходите на
всеки един от тях.
Що се отнася до имуществото, което е придобито по овреме на брака и е продадено, с
цел влагане на средствата в закупуване или построяване на нов имот, трябва да се има
предвид, че по този начин една вещ, намираща се в режим на съпружеска имуществена
общност, се трансформира в друг вид вещ, отново в режим на съпружеска имуществена
общност. Това предполага, че при подобна хипотеза никой от съпрузите няма по-голям
принос от останалия за закупуването на новата вещ.
Като по-голям принос не следва да се третират и средствата, които единият съпруг е
получил в резултат на сключен от него договор за заем. Когато продажната цена е платена
със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият
съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за по-голям принос по смисъла на чл.
29, ал. 3 от СК. Средствата, получени по договор за заем, които са използвани за закупуване
или построяване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за тяхното връщане двамата
съпрузи отговарят солидарно – чл. 32 от СК. Последващото погасяване на задълженията от
единия от съпрузите, с негови лични средства, също не се отразява върху принадлежността
на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда
само облигационни задължения за другия съпруг. Ако целият кредит или част от него са
погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака
този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 32 от СК, да претендира от
другия заплащане на припадаща се част от платеното. В този смисъл са мотивите към
Решение № 60080 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3814/2020 г., I г. о., ГК. С оглед на
изложеното, въззивният съдебен състав приема, че средствата, получени от В. Б. Г. и Д. Б. П.
като кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД, независимо от това, кой е възстановил същите на
кредитора, не трябва да се отчитат като част от приноса само на единия съпруг в
придобиването на общото имущество. По същите съображения не следва да се вземат
предвид и парите, които В.Г. е получил като заем от своята сестра.
По делото безспорно се установява, че майката на Д. Б. П. в периода от 2002 до 2008
г. е превела, посредством парични преводи от Италия, по сметка на В. Б. Г. суми в общ
размер на 25386.66 лева. Тази сума, обаче, не може да бъде отнесена към приноса на нито
едни от двамата съпрузи. По делото липсват доказателства, от които да може с
категоричност да се приеме, че паричните преводи са представлявали дарения в полза на
единия или другия съпруг. Във времевия интервал от 2002 до 2008 г. бившите съпрузи са
живеели заедно и заедно са полагали грижи за домакинството и за роденото от брака дете.
Именно заради това настоящият съдебен състав счита, че сумата от 25386.66 лева е била
предназначена за подпомагане на семейството и за посрещане на общи негови нужди.
5
От представените по делото писмени доказателства и от изслушаните пред районния
съд съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, заключенията по
които са изготвени от вещо лице, което е дало подробни и изчерпателни отговори на
поставените му въпроси и за което няма данни да е заинтересовано по някакъв начин от
изхода на спора, се установява, ще общият размер на средствата, които В. Б. Г. е получил по
време на брака като трудови възнаграждения, командировъчни, средства за „вещество
доволствие“, за храна и като изплатени обезщетения при прекратяване на военна служба и
трудово правоотношение възлизат на 201004.80 лева. В същото време, в периода от
сключването на гражданския брак до прекратяването му посредством развод, Д. Б. П. е
получила като трудово възнаграждение от работодател и като обезщетения за прекратяване
на трудов договор сума в размер на 57844.69 лева.
От разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели /И.Д., А.К., Р.К., Б.К., Д.Д.
и М.Г./ се установява, че и двамата бивши съпрузи, докато са били в брак и са живеели
заедно, са се грижели за домакинството. От свидетелските показания става ясно, че В. Б. Г. и
Д. Б. П. са участвали активно във възпитаните и отглеждането на детето им, полагали са
грижи за него и са се стремели в максимална степен да задоволят всичките му потребности.
Безспорно се установява и че майката е била тази, което е ползвала платен и неплатен
отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на три години, а така също и че та е
родителят, който при разболяване на детето, е ползвал болничен за гледане на дете. В този
смисъл са не само свидетелските показания, но и приложената като писмено доказателство
по делото служебна бележка, издадена от работодателя Община Благоевград, Бюджетно
звено „Заведения за социални услуги“.
От изложеното се налага извод, че и двамата бивши съпрузи са полагали грижи за
семейството, като всеки един от тях има както материален, така и нематериален принос за
това. Действително, доходите на В.Г. са по-големи като размер от тези на Д.П.. В същото
време, обаче, майката е тази, което е ползвала платен и неплатен отпуск за гледане на дете
до навършване на тригодишна възраст. По време на този отпуск Д.П. е била родителят,
който е полагал приемуществено грижи за детето и по този начин е давала възможност на
своя съпруг да посещава работа и да получава трудово възнаграждение. През това време
/отпуска за гледане на малко дете/ тя е получавала и обезщетение от НОИ, което е било в
по-нисък размер от трудовите й доходи или въобще не е получавала подобно обезщетение.
От значение е и фактът, че Д.П. в периода от 2005 до 2008 г. е ползвала болнични за гледане
на дете. Липсват по делото доказателства, от които да е видно, че и В.Г. в този или в друг
времеви интервал е ползвал подобен отпуск. Това идва да покаже, че когато детето е било
болно, неговата майка е полагал целодневно грижи за него.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че и двете страни по спора
имат еднакъв принос да придобитото по време на барака имущество. Безспорно е, че
имущественият принос на В.Г. /като суми, получени от трудови доходи/ е по-голям. В
6
същото време безспорно се установява, че Д.П. има по-голям нематериал принос, тъй като
тя е полагала повече грижи за детето, защото е ползвала платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете, а така също и болнични за гледане на дете. На следващо място трябва да
се има предвид, че по делото липсват категорични доказателства, че именно трудовите
доходи на ищеца /понастоящем въззиваема страна/ представляват значителен принос,
благодарение на който е придобито имуществото по време на брака. Нещо повече, от
доказателствата по делото се установява, че за придобиване на недвижимите имот са
използвани лични средства на двата съпрузи, предоставени им заеми /кредити/, а така също
и че за постояването на два от апартаментите е допринесъл фактът, че в полза на Д.Б. е било
учредено право на строеж в имот, който е съсобствен на нея и на още три лица /всеки от
съсобствениците е учредил на останалите право на строеж/.
Посоченото дотук предполага, че въззивната жалба, депозирана от Д.П., е
основателна, тъй като всеки от бившите съпрузи е собственик на равна част от придобитото
по време на брака имущество. Това налага първоинстанционното съдебно решение да бъде
отменено в частта, с която искът по чл. 29, ал. 3 от СК е уважен за 6/10 идеални части. Що се
отнася до останалата част, с която исковата претенция е била отхвърлена за разликата над
6/10 до 9/10 идеални части, както бе посочено по-горе, същата не е предмет на проверка от
настоящия съдебен състав, тъй като в тази част Решение № 3194 от 15.07.2019 г. по в.гр.д. №
63 от 2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград не е било обжалвано пред ВКС,
респективно – влязло е в сила в тази част.
Следва да бъде отменено решението и в частта, с която Д.П. е осъдена да заплати на
В.Б. сторените от последния разноски, които са пропорционални на уважената част от
исковата претенция.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора, въззивникът има право на всички сторени от него разноски
в първоинстанционното производство, в производството по в.гр.д. № 63 от 2018 г., в
производството по гр.д. № 4451 от 2019 г. на ВКС, I Г.О и в настоящото производство.
Пред районния съдебен състав Д.П. е сторила разноски в размер на 1880 лева, от
които се дължат 1480 лева, тъй като правилно е било уважено възражението за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 1450 лева. С Решение № 6451 от
31.07.2017 г., постановено по гр.д. № 2494 от 2014 г. по описа на Районен съд – Благоевград,
са й присъдени разноски в размер на 477 лева, което означава, че с настоящото решение
следва да й бъде присъдена разликата от 973 лева.
В производството по в.гр.д. № 63 от 2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград
Д.П. е сторила разноски в размер на 240 лева /заплатено адвокатско възнаграждение от 200
лева и внесена държавна такса от 40 лева/. Затова В.Б. следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 240 лева.
7
В производството по гр.д. № 4451 от 2019 г. на ВКС, I Г.О, посредством предоставен
списък за разноски, е претендирана от Д.П. сума в размер само на 500 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение. От приложен Договор за правна защита и съдействие е видно,
че възнаграждението е платено. Това предполага, че В.Б. следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 500 лева.
В хода на настоящото производство жалбоподателката претендира разноски в размер
на 1200 лева - заплатен адвокатски хонорар, като от приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие се установява, че такава сума действително е платена. Основателно е
обаче направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Пред
въззивния съд не са събрани нови доказателства, нито са наведени нови доводи от страните,
което предполага, че настоящото въззивно производство не се отличава с фактическа и
правна сложност. Именно поради тези съображения хонорарът следва да бъде намален на
600 лева и тази сума следва да бъде възложена в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6451 от 31.07.2017 г., постановено по гр.д. № 2494 от 2014 г. по
описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която, по предявения от В. Б. Г., ЕГН
********** против Д. Б. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, е
определен по-голям дял за В. Б. Г. в размер на 6/10 идеални части от имуществото от
прекратената съпружеска имуществена общност, което е придобито по време на брака и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения, на основание чл. 29, ал. 3 от СК, иск от
В. Б. Г., ЕГН ********** против Д. Б. П., ЕГН **********, посредством който ищецът иска
да му бъде определен по-голям дял, равняващ се на 6/10 идеални части, от придобитото по
време на брака имущество.
ОТМЕНЯ Решение № 6451 от 31.07.2017 г., постановено по гр.д. № 2494 от 2014 г.
по описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която Д. Б. П., ЕГН ********** е осъдена
да заплати на В. Б. Г., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 928.80 лева
/деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/.
ОСЪЖДА В. Б. Г. ЕГН ********** да заплати на Д. Б. П., ЕГН **********: 973
лева /деветстотин седемдесет и три лева/ - сторени съдебни разноски в производството по
гр.д. № 2494 от 2014 г. по описа на Районен съд – Благоевград, 240 лева /двеста и
четиридесет лева/ - сторени съдебни разноски в производството по в.гр.д. № 63 от 2018 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград, 500 лева /петстотин лева/ – сторени съдебни разноски
в производството по гр.д. № 4451 от 2019 г. на ВКС, I Г.О и 600 лева /шестстотин лева/–
8
сторени съдебни разноски в настоящото производство по в.гр.д. № 125 от 2021 г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред Върховния касационен
съд на Република България, който срок тече от връчване на препис от решението на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9