Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 52 13.02.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №895 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр. София, против М.Х.М., с която е предявен иск
за установяване дължимостта на сумата
5900лв. главница за периода 20.08.17г. – 20.07.19г. по отношение на която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, законната лихва, сумата 1746,40лв.
договорна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.07.2019г., 908,16лв. –
обезщетение за забава за периода от 21.09.2017г. до датата на подаване
заявлението в съда. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск срещу ответника
ответника да заплати посочените суми. Претендира и за заплащане на направените
разноски. Сочи, че на 13.02.18г. подписан
Рамков договор за прехвърляне на вземания между ищеца и БНП Париба
Пърсънъл файненс ЕАД, по силата на който вземането произтичащо от договор за
потребителски паричен кредит CREХ-15047608 от 5.07.17г. е прехвърлено в полза на
ищеца Съгласно договор за цесия от 27.07.17г.
се е задължил като цесионер от
името на цедента за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците, за което има изрично пълномощно. На ответника е изпратено уведомление за извършената цесия,
същото се върнало в цялост, изпратено повторно и трето, също върнати поради
невръчване. Съгласно чл.9 от договора за кредит всички съобщения изпратени от
кредитора до кредитополучателя на посочения от него адрес, се считат за
получени. Сочи се, процесното вземане
срещу ответника произтича от сключен на 05.07.2017г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател договор за кредит №CREХ-15047608
Размерът на предоставения кредит – 5900лв, преведен, като е издадена фактура на името на ответника
в която е посочена обща стойност на покупките 6300лв., като 400лв. са платени в
брой при покупката, а остатъка от 5900лв. с платежно нареждане.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата до 20.07.19г. на 24 равни
месечни погасителни вноски от по 318,60лв. Не изпълнявал задължението си за
плащане на погасителни вноски, като
кредиторът приел, че по отношението на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост, съгл. чл.3 от условията към договора, при просрочване на две или
повече месечни пог. вноски, считано от датата на втората падежна вноска,
вземането става предсрочно изискуемо в целият му размер. Поради допусната забава
същата е настъпила считано от 20.09.17г. Кредитополучателят е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост. Сочи за неприложение на т.18 от ТР №4/13г.
ОСГТК ВКС поради това, че не е банкова институция. Съгласно чл.3 от условията по договора, при
забава дължи обезщетение в размер на
действащата законна лихва, която е начислена за периода от 21.09.17г. до датата
на подаване на заявлението в съда. По подадено заявление по чл.410 от ГПК по
гр.д. №223/2019г. на РРС е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена по чл.47 от ГПК на длъжника.
В предоставения срок ответникът чрез
особен представител депозира отговор. Счита за доказан първият иск за главница,
вторият за възнаградителна лихва, а третият и четвъртия за неоснователни. Сочи,
че обезщетителната лихва следва да се претендира от връчване на книжата, както четвъртият иск за законна лихва
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: По делото е представен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017г. със страни
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като продавач и ищецът като купувач, се
прехвърлят вземания, които ще се индивидуализират в Приложение №1. В последното
към договора е посочен и ответникът, по процесния договор за потребителски
кредит. Към исковата молба е приложено уведомително писмо от БПН Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД чрез ищеца до ответника, за извършената цесия, както и
последващо, което е върнато в цялост с отбелязване «непотърсена пратка» На 15.07.17г.
е сключен договор за потребителски кредит CREX-15047608, с който “БНП Париба Пърсънълс Файненс” ЕАД е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 6300лв. Усвояването на сумата е удостоверено
от ответника с полагане на подписа си като кредитополучател удостоверява, че е
получил посочената сума в поле „размер на кредита“ /т.17 от ОУ/ в чл.1 от
договора. Ответникът се задължил да погаси заема на 24 погасителни вноски всяка
в размер на 318,60лв. всяка, които съставляват изплащане на главницата, ведно с
оскъпяването и ГПР-28,25% и ГЛП – 25,14%., съгласно приложения погасителен
план.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №223/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 5900лв. главница, сумата 1746,40лв. възнаградителна лихва както и 908,16лв. лихва за забава за периода от 21.09.17г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Въз основа на
така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е
издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника,
заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. Между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит CREX-15047608
от 05.07.17г., по силата на който е предоставена на ответника сумата в общ
размер на 6300лв., включваща 5900лв. цената на стоките посочени в договора,
която следвало да върне, със съответно оскъпяване включващо ГПР-28,25% и ГЛП- 25,14%.
Договорът за заем посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или
вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за
пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на
заемната сума или вещ. В случая договора не е оспорен от ответника. Ищецът е
изпълнил задълженията си - да предостави уговорената парична сума, което е
видно от приложения договор както и фактура от 05.07.17г. подписана от
ответника за закупените стоки на обща стойност 6300лв. и същите не са оспорени
от ответната страна. Ответникът от своя страна няма данни за е извършил плащане.
Същият е бил уведомен на 03.05.2019г. от БНП Париба Пърсънъл феайнес ЕАД чрез
ищеца, за извършената цесия, както и че задължението е в претендирания размер.
Към този момент са били налице изискуеми 21 вноски, което е видно от
погасителния план към договора/л.10/, Предвид дадените разрешения в ТР №8 от
02.04.2019г. т.д. №8/2017г. на ОСГТК ВКС допустимо е предявения по реда на чл.422 ГПК иск за установяване на дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Като предявеният иск може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено неща, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Такъв е настоящия случай, към
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №223/19г. – 01.02.19г. това не
било сторено, но към настоящия момент всички вноски са с настъпил падеж, който
е на 20.07.2019г. Поради което е неоснователно възражението на ответната
страна. Установено е, че освен главницата, ответникът дължи възнаградителна лихва,
лихва за забава за претендирания период, чиито размери също не са оспорени. Поради
което претенциите са доказани, тъй като не се установи, оставащите погасителни
вноски да са били заплатени. Следва да бъде присъдена и законната лихва от 01.02.2019г.,
от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Извършени са разноски за заплатена държавна
такса от 184,77лв., сумата 380лв. за особен представител на ответника, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, или в общ размер
864,77 лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 221,09лв. за разноските по
ч.гр.д. №223/2019г. на РРС, включваща заплатената държавна такса в размер на 171,09
лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.М.,
ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, сумата 5900лв. /пет
хиляди и деветстотин лева/ главница, ведно със законната лихва от 19.02.2019г.
до окончателното и изплащане, сумата 1746,40лв./хиляда седемстотин
четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. до 20.07.2019г.,
сумата 908,16лв./деветстотин и осем лева и шестнадесет стотинки/ лихва за
забава за периода от 21.09.2017г. до 01.02.2019г.
ОСЪЖДА М.Х.М.,
ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на“Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК203670940, седалище гр.София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4 сумата 864,77лв. /осемстотин
шестдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ за направените по делото
разноски, както и сумата 221,09лв./двеста двадесет и един лева и девет стотинки/
за разноски по ч.гр.д. №223/2019г. на РРС
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: