Решение по дело №147/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Благоевградският окръжен съд е сезиран с жалба от осъдения Б. А. Д., изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в З. в гр. Б. Д. срещу определение № 362/14.01.2010 година по частно наказателно дело № 45/2010 година на Б.районен съд. В жалбата се твърди, че отказа да се допусне нова кумулация по наложените на осъдения наказания “лишаване от свобода” противоречи на “нормата на чл.26 и параграф 90, както и на амнистията”, защото по този начин се влошава положението на Д., последица от което са и “получените множество заболявания в З.”. Представя като писмено доказателство решение № 435/20.11.2008 година по н.д. № 461/2008 година на III н.о. на ВКС на РБ. В съдебно заседание поддържа искането си за нова кумулация, която да приспадне изтърпените от него в по-ранен момент наказания “лишаване от свобода”.

На осъдения Д. е назначен С. З., който в пледоарията си по съществото на делото поддържа искането за извършване на нова кумулация по отношение на всички осъждания на жалбоподателя като се подбере най-благоприятното за него групиране. Аргументи защо не се приема становището на Б. районен съд за недопустимост на искането не се излагат.

Представителят на О. П. – Б. счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното определение. Според прокурора е налице извършена в предходен момент кумулация и то на всички постановени до момента присъди срещу Д., а след този момент няма данни за нови осъждания, поради което и правилно и законосъобразно БРС е приел за недопустимо новото искане в тази посока.

По делото са изискани и приложени актуален бюлетин за съдимост на Б. А. Д. и справка от ГД “Изпълнение на наказанията” към МП за статута на лице изтърпяващо наказание “лишаване от свобода”.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 във вр. с чл.313 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Б. А. Д. според актуалния му бюлетин за съдимост е осъждан общо 13 пъти за умишлени престъпления от общ характер, за които многократно са му налагани наказания “лишаване от свобода”, изтърпени от него ефективно. С определение № 5726/07.12.2005 година по ч.н.д. № 1809/2005 година на Б.районен съд е извършена кумулация на изброените присъди, намиращи се помежду си в условията на съвкупност. Определеното общо най-тежко наказание е изтърпяно от Д.. В един по-късен етап с определение № 2001/08.05.2007 година по ч.н.д. № 442/2007 година отново на Б. районен съд са групирани наказанията по изброените присъди и наложено най-тежкото от тях, което се изтърпява и в момента от Б. Д., видно от представената справка от ГД “Изпълнение на наказанията” към МП. След последната извършена кумулация няма постановена и влязла в сила нова присъда срещу осъдения, която да бъде основание за проверка налице ли е по-благоприятен за него вариант при ново групиране на наказанията с участието и на последната присъда. Независимо, че определението по чл.25 във вр. с чл.23 от НК не се ползува с окончателност и позволява новото групиране на наказанията по множество присъди, задължителна предпоставка за това е да има постановяването на нов съдебен акт, който не е участвал при извършване на предходната преценка от страна на съда за това какво да бъде общото наказание на осъдения. По тази причина напълно законосъобразно първоинстанционният съд е заключил, че депозираната от Д. молба е на практика недопустима, поради което е и постановил прекратяване на образуваното пред него наказателно производство от частен характер. Единствения пропуск на Районния съд е, че не е посочил изрично в диспозитива на определението си, че молбата /искането/ на осъдения Б. Д. се оставя без разглеждане. Последното е несъществен пропуск, който не се отразява на крайното заключение и освен това може да бъде отстранен от въззивната инстанция чрез изменяването на атакувания акт.

Доколкото пред настоящият съдебен състав бяха повдигнати възражения за приложението на Закона за амнистия от 2009 година и на параграф 90 от ПЗР на ЗИДНПК, следва да се има пред вид, че чл.2 от цитирания закон предвижда не нова и допълнителна съдебна процедура, а директното преустановяване изпълнението на наложено и висящо наказание “лишаване от свобода” по отношение на осъдено лице, за което са налице изброените в текста предпоставки. В настоящия казус е безспорно, че наказателната съдба на Д. е определена от извършените две кумулации, които бяха цитирани по-горе. По първата “лишаването от свобода” е изцяло изтърпяно, а по втората се търпи в момента. И седемте присъди, обсъждани при решаване на въпроса за групиране на наказанията по втората кумулация /ч.н.д. № 442/2007 година на БРС/ са по дела, образувани след 30.09.2002 година, когато в случаите на рецидив не се игнорира чл.26 от НК. Отделно от това видно от представеното от самия жалбоподател решение № 435/20.11.2008 година по н.д. № 461/2008 година на III н.о. на ВКС на РБ, е че не са налице основания за възобновяване на разглежданото наказателно дело с предмет определяне на общо наказание при множество осъждания. От мотивите към същото е видно, че съответните съдилища не са допуснали никакви ограничения на правата на осъденото лице, а даже са били повече от снизходителни като при групиране на отделните наказания са определили най-тежките наказания да попаднат в едната група, където са погълнати от най-тежкото от тях, безспорно изцяло в интерес на Д..

Отчитайки липсата на основания за отмяна на атакувания съдебен акт, който следва да бъде изменен само относно посоченото по-горе отхвърляне на искането /молбата/ на осъдения Д., Окръжният съд на основание чл.306, ал.3, пр.1 във вр. с чл.313 и сл. от НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА определение № 362/14.01.2010 година по частно наказателно дело № 45/2010 година на Благоевградския районен съд като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането /молбата/ на осъдения Б. А. Д. за определяне на ново общо наказание по влезли в сила присъди.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.