№ 4274
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110205439 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Л. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-
4332-004526 от 29.03.2022г., издадено от Началник Група към Отдел «Пътна полиция» при
СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 50
(петдесет) лева.
В жалбата се твърди, че К. Л. К. е със сърдечна недостатъчност и други заболявания
и поради това се иска оспореното Наказателно постановление да бъде отменено.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят се явява лично. В съдебно заседание на
13.07.2022г. той заявява, че поддържа жалбата си. По време на съдебните прения пред СРС
на 12.10.2022г. К. Л. К. пледира за отмяна на НП и за анулиране на АУАН. Жалбоподателят
иска и да му бъде върнат контролният талон.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР не изпраща представител
пред СРС – 10 състав и не взема становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
К. Л. К. страда от сърдечна недостатъчност и има 72 % трайно намалена
работоспособност, за което му е издадено Експертно решение № 2526 от заседание № 134 от
17.08.2020г. К. има и придружаващи заболявания, сред които захарна болест, дискова болест
1
и след оперативно лечение на дискова херния, исхимична болест на сърцето, гонартроза,
варици на краката и др., както и субективни оплаквания за болки в лумбалната област,
тръпнене на краката и пр.
К. Л. К. има и множество нарушения по ЗДвП.
На 04.03.2022г., около 21.09 часа, в град София, ул. «8-ми Декември»
жалбоподателят К. К. управлявал лек /таксиметров/ автомобил «КИА» с рег. № .......... с
посока на движение от бул. «Академик Стефан Младенов» към ул. «Росарио». По същото
време и на същото място били Е. и И. – мл. автоконтрольори при ОПП – СДВР.
Полицейските служители спрели за проверка управлявания от К. Л. К. автомобил,
установили, че той е сам в МПС-то и че го управлява без поставен обезопасителен колан, с
какъвто бил оборудван автомобилът. Поради това Е.С., в присъствието на св. Ив.Н.,
съставила срещу К. Л. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA № 587416 от 04.03.2022г. за нарушениe по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Срещу подпис
К. К. получил препис от този Акт на 04.03.2022г.
Въз основа на АУАН Серия GA № 587416 от 04.03.2022г. и при същата фактическа
обстановка като описаната в него е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-
4332-004526 от 29.03.2022г., с което Г.Б. - Началник Група в ОПП – СДВР е наказала К. Л.
К. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП с
«глоба» в размер на 50 лева.
Наказателното постановление е получено от К. Л. К. срещу подпис на 13.04.2022г. и
е обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на същата дата - 13.04.2022г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 587416 от 04.03.2022г.; Експертно
решение № 2526 от заседание № 134 от 17.08.2020г.; справка картон на водача; Акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповеди № 8121К-13180/23.10.2019г. и № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 513з-4720/19.06.2018г.
на Директора на СДВР), както и от показанията на свидетеля Н..
Приложените по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства са достоверни, непредубедени, обективни и имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства.
Справката-картон на К. Л. К., Експертното решение № 2526 от 17.08.2020г., Актът за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и Заповедите на Министъра на вътрешните работи и
на Директора на СДВР представляват официални документи, които разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира. Въз
основа на справката – картон от ОПП-СДВР съдът установява, че жалбоподателят има и
други нарушения на ЗДвП. От Експертното решение № 2526 от 17.08.2020г. се доказва, че
К. Л. К. страда от сърдечна недостатъчност, има 72 % трайно намалена работоспособност,
придружаващи заболявания (захарна болест, дискова болест и след оперативно лечение на
дискова херния, исхимична болест на сърцето, гонартроза, варици на кракат и др.) и
субективни оплаквания за болки в лумбалната област, тръпнене на краката и пр.
На база на цитираните по-горе Заповеди на Министъра на вътрешните работи и на
Директора на СДВР, както и от Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. СРС приема, че
конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени лица.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетеля Н., тъй като думите му са
вътрешно логични, непредубедени, последователни и звучат достоверно. Свидетелят има
2
сравнително добре съхранен спомен от проверката и доколкото показанията му намират
опора и в съставения по случая Акт – съдът ги кредитира.
Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените Актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая съдът приема, че при
съставянето на Акта не са допуснати пороци. Поради това АУАН следва да се кредитира –
доколкото се потвърждава от останалите доказателства, събрани по делото – от показанията
на св. Н..
Писмените и гласни доказателства са обективни, еднопосочни и непротиворечиви
помежду си. Поради това съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
С оглед датата на съставяне на Акта /в деня на извършване на нарушението и
установяване на нарушителя – 04.03.2022г./ и датата на издаване на НП /29.03.2022г./ –
съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от
ЗАНН.
След служебна проверка на материалите по делото съдът прие, че АУАН и НП
изхождат от компетентни лица. От Акта за встъпване в длъжност се доказва, че след
29.10.2019г. Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността Началник на 01 група
„Административно – наказателна дейност“ на 03 Сектор „Административно обслужване“
към ОПП – СДВР. Като такава, по силата на т.3.10. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи тя е имала правото да издава Наказателни
постановления, вкл. и процесното НП. От Заповед № 513з-4720 от 19.06.2018г. на Директора
на СДВР и т.2.1., вр. т.1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи става ясно, че Е.С. е имала правото да съставя АУАН, вкл. и процесния
Акт. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени лица.
Съдът не констатира в конкретния случай да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да съставляват формално основание за отмяна на Наказателното
постановление. И в Акта, и в Наказателното постановление пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е
реализирано и законовата разпоредба, която се твърди да е нарушена. Правната
квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и в
НП. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. В
случая са били спазени и изискванията на чл.40, ал.1, чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.58, ал.1 от
ЗАНН. Поради всичко това СРС счита, че не са допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и при издаването на Наказателното постановление, поради което
спорът следва да бъде решен по същество.
3
Член 137а, ал.1 от ЗДвП гласи : „Водачите и пътниците в моторни превозни средства
от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“ Единствено бременните жени;
лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан;
лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които
управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и
инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел могат да не използват
обезопасителни колани.
От показанията на св. Н. и АУАН се установява, че К. Л. К. е управлявал лек
/таксиметров/ автомобил «КИА» без да е поставил обезопасителен колан, с какъвто бил
оборудван автомобилът. Това означава, че от обективна страна е доказано, че К. е водач на
лек автомобил, оборудван с обезопасителен колан, който той не е използвал по време на
движение. Гореизложеното показва, че са изпълнени елементите от фактическия състав на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
За да бъде ангажирана административната отговорност на К., обаче, следва да не се
налице и предпоставките на чл.137а, ал.2 от ЗДвП. От Експертното решение на лист 5 и
лист 8-9 от делото се вижда, че К. Л. К. има водеща диагноза сърдечна недостатъчност,
както и придружаващи заболявания, сред които захарна болест, дискова болест и след
оперативно лечение на дискова херния, исхимична болест на сърцето, гонартроза, варици на
краката, субективни оплаквания за болки в лумбалната област, тръпнене на краката и пр.
Според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките на чл.137а, ал.2, т.2 от
ЗДвП, тъй като К. има множество /водещо и съпътстващи/ заболявания и субективни
оплаквания за болки в лумбалната област и тръпнене на краката. Водещата му диагноза е
сърдечна недостатъчност, има и данни за болест на сърцето - „ИБС“, а е общоизвестно, че
коланът на автомобила минава през сърдечната област. Освен това жалбоподателят има и
заболявания на опорно – двигателния апарат (дискова болест, състояние след оперативно
лечение на дискова херния, радикулопатия, варици на краката, болки в лумбалната област,
изтръпване на краката), както и затлъстяване III степен. Всички тези заболявания и
субективни оплаквани са отразени в Експертно решение № 2526 от 17.08.2020г., т.е. те са
обективен факт. Според настоящия съдебен състав това здравословно състояние на К. е
такова, че в комбинация всичките му заболявания и субективни оплаквания позволяват на
водача да се ползва обезопасителен колан. Поради това и на основание чл.137а, ал.2, т.2 от
ЗДвП настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай жалбоподателят е можел
да не използва обезопасителния колан, с която е оборудван автомобилът, който К. е
управлявал. Налице са изключващи административната отговорност обстоятелства и от
ОПП – СДВР не е следвало да ангажират административната отговорност на лицето, още
повече, че с Възражението срещу АУАН К. им е предоставил препис от Експертното
решение от 17.08.2020г., в който документ физическото /и здравословно/ състояние на
жалбоподателя е било надлежно отразено, т.е. наказващият орган е имал знания за него към
4
момента на издаване на НП. Като е издал Наказателно постановление, въпреки конкретните
данни за физическото състояние на К. и това, че той е със сърдечна недостатъчност,
затлъстяване, дискова болест и пр., СРС приема, че наказващият орган е приложил
неправилно закона. В случая здравословното /а от там и физическо/ състояние на К. и
нормата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП го освобождават от административна отговорност,
въпреки че формално са налице основанията на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна също следва да се приеме, че не е реализирано процесното
деяние, тъй като К. е знаел здравословното си състояние и субективните си оплаквания, от
където пък следва, че е съзнавал, че може да не използва обезопасителен колан. Поради това
СРС не може да приеме, че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано от
субективна страна.
Поради това СРС счита, че в случая не е доказано извършването на нарушение от К.
Л. К. по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и заради нормата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП той не следва
да носи административна отговорност за така вмененото му деяние. Поради това съдът прие,
че следва да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Въпреки изхода на делото, доколкото жалбоподателят не е направил разноски и не е
поискал тяхното присъждане – СРС не следва да се произнася по въпроса за разноските по
делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-004526 от 29.03.2022г., издадено
от Началник Група към Отдел «Пътна полиция» при СДВР, с което на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на К. Л. К. е наложено
административно наказание «глоба» в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5