Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Горна
Оряховица, 10.05.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
състав, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЦОНЕВА
при участието на секретаря Силвия Димитрова и в присъствието на
прокурора …………, като разгледа докладваното от съдия Цонева гр. дело № 964 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск
с правно основание предявените искове е чл. 79 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 286 и чл. 287 от ТЗ, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240 и сл.
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 55,ал. 1 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „КРЕДИРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД – гр. София против М.Г.М..
Ищцовото дружество „Кредитреформ България”
ЕООД твърди, че на 30.07.2015 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус”, и М.Г.М. е сключен Договор
за кредит № *********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс” ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „Вивус” на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената
страница „Вивус” предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва
да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус”. Кредитополучателят трябва
да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на
бутона „Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се
счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия,
доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел
и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 минути
от изпращането й. За използването на услугата за експресно разглеждане на
заявката се начислява такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо
сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на
„Вивус”, договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на
паричния превод.
Сочи се, че на 30.07.2015 г. страните са сключили договор за кредит,
фигуриращ в системата на „Вивус” под № ********** и явяващ се трети по ред
договор за кредит между тях. В заявката си М.Г.М. заявява желание да й бъде
отпусната сума в размер 600,00 лв., като е заявена и незадължителната услуга за
експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът е отпуснат за период от 30
дни, с падежна дата 29.08.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по
договора, сумата е отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством
„Юробанк България” АД на 30.07.2015 г. Към датата на падежа - 29.08.2015г.
ответникът е следвало да плати сума в общ размер 714,00 лв., представляващи
главница по Договор за кредит № **********, 93,79 лв. - такса експресно
разглеждане и 20,21 лв. - лихва за периода на отпускане на кредита.
Твърди се, че на 18.08.2015 г. и във връзка с т. 8.1. и 8.2. от Общите
условия, е подадена заявка да отпускане на допълнителен кредит в размер 150,00
лв., ведно с нова услуга за експресно разглеждане. Съгласно т. 8.2. страните се
съгласяват, че получаването на Допълнителен кредит представлява промяна в
съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор за кредит
по реда на чл. 3.1, като всички параметри по съществуващия Договор за кредит, с
изключение на Общата дължима сума по Кредита остават непроменени. Твърди се, че
на 18.08.2015 г. сумата е отпусната на ответницата чрез паричен превод
посредством „Юробанк България” АД. Доколкото падежната дата остава непроменена,
към 29.08.2015 г., кредитополучателят се задължава да върне сума в общ размер
881,10 лв., от които: 750,00 лв. - главница; 109,05 лв. - такси за експресно
разглеждане и 22,05 лв. - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.
Сочи се, че с настъпване на падежа на договора, М.Г.М. неколкократно се е
възползвала от правата си съгласно т. 11 от Общите условия към договора за
кредит, според които кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен
срокът за връщане на кредита. Удължаването на срока за връщане е допълнителна
услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, при съгласие на
Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора. Съгласно упражненото право, срокът
за връщане на кредита е удължен до нова падежна дата - 04.01.2016 г. С
настъпването на падежа по договора - 04.01.2016 г., кредитополучателят не
погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора и т.
13.3 от Общите условия, от 05.01.2016 г., „4финанс” ЕООД (Вивус) започва да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, върху неизплатената
сума за периода на просрочието. Сочи се, че от „Вивус” са изпращани
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В
писмата се съдържа информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т.
13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ********** са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател.
Твърди се, че на 23.11.2018 г. „4финанс” ЕООД, в качеството си на цедент, е
сключил с „Кредитреформ България” ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания BGF-2018-033, по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер 2017,80 лв., от
които: главница - 750,00 лв., 109,05 лв. - такси за експресно разглеждане,
22,05 лв. - лихва за периода на отпускане на кредита, 1106,70 лв. - наказателна
лихва и отписани такси за събиране (изпратени писма) - 30,00 лв. Посочените
вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от
Договора за прехвърляне на вземания.
С искова молба цесионерът претендира единствено главницата в размер 750,00
лв., ведно с лихва за забава в размер 98,76 лв. - лихва за забава начислена за
период 23.11.2018 г. - 10.03.2020 г.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България” ЕООД
изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
„Български пощи” ЕАД, която е получена на 15.12.2018г. - лично. В изпълнение на
Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс” ЕООД са
предоставили на „Кредитреформ България” ЕООД Потвърждение за прехвърляне на
вземания. Сочи се, че от сключването на договора за цесия до момента на
подаване на исковата молба забавата на ответника продължава.
Моли се съда да осъди ответницата М.Г.М., да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД единствено сумите: 750,00 лв. - главница по Договор за кредит №
**********, 98,76 лв. - лихва за забава начислена за период 23.11.2018 г. -
10.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моли съда
да осъди ответницата да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД сумата в размер
750,00 лв., която същата е получила без правно основание, както и законна лихва
върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането. Претендират се направените разноски.
Посочва се банкова сметка ***, по която ответната страна може да заплати
сумите: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата чрез адв.
Л.И.. Твърди се, че ответницата не е изпращала искане за предоставяне на кредит
от разстояние до „4финанс” ЕООД и не е получавала търговски съобщения и
документи от същото. Ответницата не е сключвала описания в исковата молба
Договор за кредит при описаните условия и не го е усвоявала.
Счита се процесният договор за паричен заем за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Процесният договор за кредит не е изготвен
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, поради което е
недействителен.
Сочи се, че с чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП
е въведена следната забрана годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на Министерския
съвет.
По аргумент от чл. 29, ал. 10 от ЗКНИП, Клаузи в договора за кредит,
надвишаващи определения по ал. 9 размер на ГПР по кредита, се смятат за
нищожни. Годишният процент на разходите е дефиниран в чл. 29, ал. 1 от ЗКНИП,
според която същият изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия
размер на предоставения кредит.
Твърди се, че на пазара на небанковото кредитиране съществува практика,
която се е възползвала от дефиницията на §1, т. 17 от ДР на ЗКНИП, позволяваща
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит да не се включват в общия разход по кредита и оттам в ГПР.
Създавайки трудно изпълними или неизпълними задължения за потребителя да предостави
различни видове обезпечения, като банкови гаранции, съдлъжници и т.н., и
обвързвайки неизпълнението им с значителни по размер неустойки или такси.
Уговореният в процесния договор годишен процент на разходите от 49,6%
многократно надвишава този процент.
С оглед на гореизложеното се счита, че клаузата на чл. 5, ал. 3 от
процесния договор за заем е абсолютно нищожна на основание чл. 29, ал. 10 ГПК
поради заобикалянето на императивната забрана на чл. 29. ал. 9 от ЗКНИП.
Сочи се, че съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а чл. 143,
ал. 2, т. 5 от ЗЗП посочва конкретно, че такава клауза е, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Всички клаузи в процесния договор за заем не
са уговорени индивидуално, тъй като клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им не са индивидуално уговорени по аргумент от чл. 146, ал. 2 от
ЗЗП.
Посочва се, че клаузата от процесния Договор за паричен заем, уреждаща
договорна лихва в размер на 40,98 %, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, поради противоречието ѝ с добрите нрави.
Съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната
лихва, макар императивно да не е установен императивен лимит, обективен
критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната
лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се
приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва.
По аргумент от
цитираните решения, възнаградителната лихва приобезпечени следва да не
надхвърля повече от два пъти законната лихва. Посочва се, че договорната лихва
между страните надхвърля повече от четири пъти законната такава, което
представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение,
установени в обществото, и основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Счита се, че поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК, съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Твърди се, че ответницата не е уведомена по никакъв начин за извършената
цесия. Не е достигало до знанието ѝ извършената прехвърлителна сделка. Счита
се, че същата не е порадила правни действия спрямо нея като трета
страна-длъжник по договора, тъй като не е била уведомена от първоначалния
кредитор. Посочва се, че законодателят е
въвел изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор (цедента). Заявява се, че от приложената към
исковата молба обратна разписка се установява, че пощенската пратка се е
върнала като непотърсена.
Заявява се, че се оспорва изцяло по основание и размер ищцовата претенция.
От изложените в исковата молба факти е видно, че се касае за парични
вземания, произтичащи от търговски ненаименован смесен договор с елементи на
заем, като с обективно кумулативно съединените осъдителни искове се претендира
реалното изпълнение на парично задължение по сключен договор за предоставяне на
финансова услуга от разстояние, изразяваща се в даване на паричен кредит, с
цена на иска 750 лв. и заплащане на обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и за периода от 23.11.2018г. до 10.03.2020г., с
цена на иска 98,76 лв.
Едната страна по договора е търговец и в предмета му на дейност влиза
предоставянето на такива услуги, сключването на 23.11.2018г.на договор за
прехвърляне на вземането между него и ищцовото търговско дружество, в чийто
предмет на дейност се включва събирането на парични вземания. По този начин
цесионерът е встъпил в правата на цедента срещу длъжника-ответник и разполага с
материална и процесуална легитимация в настоящото производство.
Съдът счита, че цесията е
породила своето действие и е противопоставима на ответника, тъй като той, като
длъжник, е бил своевременно и надлежно уведомен от страна на цедента,
независимо, че и цесионерът е бил изрично упълномощен да стори това от
цедента-кредитор. Уведомлението е изпратено на 13.12.2018г. на постоянния му и
настоящ адрес по пощата с обратна разписка, получено в гр. Г.Оряховица на 04.01.2019г., като е отразен
статус „непотърсен“, което за съда е достатъчно да приеме редовността на
уведомяването по следните съображения:
По правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/
представлява съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на
едно трето лице. В този договор не участва само длъжникът, спрямо когото се
прехвърля вземането, необходимо за валидността му обаче е съгласието на
първоначалния и новия кредитор. От своя страна длъжникът следва да е уведомен
за прехвърлянето от предишния кредитор, за да има то действие за него.
Устойчивата практика допуска дори кредиторът-цедент да упълномощи кредитора-цесионер
да извърши от негово име уведомяването и в случая такова нарочно упълномощаване
е налице, но в действителност цедентът „4финанс“ ЕООД, гр. София е отправил до
длъжника „уведомление за прехвърляне на вземане“ на 13.12.18г., в което е
посочил новия кредитор и банковата сметка на последния, на която може да се
извършват занапред плащания за погасяване на
задължението. Уведомлението е изпратено /самото предаване на
пратката е от името н аищцовото дружество/ с обратна разписка на постоянния
адрес на длъжника, посочен от самия него в договора, като съобщението
е с пощенско клеймо и пратката е
„непотърсена“. Така е видно, че първоначалният кредитор-цедент е положил достатъчно
усилия за уведомяването на длъжника за цедиране на вземането си към него. От цитираното
отбелязване е видно, че дори да са били предприети последващи опити за връчване на уведомление, включително чрез други способи, не би се постигнало лично връчване на адресата. Въз основа
на това може да се изведе едно явно
недобросъвестно поведение на длъжника по заема, доколкото са налице достатъчно данни, че същият не е сменил постоянния си адрес и на него е бил търсен
многократно и от длъжностното лице по връчванията при ГОРС.
С исковата молба ищецът е представил за връчване и уведомлението за цесията на длъжника, което съгласно препотвърдената съдебна
практика, следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Ответникът е
редовно призован. Връчването на всички книжа
по делото на ответника е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. Това категорично се отнася и до уведомлението по
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и то поражда
последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Това виждане неотвратимо сочи на
заключението, че и в настоящата хипотеза, при която е необходимо изявление на
кредитор да достигне до длъжник, което е допустимо да се извърши в рамките на
исковото производство, щом в исковата молба е
обективирано изявление на кредитора-ищец, че уведомява от името на праводателя си – цедент, първоначален кредитор по
договора за заем, прехвърлянето на вземането му, връчването на ответника представлява надлежно уведомяване на длъжника.
На последно място в тази връзка следва да се посочи и, че
доколкото в настоящото производство
безспорно се установи, че задължението на длъжника, произтичащо от договора за паричен кредит, не е погасено, то получаването на уведомлението за извършена цесия лично от ответника-кредитополучател е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия
само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. В случая обаче
не се установява претендираните с исковата молба задължения да са погасени чрез плащане.
Спори се дали е действително
сключен договорът за кредит, който представлява правопораждащият юридически
факт, от осъществяването на който ищецът извлича основателността на претенциите
си.По отношение на формата и начина на сключване на договора не са приложими
правилата на чл. 10 и сл. от ЗПК, тъй като е налице специален закон,
регламентиращ ползването на специфичен способ за сключване на договор, който
може да има същия предмет – предоставяне на потребителя на паричен кредит –
ЗПФУР, и за проверката на валидността на процесния договор следва да се прецени
спазването на неговите изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл.
6 от ЗПФУР, „договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние“ /за какъвто се
твърди, че е сключен от цедента с ответника/, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече.
Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация
от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне
на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на
писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
Предвид изложените от ищеца твърдения за ползваната
процедура за сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗП, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора /чл. 18 ал. 1, т. 1 и т. 3/, като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата
на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП /сега –
ЗЕДЕУУ/.
Тези правила, приведени към настоящия случай, намират своето обективно
проявление – ищецът е представил заверени копия от договор за Договор за кредит № **********, Общи
условия на договора за кредит и разписка за извършено плащане по сметката на
ответника на 750 лв.. За първите два документа заявява, че са потвърдени от ответника с
натискането на бутон на интернет страницата на кредитора-цедент
/“4финанс“ ЕООД, гр. София/ - www.vivus.bg.
Съдът намира, че тези документи
в своята цялост представляват годни доказателствени средства, установяващи
валидното сключване на договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР и
предаването на договорената сума от кредитодателя, в чиито права е встъпил
ищцовият търговец.
Естествено е на представения физически носител – хартия, да не се
намира материално положен параф /подпис/ на ответника-потребител, но това не
отнема действителността на договора и не отрича съществуването му в правния
мир.
Както бе посочено вече, страните са сключили договора за предоставяне
на финансова услуга от разстояние, използвайки изключително средство за
комуникация от разстояние – интернет страница на доставчика.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ, „електронен документ“ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2 ал. 1 от ЗЕДЕУУ „електронно изявление“ е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ,
според който за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено представеният върху хартиен носител договор обективира
електронен документ, тъй като той съдържа електронно изявление /каквото
е изпълнението на протокола на уеб сайта чрез попълване на електронни
формуляри/, запазено в архивните файлове в базата
данни на съответния сървър на доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т.е. визуализира електронен документ. Доколкото същият не съдържа характеристиките
на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 2
и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен
подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на
авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето,
от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3 т. 10 от Р/ЕС № 910/14г.
- три имена на ответника, адрес,
телефон, ЕГН, сметка и други.
Законодателят придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е
закрепено изрично в чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за
частен документ /какъвто е процесният/,
той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за
доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило
на чл. 193 ГПК. В тази насока се е установила последователната актуална съдебна практика
на ВКС. Представеното хартиено копие на договора не е оспорвано от процесуалния
представител на ответника касателно неговата автентичност.
Безусловно на посочения от ищеца сайт - www.vivus.bg на доставчика “4финанс“ ЕООД, гр. София,
са предоставени приложимите общи условия, преддоговорна информация и проект за
договор, като от първите е видно, че е спазено изискването на чл. 10 ал. 1 от
ЗПФУР, както и на чл. 18 ал. 1 т. 1 от ЗПФУР. Страницата е активна, общодостъпна
и позволява извършването на информативна справка от всяко лице. Електронната
система за кандидатстване и сключване на договори от разстояние на vivus.bg, съдържа алгоритъм, който е и описан в общите условия, и съдържа
задължителна възможност за изрично съгласие на всеки етап от регистрацията,
запознаването с условията, приемането им и сключването на договора от
разстояние, който изключва преминаването към всяка следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето на предложението, приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на преддоговорната
информация и т.н., до сключването на
договора/ без даване на съответното съгласие в предходната и съответно -
приключването на процедурата по сключване на договора без полагането на
обикновен електронен подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка страница чрез
натискане на бутон „подпиши“. Ето защо ищецът не може да представи документи, проследяващи
хронологията на развитие на процедурата по създаването на договорното
правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до завършването
й с подписан електронен договор. Различните етапи от регистрацията се
визуализират само за потребителя, ползващ съответното средство за комуникация
от разстояние и единствено той може да ги отпечата като изображение върху хартиен
носител, но фактически те не биха имали необходимата доказателствена стойност
по смисъла на ГПК. При доставчика се генерира еиднствено
подписаното /по см. на чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ/ крайно електронно изявление, от което биха могли да
произтекат някакви последици – права и задължения, каквото в случая
е договорът за кредит.
Следователно,
при спазването на изискванията
на чл. 18 ал. 1 от ЗПФУР и при наличието на предпоставките на чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният по
делото електронен документ – договор за кредит, възпроизведен на
хартиен носител, е саморъчно подписан
документ и се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Това, от своя страна, безспорно доказва възникването на заемно правоотношение между
цедента /праводател на ищеца/ и ответника, чиято разновидност представлява
договорът за кредит.
Тъй като, най-общо, договорът за заем е реален и
едностранен /по него задължения възникват само за заемателя/, за
сключването на процесния договор е индиция и категорично доказаното от ищеца
реално плащане от страна на кредитодателя на уговорената сума от 750 лв. чрез
превеждането й по посочената от потребителя сметка, видно и от заключението на
вещото лице.
Понеже в предвидения срок последният не е изпълнил основното си
задължение – да върне получената сума /такова правопогасяващо възражение нито е
заявявано, нито е доказано надлежно, тъй като тежестта на доказване на този
положителен факт лежи върху ответника, черпещ изгодни за себе си правни
последици от реализирането му/, то за кредитора-ищец /по силата на договора за
цесия с доставчика, даващ му материалната легитимация да встъпи в правата му/,
се поражда правото да ангажира отговорността за забавено изпълнение на
ответника на паричното му задължение, като поиска реално изпълнение на същото и
обезщетение за забава /доколкото при паричните задължения не може да има пълно
неизпълнение/.
Поради това главният иск се явява изцяло основателен и
доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 750 лв.
Основателността на главната претенция обуславя основателността, а оттам
– и уважаването на акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забава,
каквото се претендира от ищеца в размер на законовата лихва. Такава следва да
бъде присъдена върху главницата от завеждането на исковата молба на 17.07.2020г.
до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и обезщетение за забава в
размер на законовата лихва от 23.11.2018г.-10.03.2020г. в размер на 98, 76 лв.
и сумата следва да му бъде присъдена в пълния размер, с оглед заключението на
вещото лице и изчисленията посредством БГ калкулатор.
Неотносими са правоизключващите възражения на ответника за размера на
договорната лихва и годишния процент, доколкото претенцията на ищеца е досежно
главница и лихва за забава.
С оглед уважаването на главните искове, не подлежи на разглеждане
евентуалната искова претенция.
Следва да се уважат предявените искове в пълния им размер и присъди
разноските на ищеца в размер общо на 450 лева- за държавна такса, юрисконултско възнаграждение, депозит за вещо
лице.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се
възложи на ответника, който следва да понесе своите и заплати на ищеца направените такива за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер общо на 450 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г.М.
с ЕГН **********, с адрес *** заплати на
основание чл. 79 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 286 и чл.
287 от ТЗ, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността гр. София, район Красно село, ул.“ Шандор
Петьофи“№10, управител Р.Х.В. сумата от 750,00 лв. - главница по Договор за кредит
№ **********, сумата от 98,76 лв. - лихва за забава начислена за период
23.11.2018 г. - 10.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба- 17.07.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Г.М. с ЕГН **********. Адрес *** заплати на основание чл. 79 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ,
вр. чл. 286 и чл. 287 от ТЗ, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240 и сл.
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София, район
Красно село, ул.“ Шандор Петьофи“№10, управител Р.Х.В. направените разноски по
делото в размер на 450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: