Р Е Ш Е Н И Е
Номер 623
21.03.2014г. град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХХІІІ наказателен състав
На тринадесети септември две хиляди и тринадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА НЕДЕЛЕВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 3307 по описа за 2013г.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16-1602975 от 29.05.2013г., издадено от инж. А А Ч - Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на основание чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда е
наложена на “ВГВ ГРУП.” ООД,
ЕИК: *********, , със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. “Македония” № 9, ет. 4, ап. 34
, представлявано от управителя Г.А.Ю., имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 62 ал. 1
във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на
труда.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО СЕКРЕТАР
Н.Т.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
16-1602975 от 29.05.2013г., издадено от инж. А А Ч - Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е
наложена на “ВГВ Груп.” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Македония
№ 9, ет.4 , ап.34 , представлявано от
управителя Г.А.Ю., имуществена санкция в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 62 ал. 1 във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят – “ВГВ Груп.” ООД гр. Пловдив, претендира отмяна на
процесното наказателно постановление, формулирайки оплакване за неправилност и
незаконосъобразност на същото. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от управителя Г.Ю. и
адвокат В.И., които поддържат жалбата,
като настояват за уважаването й по съображанията, изложени с нея и доразвити в
хода на съдебните прения.
Въззиваемата страна ДИРЕКЦИЯ
“ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” гр.
Пловдив, редовно призована, чрез процесуалния си представител - ст. юрисконсулт Н. К,
застъпва становище за неоснователност на жалбата; пледира за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА- подадена от лице с правен
интерес и в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С атакуваното Наказателно постановление /НП/ № 16-1602975 от 29.05.2013г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” /Д
“ИТ”/ гр. Пловдив, издадено въз основа на съставен от Б.С.К. ***, Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/№ 16-1602975 от
20.02.2013г., административнонаказателната отоворност на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, е анагажирана за
нарушение на чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 от КТ, за това, че: При извършена
на 12.02.2013г. около 15.30 часа проверка на “ВГВ Груп.” ООД в обект на контрол
“Сити клуб”, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Стефан Стамболов” № 21, и от представени документи
на 20.02.2013г. в Д “ИТ” - Пловдив било
установено, че към 15.30ч. на 12.02.2013г. от страна на работодателя “ВГВ
Груп.” ООД е приета на работа като сервитьор в проверявания обект, с установено
работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, П.К.И., ЕГН: **********, без да е сключен с нея
трудов договор в писмена форма.
В хода на съдебното
производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Б.С.К. и
присъствалите при извършване на проверката лица - И Н Я., Н.И.Б., П.К.И..
Като писмени доказателства по
делото са приобщени приложените с административнонаказателната преписка такива
– оригинал на разписка за връчване на АУАН и заверени копия: на Известие за доставяне на
НП;
Декларация на П.И. от 12.02.13г.;
Декларация на управителя на “ВГВ Груп.” ООД от 20.02.13г., Заповед №
3-0011/12.01.2010г. на изп. директор на Изпълнителна агенция
“Главна инспекция по труда” относно материалната компетентност на
административнонаказващия орган; както и представените в съдебно заседание от
въззиваемата страна заверени копия от Декларация на М Цот 04.02.2013г. и
АУАН № 16-1602974/20.02.2013г.
Преценявайки така събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Около 15.30 часа на 12.02.2013г. свидетелите Б.К. и Н.Б.
– инспектори при Д “ИТ” гр. Пловдив, за втори път посетили, с цел извършване на
проверка относно спазване на трудовото законодателство, заведението “Сити
клуб”, находящо на ул. “Ст.СТАМБОЛОВ” №21
в гр. Пловдив, стопанисвано от “ВГВ Г руп.” ООД - Пловдив. Първата по
ред проверка направили на 04.02.2013г. Тогава разговаряли с лицето М Ц, което
съгласно попълнена от него на същата дата декларация по чл. 402 от КТ работело
от една седмица в “Сити клуб” като барман, и оставили призовка управителят да
представи документи в инспекцията, но тъй като във връзка с тази призовка никой
се явил, отишли за втори път в заведението. На 12.02.2013г. при влизането им в
обекта имало клиенти, които се обслужвали от свид. П.И.. Тя сервирала напитки,
отсервирала, приемала дадени й от клиентите парични средства, поставяла ги в
намираща се на кръста й чантичка и отчитала плащанията, регистрирайки ги на
касовия апарат, разположен на бара. Нямало друго лице, което да изпълнява
дейността на сервитьор. Инспекторите се легитимирали пред свид. И. и провели с
нея разговор, при който тя им заявила, че от два месеца работи като сервитьор в “Сити клуб”, получава
възнаграждение от 12.50 лева на ден, а работното й време, вкл. на конкретната
дата, е от 15.00ч. до 23.00ч. Междувременно до тях отишъл свид. И Я., комуто
проверяващите също се легитимирали. Той
казал, че е барман в заведението и започнал да обяснява, че свид. И. не
работи в “Сити клуб”. Инспекторите предоставили на него и на свид. И. за попълване декларации
по чл. 402 от КТ. Свид. Я. обаче заявил, че няма да пишат
нищо, преди да дойде управителят и настоял, докато не се обади на
последния, свид. И.
да не попълва декларацията. Проверяващите разпоредили на свид. Я. да не се намесва, като го предупредили,
че ако се наложи, ще повикат полиция. Все пак свид. Я. позвънил на управителя и
разбрал, че той не може да отиде. После свид. Я. седнал заедно със свид. Б. на
една от масите в заведението, за да попълва декларацията си, която предал на
свид. Б.. Свид. К. пък отвела свид. И. до близкото сепаре, където пак я приканила да попълни декларация
по чл. 402 от КТ. Свид. И. първоначално
казала, че ще го направи, когато управителят й нареди, но след като свид. К.
отново я помолила саморъчно да опише споделените вече в устна форма
обстоятелства, свид. И. сторила това и свид. К. взела попълнената декларация.
Малко по-късно телефонът на свид. И. позвънил, като след проведен с някого разговор тя поискала
да коригира декларацията си, заявявай,
че в противен случай ще бъде освободена от работа, но свид. К. отказала
да й предостави такава възможност. Проверяващите оставили в обекта призовка за
управителя Г.Ю., за да представи в инспекцията документите на работещите в заведението лица. Връщайки се в
службата си, свид. К. направила справка, от която установила, че свидетелят Я. има сключен с
“ВГВ Груп.” ООД и регистриран трудов договор.
При явяването
си в Д “ИТ” - Пловдив на 20.02.2012г. Г.Ю. не представил трудов договор или
други документи за П.И., а депозирал декларация, че не познава това лице. Със
същата заявил, че И Я. има сключен договор /както и Т К/, а М Ц – няма, като последният в момента се учи да прави коктейли.
В присъствието на Г.Ю. и двама свидетели /Ф Г и Га М/
инсп. К. съставила на “ВГВ Груп.” ООД
гр. Пловдив АУАН № 16-1602974/20.02.2013г. (относно лицето М Ц) и АУАН
№ 16-1602975/20.02.2013г. (относно П И.), всеки от които за нарушение на
чл. 62 ал. 1 вр. чл. ал. 2 от КТ.
Управителят на “ВГВ Груп.” ООД подписал без възражения
АУАН № 16-1602975/20.02.2013г. и на
20.02.2013г. получил препис от същия.
Въз основа на АУАН
№ 16-1602975/20.02.2013г., срещу който и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН
не постъпили възражания, директорът на Д “ИТ” гр. Пловдив издал против “ВГВ
Груп.” ООД процесното Наказателно постановление № 16-1602975/29.05.2013г.
Горната фактическа обстановка настоящият съдебен състав счете за
несъмнено установена от показанията на свидетелите К. и Б., частично от
показанията на свидетелите Я. и И. и приобщените по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свиделите К. и Б., намирайки ги за добросъвестни, логични,
последователни, незаинтересовани, взаимно непротиворечиви, кореспондиращи с
преценените като източник на обективна информация писмени доказателства по
делото, а показанията на свидетелите Я. и И., също и декларацията на Г.Ю. от
20.02.2013г., възприе като обективни само, доколкото намират подкрепа в
останалия доказателствен материал.
На показанията на свидетелите Я. и И. и декларацията
на Г.Ю. от 20.02.2013г., в частта им касаеща твърденията, че управителят на “ВГВ Груп.” ООД не познавал
свид. И.; че към момента на проверката тя не работела в заведението, а се намирала там като приятелка на свид. Я. и по
собствено желание решила да
отсервира, за да му помогне, докато той миел чаши зад бара; както и, че
свид. И. била принудена да попълни декларацията си под натиска на двамата
инспектори и диктовката на свид. К.; настоящата инстанция не дава вяра, тъй
като те се оборват решително не само от показания на свидетелите К. и Б., които
/за разлика от тези на свидетелите И. и Я./ са категорични, еднопосочни и в
синхрон със саморъчната декларация на свид. И. по чл. 402 от КТ. С оглед съдържанието на последната,
напълно несериозен е направеният от свид. И. в съдебно заседание опит да обясни
попълването на тази декларация с притеснение от изявлението на проверяващите,
че ще повикат полиция, респ. желанието си да напише нещо, само и само да си тръгне,
като в тази връзка алогично е вписваните в декларацията конкретни данни относно
работно място, работно време и уговорено дневно възнаграждение да са продиктувани на свид. И. от свид. К., защото от една страна, декларацията
съдържа изрично разяснение, че за посочването на неверни данни деклараторът
носи наказателна отговорност и, ако
свид. И. е смятала, че спрямо нея се упражнява принуда да впише такива,
то тя самата е следвало да настоява, да
бъде повикана полиция, за да я защити от подобни неправомерни действия, които
именно биха съставлявали основание за притеснение, а не евентуално полицейско
присъствие, още повече, че свид. И. не сочи никаква причина, поради която
последното да е смущаващо за нея; а от друга
страна преди започването на проверката свид. К. нито е разполагала с информация
относно това от кога свид. И. работи в “Сити клуб” и на каква длъжност, какъв е
уговореният размер на възнаграждението й и кога е получила последното такова,
нито пък е имало от къде да разполага с тази данни, ако не са и били съобщени
от самата свид. И. /служебно известни на свид. К. към този момент са били
единствено данните, вписани от М. Ц. в декларацията му от 04.02.2013г., сочеща
фирмата, стопанисваща обекта и същото работно време – от 15.00 от 23.00 часа,
но различена длъжност, различен момент на започване на работата, различен
размер на уговореното и последно изплатено възнаграждение, както и почивен ден
– събота/, а и обстоятелството, че работи в заведението свид. И. е заявила
устно преди попълването на декларацията не само пред свид. К., но пред свид.
Б.. Самата декларацията пък не съдържа задрасквания или различия в почерка,
като е написана, датирана и подписана от декларатора, потвърждаващ това при
предявяването й в съдебно заседание. Същевременно в противовес с твърдението на
свид. И., че никой не й е казвал да не
попълва декларацията, са не само показанията на свидетелите К. и Б., но и тези
на свид. Я., признаващ, че е направил пред проверяващите изявлението, че
двамата със свид. И. няма да пишат нищо, докато не дойде управителят и е
позвънил на последния по телефона, което ясно сочи, че подобно на свид. Я. и
свид. И. е била обвързана с подчиненото спрямо работодателя положение на
работник, само че такъв, с който не е сключен трудов договор в писмена форма,
което именно е предизвикало упоритото противопоставяне на свид. Я. срещу
попълването на декларация от страна на свид. И. в отсъствие на управителя,
довело на свой ред до отправеното от инспекторите разпореждане към свидетеля
Я., гласящо според собствените му показания да не се намесва и да остави свид.
И. “сама да си я пише” декларацията. Всичко това, наред със споменатия от свид.
И. неин и на свид. Я. отказ да представят личните си карти на инспекторите във
връзка с извършваната проверка, красноречиво говори, че свид. И. не е била
посетител /който не би имал никакво основание да се притеснява от тази проверка
и оказването на съдействие за нейното осъществяване/, а работник в обекта и
косвено потвърждава изложения от свидетелите К. и Б. факт, че след попълването
на декларацията свид. И. е разговаряла с някой, който й е позвънил по телефона,
в резултат на което е поискала да коригира декларацията си, за да не остане без
работа. Ерго, по време на проверката опит за оказване на влияние и натиск върху
свид. И. всъщност е направен не от инспекторите /които разполагат с
възможността при необходимост, с оглед изпълнението на служебните си
задължения, да искат съдействие от
органите на МВР/, а от свид. Я. и лицето, с което тя е говорила по телефона.
Последното обстоятелство не се опровергава нито от показанията на свид. Я.,
нито от тези на свид. И., която твърди единствено, че по време на попълване на
декларацията не е разговаряла с никого /не и след това/ и не е поправяла нищо в
декларацията /не и, че не е искала да прави корекции във вече попълнената
декларация/. Прочее, показанията на свидетелите Я. и И. разкриват очевидно
противоречие и досежно това колко време свид. И. е възнамерявала да остане в
заведението, тъй като според последната тя е отишла само да види приятеля си –
свид. Я., и да пие едно кафе, докато свид. Я. твърди, че тя през целя ден е
стояла при него, като го чакала да приключи смяната и да си тръгнат заедно.
Освен това, заявеното от свид. Я. обстоятелство, че в обекта работел само той и нямали
нужда от сервитьор, понеже клиентите били малко, се разминава дори със
собственото му изявление, че свид. И. често му е помагала с отсервирането и с
декларацията на управителя Ю., визираща отношенията на дружеството с още две
лица – М Ц и Т К, последна от които със сключен договор. В този смисъл
направеното от Г.Ю. в декларацията му от 20.02.2013г. твърдение, че не познава
П.И., също и коментираните показания на свидетелите Я. и И., са израз на
изградената от дружеството-жалбоподател
с оглед избягване на административно-наказателната отговорност защитна теза,
оборена по категоричен начин от кредитираните гласни и писмени доказателства, в
чиято достоверност съдът няма причина да се съмнява.
Така изяснените фактически положения действително
обосновават направения от актосъставителя и административнонаказващия орган
извод за реализирано от дружеството-жалбоподател административно нарушение по
чл. 62 ал. 1 във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ, които разпоредби изискават
отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови
правоотношения чрез сключен с работника /преди постъпването му на работа – чл.
61 ал. 1 от КТ/ трудов договор в писмена форма. В случая надлежно
установено от доказателствата по делото е, че в продължение на около два месеца
до 12.02.2013г. включително П.И. е работела като сервитьор с стопанисваното от
“ВГВ Груп.” ООД заведение “Сити клуб”,
предоставяйки работната си сила в
полза на санкционираното дружество при определено работно време, работно място
и уговорено трудово възнаграждение. Описаните в попълнената от нея декларация
по чл. 402 от КТ условия на труд, характерът и организацията на възложената й
работа, както и фактически извършваната от нея дейност в обекта на 12.02.2013г.,
недвусмислено показват, че тя не е била ангажирана с предоставянето на
характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е престирала
жив труд при съществуване на горните типични за трудовото правоотношение
елементи. Същевременно не спори, че към момента на извършената от инспекторите
на Д “ИТ” Пловдив проверка от 12.02.2013г. свид. И. е работила без да има
писмен трудов или дори граждански договор, нито се твърди впоследствие да е
подписван трудов договор с нея, а съгласно
разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от КТ
отношенията по предоставяне на работна сила, се уреждат само като трудови,
като предвидената в чл. 62 ал. 1 от КТ
писмена форма на трудовия договор е форма за действителност.
Поради това в разглеждания казус е налице бездействие, на чл. 62 съставляващо нарушение на ал. 1 във връзка с
чл. 1 ал. 2 от КТ, като правилно е определен и неговият субект - “ВГВ Груп.”
ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т. 1 от ДР на КТ. Съответно,
съобразно чл. 83 от ЗАНН, на същото
правилно и законосъобразно е наложена имуществена санкция в случай изрично
предвиден в закон - чл. 414 ал. 3 от КТ. Така ангажирана, като изключение от
общия принцип за личната административнонаказателна отговорност на физическите
лица, отговорността на дружеството-работодател е безвиновна, тъй като
юридическото лице не може да формира субективно отношение към деянието.
Достатъчно е да са реализирани обективните признаци от състава на
административното нарушение, което в случая е и сторено.
При
извършената служебна проверка на АУАН и НП съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, който да са довели до ограничаване възможността на
привлеченото към отговорност лице да организира защитата си в пълен обем, а и
от страна на на жалбоподателя не се сочат конкретни такива. АУАН е съставен в
сроковете, указани в чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, при спазване изискванията на чл. 40
от ЗАНН - в присъствието на представляващия дружеството управител и двама свидетели, като е обезпечено правото на
нарушителя да направи възражения. Наказателното постановление е издадено в
срока по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, отговарят на
императивните изисквания съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно тяхното
съдържание и изхождат от лица, притежаващи необходимата материална
компетентност.
Предвид
фактическите особености на случая и
императивната разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от Кодекса на труда, наказващият
орган законосъобразно не е квалифицирал извършеното нарушение на чл. 62 ал. 1 във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ
като маловажно, а прилагайки административнонаказателната норма на чл. 414 ал. 3 от КТ
е наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Отчитайки от една
страна обстоятелството, че свид. И. е работила без с сключен с нея писмен
трудов договор в продължение на около два месеца, а от друга – факта, че нарушението е за първи път,
настоящата инстанция приема, че така определената с оспореното НП имуществена санкция,
клоняща към законоустановения минимум /при граници от 1 500 лв. до 15 000 лв./,
е адекватна с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН и липсва основание за
намаляване на размера й.
Мотивиран от изложеното, съдът счете,
обжалваното Наказателно
постановление № 16-1602975 от 29.05.2013г., издадено от инж. А А. Ч- Директор
на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което
на основание чл. 414 ал. 3 от КТ е наложена на
“ВГВ Груп.” ООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Македония” № 9, ет. 4, ап. 34 ,
представлявано от управителя Г.А.Ю., имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 62 ал. 1 във връзка с
чл. 1 ал. 2 от КТ, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Поради горното, за сметка на
жалбоподателя остават и направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение. /Само за пълнота е необходимо да се отбележи, че чл. 84 от ЗАНН препраща към нормите на чл. 187-190 от НПК, които не съдържат уредба относно платени от подсъдимия разноски по дела от
общ характер. Затова според Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985г. по н.д. № 98/84г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно
решение № 2 от 03.06.2009г. на ВАС по тълк.д. №7/2008г., дори при отмяна на НП във въззивното
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН е недопустимо присъждане на разноски./
По тези мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно секретар Н.Т.