Р Е Ш Е Н И Е
№ 260508
гр.Пловдив, 12.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 09.03.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
196/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Ж.К.Х. против решение № 260919/19.10.2020г. по гр.д.№ 13686/2019г. на
ПдРС, ХІХ гр.с., с което същата е осъдена да заплати на въззиваемия И.П.Р. сумата от 5000 лева- задължение по договор за
заем от 26.01.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 5000 лева- задължение по договор за заем от
02.02.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до окончателното
плащане, сумата от 2500 лева- задължение по договор за заем от 06.02.2018г.,
ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до окончателното плащане, като и
сумата от 1520 лева- съдебни разноски. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно. РС е приел за
установен факта на сключването на горепосочените три договора на база на
свидетелски показания, които не установявали категорично и ясно всички елементи
по сключване на този вид договор. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
исковете.
От въззиваемия И.П.Р. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13686/2019г. на ПдРС, ХІХ гр.с.
е образувано по искова молба от И.П.Р. против
Ж.К.Х., с която е предявен иск по чл.240 от ЗЗД за
осъждане ответницата- жалбоподателка в настоящето производство, да заплати на
ищеца горепосочените суми по три договора за заем. В исковата молба се твърди,
че в началото на 2018г. между страните било постигнато съгласие за продажба на
собствен на Р. недвижим имот в гр.****, като уговорили преди изповядване на
сделката по нотариален ред тя да заплати част от продажната цена в размер от
10000 лева. На 26.01.2018г. тя му заявила, че не могла да осигури средствата за
капарото и помолила за заем. Р. обаче разполагал само със сумата от 5000 лева.
Тя се съгласила да получи тази сума и се задължила да я върне до края на 2018г..
Договорът за заем бил сключен на същата дата с предаване на парите. Една
седмица по–късно, на 02.02.2018г. Ж.Х. казала, че така и не успяла да намери останалите
5000 лева, като помолила да й бъде дадена на заем и тази сума. Договорът бил
сключен при същите условия, както предходния. На 06.02.2018г. между страните
бил сключен устен договор за заем и за сумата от 2500 лева за покриване на разноските
по прехвърляне на имота. И този договор бил със същия срок за връщане.
С подадения от
жалбоподателката, в качеството й на ответник по първоинстанционното дело,
отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се,
че тя разполагала с достатъчно средства за заплащане на цената по сделката, тъй
като била работила в Р.Г. и имала спестявания. Оспорва се И.Р. да е разполагал
с налични парични средства, които да е имал възможност да предостави на заем. Твърди
се, че Х. е била в обективна невъзможност да се срещне с Р. на 02.02.2018г.,
тъй като към тази дата била във влошено здравословно състояние и тъй като
пребивавала в с.****.
По първоинстанционното дело
са разпитани свидетелите Т. П. П. /без родство/, Р. Д. Н. / без родство/ и П. К.
Х. / брат на жалбоподателката/. Първият свидетел разказва, че към края на месец
януари 2018г. бил в склада за гуми на И. ***. Същият този ден Р. имал рожден
ден. Свидетелят бил отишъл там да му плати автомобилни гуми, които бил купил от
него. В склада била и Ж.Х., с която Р. имал дългогодишна връзка. Х. искала от
него 10000 лева за закупуване на някакъв апартамент. Въззиваемият имал само
5000 лева и й ги дал, като тя се задължила да му ги върне до края на годината.
Дал й 100 банкноти по 50 лева, които извадил от шкафче под автомата за вода. Х.
ги преброила в присъствието на свидетеля.
Свидетелят Н. сочи, че
познава въззиваемия от 7- 8 години. На срещите им присъствала и Ж.Х., която
била в близки отношения с И.Р.. На 02.02.2018г. Р. помолил свидетеля да го
закара с автомобила си до с.****, след гр.****. Там той трябвало да даде
някакви пари на жалбоподателката. Спряли с автомобила на центъра на селото. Р.
се обадил по телефона на Х. и съвсем скоро, след около минута, тя дошла до
колата. Качила се в нея. Въззиваемият й дал 5000 лева, а тя обещала да му ги
върне, след като се върне от работа в Г. След 3- 4 дни И.Р. се обадил на
свидетеля и го помолил да му даде на заем 2500 лева. Обяснил му, че Ж.Х. ще
минава сделка при нотариус, но няма пари за разходите. Свидетелят отишъл на
уреченото място- кафене пред халите в гр.****. Ж. и И. били седнали там.
Жалбоподателката получила сумата от 2500 лева, като обещала да ги върне, както
и другите 5000 лева, след като се върне от работа в Г.
Свидетелят Х. сочи, че
сестра му и въззиваемият са имали интимна връзка. Тя забременяла и решила да
направи аборт. Абортът бил извършен на 01.02.2018г. в болницата в гр.П.
Останала в болницата няколко часа, след което свидетелят я прибрал в дома им в
с.****. Изпитвала физическа болка. Били й необходими 3- 4 дни, за да се
възстанови. Домът им бил на около 300- 400 метра от центъра на селото.
Невъзможно било жалбоподателката да измине това разстояние за една минута.
По първоинстанционното дело са
приети следните писмени доказателства: нот.акт № ****, с който И.П.Р. и
съпругата му Т. М. Р. са продали на Ж.К. И. апартамент ****, находящ се в гр.****
за сумата от общо 70000 лева, от които 10000 лева, платени преди сключването на
сделката, а останалите, платими в срок до 31.12.2023г.; медицинско удостоверение от 30.09.2019г., от което е
видно, че на 01.02.2018г. жалбоподателката е извършила аборт в МБАЛ- гр.****;
извлечение от банковата сметка на жалбоподателката, видно от което на
05.02.2018г. тя е превела по сметка на въззиваемия сумата от 10000 лева за
покупка на имот, а на 13.12.2018г. му е превела още 19500 лева по договор за
покупко- продажба на имот.
Настоящият състав на ПОС намира, че в случая е
приложима забраната по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК за установяване със свидетелски
показания на договори на стойност над 5000 лева. От съдържанието на исковата
молба, от извлечението от банковата сметка на жалбоподателката и от нот.акт № **** става ясно, че единственият мотив,
поради който евентуално са поискани и дадени горепосочените суми, е плащане на
капаро и разходи по договора за покупко- продажба от 06.02.2018г.. Страните са
били в близки отношения и ако жалбоподателката не е разполагала с парични
средства, то изначално е било ясно, че за изповядване на сделката по
горепосочения нотариален акт ще са необходими поне 10000 лева. Всъщност,
свидетелят П. сочи, че между страните е воден разговор именно за такава сума.
Независимо от това, дали сумите са дадени на няколко пъти, основанието е едно и
също- осигуряване на необходимите средства за сключване на договора за покупко-
продажба, съобразно с посочените в нотариалния акт условия- заплащане на част
от цената в размер от 10000 лева преди сключване на сделката и поемане на
разходите по същата от купувачката Ж.Х.. Наличието на едно основание, а не на
три различни, обосновава извод за това, че става дума за едно договорно
правоотношение. Съответно- исковата претенция се явява недоказана, поради което
и обжалваното решение ще следва да бъде отменено, като в полза на
жалбоподателката бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски в размер
от 600 лева по първоинстанционното дело и в размер от 600 лева по настоящето
дело.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 260919/19.10.2020г. по
гр.д.№ 13686/2019г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което жалбоподателката Ж.К.Х. ***-6,
ЕГН: ********** е осъдена да заплати на въззиваемия И.П.Р. ***, ЕГН: **********
сумата от 5000 лева- задължение по
договор за заем от 26.01.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 5000 лева- задължение по договор за заем от
02.02.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до окончателното
плащане, и сумата от 2500 лева- задължение по договор за заем от 06.02.2018г.,
ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до окончателното плащане, като и сумата
от 1520 лева- съдебни разноски, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.240 от ЗЗД за осъждане на Ж.К.Х.
***-6, ЕГН: ********** да заплати на И.П.Р. ***, ЕГН: ********** сумата от 5000 лева- задължение по договор за
заем от 26.01.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до
окончателното плащане, сумата от 5000 лева- задължение по договор за заем от
02.02.2018г., ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до окончателното
плащане, и сумата от 2500 лева- задължение по договор за заем от 06.02.2018г.,
ведно със законната лихва от 21.08.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.П.Р. ***, ЕГН: ********** да
заплати на Ж.К.Х. ***-6, ЕГН: ********** сумата от 600 лева- съдебни разноски
по първоинстанционното дело, и сумата от 600 лева- съдебни разноски по настоящето
дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: