Решение по дело №1614/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”, с адрес: гр.Бургас, ул.“Шейново“ №24, чрез старши юрисконсулт Станка Николова против Решение № 84/21.06.2023г., постановено по АНД № 157/2023г. на Районен съд Айтос, с което е отменено наказателно постановление № 02-2300013/21.02.2023г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на „Леспром“ ЕООД, за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекс на труда КТ), вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Касационният жалбоподател намира, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд превратно е ценил събраните в хода на производството доказателства, като е направил неправилен извод за неустановяване на трудово правоотношение. Позовава се на обстоятелството, че свидетелката Славка Христова самостоятелно е попълнила справката по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е посочила всички елементи на трудовия договор, което се установявало от свидетелските показания.

Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от юк Николова, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Не ангажира доказателства.

За ответника по касация, редовно уведомен, представител не се явява. Не взема становище по жалбата.

Представителят на прокуратурата, счита че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Айтос е отменил наказателно постановление № 02-2300013/21.02.2023г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекс на труда КТ), вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. Първоинстанционният съд приел за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Разгледал е подробно събраните доказателства и е направил извод за наличието на неформален граждански договор между Славка Христова и „Леспром“ ЕООД, като е приел, че липсват нормативните характеристики на трудовия договор. До този извод е стигнал като е приел, че е налице договаряне за постигане определен резултат-събирането на дърва.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 22.11.2022 г. около 11:30 ч. на място в обект № 2252, подотд. 420-6, находящ се в района на Държавно горско стопанство Айтос - ТП, служители в Дирекция "Инспекция по труда", гр.Бургас извършили проверка в обект на контрол: " Обект № 2252, подотд. 420-6, находящ се в района на ДГС-Айтос". В хода на проверката било констатирано, че лицето Славка Христова престирала труд в обекта като "събирач-дърва", събирайки отсечената дървесина. Това обстоятелство било удостоверено с декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, подписана от лицето. В същата декларация лицето посочило, че нямало нито сключен трудов договор с търговеца, нито граждански договор за извършваната работа от лицето.

За извършената проверка бил съставен протокол.

С оглед установеното при проверката и представените документи е съставен АУАН срещу дружеството за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 от КТ, поради липса към 22.11.2022г. на трудов договор между „Леспром” ЕООД и Славка Христова. Актът бил предявен по надлежния ред на управителя на жалбоподателя, който е ще подаде възражения.

На 21.02.2023г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

Правни изводи:

Касационният състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в хода на ангажиране отговорността на „Леспром” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на материалната законосъобразност. Съгласно чл.1, ал.2, вр. с чл.62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма преди започване на трудовата дейност.

Съгласно чл.414, ал.3, предл. първо от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл.414, ал.3 от КТ е само за лице, което има качеството на работодател, а за осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е необходимо наличие на трудово правоотношение между страните, което има следните характеристики: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и Славка Христова, от които може да бъде направен извод, че е налице трудово правоотношение.

За да формира извод за наличие на трудово правоотношение, контролният орган се е позовал на данните вписани от Славка Христова в справката по чл.402, ал.1, т.3, вр. чл.402, ал.2 от КТ. Органът приел, че данните, вписани в тази декларация са достоверни и отговарят на действителната фактическа обстановка и формирал извод, че се касае за трудово правоотношение. Настоящата инстанция счита, че е доказан фактът на престиране на труд в полза на дружеството като работодател от лице, с което не е сключен трудов договор в писмена форма и не споделя изводът на районния съд за наличие на неформален граждански договор. Последният извод е направен дори без подобно твърдение в жалбата по отношение на Славка Христова.

С разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Съдът не споделя изводът на първоинстанционния съд досежно липсата на трудовоправни отношения между страните. Напротив счита, че от събраните по делото доказателства и съдържащите се в административната преписка се установява наличие на трудовоправни отношения. Славка Христова е посочила в декларацията, че работи като „събирач на дърва“ от 21.11.2022г., работно време от 8,00ч. до 16,00ч., почивни дни-събота и неделя, възнаграждение на един кубик 14 лв. и изрично е отбелязала, че няма трудов и граждански договор, за което е положила и подпис. Тези обстоятелства са достатъчни да обосноват извод, че Христова е престирала труд, при определени условия-работно време, почивки, възнаграждение, а не при определени от самата нея часове за работа и работно място. Последващите свидетелски показания на свидетелката Христова са недостоверни, тъй като не се установява по делото от останалите доказателства, че тя е била случайно на обекта, както и че под заплаха е подписала декларацията. Отделно от изложеното показанията й са вътрешно противоречиви и несъответстващи и на показанията на свидетеля Петров, с когото живеела на семейни начала. От една страна посочва, че са отишли да проверят с мъжа й дали им харесва работата, както и че нито той, нито тя са работили, а от друга свидетелят Петров посочва, че е работил два дни, но не му харесвало и нямало да се наеме да работи. Показанията на двамата свидетели противоречат на показанията на свидетелите Минкова и Витанов, които подробно установяват провеждането на проверката, включително и че Христова е попълнила собственоръчно декларацията си, както и че като са отишли на място Христова е работила. Отделно от изложеното контролните органи не могат предварително да знаят конкретиката на отношенията между свидетеля и жалбоподателя, за да диктуват необходимите данни за попълване на декларацията, за да я попълват и да принуждават работниците да се подписват.

При тези данни настоящата инстанция намира, че е осъществено неизпълнение на задължения към Държавата от страна на „Леспром“ ЕООД. Съгласно чл. 414, ал. 3 от КТ, на работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ /по отношение на юридическо лице/, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева. В процесното наказателно постановление имуществената санкция е определена в размер на 1500 лева, което е в законоустановения минимум и следва да бъде потвърдена.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в противоречие с материалния закон. В този смисъл, касационната жалба се явява основателна, а решението на въззивния съд като неправилно следва да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Съобразно изхода от спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде присъдено. В този смисъл, юрисконсултското възнаграждение се определя в размер на 80 лева, присъдени в полза на ИА "ГИТ" за представителство пред настоящата инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, ХХVІ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 84/21.06.2023г., постановено по АНД № 157/2023г. на Районен съд Айтос, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2300013/21.02.2023г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на „Леспром“ ЕООД, за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекс на труда КТ), вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА „Леспром“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 80. 00 лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: