Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 08. 12. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 10263 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Производството
е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от ответницата в
първоинстанционното производство П.З.И., ЕГН **********, адрес ***
(въззивница), срещу решение № 270116, постановено на 10. 11. 2019 г. от
Софийския районен съд, 27-и състав, по гр. д. № 74881 по описа за 2018 г.
(обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд частично е уважил
исковете с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
установяване на съществуването на вземания за стойността на доставена топлинна
енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва (“договорна
лихва”). Всеки иск е с цена под 5 000 лева.
Въззивницата
обжалва решението в частта, в която
предявените искове са били частично уважени. Tвърди, че в обжалваната част
решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния закон и на съшествени процесуални правила. Твърди, че исковата
молба е нередовна поради невнасяне на държавна такса в необходимия размер.
Заявява, че не е била разпределена доказателствената тежест. Отрича между
страните да е било налице валидно облигационно отношение, по силата на което
ответницата да е потребител на топлинна енергия. Тълкува пар. 1, т. 42 от
Допълнителните разпоредби към ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ в смисъл, че при
съществуването на вещно право на ползване относно топлоснабдения имот,
титулярят-потребител би бил задължен за плащане на доставяната топлинна
енергия, а не формалният собственик. Твърди, че физическо лице не може да стане
потребител на топлинна енергия само с факта на придобиването на собствеността и
по силата на легалната дефиниция за потребител на топлинна енергия и без
никакво друго правно действие. Приема, че до откриването на партида на името на
новия собственик задължено лице остава старият такъв, като изтъква, че поделото
липсват данни за откриването на партида на нейно име. Отрича общите условия да
са със силата на договорни отношения между страните, като изтъква, че по
правната си същност те не са нито индивидуален, нито общ, нито нормативен
административен акт. Оспорва реалното доставяне на топлинна енергия, като
твърди, че ищецът не е представил писмени доказателства, съответно че вещото
лице е работило въз основа на документи, които не са били приложени по делото и
може да не съществуват. Твърди, че не е било доказано реално отчитане или
пречки, които са възпрепятствали това отчитане. Изтъква, че ищецът не е
представил доказателства за изправността уредите, чрез които се изършва
измерването на топлинната енергия за процесния период. Отрича да се е
съгласявала да бъдат приспадани или добавяни суми от изравнителни сметки към
други фактури. Оспорва дължимостта на лихвите, като твърди, че не са ангажирани
доказателства относно датата на публикуването на сумите в сайта на дружеството.
Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Т.С.”” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** (въззиваемо дружество/топлоснабдително предприятие) чрез
процесуалния представител юрисконсулт И.М.. Оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Твърди, че първоинстанционното решение е мотивирано и обосновано
в обжалваната част. Счита, че исковата претенция е доказана пълно и главно.
Иска от Софийския градски съд да постанови решение, с което да отхвърли въззивната
жалба. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за
един юрисконсулт. С писмено заявление за разглеждането на делото в открито
съдебно заседание пред въззивния съд прави възражения във връзка с претенцията
за разноски на насрещната страна (макар и насрещната страна да не претендира
присъждане на разноски, а само отмяна на присъдените от първоинстанционния съд
разноски).
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, седалище
и адрес на управление ***, р-н „Слатина“,
ул. „Проф. ********, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
Софийският
градски съд, след
като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано
лице. След справка на администриращия съд е било констатирано деклариране на
неверни данни за имуществения статус на въззивницата, след което тя е внесла
държавна такса в необходимия размер. При това положение жалбата е процесуално
допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно. Относно допустимостта му в обжалваната част приема съобразно доводите
на въззивницата и при служебна проверка следното. Държавните такси в
заповедното производство и в първоинстанционното исково производство са били
изчислени върху материалния интерес и са били събрани по този начин в
изискуемия
размер съобразно Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като са били представени
съответни платежни документи поради което доводът на въззивницата за несъбрана
държавна такса е неоснователен. Исковата молба отговаря и на другите изисквания
за редовност и допустимост, включително с оглед на съответствието ѝ с
издадената заповед за изпълнение. Делото е било родово и местно подсъдно на
Софийския районен съд като заповеден и първоинстанционен съд. Страните
притежават необходимата активна, съответно пасивна процесуална легитимация.
Представени са пълномощни за процесуалните представители на
въззиваемото-дружество. Няма данни е било налице основание за спиране на
производството. Още с доклада на делото първостепенният съд е дал правилна и
прецизна правна квалификация на предявените искове. Във връзка с твърдението за
липса на разпределение на доказателствената тежест въззивният съд констатира,
че на л. 49, гръб, от първоинстанционното производство първата инстанция
конкретно и прецизно е разпределила доказателствената тежест. С обжалваното
решение първостепенният съд се е произнесъл в съответствие с търсената защита.
Пред въззивния съд са били представени данни за дело между същите страни, но за
друг период, поради което не може да се приеме, че то е за същото нещо. Всички
тези съображения водят до единствения правен извод, че първоинстанционното
решение е допустимо в обжалваната част.
Относно правилността на
първоинстанционното решение в обжалваната част и предвид доводите във
въззивната жалба съдът приема следното.
Предмет на въззивното производство са
кумулативно съединени искове за установяване на вземания за стойността на
предоставяната топлинна енергия, за стойността на предоставяна услуга дялово
разпределение, за обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху
главницата за стойността на предоставената топлинна енергия и за обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху главницата за стойността на услугата
дялово разпределение. Претенциите са свързани с доставянето на топлинна енергия
през периода 01. 05. 2011 г. (в заповедното и първоинстанционното исково
производство; предмет на въззивното
дело е периодът, започващ от 01. 07. 2011 г.) до 30. 04. 2013 г. спрямо следния
топлоснабден имот: ап. 51, находящ се в град София, ж. к. „********абонатен
номер ***** (топлоснабден имот).
Както вече се отбеляза, първостепенният
съд прецизно е разпределил доказателствената тежест, поради което въззивният
съд не намира за нужно да го преповтаря.
Началната материалноправно предпоставка,
която обосновава основателността на предявените искове, е наличието на валидно
облигационно отношение между страните през процесния период, по силата на което
топлоснабдителното дружество е доставяло топлинна енергия на
въззивницата-ответница, а въззивницата-ответница я е потребявала.
Облигационните отношения от посочения
тип се отличават с тази особеност, че биха могли да възникнат при условията на
пряко договаряне между ползвателя на топлоснабдения имот и топлопреносното
предприятие чрез подаването на заявление-декларация и откриването на
индивидуална партида, но могат да възникнат също така и автоматично по силата
на закона с проявата на предвидените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ юридически факти. Така
в момента на придобиването на правото на собственост върху топлоснабдения имот,
съответно в момента на учредяването на вещно право на ползване върху него,
между приобретателя на имота или носителя на вещното право на ползване върху
него, от една страна, и топлопреносното предприятие, от друга страна,
автоматично по силата на закона възниква облигационно отношение, свързано с
доставянето на топлинна енергия. За надлежното възникване на облигационното
отношение в тези случаи законът не изисква подаването на заявление-декларация
за откриването на индивидуална партида, като обстоятелството, че партидата
продължава счетоводно да се води на името на отчуждителя, съответно на името на
голия собственик, е правноирелевантно.
В настоящия случай по делото липсват
данни въззивницата-ответница да е придобила правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот. Липсват също така данни в нейна полза да е било
учредено вещно право на ползване. Следователно трябва да се приеме, че между
нея и топлопреносното предприятие не е възникнало облигационно отношение,
свързано с доставянето на топлинна енергия, по силата на закона.
При това положение съдът следва да
провери дали между страните е възникнало облигационно отношение вследствие на
пряко договаряне. Във връзка с това следва да се държи сметка за разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. д. № 2 от 2017 г. на ОСГК
на ВКС. Според тях валидно облигационно отношение за доставянето на топлинна
енергия би могло да възникне между топлопреносното преприятие и лицето, което
ползва топлоснабдения имот, със съгласието на собственика или на вещния
ползвател, ако това ползващо лице сключи договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. Сключването на такъв договор подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например чрез представянето на доказателства за
откриването на индивидуална партида при топлопреносното предприятие, но не може
да се предполага поради самото ползване на топлоснабдения имот.
В разглеждания случай въззиваемото
дружество - ищец е представило като доказателство заповед на кмета на район
„Красна поляна“ (л. 25 от първоинстанционното исково производство), с която
въззивницата-ответница и членовете на нейното семейство се настаняват в
процесния топлоснабден имот. Заповедта индикира, че процесният топлоснабден
имот е собственост на Столичната община. Макар и по делото да не е представен договор за наем
между общината и въззивницата-ответница (какъвто последната е поела задължение
да сключи до края на 2007 г.), самата настанителна заповед дава достатъчно
основание да се приеме, че въззивницата-ответница ползва имота със съгласието
на собственика. От друга страна обаче липсват доказателства въззивницата-ответница
да е сключила договор за продажба на топлинна енергия директно с
топлопреносното предприятие (не е представено заявление-декларация за
откриването на индивидуална партида). При това положение въззиваемото дружество
- ищец не е доказало началната материалноправна предпоставка на предявените
искове: наличието на валидно облигационно отношение между страните.
Поради това въззивната жалба е
основателна. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в обжалваната
част. Доколкото с него ответницата е била осъдена да заплати и сторените в
заповедното и в първоинстанционното исково производство разноски, то трябва да
бъде отменено и в частта за разноските.
Разноски. Въззивницата не
претендира разноски, нито е представила данни да е направила такива, поради
което разноски не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 270116, постановено на 10. 11. 2019 г. от Софийския районен
съд, 27-и състав, по гр. д. № 74881 по описа за 2018 г., в обжалваната част, в която се признава
за установено по предявените от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 422 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, че П.З.И., ЕГН **********, адрес ***, дължи на “Т.С.” ЕАД сумата от 2 970
лева и 66 стотинки за доставената от дружеството топлинна енергия през периода
от 01. 07. 2011 г. до 30. 04. 2013 г. и договорна лихва в размер на 494 лева и
26 стотинки за периода от 01. 08. 2011 г. до 30. 05. 2014 г.
ОТМЕНЯВА решение № 270116, постановено на 10. 11. 2019 г. от Софийския районен
съд, 27-и състав, по гр. д. № 74881 по описа за 2018 г., в частта за
разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, седалище и адрес на управление ***,
р-н „Слатина“,
ул. „Проф. ********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.