Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,….9.... декември….2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…..ДЕСЕТИ…..НОЕМВРИ……….
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....ПЕТЪР……..ПЕТРОВ,…като…разгледа………..
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…786....…
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шандор Петьофи" №
10, п. к. 1606, представлявано от управителя Р.Х.В. – ищец в първоинстанционното производство по
гр.д.№542/2019г. по описа на РС-Никопол, подадена чрез процесуалния
представител юрк. И.Т.,
против съдебно
Решение № 95/13.08.2020 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлен искът на "Кредитреформ България" ЕООД срещу ответника К. В. Ц., за заплащане на сумата от 465.96лв. представляваща
невърната част от главница по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние №********** и сумата от 481.80лв.- наказателна лихва за периода от
13.10.2016г. до 22.11.2018г.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да уважи исковата претенция.Излагат се
подробни оплаквания, както следва: Процесният договор е сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР. Същият е електронен документ и е оформен съгласно чл. 3,
вр. чл.
2 ЗЕДЕУУ.Като
такъв и на основание чл.184,ал.1 от ГПК е представен като заверен препис към
исковата молба.Съгласно изречение второ на същата алинея, при поискване
страната е длъжна да представи документа
на електронен носител.Такова искане не е направено и съответно
документът не е представен на електронен носител.Цитра се практика на ВКС
според която заверените преписи на
възпроизведените на хартиен носител електронни документи, които не са оспорени
и не е искано представянето им на електронен носител, се ползват съгласно чл.180 от ГПК с формална
доказателствена сила за авторството им. Съгласно чл.3.1 от Общите условия за
кредит, представляващи неразделна част от договора страните са постигнали
уговорка, с която на обикновения електронен подпис се придава стойността на
саморъчен. Освен това договорът за кредит, като разновидност на договора за
заем, е реален договор и за да породи действие е необходимо реалното предаване
на договорената заемна сума. В случая от заключението на вещото лице е
установено, че на ответника е изпратена
цялата сума по договора за кредит, а той е извършил частично плащане в размер
общо на сумата от 250лв., която заемодателят е отнесъл за погасяване на задълженията по отделните пера. Цитира се
съдебна практика.
С молба вх.№262449/04.11.2020г,
въззивният жалбоподател поддържа изразеното във въззивната жалба и представя
списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът по
въззивната жалба К.В.Ц. не е подал
писмен отговор на същата, не е участвал
в открито съдебно заседание на въззивната инстанция и не е изразил
становище.
Пред въззивната инстанция не са представени
нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на Кредитреформ България"
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Шандор Петьофи" № 10, п. к. 1606, представлявано от управителя Р.Х.В.
– ищец в
първоинстанционното производство по гр.д.№542/2019г. по описа на РС-Никопол,
подадена чрез процесуалния представител юрк. И.Т., против съдебно Решение № 95/13.08.2020 г., постановено по същото дело, е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№542/2019г. по описа на Районен съд-Никопол е образувано на основание обективно
съединени осъдителни искове
правно основание чл.
240, ал. 1 от
ЗЗД и чл.86,ал1 от ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.
6 ЗПФУР, предявено от ищеца (понастоящем въззивен жалбоподател) "Кредитреформ България" ЕООД
против ответника( и ответник по въззивната жалба) К. В.
Ц. с постоянен адрес ***, за
заплащане на следните суми: 465.96лв., представляваща неизплатена главница по
договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние -Договор за кредит №**********/12.09.2016г и още 6бр. допълнителни
договори за кредит към негов,
сключени между "4финанс" ЕООД и ответника,
и сумата от
481.80лв., наказателна лихва за периода от 13.10.2016г. до 22.11.2018г., които вземания са цедирани на "Кредитреформ
България" ЕООД с договор № BGF-2018-033/23.11.2018г. за
прехвърляне на вземания, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди следното:
На 12.09.2016г. между неучастващо в
делото юридическо лице "4финанс"-ЕООД, опериращо на пазара на финансовите услуги по
търговската марка "Вивус", и ответника К. В. Ц. е сключен договор за кредит №********** по реда на чл. 6
ЗПФУР, който е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3,
вр. чл.
2 ЗЕДЕУУ и при спазване на процедурата, подробно описана в
„Общите условия“ и в съответствие със ЗПФУР и приложимото цаконодателство.Кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит след регистрация в системата
"Вивус" на
интернет- страницата на кредитополучателя – www.vivus.bg.На
посочената страница „Вивус“ предоставят
Общите си условия, които кредитополучателят следва да приеме, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
следва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване
на заявката, проектът за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя
на интернет страницата на
„Вивус“.Кредитополучателят трябва да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя, се счита че
се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те
са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за
кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се
съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметка ***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да
поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката
за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20
минути от изпращането й. За използване на услугата за експресно разглеждане на
заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо
сумата и периода на договора за кредит. Съгласно чл.3.1 от Общите условия на „Вивус“, договорът за кредит
се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна
поща от кредитодаталя и извършването на паричния превод.
В процесния случай
на 12.09.2016 г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус“ под № ********** и явяващ се пети по ред договор за кредит между тях. В
заявката си К.В.Ц. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер 50 лева,
като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с дата на падежа
- 12.10.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора сумата е
отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на 12.09.2016г. Към датата
н падежа -12.10.2016г. ответникът е следвало да заплати сума в размер на 66,46
лв., от които 50.00 лв. – главница;
14,78 лв. – такса експресно разглеждане и 1,68, лв. – договорна лихва.
На
14.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и
услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно т. 8.2 от Общите условия
кредитополучателят има право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е
върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит
съществуващият Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички
условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми,
остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Договорът
е изменен на същата дата – 14.09.2016г. Съгласно клаузите на изменения Договор
за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен
Допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатьчния срок до падежа. На
14.09.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума на името на кредитополучателя
в „Изи Пей“.
На
15.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер 270 лева, като отново заявява и услугата
експресно разглеждане на заявката. Съгласно т. 8.2 от Общите условия
кредитополучателят има право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е
върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит
съществуващият Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички
условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми,
остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Договорът
е изменен на същата дата – 14.09.2016г. Съгласно клаузите на изменения Договор
за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен
Допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа. Като
към падежната дата 12.10.2016г. длъжника е следвало да плати общо сумата от
465,96 лв., от които: 370 лв. – главница; 84,54 лв. – такса експресно
разглеждане и 11,42 – договорна лихва. На 15.09.2016г. кредитодателят отпуска
исканата сума на името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
На 16.09.2016г. К.В.Ц. извършил плащане в размер
на 200 лв., с което е погасил договорната лихва, таксата за експресно
разглеждане и част от главницата до размер на 265,96 лв.
На
19.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и
услугата експресно разглеждане на заявката. На 19.09.2016г. кредитодателят
отпуска исканата сума на името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
На
26.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и
услугата експресно разглеждане на заявката На 26.09.2016г. кредитодателят
отпуска исканата сума на името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
На 28.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и услугата експресно
разглеждане на заявката На 28.09.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума на
името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
На
30.09.2016г. К.В.Ц. заявява искане за
отпускане на допълнителен кредит в размер 50 лева, като отново заявява и
услугата експресно разглеждане на заявката На 30.09.2016г. кредитодателят
отпуска исканата сума на името на кредитополучателя в „Изи Пей“.
С тегленето на
допълнителната сума и при точно спазване на уговорените срокове, К.В.Ц. към датата на падежа - 12.10.2016г.се задължава да върне на
кредитодателя сума в общ размер 504,64
лева, от които главница в общ размер на 465,96 лв., договорна лихва в размер на 3,62
лв. и такса за експресно разглеждане в
размер на 35.06 лв.
С настъпване на
падежа по договора – 12.10.2016г., кредитополучателят не е погасил дължимите
суми и е изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, от 13.10.2016г.
„4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10.00 %, към договорния лихвен процент , върху неизплатената
сума.
След като изпада в
забава, до длъжника са изпратени напомнителни писма от страна на кредитора,
като в тях се съдържа детайлна информация за просрочения кредит – актуален
размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.
В периода
29.11.2016г. – 05.12.2016г. К.В.Ц. извършва няколко плащания на обща стойност
50.00 лв., с които са погасени такси и част от натрупаната до този момент
наказателна лихва.
На 23.11.2018г.
„4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „Кредитреформ България“
ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № **********, в общ
размер на 1006,44 лв., както следва: главница в размер на 465,96 лева, договорна
лихва в размер на 3,62 лева; такса за експресно разглеждане в размер на 35,06
лева; наказателна лихва в размер на 481,80 лв. и отписани такси за събиране в
размер на 20 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпраща
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „заминал“, поради което към исковата молба
е приложено уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставят на
„Кредитреформ България“ ЕООД потвърждение
за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. От сключване на договора до
настоящия момент забавата на ответника продължава.
С оглед
изложеното, ищецът моли съда да постанови съдебно решение,с което да осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 465,96 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № ********** и сумата 481,80 лева –
наказателна лихва за периода от 13.10.2016г. до 22.11.2018г., законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и направените разноски ,вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
Към исковата молба
са представени като писмени
доказателства:
-Договор за
прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г. и извлечение от Приложение №1 към него;
-Потвърждение за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., издадено от „4 финанс“-ЕООД;
-Договор за кредит
№**********/12.09.2016г. и Общи условия;
- 6 броя допълнителни договори към Договора за Кредит №********** с дати
14.09,15.09, 19.09,26.09, 28.09. и 30.09.2016г;
-7 броя преводни нареждания с дати 12.09.,
14.09, 15.09, 19.09, 26.09, 28.09. и 30.09.2016г, за извършени плащания чрез системата ePay.bg ,с наредител „4 финанс“-ЕООД и
получател К.В.Ц..
-Пълномощно за
уведомяване на цесия
-Уведомление за
цесия.
Ответникът К. В. Ц.
не е намерен на регистрираните адреси. На основание чл.47,ал.6 от ГПК за негов
особен представител е назначен адв. С.Б. ***, на когото са връчени препис от
исковата молба и приложенията към нея.
В срока по чл.131
от ГПК, особеният представил не е подал
писмен отговор на исковата молба. В хода на съдебното дирене е заявил
становище, искът да се уважи частично съгласно допълнителното преизчисление на
задължението, извършено от в.л. в съдебно заседание.
По делото са
събрани писмени доказателства и е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Граждански състав
на Районен съд - Никопол се е произнесъл с обжалваното Решение № 95/13.08.2020г.,
с което е отхвърлил изцяло исковата
претенция като неоснователна.
За да постанови
този резултат, съдът е приел, че ищецът не е доказал, че върху представените от
него договори е положен електронен подпис от страна на ответника.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО,
но НЕПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе
относно правилността на обжалваното
решение, съдът съобрази следното:
Предмет на исковата претенция е изпълнение на задължение по договор за кредит, сключен по реда на чл. 6
ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
(без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя – §
1, т. 2 ДР на ЗПФУР). Първоначалният договор за кредит, сключен между
страните и шестте броя допълнителни договори са кредит, са именно за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, защото имат за предмет
отпускане на парични средства (кредитиране) и са сключен като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние ( в случая – уеб
страницата на vivus. bg). При така разписаната процедура на сключване на договори
за кредит от разстояние с използването на уеб страницата на vivus. вg, няма как
договорът и Общите условия към него да бъдат подписани с параф и писмено
приети. Налице е електронно изявление на ответника по смисъла на чл. 2, ал. 1
ЗЕДЕП ( с настоящо наименование ЗЕДЕУУ)и писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП), като възпроизвеждането
му върху хартиен носител не променя неговите характеристики.
Съгласно чл.
184, ал. 1 ГПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен
на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител. В случая, обаче, подобно
искане не е направено по делото, поради което представените на хартиен носител
заверени преписи от първоначалния и допълнителните договори за кредит и от Общите условия, представляващи електронни
документи, са годно доказателство за съдържанието на материализираните в тях
електронни изявления и удостоверяват процесното облигационното правоотношение.
Съгласно практика на ВКС( Решение №70819.02.2014 по гр.д.№868/2012,ІVг.о.), заверените
преписи на възпроизведени на хартиен носител електронни документи, когато не са
оспорени и не е искано представянето им
на електронен носител, какъвто е и процесният случай, съгласно чл.180 от ГПК, се
ползват с формалната доказателствена сила на частните документи за авторството
им.
Въззивният съд констатира, че по горните факти и обстоятелства между страните не е имало спор, като
твърденията на ищеца за сключването на процесния договор за кредит от
разстояние при посочените от него клаузи, неизпълнение на задълженията по
договора, както и прехвърлянето на
вземанията с договора за цесия, не са оспорени от ответника. Предвид липсата на
подобни възражения и тълкуването разпоредбата на чл.184,ал.1 от ГПК, районният
съд не може служебно да преценява наличието или липсата на съгласие на страните
по облигационната връзка, както е сторил с обжалваното решение.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема,
че ответникът по въззивната жалба К. В.Ц.
и първоначалния кредитор „4 финанс“-ЕООД
са обвързани от договор за кредит, сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР. От
представените с исковата молба платежни документи се установява, че на
кредитополучателя са преведени сумите по първоначалния и допълнителните
договори, в дните на тяхното сключване.
Следователно, кредитополучателят
е изпълнил задължението си за предоставяне на договорената сума по
кредита. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза обаче се
установява, че кредитополучателят е изпълнил само частично задължението си за плащане, поради което
дължи следните суми :465.96лв.- главница,3.62лв.-договорна лихва,
такса-35.06лв, наказателна лихва – 481.80лв. и такса събиране- 20лв.Вземането
на първоначалния кредитор е прехвърлено по реда на чл.99,ал.1 от ЗЗД ( чрез
договор за цесия) на настоящия въззивен
жалбоподател „Кредитреформ България“-ЕООД – ищец в първоинстанционното
производство.
Съгласно чл.99,ал.1 от ЗЗД,кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Съгласно ал.2,прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.Съгласно ал.3,
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде
на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне и съгласно
ал.4,прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В правната
теория прехвърлянето на вземания се нарича цесия. Тя представлява договор между кредитори, без
участието на длъжника, и неговото действие се изразява в преминаването на
вземането от предишния кредитор( цедент) върху новия кредитор ( цесионер), от
което следва, че първият изгубва вземането от момента на сключването на
договора, а вторият го придобива. За сключването на договора е необходимо да се
постигне съвпадане на насрещната воля
на цедента и цесионера, като съгласието на длъжника, който не е
страна по сделката, е без значение. В разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД е предвидено ограничение относно действието на
цесията по отношение на длъжника и на третите лица, което практически се изразява в следното:
Цесионният договор няма действие спрямо длъжника докато цесията не му бъде
съобщена, не в смисъл, че изобщо няма задължение към новия кредитор (
цесионера), а в смисъл, че може да плати
с погасителен ефект на предишния кредитор ( цедента), който вече е
изгубил вземането си. Т.е. чл.99,ал.4 от ЗЗД урежда изключение от правилото на
чл.75,ал.1 от ЗДД, според което
изпълнението към не кредитор не освобождава длъжника от задължението му.
В случая няма данни съобщението за цесията, изпратено от
цесионера да е достигнало до адресата, поради отсъствието му от регистрирания
адрес. Уведомлението за цесията е връчено едва с исковата молба на особения
представител на длъжника. От
експертизата обаче се установява, че няма данни междувременно да е извършено
плащане на предишния кредитор.
По изложените съображения, съдът приема, че са
установени всички релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно:
Действителен договор за потребителски кредит, изискуемостта на вземането по
който е настъпило; Неизпълнение от страна на длъжника на задължението за
плащане; Действителен договор за цесия, сключен между първоначалния кредитор (
кредитодателя) и ищеца по делото, чрез който
последният е придобил претендираните вземания по договора за
потребителски кредит.
С оглед вида и размера на исковата претенция и заключението на вещото
лице, ответникът по въззивната жалба,
който е и ответник в първата инстанция следва да заплати на въззивния
жалбоподател като ищец, претендираните суми, както следва:На основание чл.240
от ЗЗД във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.99,ал.1 от ЗЗД и чл.6 от ЗПФУР, сумата от
465.96лв.( четиристотин шестдесет и пет лв. и 96ст.)- представляваща
незаплатена част от главница по договор
за кредит №********** и 6бр. допълнителни договори към него, ведно със
законната лихва , считано от предявяването на иска -10.10.2019г. до
окончателното изплащане; На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД във вр. чл99,ал.1 от
ЗЗД и чл.6 от ЗПФУР, сумата от 481.80лв.( четиристотин осемдесет и един лв. и
80ст.(- наказателна лихва за периода от 13.10.2016г. до 22.11.2018г.(до датата
на сключването на договора за цесия).
От изложеното е видно, че
въззивният съд достига до правен извод, който е напълно различен от този на
първоинстанционния. Затова, обжалваното решение, с което е отхвърлена исковата
претенция , следва да бъде отменено и вместо него на основание чл.27, от ГПк се
постнови друго, с което да се уважат предявените искове.
С оглед изхода на делото
в двете инстанции, ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да
заплати на въззивния жалбоподател, разноски за две инстанция съгласно
представения списък по ч80 от ГПК, съдържащ се в молбата на л.16 от делото, в
общ размер на 1050.00лв.( хиляда и петдесет лв.), от които 100.00лв.-държавна
такса за първа инстанция 150.00лв.- юрк. възнаграждение за първа инстанция;
300.00лв.- депозит за особения представител на ответника;150.00лв.-юрк. възнаграждение
за въззивна инстанция, 50.00лв.-държавна такса за въззивно обжалване и
300.00лв.-депозит за ССЕ.
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№95/13.08.2020г., постановено по гр.д.№ 542/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Кнежа, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. В. Ц.,
ЕГН:**********, на основание чл. 240,ал.1
от ЗЗД, вр.чл.79,ал.1от ЗЗД, чл. 99 ЗЗД, и вр. чл. 6
ЗПФУР , ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шандор Петьофи" №
10, п. к. 1606, представлявано от управителя Р.Х.В. , сумата от 465.96лв.(
четиристотин шестдесет и пет лв. и 96ст.)- представляваща незаплатена част от главница по договор за кредит
№**********/12.09.2016г и 6бр. допълнителни договори към него от
14.09.2016г, 15.09.2016г, 19.09.2016г,
26.09.2016г., 28.09.2016г. и30.09.2016г, сключен между "4финанс"
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка
"Вивус", и К. В. Ц., вземанията по който са прехвърлени на
"Кредитреформ България" ЕООД с договор № BGF-2018-033/23.11.2018г. за
прехвърляне на вземания и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва
върху сумата от предявяване на иска – 10.10.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. В. Ц.,
ЕГН:**********, на основание чл. 86,ал.1
от ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, и вр. чл. 6
ЗПФУР , ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шандор Петьофи" №
10, п. к. 1606, представлявано от управителя Р.Х.В. , сумата от 481.80лв.(
четиристотин осемдесет и един лв. и 80ст)- представляваща наказателна лихва
по договор за кредит №**********/12.09.2016г и 6бр. допълнителни договори към
него от 14.09.2016г, 15.09.2016г,
19.09.2016г, 26.09.2016г., 28.09.2016г. и 30.09.2016г, сключен между
"4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската марка "Вивус", и К. В. Ц., вземанията по който са
прехвърлени на "Кредитреформ България" ЕООД с договор № BGF-2018-033/23.11.2018г. за
прехвърляне на вземания и Приложение №1 към него.
ОСЪЖДА К. В. Ц.,
ЕГН:**********, на основание чл.78,ал.1
от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шандор Петьофи" № 10,
п. к. 1606, представлявано от управителя Р.Х.В. , сумата от 1050.00лв.(
хиляда и петдесет лв.), представляваща разноски за две инстанции.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: