РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Смолян, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100629 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от *****., клон България, с
правното по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника Б. Р. К. за установяване
съществуването на вземанията по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №162/26.03.2021г. по чгр.дело №352/
2021г. по описа на РС- Смоля, представляващи главница в размер на 747,46
BGN /седемстотин четиридесет и седем лева и 46 стотинки/ -89,46 BGN
/осемдесет и девет лева и 46 стотинки/, договорна лихва от 20.03.2020 г. до
20.10.2020 г., 62,95 BGN /шестдесет и два лева и 95 стотинки/ законна лихва
от 20.04.2020 г. до 16.03.2020 г., както и законна лихва от 25.03.2021 г. до
изплащане на вземането върху главницата от 747,46 лева.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск от ищеца
*****., клон България, срещу ответника Б. Р. К., за същите суми.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на
договор за кредит № **-17379497, сключен на 28.10.2019 г. между „****“
като кредитор и Б. Р. К. като кредитополучател. Договорът е сключен за
закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ
периода сключване на договора до 20.10.2020 г., съгласно погасителен план,
включваща падежните дати на месечените погасителни вноски, размер на
вноската и размера на оставащата главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването
на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на
1
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора
и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 104, 71 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент
на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.
Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2).
Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по
договора ГЛП и ГПР.
ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив
процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит.
ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към
лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи
и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя,
изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван
кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за
сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по
кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване
на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок
като страните изпълняват точно задълженията си по него.
На основание на чл. 2 във връзка с чл.3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 104.71 лева,
като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
На основание чл.3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна
банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за
първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1
юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се
изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е
равен на 1/360 част от годишния размер.
Твърди се, че Б.К. е преустановила редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 20.03.2020 година, към която дата са били заплатени
4 броя погасителни вноски.
На основание чл. 3 от договора, вземането на „****“ **, клон България
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която е 20.04.2020, от която дата вземането е станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника на 10.09.2020г
Предвид изложеното кредиторът е подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -
Смолян за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски
кредит № **-17379497 както следва:
747.46 лева - главница;
2
89.64 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 20.10.2020
година;
62.95 лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2020 г. до 16.03.2021 г.
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Горните вземания са предмет на настоящата искова молба.
Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
За ищеца *****., клон България не се явява представител в съдебно
заседание. Исковете се поддържат с писмени молби.
За ответника Б. Р. К. назначеният й особен представител поддържа
становище за отхвърляне на исковете с възражения, че няма насрещно
волеизявление за сключване на договора за кредит, за другата страна
фигурира копие на подписа в представения оригинал от договора, поради
което договор не е възникнал. Правят се възражения, че няма закупуване на
стока. Счита, че ищецът не е доказал претенциите си. Поддържа
възраженията в отговора. Изтъква също, че следва да се вземе предвид, че
според заключението на вещото лице в сумата за главница вероятно се
включва и друга сума, представляваща застрахователна премия, което е
предположение на вещото лице, като с исковата молба няма претенция за
застрахователна премия. Налице е несъответствие и между претендираните
лихви. Липсват доказателства за каквато и да е връзка между „***“ ООД и
Б.К. и възникнало задължение да погасява каквито и да е суми, платени в
полза на трето лице.
С отговора, внесен от назначения особен представител адв.Р., исковете
се оспорват. Правят се възражения, че не се установява подлежащи на
изпълнение вземания в полза па ищеца срещу ответницата.
От приложения по делото договор за кредит не е видно постигането на
съгласие чрез насрещни волеизявления — няма подпис на кредитор,
предоставил кредита, няма и данни за надлежен представител на кредитора в
това правоотношение, надлежно упълномощен.
Не са налице доказателства за закупуването на каквато и да е стока от
страна на Б.К., нито пък доказателства за закупуването й чрез стоков кредит,
респективно изплащането на сумата от страна на кредитора към доставчика
на стоката.
Оспорва подписите, положени върху договора от името на Б.К.,
доколкото няма как да разполага с информация дали същата действително е
3
положила подпис върху представения договор.
Не е налице никакво връчване на покана, с която кредитът да е обявен
за предсрочно изискуем, така не може да се направи извод за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, за което се търси изпълнението. В този
смисъл считам, че разпоредбата чл. 3 от Договора за кредит, в който е
предвидено, че не е необходимо изпращане на съобщение за предсрочна
изискуемост на кредите е нищожна.
Въз основа на данните по делото не може да се направи извод, че са
налице предпоставките за връчване на книжа при условията на чл.47, ал.1, вр.
чл.47, ал.5 от 1 ПК. Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК, когато ответникът не може
да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата
или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп — на входната
врага или на видно място около нея, като съгласно изречение второ, когато
има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. На
основание чл.47, ал.7 от ГПК тези правила се прилагат и при връчване на
заповед за изпълнение или прилагайки разпоредбата по аналогия — в
заповедното производство.
За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да
посети съответния адрес няколко пъти /най-малко три пъти/ в рамите на срок
по-дълъг от един месец. Ако връчителят не намери друго лице, което е
съгласно да получи съобщението, следва да се залепи уведомление.
Липсват доказателства връчването да е станало по описания по-горен
начин. Няма данни за каквото и да е връчване и на покана, дори и за
твърдяното от ищеца т.нар. уведомление от 10.09.2020г.
При така изложените съображения считам, че не е налице надлежно
връчване на поканата, с която кредитът да е обявен за предсрочно изискуем,
не може да се направи извод за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, за което се търси изпълнението.
Само на това основание искът следва да се отхвърли в частта за
вземането, което се установи, поради гореизложеното, че не е изискуемо към
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, тъй
като това е задължителна предпоставка, която обуславя основателността на
иска.
С отговора се оспорва размера на дълга. Не се доказва по безспорен начин,
че сумата по кредита е предадена на ответницата или на упълномощен
партньор, както е цитирано в исковата молба. Не е налице изпълнение от
страна на ищеца за предаване на сумата по кредита.
Не се доказва по безспорен начин, че сумата по кредита не е изцяло
изплатена от ответницата.
От твърденията в исковата молба и приложенията към нея доказателства
не се установява има ли валидно сключен договор кредит. По отношение на
приложените доказателства по делото, в това число, договора за
потребителски кредит **-17379497 ot 28.10.2019 год., оспорва автентичността
на подписа положен от ответницата. Не се доказва дали ответницата е приела
4
Общите условия. Освен това, тези документи изхождат от ищеца и
установяват изгодни за него факти и обстоятелства и не доказват по
безспорен начин претенцията на ищеца по размер. Оспорвам представения
погасителен план по делото. Приложения погасителен план не е подписан,
както от ответницата, така и от страна на ищеца и същият е изготвен от
16.06.2021 година, което навежда на мнението, че вероятно е съставен и
представен за нуждите на делото, а не е подписан първоначално от
ответницата, с което съдържание тя предварително да се е запознала и
съгласила.
По никакъв начин от представения договор не става ясно и къде следва да
се правят погашенията от страна на кредитополучателя, ако е налице валиден
договор — няма посочен начин на плащане и посочена банкова сметка, което
води и до невъзможност за изпълнение и забава на кредитора.
Доколкото съдът е длъжен служебно да провери действителността на
договора за кредит, доколкото се касае за нищожност, която се извежда от
неговия вид се иска да бъде извършена проверка за допуснати нарушения на
тези норми.
Налице са редица неравноправни клаузи в договора за кредит. По-
специално тези, които са изготвени и регламентирани едностранно от
кредитора като стандартни условия относно лихвите по кредита, а именно
разпоредбата на чл. 1,4,5,8,10 и 11 представляват неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП, тъй като липсва конкретно и обективно обстоятелство, което
може да доведе до промяна на лихвения процент, като посочените такива в
договора не са конкретни и обективни и потребителят не може да се
информира за тях и да ги провери. Освен това като цяло тези разпоредби
поставят изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, а така също
са разпоредби, които налагат па потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
Освен това, в Договора за кредит липсва клауза, която да дава
възможност на кредитополучателя при едностранна промяна от кредитора-
ищец на лихвите и таксите по договора за кредит да се откаже от същия и
дори да изрази несъгласие. Напротив, всички клаузи изрично задължават
кредитополучателя да търпи наложената от ищеца едностранна промяна и да
продължи изпълнението на договора като заплаща на кредитора
погасителните вноски, лихви и такси в увеличения едностранно от него
размер, какъвто той прецени.
Договорът е недействителен и на основание чл.22 от ЗПК във връзка с
чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК.
Ищецът претендира вземане по договор, който с оглед на това че
ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК
както и по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП съставлява договор за
потребителски кредит. Предвид на това за него важат всички императивни
изисквания по този нормативен акт, заедно с правилата на Закона за защита на
потребителите. Съгласно чл.10 от ЗПК този вид договори се сключват в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи от договора се представят с еднакъв по вид
5
формат и размер шрифт -не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за
всяка една от страните. Ал.3 на чл.10 изрично определя, че ал.1 се прилага за
всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подпишат
от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът
изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно
от кредитора. Съгласно чл.11, ал.1, т.27 договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа подписи на страните. В случая липсват
подписи и на двете страни едновременно, а по отношение на представения
погасителен план изобщо липсва подпис и на ответницата.
Освен това, в случая видно от подписания между страните договор не
става ясно дали той е за отпускане на потребителски кредит или за издаване
на кредитна карта. Приложения по делото така наречени „Условия на
договора“ регламентират два различни института на финансиране’ като не
става ясно за кои от тях ответницата се е задължила и съгласила.
В договора липсва и конкретно посочване на елементите от
същественото съдържание на този вид договори. В него не е посочен
конкретно общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита,
ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и
т.н., каквото е изискването по Закона за потребителския кредит.
Приложения погасителен план не е подписан от страните, същия е
изготвен от 16.06.2021 година, което навежда, че е представен за нуждите на
делото. Неподписването на погасителния план - съществен елемент от
договора за кредит води до неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.27 от
ЗПК и влече след себе си липсата на съвпадащи между страните на
волеизявления по съществените елементи от състава на договора. Оттук
следва, че не е налице договорна обвързаност между страните при условията
и параметрите, посочени в договор за потребителски кредит и приложенията
към него.
Съгласно разпоредбите на ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребитедя, настоящи или
бьдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на последните за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно в посочената величина следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В процесния договор за кредит такава яснота липсва
относно посочените по-горе обстоятелства. Посочен е лихвен процент на
заема /фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как
тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че
ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита но
начин, различен от законовия е недопустимо. По този начин съставните
елементи стават неизвестни и на практика се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на
6
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК, то същият е недействителен.
В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита,
но не и лихви иди други разходи по кредита- чл.23 от ЗПК. В случая чистата
стойност на кредита би се дължала при наличие на действителен договор за
потребителски кредит, какъвто считам, че не е налице по делото. Поради
това, ответната страна, чрез особения представител, поддържа становище, за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
По горните възражения, с отговора се поддържа становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора,
становищата в съдебно заседание и в писмените молби, и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, заключението по назначената
съдебно- счетоводна експертиза, установи следното от фактическа и правна
страна:
Исковете за установяване съществуването на вземанията с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК са подадени в законоустановения
месечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като Заповедта за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 352/2021г. по описа на РС- Смолян е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на заявителя са дадени
указания, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
уведомяването, като исковата молба, по която е образувано производството е
постъпила в този срок.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№162/26.03.2021г. по чгр.дело №352/ 2021г. по описа на РС- Смолян е
разпоредено длъжникът Б. Р. К. ЕГН: ********** с. ***, ул.“***“ **, общ.
Смолян, обл. Смолян да заплати на кредитора *****., клон България КЧТ
ЕИК: *** гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) следните суми:
главница в размер на 747,46 /седемстотин четиридесет и седем лева и 46
стотинки/ -89,46 /осемдесет и девет лева и 46 стотинки/, договорна лихва от
20.03.2020 г. до 20.10.2020 г., 62,95 /шестдесет и два лева и 95 стотинки/
законна лихва от 20.04.2020 г. до 16.03.2020 г., както и законна лихва от
25.03.2021 г. до изплащане на вземането върху главницата от 747,46 лева.
Предмет на делото са предявените установителни искове за паричните
вземания по горната Заповед и в условията на евентуалност осъдителни
претенции.
По установителния иск, за успешното му провеждане ищецът следва да
установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно
правоотношение по договора за потребителски кредит от 28.10.2019г.,
сключен между страните, по който е била предоставена и усвоена от
ответника твърдяната парична сума, да установи и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с
уговорената договорна лихва, лихвата за забава, както и да докаже
7
вземанията си по размер.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта **-17379497 от 28.10.2019г. се
установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума от
1075, 83 лева за закупуване на конкретни стоки /ТВ, пералня и готварска
печка/, като бъдат изплатени пряко на упълномощен търговски партньор
/чл.1- Условия по договора/.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно- счетоводна
експертиза, се установява, че сумата по договора за кредит в размер 987.00
лева е усвоена на 29.10.2019 г., като същата е заплатена на „***. ’ ООД по
фактура **********/28.10.2019 г.
С извършените от ответницата плащания в общ размер 419,42 лева е
погасено задължение – 298,74 лева – главница, 91,05 лева - договорна лихва и
29,63 лева - застрахователна премия.
Според заключението по ССчЕ размерът на задълженията на
ответницата към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК -
25.03.2021 г. по Договор за потребителски кредит **-17379497/28.10.2019 г. е
885,95 лева, както следва:
Главница- 688.26 лева
Договорна лихва - 89.64 лева
Застрахователно премия — 59,20 лева
Дължимо обезщетение за забава до 25.03.2021 г./датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда/ - 48.85 лева
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си по
ССчЕ, като изяснява, че евентуално дължимия размер на главницата е 688,26
лева, което е чистия размер на главницата от усвоения кредит, а 59,20 лева
представляват застрахователна премия. Обяснява, че изплатените
застрахователни премии от 29,63 лева , ако се вземат предвид, то с тях би се
погасила възнаградителна лихва от 19,34 лева и евентуално дължимия размер
на възнаградителната лихва би бил 70,30 лева, евентуално дължимата
главница 677,97 лева и мораторна лихва 45,93 лева, като сочи и периодите, за
които са начислени.
Въпреки че ответната страна оспорва подписа в договора, не са
направени доказателствени искания и не се установява Б.К. да не е положила
подписа в договора за „Клиент“.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
8
недействителност на договора, предвид положения подпис за ищеца -
кредитор. Факт е и от заключението се установява, че кредита е усвоен, не се
доказа оспорването на подписа за „Клиент“на Б.К.. А в потвърждение , че е
възникнала договорноправната връзка между страните са и извършените от К.
плащания по договора, което се установява от заключението по ССчЕ. Или,
като извънсъдебно признание следва да се приемат и извършените частични
плащания от ответника Б.К. , което се установява от приетата и неоспорена по
делото съдебно – счетоводна експертиза, а именно изплатените в общ размер
419,42 лева.
Предвид горното, съдът приема за доказано възникването на
договорното правоотношение между страните, съгласно който ответникът е
получил предоставената му сума като кредит съобразно уговореното лева,
съответно - стоката за тази стойност. По делото е представена и фа7ктурата,
посочена в заключението по ССчЕ- №**********/28.10.2019г. с получател на
стоката Б.К. , а именно- пералня, печка и ТВ, на стойност 987,00 лева /л.113
от делото/, в която фактура се съдържа подпис за „Получател“. Последното
не бе опровергано, а именно, че реално ответната страна Б. К. е получила
описаните вещи.
По отношение на възраженията за погасителния план, видно от
изпратения такъв в оригинал към договора за кредит, се съдържа подпис за
клиент, което означава, че кредитополучателят е бил запознат с
предоставения му погасителен план към момента на подписване на договора.
По делото не се установи изменение по отношение на размера на месечната
погасителна вноска и която да е формирана по различен начин от този по
погасителния план , представляващ част от договора за поткребителски
кредит /л.6 и л.7 от делото/.
По отношение възражението на ответната страна, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита по процесния договор, същото е
основателно. При преценка за настъпване на предсрочната изискуемост,
съобразно приетото по т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК за обявяването на предсрочната
изискуемост пследва да има изявление на кредитора. Последното има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора и при наличие на предвидените по договорното правоотношение
9
основания за това, а именно при неплащане на две или повече месечни
вноски, както е прието между страните по т.3 от договора. Не са ангажирани
доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост и доколкото надлежното уведомяване на длъжника
Следва да се посочи обаче, че с настъпването на крайния падеж на кредита на
20.10.2020г. с оглед уговореното погасяване на 12 месечни вноски, то
кредитът е следвало да бъде погасен изцяло към посочената дата 20.10.2020г.
Или, падежът на всички вноски е настъпил към момента на подаване на
заявлението за издаване на Заповедта по чл. 410 ГПК на 25.03.2021г.
Съдът намира за основателни възраженията на ответната страна за
недействителност на договора, поради неспазване изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК. Процесният договор е договор за кредит, видно от предмета и
условията- предоставен е потребителски кредит /“Параметри и условия“/,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при сключването.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, отговорността на кредитополучателя е само за
връщане на чистата стойност на кредита, а не и на лихвите и другите разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК.
От приложените към процесния договор условия не става ясно как се
формира договорната лихва, или надбавката, посочена по т.2 от условията,
представляваща печалба на дружеството.
По отношение на разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК е установено, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид
10
допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Т.е., на кредитополучателя следва
да бъде ясно и по разбираем за него начин да са посочени разходите.
В случая единствено е посочен лихвения процент на ГПР – 35,85%, а
потребителят следва да е наясно по отношение оскъпяването на услугата. Не е
достатъчно да се посочи процента ГПР.
Предвид изложеното, на посоченото основание процесният договор е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
размерът на непогасения остатък от главницата към датата на подаване на
заявлението в съда, възлиза на 688,26 лева – главница, до какъвто размер иска
се явява доказан и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда- 25.03.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
Останалите претенции подлежат на отхвърляне, а именно- за
главницата за разликата над 688,26 лева до пълния претендиран размер от
747,46 лева, за сумата в размер на 89,64 лева възнаградителна лихва за
периода от 20.03.2020г. до 20.10.2020г., сумата в размер на 62,95 лева-
мораторна лихва за периода от 20.04.2020г. до 16.03.2021г.
По отношение на размера на главницата, от заключението на вещото
лице се установява, че дължимия й размер е 688,26 лева- неиздължената
главница по кредита, а останалата претендирана част от главницата до 747,46
лева представлява застрахователна премия. Освен че изрично в исковата
молба не е претендирано вземане и не е конкретизирано от ищеца, че се касае
11
за застрахователна премия като част от главницата, а отделно от това видно
от постъпилата справка от „*****“ Вх.№1478/25.03.2022г.не е подавана
застрахователна претенция и не са извършвани плащания в полза на
застраховано лице Б. Р. К. и на „****“ С.А., клон България.
Тъй като в условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни
искове за същите вземания в случай, че съдът приеме, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, следва да се посочи, че важат всички
изложени по- горе доводи по отношение на дължимостта на процесните
парични суми, освен чистата стойност на вземането за главница по кредита с
оглед приетото за наличието на основанието на чл.22 от ЗПК. Или, ще следва
да се отхвърлят осъдителните искове за главницата за разликата над 688,26
лева до пълния претендиран размер от 747,46 лева, за сумата в размер на
89,64 лева възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020г. до 20.10.2020г.,
сумата в размер на 62,95 лева- мораторна лихва за периода от 20.04.2020г.
до 16.03.2021г.
По отговорността за съдебните разноски, с оглед изхода на делото,
на ищеца следва да се присъдят съдебните разноски за заповедното
производство в размер на 69,11 лева, изчислени като съдът взема предвид
разноските за платената държавна такса съобразно уважената част от
исковете и добавя 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство съдебните разноски за ищеца са в размер общо
от 597,04 лева, изчислени съобразно уважените искове, като са взети предвид
разноски за внесена държавна такса, за възнаграждение за особен
представител и за вещото лице по назначената ССчЕ, като са добавени 100,00
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ще следва Б.К. да бъде осъдена да заплати държавна такса по сметка на РС-
Смолян по гр.дело №629/2021г. по описа на РС- Смолян в размер на 25,00
лева, тъй като същата не е внесена в пълния й дължим размер и с оглед изхода
на делото.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
12
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между кредитора
*****., клон България ЕИК: **** гр. София, общ. Столична, обл. София, и Б.
Р. К. ЕГН: **********, с. ****, ул.“***“ ***, общ. Смолян, обл. Смолян, че Б.
Р. К. ЕГН: **********, дължи за плащане на *****., клон България ** ЕИК:
*** гр. София, паричната сума в размер на 688,26 лева – главница, дължима
по договор за потребителски кредит №**-17379497 от 28.10.2019г , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 25.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №162/26.03.2021г. по чгр.дело №352/ 2021г. по описа на РС-
Смолян.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****., клон България ЕИК: *** гр.
София, искове срещу Б. Р. К. ЕГН: **********, в ЧАСТТА за установяване
съществуването на вземанията за главница за разликата над 688,26 лева до
пълния претендиран размер от 747,46 лева, за сумата в размер на 89,46 лева
договорна лихва от 20.03.2020 г. до 20.10.2020 г., както и за сумата в размер
на 62,95 лева законна лихва от 20.04.2020 г. до 16.03.2020 г. по договор за
потребителски кредит №**-17379497 от 28.10.2019г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№162/26.03.2021г. по чгр.дело №352/ 2021г. по описа на РС-
Смолян.ОТХВЪРЛЯ предявените от *****., клон България ЕИК: *** гр.
София, искове срещу Б. Р. К. ЕГН: **********, за осъждането на Б. Р. К. да
заплати на *****., паричните суми за главница за разликата над 688,26 лева
до пълния претендиран размер от 747,46 лева, за сумата в размер на 89,46
лева договорна лихва от 20.03.2020 г. до 20.10.2020 г., както и за сумата в
размер на 62,95 лева законна лихва от 20.04.2020 г. до 16.03.2020 г. по
договор за потребителски кредит №**-17379497 от 28.10.2019г.
ОСЪЖДА Б. Р. К. ЕГН: **********, да заплати на *****., клон България
ЕИК: *** гр. София, направените съдебни разноски по заповедното
производство по чгр.дело №352/2021г. по описа на РС- Смолян в размер на
69,11 лева,, както и за исковото производство по гр.дело №629/2021г. по
описа на РС- Смолян в размер на 597,04 лева.
ОСЪЖДА Б. Р. К. ЕГН: **********, да заплати държавна такса по сметка на
РС- Смолян по гр.дело №629/2021г. по описа на РС- Смолян в размер на 25,00
13
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС- Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ответника Б.К. да се
връчи чрез назначения й особен представител адв.Р..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
14