РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1760

 

град Пловдив,  1 август  2018  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на    двадесет и четвърти юли  през две хиляди и осемнадесета  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 1984 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27 от Закона за управление на европейските структурни инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.

         Образувано е по жалба на Община Пловдив, със седалище и адрес на управление площад „***, ЕИК ***, представлявано от инж.Т., срещу Решение за верификация на постъпило междинно плащане № ***от 13.06.2018 г. на Управляващия орган на Оперативна програма „човешки ресурси“2014-2020 г. в частта по т.2 от него, с която не са верифицирани средства в размер на 4638,87 лева като разходи за дейности по проект „Общностен център за деца и семейства – Пловдив“с № ***

         Твърди се, че УО на ОП РЧР неправилно и в противоречие с разпоредбите на подписания административен договор, административноправните и материалноправните разпоредби е определил сумата от общо 4 638,87 лева като неверифицирани средства като са изложени подробни аргументи по конкретните три пункта, по които има неверифицирани средства.

         В крайна сметка се иска отмяна на решението в оспорената му част.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

         Претендират се разноски.

         Ответникът, зам.министъра на МТСП, в качеството му на ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата.

         Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

         Административен съд Пловдив, ХI с.,  като се запозна с доводите по жалбата и взе предвид събраните по делото писмени доказателства /представената административна преписка/, намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК и от лице, адресат на оспорения акт.

         Разгледана по същество същата е частично основателна. Процесното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 4, т.7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС№ 266/10.11.2009 г., Министъра на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност, със своя Заповед №РД01-268/04.04.2018 г. Министъра на труда и социалната политика е оправомощил г-жа Зорница Русинова да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР в пълен обхват.

         По делото няма спор по фактите.

         Спорът е правен и се свежда до това дали е обоснован от жалбоподателя по-високия размер на часовата ставка по първия пункт, по който са неверифицираните средства, съответно дали са налице припокриване на функции по проекта и по основното трудово/служебно правоотношение на посочените по другия пункт служители.

         На първо място, не са верифицирани, на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, разходи в размер на 701,06 лева по бюджетно перо 3.3. Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуги или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, при спазване на разпоредбите на Метологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020, за извършване на дейности за цялостното функциониране, управление и предоставянето на услугите, представляващи предявени разходи за възнаграждения и осигуровки на С.П.– медицинска сестра, в по-висок размер за месеците март, април, май, юни и юли 2017 г.

         Настоящият състав намира за неправилно неверифицирането на процесните разходи в размер на 701,06 лева.

         Противно на приетото в решението, съдът счита, че обосновано е определен по-висок размер на часовата ставка на медицинската сестра предвид представена обосновка в тази връзка от страна на жалбоподателя. Процесният разход е допустим по смисъла на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ, тъй като той попада като абсолютна стойност в максималната стойност на съответното перо от одобрения бюджет на проекта. Същият отговаря и на правилата за допустимост, заложени в схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и в самия договор за предоставяне на помощта. Съгласно чл.3.21 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ задължително е всяко възнаграждение на експертите, участващи в управлението и изпълнението на проекта да се определя съгласно правилата на Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР. В т.2 на раздел III от методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020 изрично е посочено, че, за да бъде допустимо  определяне на по-висок размер на часова ставка за възнаграждение за даден изпълнител на бенефициента, е задължително да е налице мотивирана необходимост от висококвалифицирани експерти, придружена с доказателства за притежавани от конкретния експерт образование, специалност, правоспособност, трудов стаж и др. В съответствие с тази норма бенефициентът е обосновал и доказал наличието на  мотивираната необходимост от въпросния специалист именно с големия трудов стаж и опита с целеви групи на тази медицинска сестра. В тази връзка, в хода на самото производство по верификация на процесния разход от страна на бенефициента са представени доказателства за трудовия и осигурителен стаж от 44 г. на експерта, включващ работа в различни болници, както и с деца от различни малцинствени групи по проект „Изграждане на Общностен център в Община Пловдив“ съгласно Споразумение за финансиране РД 09-52/16.02.2012 г. между МТСП и Община Пловдив, както и за познанията и уменията ѝ в социалната работа с различни уязвими групи – етническата ромска общност, незрящи, глухонеми, деца с увреждания и техните семейства, деца с поведенчески проблеми, деца – жертви на битов тероризъм, живеещи във високо рискова среда и други.

         Предвид посоченото, съдът счита, че ответникът неправилно, в нарушение на нормата на т.2 на раздел III от Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020, приложима в настоящата хипотеза, не е верифицирал процесният разход за по-висока часова ставка на конкретния експерт.

         Ирелевантни в тази връзка са изложените доводи по становището на ответника, че по други граждански договори с консултанти в рамките на проект на Световната банка за позициите мед.сестра и акушерка са определени часови ставки в по-нисък размер от 6,50 лв., а не от 10.00 лв. В конкретният случай размерът на часовата ставка е обоснован с  наличието на мотивирана необходимост от този  висококвалифициран експерт по конкретния проект и след като разходът не надвишава максималната стойност на съответното перо от одобрения бюджет на проекта, то той е допустим и като обоснован няма пречка да бъде верифициран.

         Предвид посоченото, в тази си част, жалбата е основателна.

         Неоснователна е обаче жалбата в останалата си част.

         Съдът изцяло споделя мотивите на ответника за отказ за верифициране на разходите за възнаграждения на юриста и счетоводителя по проекта, тъй като в процеса по верификация  УО е установил припокриване на функции по проекта и по основното трудово /за счетоводителя/, съответно служебно /за юриста/ правоотношение, както и нарушение на чл.10, ал.2, т.2 от ПМС № 189/28.07.2016 г.

         Не е спорно по делото, че двете лица са служители на бенефициента и са назначени в неговата администрация именно като юрист и счетоводител.   

         Счетоводителят по проекта е назначен на допълнително трудово правоотношение по реда на чл. 110 от КТ при същия работодател. Чл. 110 от Кодекса на труда изрично забранява сключване на трудов договор на работник или служител с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която е в кръга на неговите трудови задължения. С оглед спазване на нормата на чл. 110 от Кодекса на труда, не е необходимо да се изследва дали длъжностите, които заема лицето са идентични. Законът забранява работникът или служителят да осъществява по допълнителния трудов договор трудови задължения, които са в кръга на трудовите задължения по основния договор, като е забранено сключване на допълнителен трудов договор дори и за едно от трудовите задължения по основния трудов договор. Кръгът на трудовите задължения се описва в длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Видно от представените по преписката трудови договори и длъжностни характеристики към тях, лицето е назначено като главен експерт в Дирекция „Счетоводство", отдел „Финансово счетоводни дейности" на община Пловдив. При преглед на преките задължения по двата договора е видно, че повечето от тях са идентични по съдържание и са свързани с процеса по осигуряване на счетоводната отчетност на общината, като в случая не е от значение, че в длъжностната характеристика по допълнителния трудов договор изрично се акцентира върху счетоводното отчитане по проекта.        Юристът по проекта е главен юрисконсулт на община Пловдив и е определена като юрист по проекта със Заповед за възлагане на допълнителни задължения № 136/04.11.2016 г., изд. на основание чл.21, ал.4, т.1 и чл. 67, ал.7, т. 6 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата чл. 67, ал.11 от ЗДСл, размерът на допълнителното възнаграждение по чл. 67, ал. 7, т. 6, както и условията и редът за получаването му се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Този акт на Министерския съвет е ПМС 189/28.07.2016 г., в чл. 10, ал.2, т.2, в който изрично е посочено, че дейностите, за които се признават възнаграждения по програмата, са дейности изпълнявани извън установеното работно време и длъжностна характеристика на служителя. Видно от представените от самия жалбоподател длъжностни характеристики за лицето, видно, че е налице припокриване на задължения и функции по двете правоотношения. Представените длъжностни характеристики в производството по верификация, по което е издаден оспореният акт, следва да се третират като съставени единствено с цел да бъдат признати разходите по проекта. Самият жалбоподател признава, че в длъжностната характеристика по основното служебно правоотношение на главния юрисконсулт на общината, са изключени функции по проекта по ОП РЧР, за да могат тези функции да бъдат включени в длъжностната характеристика по допълнителното служебно правоотношение на същото лице. Същият е подхода и по отношение на счетоводителя по проекта.

         Освен това, жалбоподателят не оборва твърдението, че задачите по допълнителните правоотношения са извършвани от двамата служители в работното време по основното им правоотношение. Обстоятелството, че и двете служителки са осъществявали функции по проекта в работното време по основното им правоотношение е видно от представените от самия бенефициент документи по искането за плащане, подробно цитирани в решението за верификация. Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че посочените часове в изготвяните от счетоводителя справки, били часове на принтиране на документите, а не на тяхното изготвяне. Дори да се приеме това твърдение, то доказва, че лицето е осъществявало дейности по проекта, а именно е принтирало и подготвяло за представяне посочените справки за отчитане на проекта и в работното време по основното му правоотношение. Няма спор, че справките са осъществени, като е използван електронният профил на счетоводителя по проекта. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от КТ е недопустимо трудовите задължения по допълнителния договор да се извършват в работното време по основния договор. Установеното нарушение на разпоредбата на чл. 110 от КТ обуславя правилно и законосъобразно решение за неверифициране на разходи  по бюджетно перо 6.1. Разходи за организация и управление като по аналогия важат изложените доводи и касателно служебното правоотношение на юрисконсулта по проекта.

 

         По разноските:

 

         При този изход на спора на ответника се следват сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите съдът определя в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

         ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило искане за  междинно плащане № ***от 13.06.2018 г. на Управляващия орган на Оперативна програма „човешки ресурси“2014-2020 г. в частта по пункт първи на т.2 от него относно разходи в размер на 701,06 лева по бюджетно перо 3.3. Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуги или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, при спазване на разпоредбите на Метологията за регламентиране на възнагражденията по ОП РЧР 2014-2020, за извършване на дейности за цялостното функциониране, управление и предоставянето на услугите, представляващи предявени разходи за възнаграждения и осигуровки на С.П.– медицинска сестра, в по-висок размер за месеците март, април, май, юни и юли 2017 г.

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Пловдив в останалата ѝ част.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на ръководител на УО на ОПРЧР 2014-2020 при МТСП сторените по делото разноски в размер на 100 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.     

 

 

Административен съдия: