Р Е Ш Е Н И Е №1042
03.07.2020 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1498/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Г.И., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-000020/13.01.2020 г., издадено от М.В.М. – *** към ***,
*** с което:
1) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за нарушение
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, но с НП да е наказан за друго нарушение. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
15324 от 28.02.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а фактическата обстановка да е правилно установена. Моли обжалваното
НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от К. Г.И., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 10.02.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена на 17.02.2020 г. (пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На
05.01.2020 г. около 17:50 часа в село Старосел, общ. Хисаря жалбоподателят К. Г.И.
управлявал товарен автомобил „Мудан МД 1044“ с рег. № ***, собственост на В.И.И.,
ЕГН: **********.***, жалбоподателят бил спрян
за проверка от свид. Б.А.К. и от Д.И.Б. – служители в ***, сектор *** при ***.
В хода на проверката *** ***поискали от водача – жалбоподателя И., да им
представи свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС)
и контролния талон към него. Жалбоподателят не представил поисканите му
документи. Тогава проверяващите извършили справка с ОДЧ, при която установили,
че И. не притежавал свидетелство за управление, валидно за категория „С“, към
която спадало управляваното от него моторно превозно средство – товарен
автомобил „Мудан МД 1044“ с рег. № ***. Жалбоподателят имал издадено СУМПС, но
с придобити единствено категории „В“, „М“ и „АМ“. На място *** ***Д.И.Б. съставил
в присъствието на свид. К. акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 028801/05.01.2020 г. против жалбоподателя К. Г.И., на когото бил връчен
препис от акта срещу разписка. Последният подписал АУАН без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Б.А.К.. От тях
се установява, че свидетелят е бил очевидец на извършената проверка, като в
хода на същата водачът не представил при поискване от полицейските служители
СУМПС и контролен талон. Свидетелят изяснява още, че с колегата си –
актосъставителя Б., са извършили справка в ОДЧ, при която установили, че
водачът не притежавал СУМПС, валидно за категория „С“. Посочва, че автомобилът,
който е бил управляван, бил товарен, с маса над 3 500 кг и за управлението
му се изисквала придобита категория „С“. Показанията на свид. К. се кредитират
от настоящия съдебен състав, тъй като в тях свидетелят възпроизвежда свои
непосредствени възприятия като очевидец. Същите той е узнал при изпълнение на
служебните си задължения, като не се установяват никакви основания, по които
свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя К. Г.И.
се изяснява, че той има СУМПС, издадено на 30.10.2010 г. и валидно до
30.10.2020 г., с придобити категории „В“, „М“ и „АМ“.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган.
По т. 1 от НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят И. е извършил от обективна и субективна страна административното
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Доказа се, че на посочените в НП време и
място – на 05.01.2020 г. около 17:50 часа в с. Старосел, на ул. „Георги
Димитров“ № 10, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Мудан МД 1044“ с
рег. № ***. Тези обстоятелства се установяват по делото от показанията на
свидетеля-очевидец Б.А.К.. Следователно жалбоподателят е имал правното качество
„водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради
което е годен субект на административното нарушение, за което е наказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. От справката
за нарушител/водач за жалбоподателя И. се доказа, че към датата на деянието той
е притежавал СУМПС, валидно за управлението на моторни превозни средства от
категории „В“, „М“ и „АМ“. За управлението на процесния товарен автомобил е
било необходимо водачът да притежава СУМПС, валидно за категория „С“. Това
обстоятелство се изяснява както от показанията на свид. К., така и от
необорената презумпция по чл.189, ал.2 ЗДвП. Жалбоподателят също не оспорва
това обстоятелство. При така установените факти доказано се явява, че от правна
страна на посочените в НП време и място И. е управлявал процесното МПС –
товарен автомобил „Мудан МД 1044“ с рег. № ***, без да притежава свидетелство
за управление на МПС, валидно за категория „С“, към която е спадал
управляваният от него товарен автомобил. Именно това поведение съставлява
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Последното е
формално и с факта на осъществява на изпълнителното му деяние е било довършено от
обективна страна, без необходимост от настъпване на определен вредоносен
резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му
жалбоподателят И. е формирал в съзнанието си представа относно проявлението в
обективната действителност на всички елементи от състава на нарушението.
Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му
за управление, е привел същото в движение и се е придвижвал по пътното платно.
Съзнавал е и че свидетелството за управление на МПС, което притежавал, е
валидно единствено за превозни средства от категории „В“, „М“ и „АМ“, а
товарният автомобил, който управлявал, попадал в категория „С“. Следователно формирал
е представа, че не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Въпреки това той е пристъпил
към осъществяване на деянието.
Съдът намира, че установените по делото факти са
подведени под релевантната правна норма по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, с което АНО
правилно е приложил материалния закон. В тази връзка неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение
поради квалифициране в АУАН на деянието му като нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Противно на твърденията по жалбата, в АУАН деянието по т. 1 от НП е определено
за нарушение по чл. 150а от ЗДвП. Съдът съобрази и обстоятелството, че в АУАН
като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, докато в
наказателното постановление правната квалификация е прецизирана – нарушението е
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Така допуснатата непълнота в АУАН не следва да бъде
приравнявана на съществено процесуално нарушение, като същевременно тя би могла
да бъде преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да са
установени по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Следователно самият закон допуска да бъде наложено
административно наказание с издадено НП, когато в АУАН е допусната неточност, щом
тя не накърнява правото на защита на нарушителя и в частност правото му да
узнае какво точно нарушение на правилата за движение е прието от АНО, че е
извършил. В настоящия случай между АУАН и НП няма никакво разминаване във
фактическото описание на деянието – на конкретно посочените дата и място лицето
е управлявало МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категория „С“, към която спадал управляваният от наказания товарен автомобил.
Още от момента на образуване на административнонаказателното производство по
правилата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя е предявено ясно, конкретно
и непроменено фактическо обвинение, срещу което той се е защитавал в хода на
целия процес. Съдът счита, че на тези факти никога не е била давана и различна
правна квалификация. Доказа се, че несъответстващо на обективната истина е
твърдението на жалбоподателя АУАН да е бил съставен за друго по вид
административно нарушение (по чл. 150 ЗДвП). Напротив, изначално деятелността
му е била квалифицирана като нарушение по чл. 150а от ЗДвП. Тук следва да се
има предвид, че посочената законова разпоредба съдържа само две алинеи (ал.3 е
отменена с ДВ бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г., т.е. близо 7 години
преди деянието), но от тях единствено в ал. 1 е уреден състав на
административно нарушение. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 150а от ЗДвП уточнява
категориите, на които се делят моторните превозни средства, за определянето на
правоспособността на водачите. Настоящият съдебен състав приема, че при наличие
на ясно, точно и конкретно фактическо описание на нарушението в АУАН и напълно
съответстващо му такова в НП, то констатираната непълнота в АУАН, доколкото и в
двата акта като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, не
съставлява съществено процесуално нарушение и не е ограничила правото на защита
на жалбоподателя. Самото нарушение на правилата за движение не се отличава с
някаква фактическа сложност (управление на МПС без СУМПС, валидно за
съответната категория), поради което ясното му описание от фактическа страна в
АУАН не е накърнило или осуетило правото на жалбоподателя да разбере в какво
конкретно нарушение е обвинен. Нарушителят не е вписал никакви възражения при
съставянето на АУАН, нито допълнително е направил такива по реда на чл. 44, ал.
1 от ЗАНН. При идентични факти същите изводи по приложението на правото са
направени в Решение от 18.05.2009 г. по к.н.а.д.
№ 1989/2009 г. на Административен съд – София, както и в Решение № 534 от 07.03.2011 г. по к.а.н.д. №
198/2011 г. на X състав на Районен съд – Пловдив и Решение № 268 от 15.02.2017 г. по к.а.н.д. № 7570/2016 г. на Районен
съд – Пловдив, влезли в сила към датата на постановяване на съдебното
решение. По тези съображения съдът приема, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на НП в частта му по т. 1.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ от 100 до 300 лева. При определяне на размера
на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил наказание глоба
в размер на 150 лева. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият
орган не е посочил как е определил именно в такъв размер следващото се на
нарушителя наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за
отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на
наказанието остава скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият
съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в
съответния размер – 150 лева, която надвишава предвидения от закона минимум.
Административнонаказващият орган няма задължение във всеки случай да налага
най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията
му по чл. 27 от ЗАНН. Щом
обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи
мотиви за това си решение. В случая не
се касае за допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво
административно нарушение е наказан, не е било ограничено. Констатираният
недостатък следва да бъде преодолян чрез изменение на НП в частта му относно
размера на наложеното наказание, който да бъде намален до предвидения в закона
минимум. Отделно от това в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на наказание в размер над минималния
за този вид нарушение. Макар жалбоподателят да има
предходни нарушения на правилата за движение, те са по-скоро спорадични и
изолирани прояви. От друга страна не са налице и основания за квалифициране на
случая като маловажен, както предвид наличието на посочените предходни
нарушения по ЗДвП, така и при съобразяване, че в конкретния случай
жалбоподателят е извършил няколко отделни административни нарушения, като
отговорността по т. 2 от НП отпада поради допуснато съществено процесуално
нарушение в тази част, а не поради липса на извършено деяние. По тези
съображения НП трябва да бъде изменено в частта си по т. 1, като размерът на
наложеното административно наказание глоба бъде намален на 100 (сто) лева, а
наказателното постановление бъде потвърдено в останалата си част по т. 1.
По т. 2 от НП жалбоподателят е наказан за това, че на
посочените в НП време и място не е носил и представил пред контролните органи
свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него. Като водач
на МПС И. е бил годен субект на административното нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и адресат на правилото за поведение, установено с диспозицията на
правната норма. По делото от показанията на свид. К. се доказва, че
жалбоподателят не е представил нито един от двата документа при извършената
проверка. Именно това поведение съставлява изпълнителното деяние на
нарушението, което е формално и с непредставянето на всеки от посочените
документи то е било довършено. Въпреки това съдът приема, че НП е
незаконосъобразно в частта си по т. 2 поради допуснато съществено процесуално
нарушение, което налага атакуваният административен акт да бъде отменен в тази
си част.
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е регламентирано
задължението на водачите да носят два различни документа – свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен
талон към него. За да бъде извършено нарушението, достатъчно е водачът да не носи
кой да е от тези документи. Следователно не е необходимо водачът да не носи
едновременно и двата документа, за да бъде деянието съставомерно, а нарушението
да е довършено. Напротив, неносенето както само на СУМПС, така и само на
контролния талон към него съставлява самостоятелно административно нарушение. Щом
неносенето на всеки отделен документ е самостоятелно нарушение, то при неносене и на двата документа ще са
извършени две отделни нарушения (така Решение
№ 344 от 14.02.2019 г. по к.а.н.д. № 3730/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 67 от 13.03.2020
г. по к.а.н.д. № 33/2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 1807 от 24.08.2015 г. по к.а.н.д.
№ 1860/2015 г. на Административен съд – Варна). Съгласно чл. 18 от ЗАНН,
когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая за извършените
две отделни нарушения е наложено едно общо наказание, което представлява
съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП в
частта му по т. 2. В административнонаказателния процес не съществуват т.нар.
продължавани административни нарушения. Незаконосъобразен се явява тогава
изводът на наказващия орган да наложи едно общо наказание за установените две
нарушения. Извършеното сборуване на наказанията не е довело до отстраняване на
нарушението, тъй като наказващият орган не разполага с подобно законово
регламентирано правомощие. По този начин остава напълно неясна волята на
наказващия орган за кое деяние се налага санкцията. Съдебната
практика на касационната инстанция е трайна, че в случаи като процесния не може
да се приеме, че НП трябва да бъде потвърдено, по съображения че действията на
администрацията били в „полза на нарушителя“. Нормата на чл. 18 от ЗАНН е
императивна, а по съдържанието си е ясна, като законодателят е приел тези
случаи да се разрешават по указания в нея начин. Наказателното постановление не
може да бъде потвърдено и по съображение, че поне за едно от нарушенията е
следвало понасяне на предвидената санкция. Това е така, защото съдът не може да
замества волята на административнонаказващия орган, като приеме за кое
конкретно от общо двете описани административни нарушения следва да бъде наказан
жалбоподателят и за кое – не. Съдът единствено осъществява контрол за
законосъобразност и обоснованост на НП.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав приема, че наказателното постановление в частта си по т. 1 трябва да
бъде изменено, като размерът на наложеното административно наказание
глоба бъде намален на 100 лева, а в частта си по т. 2 НП трябва да бъде отменено
поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ и предл. трето от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-000020/13.01.2020
г., издадено от М.В.М. – *** към ***, сектор *** В ЧАСТТА, с която на К. Г.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и
петдесет) лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание „глоба“ на 100 (сто) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останала му част по т.1.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-000020/13.01.2020
г., издадено от М.В.М. – Началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“ В ЧАСТТА, с която на
К. Г.И., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1
и 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ