№ 788
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110206749 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Н. М., ЕГН **********, чрез адв. Я. С.,
против Наказателно постановление № 42-0000887/31.03.2021г., издадено от
Директор на РД "Автомобилна администрация" - София, с което на основание
чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000, 00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 31 ал. 1 изр. 1 предл. 2 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
Със срочно подадена жалба въззивникът претендира отмяна на
наказателното постановление по съображения за нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Навежда, че в АУАН и НП е посочена различна нарушена разпоредба, както и
че неправилно е определена санкционната разпоредба. Прави искане за
отмяна на наказателното постановление, алтернативно - за изменението му в
частта досежно квалификацията на нарушението и индивидуализиране на
административното наказание в границите, предвидени в разпоредбата на чл.
178в ал. 5 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. М., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. Я. С., който плЕ.ра за отмяна на наказателното
1
постановление по доводите в жалбата. В допълнение твърди обективна и
субективна несъставомерност на нарушението. Изтъква, че за процесното
нарушение на жалбоподателя са наложени глоби в общ размер 8 200, 00 лева,
който определя като прекомерен и несъответен на целите по чл. 12 ЗАНН,
както и на имущественото положение на жалбоподателя, който е студент.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което материалите по
административнонаказателната преписка са изпратени в съда, е посочено, че
при издаване на НП са спазени процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон, поради което се прави искане за
потвърждаването му.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 10.02.2021г. жалбоподателят В. Н. М. не бил преминал
психологическо изследване за удостоверяване на психологическата годност
по реда на Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията
за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на мпс, на водачи на мпс и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания.
На жалбоподателя М. не било издавано и удостоверение за водач на
лек таксиметров автомобил.
На 10.02.2021г. около 22:45 часа свидетелката М.Ч. и нейният приятел
Д.А. поръчали автомобил чрез приложението "Т.М.", който да ги
транспортира от хотел "Е." в кв. Драгалевци до храм - паметника "С.А.Н.".
Когато направила поръчката, свидетелката Ч. получила уведомление, че
поръчката ще бъде изпълнена от лек автомобил марка "БМВ", модел "120" с
рег. № хххх, черен на цвят, и че цената на курса е 7, 00 лева. На място
пристигнал лек автомобил марка "БМВ", модел "120Д" с рег. № хххх, черен
на цвят, собственост на жалбоподателя В.М., който бил управляван от
жалбоподателя. Автомобилът не бил означен като таксиметров и нямал
монтиран фискален апарат. При пристигане до крайната точка, свидетелката
Ч. и нейният приятел заплатили за извършения превоз сумата от 10, 00 лева,
като не им бил издаден касов бон. При пристигане до крайната точка - храм -
2
паметника "С.А.Н." на жалбоподателя била извършена проверка от служители
на РД АА - София и на СДВР сектор "Икономическа полиция", които снели
сведения от пътниците в автомобила. Свидетелят Ю.Б. - инспектор в РД АА -
София, установил, че жалбоподателят не притежава удостоверение за
психологическа годност, и съставил АУАН серия А - 2020, №
287975/10.02.2021г., с който повдигнал против въззивника М.
административнонаказателно обвинение затова, че извършва таксиметров
превоз на пътници без удостоверение за психологическа годност. Горното
свидетелят Ю. Б. квалифицирал като нарушение на чл. 18 ал. 1 т. 4 от Наредба
№ 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. Актът бил съставен в
присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, на когото бил предявен
и му бил връчен препис. При предявяване на акта жалбоподателят вписал
възраженията си, че не е осъществявал таксиметров превоз, че е срещнал
пътниците в хотел "Е." и те са го помолили да ги закара до центъра на града,
както и че не е получавал заплащане за извършения превоз.
На 31.03.2021г. Ч.К. - директор на РД АА - София издал атакуваното
наказателно постановление № 42 - 0000887, с което на основание чл. 93 ал. 1
т. 1 от Закона за автомобилните превози наложил на жалбоподателя М.
административно наказание глоба в размер на 2 000, 00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 31 ал. 1 изр. 1 предл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници, изразило се в това, че жалбоподателят М. на
10.02.2021г. е извършил таксиметров превоз на пътници, без да притежава
удостоверение за психологическа годност.
Във връзка със същия превоз от 10.02.2021г. на пътниците М.Ч. и Д.А.
по отношение на въззивника М. били издадени и НП № 42-
0001744/09.07.2021г., с което му било наложено административно наказание
за нарушение на чл. 18 ал. 1 т. 5 от Наредба № 34/06.12.1999г., НП № 42-
0001672/05.07.2021г. за две нарушения на чл. 24 ал. 1 от Закона за
автомобилните превози и НП № 42-0000891/31.03.2021г. за нарушение на чл.
21 ал. 1 т. 3 от Наредба № 34/06.12.1999г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Ю.Б. и М.Ч., и писмени
такива, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН серия А - 2020, №
3
287975/10.02.2021г., НП № 42 - 0000887/31.03.2021г., НП № 42-
0001744/09.07.2021г., НП № 42-0001672/05.07.2021г., НП № 42-
0000891/31.03.2021г., 2 броя обяснения от 10.02.2021г., отговор от ИААА
изх. № 10-00-00439/02.06.2021г., длъжностна характеристика за длъжността
"инспектор", заповед № РД - 08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, данни за студент от УНСС.
Съдът се довери на гласните доказателствени средства - показанията
на свидетелите Б. и Ч., които са от основно значение за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване. В показанията на свидетелката Ч.
се съдържат сведения за това как са поръчали автомобила, по какъв маршрут
са пътували, какъв е бил цвета на автомобила, била ли е посочена цена на
превоза при поръчка на автомобила. Показанията й изцяло кореспондират с
писмените доказателства и с показанията на свидетеля Б.. Свидетелката Ч.
заявява Е.нствено, че няма спомен дали са заплатили цената на превоза, прЕ.
да им бъде извършена проверка от служителите на СДВР, но за това
обстоятелства съдът се довери на приобщените като писмени доказателства 2
броя обяснения от пътуващите в автомобила, които обяснения те са дали
непосредствено след извършване на превоза. Съдът се довери и на
показанията на свидетеля Ю. Б., които изцяло кореспондират на писмените
доказателства, в това число и на отговора от ИААА за издавани на
въззивника УВЛТА и УПГ, както и на показанията на свидетелката Ч.. Съдът
крЕ.тира и писмените доказателства, които оцени като еднопосочни и
безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност съгласно чл.
49 от Наредба № 34/06.12.1999г. - инспектор при Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" - София - Ю.Б..
Административнонаказващият орган - Директор на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" - София, е компетентен да издаде
обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗАНН, вр. чл.92,
ал.2 от Закона за автомобилните превози и видно от представената Заповед №
РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните
4
технологии и съобщенията.
АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН срокове.
При съставяне на АУАН не са нарушени изискванията на чл. 40 и чл.
43 ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на двама свидетели, които са
присъствали при установяване на нарушението, и на жалбоподателя.
Подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на когото е предявен
и му е връчен препис от акта.
АУАН има съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН, в това число и
описание на нарушението, на обстоятелствата по извършването му и
посочване на нарушената разпоредба.
При издаване на наказателното постановление обаче материалният
закон е приложен неправилно, което налага неговата отмяна. В АУАН като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 18 ал. 1 т. 4 от Наредба №
34/06.12.1999г.. Разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 34/06.12.1999г. урежда
изискванията, на които следва да отговаря водачът на лек таксиметров
автомобил, сред които е и да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата. В НП като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 изр. 1 предл. 2 от наредба № 34/06.12.1999г.,
която предвижда, че при управление на таксиметров автомобил водачът е
длъжен да притежава валидно за съответната община удостоверение "Водач
на лек таксиметров автомобил", както и валидно удостоверение за
психологическа годност. Изречение второ на чл. 31 ал. 1 от Наредба №
34/06.12.1999г. предвижда, че водачът е длъжен да представи посочените
документи при поискване от контролните органи. Тълкуването на
разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Наредба № 34/06.12.1999г. сочи, че тя урежда
задължение на водача на таксиметров автомобил при управлението му да
разполага у себе си с посочените документи и да ги представя при поискване
за извършване на проверка. Изискванията, на които следва да отговаря
водачът на лек таксиметров автомобил обаче са уредени в чл. 18 ал. 1 от
Наредба № 34/06.12.1999г. В този смисъл, когато водачът въобще не е
преминавал през изследване на психологическата годност и не разполага с
УПГ, той осъществява нарушение на чл. 18 ал. 1 т. 4 от Наредба №
5
34/06.12.1999г., както правилно е квалифицирано нарушението в АУАН.
Когато водачът притежава издадено УПГ, но не разполага с него при
управление на таксиметровия автомобил и не го представя при извършване на
проверка от контролните органи, той бил осъществил нарушение по чл. 31 ал.
1 от Наредба № 34/06.12.1999г., както е квалифицирано нарушението в НП.
Така с НП материалният закон е приложен неправилно, тъй като е дадена
неправилна правна квалификация на нарушението, като посочената като
нарушена разпоредба не кореспондира на обстоятелствата на нарушението.
Неправилното приложение на материалния закон представлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, но с него не се
изчерпват пороците в административнонаказателното производство.
Основателно е оплакването в жалбата и досежно неправилното
посочване на санкционната разпоредба. За извършеното нарушение
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал. 1 т. 1
ЗАвП, която предвижда ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водач, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Разпоредбата на чл. 178в ал. 5 ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба в
размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови превози за собствена
сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност. Разпоредбата на чл. 178в ал. 5
ЗДвП се явява специална по отношение на нормата на чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП и
изключва нейната приложимост. Това е така, доколкото нормата на чл. 93 от
ЗАвП обявява за нарушение упражняването на дейност без валиден документ,
като видовете документи са общо посочени, а в случая на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП
е конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно -
удостоверение за психологическа годност. Неправилното посочване на
санкционната разпоредба е следващо самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
При тези изводи Е.нствено за пълнота съдът ще посочи, че доводите
за обективна и субективна несъставомерност на нарушението са напълно
6
необосновани. Легалната дефиниция за таксиметров превоз се съдържа в § 1
т. 26 от ДР на Закона за автомобилните превози, според която разпоредба
"таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
Извършеният от въззивника М. превоз вечерта на 10.02.2021г. осъществява
всички характеристики на таксиметровия превоз - извършен е с лек
автомобил и до определена от свидетелката Ч. и нейният приятел цел,
извършен е срещу заплащане. Съдът приема въз основа на приобщените като
писмени доказателства 2 броя саморъчни обяснения, че превозът е бил и
заплатен от пътниците, но дори и да не беше така, обстоятелството, че
водачът не е могъл да получи цената на превоза поради започналата проверка
от служителите на СДВР и РД АА - София не отменя характера на превоза
като таксиметров, доколкото и видно от показанията на свидетелката М.Ч.
цената на превоза е била посочена още при поръчката чрез приложението
"Максим". Необосновани са и възраженията за субективна несъставомерност
на нарушението - жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл
като форма на вината, като е съзнавал, че с личния си автомобил, който не е
регистриран като таксиметров и не е обозначен като такъв, извършва превоз
срещу заплащане до крайна цел, посочена от клиента, без самият
жалбоподател да отговаря на изискването по чл. 18 ал. 1 т. 4 от Наредба №
34/06.12.1999г. да притежава УПГ. Налице са и данни, че М. не е имал и
УВЛТА, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност с НП № 42-0001744/09.07.2021г., издадено от Директор на РД АА
- София, което не е предмет на настоящото производство.
Не могат да бъдат споделени и възраженията за прекомерност на
общия размер на наложените на М. глоби, тъй като видно от приложените
като писмени доказателства наказателни постановления, издадени във връзка
с превоза на 10.02.2021г., административнонаказателната му отговорност е
ангажирана за различни административни нарушения, извършени в условията
на реална съвкупност, т.е. с едно деяние, като за всяко от тях е наложено
отделно административно наказание в съответствие с чл. 18 ЗАНН.
7
Независимо от извода, че около 22:45 часа на 10.02.2021г.
жалбоподателят е осъществил таксиметров превоз, без да отговаря на
изискванията за водач на лек таксиметров автомобил и в частност да
притежава УПГ, поради неправилното приложение на материалния закон
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Жалбоподателят не претендира разноски.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000887/31.03.2021г.,
издадено от Директор на РД "Автомобилна администрация" - София, с което
на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози на В. Н. М.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
2 000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 31 ал. 1 изр. 1 предл. 2 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред по реда на глава XII АПК
пред Административен съд – София - град на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8