№ 749
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501109 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 261028 от 16.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1314/2020 г. на
Софийски градски съд, Д. С. П. е осъдена да заплати на “Лион рент-а-кар” ЕООД сумата
2313,08 евро, представляваща дължими наемни вноски от 05.07.2019 г. до 09.08.2019 г. по
договор за наем № 1728 от 10.02.2017 г., на основание чл.79 от ЗЗД, както и сумата 18504,64
евро – обезщетителна неустойка, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, със законната лихва върху
двете суми от 24.10.2019 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноските
производството.
Решението се обжалва с въззивна жалба от назначения на ответницата особен
представител адвокат В. Д.. Оспорва се изводът на съда относно приетата дата за
прекратяване на договора. Наведени са оплаквания за нищожност клаузите за определяне
наемната цена и неустойки поради неравноправен характер и противоречие с добрите нрави.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства
съгласно чл. 235 ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. чл.232,
ал.2 вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Лион рент-а-кар” ЕООД срещу Д. С.
П. за заплащане на сумата 2313,08 евро, представляваща неплатени наемни вноски за
1
периода 05.07.2019-09.08.2019 г., и на сумата 18504,64 евро – неустойка за разваляне на
договора по вина на наемателя, със законната лихва от 24.10.2019 г. Твърди се в исковата
молба, че между страните е бил сключен договор за наем, прекратен предсрочно от ищеца
наемодател поради неизпълнение на наемателя да заплаща наемните вноски.
Ответницата оспорва предявения иск в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения й
особен представител адв.Д.. Оспорено е получаването от ответницата на изявлението за
предсрочно прекратяване на договора. Направено е възражение за нищожност клаузи на
договора за наем относно наемната цена (сочи, че са неясни) и неустойките (водят до
неравновесие във вреда на потребителя; нарушават добрите нрави, прекомерни са).
Съдът дължи произнасяне единствено по наведеното твърдение, че наказателната
лихва, предвидена в договора за кредит представлява неустойка за забава и като такава е
нищожна поради прекомерност и противоречие с добрите нрави. Що се отнася до
нищожност на клаузи от договора като неравноправни, следва да се посочи, че процесният
договор за кредит не е потребителски и ЗЗП не е приложим към него.
Фактите, възприети от първоинстанционния съд, не се оспорват във въззивната жалба
и отговора по нея. По аргумент от чл.269 от ГПК липсва основание за тяхната ревизия.
От фактическа страна се установява сключването между ищеца като наемодател и
ответницата като наемател на договор за наем от 10.02.2017 г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответницата нов автомобил BMW на стойност 80634,05 евро. Уговорен е
месечен наем, платим до 5-то число на всеки месец в размер 963,78 евро без ДДС като се
дължи и начисленият ДДС. Освен това наемателят се задължава да заплаща разходите за
сключване на застраховки Гражданска отговорност и Пълно каско; регистрация на
автомобила, данък. Наемателката е платила по договора общо сумата 111556,42 лева
(равностойност на 57037,89 евро), от които авансово са платени 40477,27 евро, като е
уговорено тази сума да погасява дължимите общо 60 месечни вноски до размер 674,62 евро
без ДДС. С внесените суми са погасени задълженията за регистрация на автомобила,
застраховки и данък за 2017-2019 г., 29 месечни вноски и неустойки в размер 24092,64 лева.
Видно от справка, представена от ищеца, за периода 05.01.2019-05.08.2019 г. в тежест на
наемателката са начислени неустойки в общ размер 2314,42 евро, както и сумата 18504,64 за
16 месечни вноски. С уведомително писмо от 23.11.2018 г. наемателят е заявил едностранно
разваляне на договора поради неплащане на задължения повече от 30 дни от падежа.
Посочено е, че към 12.11.2018 г. наемателката дължи 9735,93 евро задължения за периода
10.03.-12.11.2018 г., както и 7634 евро – неустойка за предсрочно разваляне на договора в
размер на 22 месечни вноски. Няма данни уведомлението да е връчено на наемателката –
било е изпратено до адреса й, посочен в договора, чрез куриер, но не е получено от нея.
Няма данни и да е изпратено на посочения в договора електронен адрес. Автомобилът е
предаден от ответницата на представител на собственика на 09.08.2019 г. Следва да се
приеме, че изявлението на наемодателя за разваляне на договора не е достигнало до
наемателката преди датата на връщане на автомобила 09.08.2019 г. и следователно страните
са били обвързани с валидна облигационна връзка, по силата на която наемателката дължи
заплащане на наемна цена до посочената дата. Не се установява към датите на посещение на
адреса на наемателката той да е бил сменен, за да може да се приложи чл.8 от раздел VII Б,
предвиждащ фингирано връчване.
Настоящият състав намира, че клаузата на чл.3.1 от раздел IV и чл.1 от раздел IX от
договора за наем, тълкувана заедно с клаузите на чл.6 от раздел IV - относно задължението
на наемателя да заплаща неустойка за забава плащането на месечната наемна цена в размер
на 1% от задължението за всеки ден забава, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5
2
от ЗЗП, приложим с оглед качеството на наемателя като потребител. От една страна, при
сключване на договора наемателят е заплатил авансова сума от 40477,27 евро, която е на
разположение на наемодателя за целия срок на договора. В чл.6.2, изр. първо е предвидено
задължение на наемодателя при издаване на фактура за месечна наемна вноска да покрива
от авансовата вноска задължението за месечна наемна цена и със същата сума да намалява
авансовата вноска. Клаузата на чл.6.2, изл.2 от раздел IV предвижда само част от внесената
авансово сума да покрива задължението за наемни вноски до размер 674,62 евро на месец
без ДДС. Уговорено е от заплатения аванс от 40477,27 евро наемодателят да приспада за
погасяване на месечните наемни вноски само част от съответната вноска в размер 674,62
евро, а за остатъка до 963,78 евро и начисления ДДС, в случай че не е платен в срок до 5-то
число, ще се дължи неустойка за забава в размер на 1% върху дължимото плащане за всеки
ден забава. В тази част договорът възлага необосновано в тежест на потребителя
задължение за неустойка по чл.3.1 от раздел IV, ако не погаси разликата в срок. В същото
време останалата част от авансовата сума е на разположение на наемодателя от сключването
на договора. Така определената неустойка възлага върху потребителя необосновано висока
тежест при обезщетяване на търговеца за забавата в плащането на наема, при положение, че
търговецът разполага с платена авансово сума, достатъчна да погаси за месечните наеми за
целия срок на договора в размер на над 58 % от дължимите вноски.
Клаузата за неустойка за забава е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от
ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Няма данни посочените
клаузи да са уговорени индивидуално. Същите не следва да се прилагат при съобразяване на
погашенията, направени с платените от наемателката суми. Платената от наемателката сума
111556,42 лева е достатъчна да се погасят дължимите вноски до 09.08.2019 г., както и
другите дължими плащания. Сумата 24092,64 лева, която вещото лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че е отнесена за погасяване на начислени
неустойки за забавено плащане на наемните вноски, не е възникнала като задължение, тъй
като общо внесената от наемателката сума от 111556,42 лева е достатъчна за погасяване на
31 вноски плюс разходите за регистрация, данък и застраховки – всичко общо 91987,66 лева.
Следователно искът с правно основание чл.232, ал.2 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 2313,08 евро наем за периода 05.07.2019-09.08.2019 г. (30-та и 31-ва вноски) е
неоснователен. Посочените наемни вноски не са дължими, защото са заплатени от
наемателката.
Относно иска за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора.
Неустойката е уговорена като обезщетение за вредите от предсрочното прекратяване на
договора и от неизпълнението му от наемателката. За да се прецени дали правото на
неустойка на това основание е възникнало за наемодателя, следва да се съобрази дали за
ищеца наемодател е възникнало потестативното право да прекрати предсрочно договора –
дали са били налице условия за предсрочно прекратяване по вина на наемателя, на които
ищецът се позовава: неплащане на дължима вноска или друго задължение за повече от 30
дни. Видно от изложеното по-горе, и след приспадане на последните две наемни вноски, у
наемодателя е останала платена от наемателката сума в размер 19568,76 лева. Следователно
липсва основанието на чл.2 от раздел IХ на договора за предсрочното му погасяване от
наемодателя по вина на наемателката. Съответно не е възникнало и правото на неустойка
при прекратяване, на което е основан искът за сумата 18504,64 евро.
Претендираните от ищеца суми не му се дължат. Исковете следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителните части, включително и за
разноските.
3
При този изход от спора в тежест на ищеца следва да възложи възнаграждението за
тази инстанция на особения представител на въззивницата в размер 1751,48 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261028 от 16.02.2021 г., постановено по гр. д. № 1314/2020 г. на
Софийски градски съд, в частта, с която Д. С. П. е осъдена да заплати на “Лион рент-а-кар”
ЕООД сумата 2313,08 евро, представляваща дължими наемни вноски от 05.07.2019 г. до
09.08.2019 г. и сумата 18504,64 евро – обезщетителна неустойка, със законната лихва върху
двете суми от 24.10.2019 г., както и разноски в размер 4142,45 лева и постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Лион рент-а-кар” ЕООД срещу Д. С. П. осъдителни
искове с правно основание чл. чл.232, ал.2 вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата 2313,08 евро, представляваща неплатени наемни вноски за периода 05.07.2019-
09.08.2019 г., и на сумата 18504,64 евро – неустойка за разваляне на договора по вина на
наемателя, със законната лихва от 24.10.2019 г.
ОСЪЖДА “Лион рент-а-кар” ЕООД, София да заплати на адвокат В.М. Д. от САК
сумата 1751,48 (хиляда седемстотин петдесет и един 0,48) лева – възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4