ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260117
гр. Пазарджик, 11.11.2020
г.
Пазарджишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито
заседание на единадесети
ноември………...............................
през две хиляди и двадесета
година...........................в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при
секретаря..............................................и в присъствието на
прокурор.....................................като
разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена
Палова.........ч. гр. дело № 750 по описа
за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.523 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 939/2019 г. В.ският районен съд е оставил без уважение искането на ответниците Й. за прекратяване на производството като недопустимо. Спрял е изпълнението по изпълнително дело № 678 от 2018 година по описа на ЧСИ З.. Не е дал указания на молителя да предявява иск по чл.32 от ЗС, тъй като такъв вече бил предявен с дата предхождаш настоящето производството.
Против така постановеното определение в законния срок е постъпила въззивна частна жалба от адв.А. в качеството му на процесуален пълномощник на Л.С.Й. – ответник по гр.д. № 939/2019 г., с искане обжалваното определение да бъде отменено поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че същите искания били отправени и във връзка с обжалване на отказ на ЧСИ З. да прекрати изп.д. № 20188880400678, но решаващият съд оставил без уважение доводите на жалбоподателя П.. Поддържа се, че П. не е трето лице по отношение на собствеността, тъй като е собственик на идеални части от имота, притежавани в режим на СИО със съпругата му К.П.. Неправилен бил и изводът на районния съд, че 1/10 ид.ч. била придобита от П. след образуване на делото и постановяване на решението, предмет на изпълнителното производство. Неправилно също така районният съд не е дал срок на молителя да предяви иск, тъй като на съда било служебно известно, че такъв вече бил предявен и било образувано гр.д. № 76/2019 г. Този иск обаче бил с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, а не установителен за собственост, с който третото лице би отрекло правата на взискателите.
В законния срок са постъпили отговори на частната жалба от С.Й.Й. лично и като пълномощник на В.Ц.Й., както и от Н.П. чрез неговия процесуален пълномощник с искане частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението на ВРС – потвърдено.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
В молбата си до районния съд молителят Н.П. е твърдял, че въз основа на изпълнителен лист от 22 август 2018 год. издаден по гр.д № 273 от 2001 година по описа на ПОС, е образувано изпълнително дело, като е издаден изпълнителен лист по определения начин на реално ползване на съсобствения имот в УПИ IV – 4177, кв. 71 по плана на В. с площ от 955 кв.м., като ползването е разпределено по следния начин: На К. П., И.Г.М. и П.М. с обща квота 690/855 ид.ч. и на Л.А.А., А.Ц.И. и В.Ц.Й. с обща квота от 165/855 ид.ч. е разпределено ползването по четвърти вариант от заключението на вещото лице, като Л.А.А., А.Ц.И. и В.Ц.Й. ще ползват незастроена част от дворно място 115 кв.м., оцветена с червен цвят по скица, а К. П., И.Г.М. и П.М. ще ползват реално незастроена част от дворно място с площ 640 кв.м., оцветена със син цвят по скица. Във връзка с издаден изпълнителен лист е заведено изпълнително дело № 678 по описа на ЧСИ З. и е насрочен въвод във владение на 10.09.2019 година. По повод на въвода Н.П. е напарвал възражение, че е собственик на част от имота въз основа на четири броя нотариални актове, по силата на които са изповядани сделки за покупко-продажба с купувач К.Б. П. – негова съпруга. Тези сделки били извърни 1997, 1998, 1999 и 2010 година, а видно от удостоверени за граждански брак Н.П. е сключил такъв с К. П. на 28 май 1978 година и тъй като покупко-продажбите са извършени през време на брака, придобити идеални части са станали съсобственост на двамата съпрузи в режим на СИО. П. не бил страна в гражданското дело, по което е издадено изпълняемото решение, поради което по отношение на него не се разпростирала силата на пресъдено нещо. Молителят бил във владение на собствените си идеални части преди завеждането на гр.д. № 527 от 2000 година по описа на ВРС и се явявал трето лице по отношение на страните в това производство. Към момента на въвода съдебният изпълнител намерил именно него във владение на имота, поради което му дал тридневен срок да поиска спиране на изпълнението пред районния съд, което и било направено с подаване на молбата до В.ския районен съд.
Установява се от доказателствата по делото, че гр.д. № 527 е образувано през 2000 г. пред В.ския районен съд, а влязлото в сила решение е по в.гр.д. № 273 от 2001 година по описа на ПОС. На 22 август 2018 год. по искане на взискателите е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д. № 678 от 2018 година по описа на ЧСИ З.. На 10.09.2019 г. е направен опит да бъде извършен въвод във владение, но на местоизпълнението съдебният изпълнител е намерил, че Н.П., който не е бил страна по гражданското дело, решението по което е предмет на изпълнение, се намира във владение на имота. Същият е предявил свои права върху процесния имот, представяйки четири броя нотариални актове за придобити права върху идеални части от имота през 1997, 1998, 1999 и 2010 година, в резултат на което ЧСИ ме у дал срок до 13.09.2019 г. да поиска от Районен съд – В. спиране на изпълнението. П. е заявил пред съдебния изпълнител, че се намира във владение на собствените си идеални части от 1997 г. Установява се от доказателствата по делото, че преди завеждане на гр.д. № 527/2000 г. по опоси на ВРС К.Б. П. – съпруга на П. от 1978 г. – е придобила по силата на сключени договори за покупко-продажба през 1997, 1998 и 1999 г. идеални части от процесния имот.
Няма спор също така, че след
влизане в сила на решението по в.гр.д. № 273 от 2001 година по описа на
ПОС, през 2010 г.
и 2013 г. са извършени разпоредителни сделки с части от имота, предмет на
изпълнителния лист, по силата на които Л.А. се е разпоредила със своята идеална
част в полза на В.Й., А.Ц.И. е продал своята идеална част на С.Й., В. и С. Й.
са дарили 5/6 ид.ч. от имота на своята дъщеря Л.С.Й., а П.М. е продал на К.П.
своята 1/10 ид.ч. от имота. На 23.01.2011 г. пък е починал И.Г.М. и към датата
на издаване на изпълнителния лист негова единствена наследница по закон е
неговата дъщеря К.И.М..
Съгласно т. 1 от Тълувателно решение от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3 по описа за 2015 г. на ВКС, ОСГТК, не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК или в случай, че пропусне срока може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Лицата, придобили владението върху имота преди да е било заведено делото, решението по което се изпълнява, не могат да се ползват от защитата предвидена в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК. В същото тълкувателно решение е даден и пътят за защита на трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнителното дело. Това лице не може да бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл. 226, ал. 3 ГПК. По отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523, ал. 1 ГПК. За да не може да се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. Затова третото лице, придобило владението върху имота преди завеждането на делото, не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и в чл. 524 ГПК защита, а и няма интерес от същата. Последицата от липсата на направено искане за спиране на изпълнителното производство по чл. 524 ГПК, от оставянето му без уважение или от непредявяването на иска в установения за това едноседмичен срок е извършването на въвод във владение. В този случай субективните предели на изпълнителното основание ще бъдат разпрострени, без да има норма за това, и по отношение на трето лице, което не може да се счита обвързано от силата на присъдено нещо, а оттам и от изпълнителната сила на постановеното по делото решение. Правото да обжалва въвода по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК е предоставено само на третото лице, което е било във владение на имота преди предявяването на иска, решението, по който се изпълнява. За да бъде уважена жалбата, е достатъчно да се установи само факта на владението и на придобиването му преди предявяването на иска, без да бъдат изследвани евентуалните права на третото лице върху имота. Пропускането на срока за обжалване на извършения въвод не води до санирането му, тъй като в този случай третото лице може да предяви владелчески иск по чл. 75 или по чл. 76 ЗС срещу взискателя. Това означава, че в случаите, когато имотът, предмет на въвода, се владее от трето лице и то е установило владението си преди завеждането на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдебният изпълнител не може да въведе длъжника във владение, а ако направи това, извършеното действие е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по силата на чл. 435, ал. 5 ГПК. След като поради съществуващата законова забрана въводът не може да бъде извършен, той не може да бъде отлаган по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като отлагане е възможно само по отношение на действия, които могат да бъдат извършени. Това води до неприложимост на предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита в случаите, когато третото лице е установило владението върху имота преди завеждането на делото, по което е постановено изпълняваното решение. От съществуващата между двете алинеи на чл. 523 ГПК връзка следва, че от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК могат да се ползват не всички трети лица, а само тези, по отношение на които въводът може да бъде извършен по силата на ал. 1. В случай, че третото лице е придобило владението преди завеждането на делото, взискателят ще трябва да понесе последиците от това, че е предявил иска си срещу невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото лице. /В този смисъл - Определение № 46 от 3.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 138/2020 г., IV г. о., ГК/.
С оглед тълкуването, дадено от ВКС в цитираното определение, съдът приема, че е достатъчно само да бъде установено владение от трето лице върху имота преди завеждане на делото, за да бъде възпрепятствано извършването на въвод във владение в полза на взискателите, като е без значение дали третото лице има права върху имота и дали те са противопоставими на взискателя.
В настоящия казус несъмнено се установява, че Н.П. не е бил страна по гр.д. № 527/2000 г. по описа на ВРС и в.гр.д. № 273/2001 година по описа на ПОС. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че по иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС като страни следва да бъдат конституирани всички лица, притежаващи права върху имота, предмет на реалното разпределяне на ползването. За правилното конституиране на страните съдът следи служебно, защото правоимащите лица са задължителни другари в процеса и неучастието на някой от тях води до недопустимост на постановеното решение. Това означава, че в случай, че такова решение бъде обжалвано, то ще бъде обезсилено като недопустимо, а делото ще бъде върнато на съда за постановяване на допустимо решение след правилното конституиране на страните. В случай обаче, че решението не бъде обжалвано, то ще влезе в сила по отношение на страните, взели участие в процеса, защото процесуално недопустимите съдебни актове също влизат в сила /в този смисъл - Решение № 344 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2010 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай независимо, че притежава права върху спорния имот, Н.П. не е бил конституиран като страна в производството по гр.д. № 527/2000 г. по описа на ВРС и в.гр.д. № 273/2001 година по описа на ПОС и макар и недопустимо, решението по делото е влязло в сила, но то не разпростира по отношение на П. силата на пресъдено нещо. Следователно в конкретния случай за целите на изпълнителното дело Н.П. се явява трето лице.
Установено е от доказателствата по делото, че той е установил владение върху имота, предмет на изпълнението, преди завеждането на делото по чл.32, ал.2 от ЗС – този факт не е спорен между страните в настоящото производство. Спорен е въпросът дали фактът на придобиване на 1/10 ид.ч. от имота след завеждането на делото и влизане в сила на решението, предмет на изпълнителното производство, дава основание на съда на приеме, че е налице хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК, за да спре на основание чл.524 от ГПК изпълнението.
Настоящият съдебен състав приема, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Както беше посочено по-горе, в своята трайна и непротиворечива практика ВКС приема, че е достатъчно само да бъде установено владение от трето лице върху имота преди завеждане на делото, за да бъде възпрепятствано извършването на въвод във владение в полза на взискателите, като е без значение дали третото лице има права върху имота и дали те са противопоставими на взискателя. Между страните няма спор, че П. е влязъл във владение на собствените си идеални части от имота още към момента на първата сделка през 1997 г., т.е. той е установил владение преди завеждането на делото, решението по което е предмет на изпълнение в настоящото изпълнително производство и това означава, че той не може да се ползва от защитата по чл.523, ал.2 и чл.524 от ГПК, защото поначало срещу него не може да бъде извършен въвод във владение.
Като се е произнесъл в противоположен смисъл, В.ският районен съд е постановил частично неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо което искането за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 20188880400678 по описа на ЧСИ Г. З., рег. № 888 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик следва да бъде оставено без уважение.
Правилно съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.433 от ГПК, където изчерпателно са посочени хипотезите, при които изпълнителното производство може да бъде прекратено.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 20.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 939/2019 г. по описа на В.ския районен, в частта, с която е спрял изпълнителното
производство по изп.д. № 20188880400678 по описа на ЧСИ Г. З., рег. № 888 и
район на действие Окръжен съд – Пазарджик вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.А.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. П.П. ***, с посочен съдебен адрес ***, Офис център 1, ет.2, офис 11, за спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 20188880400678 по описа на ЧСИ Г. З., рег. № 888 и район на действие Окръжен съд – Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: