№ 8796
гр. С., 28.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110104368 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Т. субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на всяка от ответниците Т. Г. А. и Е. Г. С. да заплати на ищеца „Т. сумата
от 408,60 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., за топлоснабден имот, находящ в гр. С., аб. № ., сумата от 19,86
лв., представляваща такси за дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
28.01.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 77,68 лв.,
представляваща обезщетение за забава при плащане цената на топлинната енергия за
периода от 15.09.2018г. до 14.01.2022г. и сумата от 4,53 лв., представляваща обезщетение за
забава върху таксите за дялово разпределение за периода от 30.01.2019г. до 14.01.2022г.
Ищецът „Т. твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците като
собственици /вещни ползватели/ на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване
на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не са
сторили това, са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху
главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 112, ал. 1 ЗЕЕЕ /чл.
139 ЗЕ/ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Т. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Т. Г. А. и Е. Г. С. са подали отговори на
исковата молба.
В отговора на исковата молба, подаден от Т. Г. А., се твърди, че тя не обитава
процесния имот от 1989 г. насетне, съответно не е посещавала жилището и не е потребявала
услугите на „Т.. Единственото лице, което живее в имота, е Е. С.. Ето защо, моли за
отхвърляне на исковете.
В отговора на исковата молба, подаден от Е. Г. С. се твърди, че за имота няма
изразходвана топлинна енергия за отопление на жилището, като показанията на уредите
били с нулево показание. Позовава се на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – тригодишна
погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. не взема становище по същество на
делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия
патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово
разпределение, както и нейния размер.
По исковете чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за погасителна давност ищецът следва да докаже настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да
докажат, че са погасили задълженията си чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че
ответниците Т. Г. А. и Е. Г. С. в качеството им на наследници по закон на Й. П. А. и Г. –
техни дъщери, са съсобственици при равни квоти на недвижим имот, находящ се в гр. С..
Установява се, че общите наследодателите са придобили недвижимия имот въз основа на
разпределителен протокол на ЖСК „Н.“ от 24.03.1958г., представен като доказателство по
делото, като впоследствие същите са се сдобили с нотариален акт за собственост на имота №
34, том VII, дело № 1128 от 22.03.1983г., също представен по делото. Партида за имота с аб.
№ . е открита на името на Й. П. А. по нейно искане на 16.06.1994г. Установява се от
представените удостоверения за наследници, че Й. П. А. и Г. са починали преди исковия
период, като техни единствени наследници по закон са ответниците Т. Г. А. и Е. Г. С., които
по силата на наследственото правоприемство са придобили процесния недвижим имот при
равни квоти и с оглед на това обстоятелство имат качеството на клиент на топлинна енергия
за битови нужди (пар. 2а от ДР ЗЕ) и страна по облигационно правоотношение с ищеца с
предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ). В случая
без значение е кой фактически е ползвал имота през процесния период, доколкото по делото
се установи, че ответниците са съсобственици на имота и следва заедно да понасят
разноските за него, а от друга страна не се установи някоя от двете да е сключила
индивидуален договор с ищеца за продажба на топлинна енергия за исковия период, в който
случай единствено тя би дължала цялата сума на ищеца.
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т. на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
2
КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за
сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства, че за процесния период
сградата, в която се намира имотът на ответниците е била топлоснабдена, както и че в нея е
въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение
„Т., избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 20.02.2002г., видно
от представения протокол от същата дата, неоспорен в производството, както и по силата на
възлагане от ищеца въз основа на договор от 02.11.2007г.
Първоначално в отговора на исковата молба ответниците са оспорили дължимостта
на топлинната енергия за отопление на жилище, но впоследствие предвид представените
доказателства за плащане на процесните суми, съдът намира, че същите са признали както
извършената доставка на топлинна енергия до съсобствения им имот за процесния период,
така и че нейният размер съответства на посочения в исковата молба, включително по
отделните пера топлинна енергия. Същото се отнася и до претендираните вземания за такси
за дялово разпределение и обезщетения за забава при плащане на главниците, които са
изцяло платени от ответниците. Този извод следва недвусмислено както от посоченото
основание в представените платежни нареждания от 27.10.2022г. с наредител Т. Г. А. и от
28.10.2022г. с наредител Е. Г. С., в които се посочва, че са платени „главница, лихви,
мораторни лихви“ по съдебното дело, така и от изричното изявление на ответниците в
подадени до съда молби, че се касае за доброволно плащане на претендираните суми.
Плащането на всички дължими вземания, претендирани в настоящото производство, се
потвърждава и от заключението на приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че първоначално извършеното от ответницата Т. Г. А.
плащане е отнесено поради счетоводна грешка за погасяване на вземания за имот, различен
от процесния, като впоследствие сумата е сторнирана на 01.03.2023г. и е разнесена като
платена за процесния имот по история на преписката на съдебното вземане. С оглед
изложеното вещото лице посочва, че към датата на изготвяне на заключението всички
претендирани в настоящото производство вземания са погасени чрез плащане, включително
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащането, както и част от съдебните разноски по делото в общ размер от 193,54 лв., или
96,77 лв. за всяка от ответниците, и това е отбелязано в счетоводството на ищеца.
При така установените факти съдът намира, че предявените осъдителни искове
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса. Не следва да се
разглежда направеното от ответника Е. Г. С. възражение за погасителна давност, тъй като с
извършеното плащане, на което самият ответник се е позовал в подадена до съда молба,
същият е платил свои съществуващи задължения, които дори погасени по давност, се явяват
дължими и избор на страната по правоотношението е дали да ги изпълни, което в случая е
сторено.
Тъй като ответниците са станали повод за завеждане на производството, като не са
платили на падежа свои изискуеми задължения, които са погасили чрез плащане в хода на
исковото производство, същите дължат разноски за производството. Ищецът е претендирал
и доказал извършване на разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза и 200 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза. В
производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на основание чл. 37 Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на сумата от
100 лв. От така доказаните разноски съдът намира, че няма основание ответниците да
понесат сторените от ищеца разноски за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 200 лв., чието изслушване е наложено единствено от поведението на ищеца, който
поради допусната грешка при водене на счетоводството си не е отразил надлежно
извършено от ответницата А. плащане на вземанията по производството. Разноските за
съдебно-техническа експертиза обаче следва да се възложат в тежест на ответниците, които
първоначално са оспорвали предявените искове, включително по отношение на доставеното
количество топлинна енергия, което е обусловило допускането на тази експертиза. Или
3
ищецът доказва разноски в размер на 450 лв. (50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за
СТЕ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение), от които всяка от ответниците дължи на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК половината или сумата от 225 лв. Тъй като се установи,
че ответниците вече са платили част от разноските по делото, което е признато от ищеца
чрез осчетоводяването им по това перо, от посочената сума следва да се приспадне
платената на това основание сума в размер на 96,77 лв. за всяка, с оглед на което всяка от
ответниците остава да дължи на ищеца разноски в размер на 128,23 лв. (225 лв. -96,77 лв.),
които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Т. Г. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к. „Х., да заплати на ищеца „Т., ЕИК ., сумата от 408,60 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., за
топлоснабден имот, находящ в гр. С., аб. № ., сумата от 19,86 лв., представляваща такси за
дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 77,68 лв., представляваща обезщетение за забава при
плащане цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2018г. до 14.01.2022г. и сумата от
4,53 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за
периода от 30.01.2019г. до 14.01.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Г. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ул. „Р., да заплати на ищеца „Т., ЕИК . сумата от 408,60 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., за
топлоснабден имот, находящ в гр. С., аб. № ., сумата от 19,86 лв., представляваща такси за
дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 77,68 лв., представляваща обезщетение за забава при
плащане цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2018г. до 14.01.2022г. и сумата от
4,53 лв., представляваща обезщетение за забава върху таксите за дялово разпределение за
периода от 30.01.2019г. до 14.01.2022г.
ОСЪЖДА Т. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Х. да заплати
на „Т..” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 128,23 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА Е. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Р. да заплати на
„Т..” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК сумата от 128,23 лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4