Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. Елена, 28.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд в публичното
заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Й.Д.,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 157 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С НП № 465/21.04.2016 г. на Директора
на Регионална дирекция по горите – Велико Търново за извършено нарушение на чл.
257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от Закона за горите на осн. чл. 275,
ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 2
от Закона за горите на Г.И.М. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание – Глоба в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева).
Недоволен е останал Г.И.М.. Същият е
подал жалба против НП. Твърди, че последното е недопустимо, необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
материално-правните и процесуално-правните разпоредби на закона. Счита, че
посочените в АУАН и НП обстоятелства не са верни и не отговарят на фактическата
обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП № 465/21.04.2016
г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.И.М.,
чрез защитника си адв. К.М.И. от ВТАК, поддържа подадената жалба. Моли да се
отмени НП, за което излага съображения.
В съдебно заседание ответник-жалба
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез гл. юрисконсулт Ц.Н.С.,
взема становище, че жалбата е неоснователна. Моли съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно, за което излага съображения.
Районна прокуратура – Елена, редовно
призована, не се представлява в съдебно заседание.
Районният съд, като провери изцяло НП
и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на
страните и обсъди и прецени събраните по делото доказателства,, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, т.к. е подадена в
7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН. Същата, разгледана по същество, е
неоснователна.
Видно от удостоверение №
11564/24.06.2015 г. на ИАГ жалбоподателят Г.И.М. е вписан в регистъра за планиране
и организация на дейностите по залесяване, маркиране на насаждения, предвидени
за сеч, планиране и организация на добива на дървесина, планиране и организация
на добива на недървесни горски продукти.
С Решение № 01/25.07.2000 г. на
Поземлена комисия – Златарица е възстановено правото на собственост в нови
реални граници върху гори и земи от горския фонд в землището на гр. Златарица
на наследниците на М.Г.Е., б. ж. на гр. Златарица, както следва: Имот № *****0
по картата на възстановената собственост с площ от 16.000 дка, представляващ залесена
горска територия, находящ се в местността „К.“. Към решението е приложена скица
на поземлен имот № 15-238278/14.07.2014 г. на СГКК – Велико Търново, от която е
видно, че на същия е даден идентификатор *****.***.** и е отразена площ 15997
кв. м. От удостоверение за наследници от 05.06.2014 г. на Община Златарица се
установява законният наследник на починалия М.Г.Е., б. ж. на гр. Златарица, а
именно: К.К. И.. С пълномощно от 14.07.2014 г.
последната е упълномощила Л.А.Р. да извърши необходимите процедури с цел
извършване на сеч в посочения по-горе горски имот.
По делото е представена Горскостопанска
програма от 06.08.2014 г., изготвена от А.А. и
утвърдена от Директора на РДГ гр. Велико Търново. Същата касае поземлен имот с
идентификатор *****.***.** и е отразено, че видът на гората е широколистна
високостеблена, като е предвидена вид сеч – постепенна осеменителна
осветителна фаза 40 %. От писмо с изх. № 2658/12.08.2014 г. на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Велико Търново се установява, че поземлен
имот с идентификатор *****.***.**, находящ се в
землището на гр. Златарица, представлява широколистна гора, представена
предимно от сребролистна липа, зимен дъб и цер, като
общата й площ е 15.997 дка. Предвидените в нея възобновителни сечи
/краткосрочно-постепенна – 40%/ са съобразени с екологичните изисквания при
управлението на горските екосистеми, както и че Регионалната инспекция по
околната среда и водите – Велико Търново съгласува реализацията на Горскостопанската
програма. Видно от писмо № 749/12.08.2014 г., Горскостопанската програма е
представена в Регионална дирекция по горите – Велико Търново за утвърждаване. От
приложения доклад се констатира, че на 13.08.2014 г. е извършена проверка на Горскостопанска
програма от инж. Емилия Биджева, при която е
установено, че поземлен имот с идентификатор № *****.***.**, находящ се в землището на гр. Златарица, не попада в
границите на защитена територия, съдържа изискващите от нормативната уредба
актуални документи и приложения, състоянието на насаждението точно е отразено в
приложените таксационни описания, както и в таксационните описания правилно са проектирани горскостопанските
дейности, в т.ч. предвидените сечи, а именно: осеменителна
осветителна фаза 40%. Със Заповед № 675-ПУ/13.08.2014 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново Горскостопанската програма е
утвърдена. Издадени са позволително за сеч № 0258977/11.08.2015 г. и Протокол
за освидетелстване на сечище № 0227064/07.09.2015 г. в изпълнение на
предвидените мероприятия. По делото е приложена и таксационна
характеристика.
На 11.09.2015 г. в поземлен имот с
идентификатор № *****.***.**, находящ се в землището
на гр. Златарица, била извършена проверка от свидетелите З.С.И. – заместник-директор
в Регионална дирекция по горите – Велико Търново и И.Т.К. – горски инспектор в Регионална
дирекция по горите – Велико Търново. Същите констатирали, че жалбоподателят е
издал позволително за сеч № 0258977/11.08.2015 г., с което е разрешена сеч –
краткосрочно постепенна осеменителна и осветителна
фаза. В утвърдената Горскостопанска програма била одобрена сеч – краткосрочно
постепенна осеменителна и осветителна фаза с
интензивност 40 % - вид възобновителна сеч. Видно от таксационната
характеристика, насаждението е високостеблено и съставът му е от сребролистна липа – 8, зимен дъб – 1 и цер – 1, като
възрастта му е 55 години. Съгласно чл. 102, т. 1 от Закона за горите (изм. и
доп. ДВ бр. 60/2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) възобновителни сечи се
провеждат при възраст не по-малка от 80 години във високостеблените гори. Към
момента на издаване на позволително за сеч № 0258977/11.08.2015 г. насаждението
било с актуална възраст 56 години. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол сер. В № 003552/11.09.2015 г.
С покана с изх. № 3797/04.11.2015 г. жалбоподателят
бил поканен да се яви на 18.11.2015 г. в 10.00 часа в сградата на Регионална
дирекция по горите гр. Велико Търново за съставяне на АУАН. Същата е получена
на 13.11.2015 г., видно от представеното по делото известие за доставяне с бар
код ИД РS 5000 00QE34 X. Въз основа на Констативен протокол сер. В № 003552/11.09.2015
г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № 465/сер. В № 003626/18.11.2015 г. от горския инспектор в Регионална
дирекция по горите – Велико Търново И.Т.К. в присъствието на свидетелите И.Й.М.
и М.А.А.. В същия било вписано, че жалбоподателят е
извършил следното нарушение: На 11.08.2015 г. същият е издал позволително за
сеч № 0258977/11.08.2015 г. за поземлен имот с идентификатор № *****.***.**, находящ се в землището на гр. Златарица за вид
възобновителна сеч – краткосрочно-постепенна осеменителна
и осветителна фаза, като насаждението е естествено високостеблено, състав и
участие: сребролистна липа – 80 %, зимен дъб – 10 % и
цер – 10 %, възраст – 56 години, т.е. по-малка от законовоопределената
възраст за провеждането на възобновителна сеч във високостеблени гори – 80
години. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 във вр.
с чл. 102, т. 1 от Закона за горите. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите
и жалбоподателя. На последния е връчен препис от документа на 06.01.2016 г.
От представените по делото Заповед № 68/14.04.2014 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново, длъжностна
характеристика за длъжността „Горски инспектор” и диплома за висше образование по
безспорен начин се установява компетентността на актосъставителя
И.Т.К. да съставя АУАН по Закона за горите.
Въз основа на АУАН е изготвено НП № 465/21.04.2016
г. от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. В последното
по идентичен начин като в АУАН № 465/сер. В № 003626/18.11.2015 г. е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение. В постановлението е вписано, че
същият с деянието си е нарушил разпоредбата на чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 във вр.
с чл. 102, т. 1 от Закона за горите. В същото са изложени мотиви, че
осъщественото от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай по
чл. 28 от ЗАНН. За нарушението на чл. 257, ал. 2 във вр.
с чл. 108, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от
Закона за горите на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал.
1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 2 от Закона за горите, на жалбоподателя е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000.00 лв. Наказателното постановление е връчено
на жалбоподателя на 05.05.2016 г., видно от писмо № 4804/15/21.04.2016 г. и
приложеното към него известие за доставяне с бар код ИД РS 5000 00RSP0 U. От Заповед №
РД49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните е видно, че
директорите на регионалните дирекции по горите са овластени да издават НП по ЗГ
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.
По делото са разпитани в качеството на свидетели - свидетелите по АУАН И.Й.М.
и М.А.А., както и свидетеля З.С.И..
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Д.С.З. по
назначената съдебно-лесотехническа експертиза. От същото е видно, че
насаждението в имот № *****.***.**, находящо се в
отдел 462, подотдел „о” в землището на гр. Златарица е по произход естествено издънково; липовите гори се стопанисват като високостеблени
за първи и втори бонитет на месторастене.
По състав насаждението в момента, т.е. след извеждане на сечта е станало чисто
липово, като в имота са останали 3 бр. церови дървета и една дива череша. Преди
да бъде изведена сечта насаждението е било смесено: липа 8, цер 1 и зимен дъб
1, т.е. на 10 дървета 8 са липа, 1 е цер и 1 е зимен дъб. По преброените
годишни пръстени от взетите шайби от имот № *****.***.**, находящ
се в отдел 462, подотдел „о” в землището на гр. Златарица е видно, че в момента
на издаване на позволително за сеч № 0258977/11.08.2015 г. от инж. Г.И.М.
насаждението е на 54 години, а в момента показва да е на 55 години.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът достигна до следните изводи:
Съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата
и реда при издаването им. Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването
им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното
НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото
съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати
нарушения в административнонаказателната процедура, отразената в акта за
нарушение фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото
постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална
страна.
При така установената фактическа
обстановка, възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че
правилно и законосъобразно органът, издал НП, е реализирал адм.-наказателната
отговорност на жалбоподателя по отношение на нарушението по чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 4 във вр.
с чл. 102, т. 1 от Закона за горите. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от
Закона за горите наказва се с глоба от 1000.00 лв. до 5000.00 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което
издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение
на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. В конкретния
случай от данните по делото се установява по един безспорен начин, че
жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, което е вписано в регистъра
по чл. 235 от Закона за горите, т.е. същият може да бъде субект на нарушението.
На следващо място, по делото се установи, че жалбоподателят е издал позволително
за сеч № 0258977/11.08.2015 г., с което е разрешил да се извърши сеч в поземлен
имот с идентификатор *****.***.**, находящ се в
землището на гр. Златарица, а именно
възобновителна сеч – краткосрочно-постепенна осеменителна
и осветителна фаза. От представените по делото доказателства се констатира, че
насаждението е естествено високостеблено, със състав и участие: сребролистна липа – 80 %, зимен дъб – 10 % и цер – 10 %, на
възраст - 55 години. В разпоредбата на чл. 102, т. 1 от Закона за горите (доп.
- ДВ, бр. 60 от 2012 г., изм., бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) е
посочено, че възобновителни сечи се провеждат при възраст не по-малка от 80
години във високостеблените гори с изключение на брезовите, върбовите и
тополовите, както и изкуствено създадените насаждения извън естествения им
район на разпространение. В конкретния случай горското насаждение е на възраст
55 години, което не покрива изискването за 80 години, което е визирано в
цитираната по-горе разпоредба. В тази връзка съдът намира, че възражението на
пълномощника на жалбоподателя, че насаждението е издънково,
а не високостеблено и по тази причина минималната възраст е 50 години, а не 80
години, е неоснователно. Съгласно чл. 88 от Закона за горите горите се стопанисват като високостеблени, издънкови за превръщане в семенни и нискостеблени. В
приложената по делото Горскостопанска програма изрично е записано, че видът на
горите е широколистни високостеблени. За определяне на последния е меродавна
именно Горскостопанската програма, която е недопустимо да се оспорва в
административнонаказателното производство. За това е предвиден друг ред.
Настоящият състав намира за
неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на посочване на точното място на извършване на
нарушението. Безспорно е, че ЗАНН поставя като императивно изискване посочване
на място на извършване на нарушението. В конкретния случай нарушението се
изразява в издаване на позволително за сеч в нарушение на разпоредбата на чл. 102,
т. 1 от ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите, позволителното за сеч се
издава чрез интернет информационната система на Изпълнителната агенция по
горите, т.е. използва се софтуера на ИАГ, като от това не следва автоматично,
че нарушението е извършено в тази система. Позволителното за сеч е документ,
който съгласно чл. 56, ал. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите се издава на хартиен носител на реално
географски определено място, и доколкото издаденото позволително за сеч, се
материализира на хартиен носител, като му се придава вид на документ, въз
основа на който може да се извършва сеч, то в случая правилно като място е било
определено именно землището на гр. Златарица, където е и съответния имот.
С оглед на изложеното съдът, след като
прецени доказателствения материал по делото, счита за установено по безспорен и
категоричен начин извършеното от жалбоподателя деяние. Същият не се е съобразил
с разпоредбата на чл. 102, т. 1 от Закона за горите (доп. - ДВ, бр. 60 от 2012
г., изм., бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) и е издал позволително за
сеч за имот, в който видът на горското насаждение е широколистно високостеблено
и е необходимо възрастта му да е над 80 години. Безспорни по делото са
качеството на субекта на деянието, т.е. лице, упражняващо лесовъдска практика,
и извършеното нарушение. Несъмнено представените по делото писмени
доказателства, както и показанията на разпитаните свидетели установяват
категорично нарушението и неговия извършител. Същите пряко и непосредствено са
възприели правно релевантните факти, констатиращи инкриминираното деяние. Освен
това липсват данни последните да са пряко или косвено заинтересовани от изхода
на делото или да се намират в някакви отношения със страните.
С оглед на изложеното следва да се приеме,
че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 257, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1,
т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от Закона за горите.
Съдът счита, че в настоящия случай е
неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен.
Извършеното нарушение не е с незначителни вредни
последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да се подчертае, че нормите
в Закона за горите и следващите го подзаконови нормативни актове са създадени,
за да гарантират обществения интерес. Всяко едно нарушение на посочения
нормативен акт засяга обществения интерес, поради което осъщественото нарушение
в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. Освен
това жалбоподателят има наложено наказание с НП № 466/21.04.2016 г. на
Директора на РДГ – Велико Търново за нарушение, което е същото по вид с това по
НП № 465/21.04.2016 г. на Директора на РДГ – Велико Търново, предмет на
настоящото дело.
Настоящата инстанция намира, че
наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено
по вид и по размер. Съгласно чл. 257, ал. 2 от Закона за горите наказва се с
глоба от 1000.00 лв. до 5000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване
на дейност в горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите
актове по прилагането му. Съдът намира, че при определяне размера на
наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е определено в минималния размер, посочен в закона,
и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените
обществени отношения. Освен това настоящата инстанция намира, че наложената
санкция с така определения размер на наказанието би респектирала нарушителя за
спазване на законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно, както
на самия него, така и на останалите членове на обществото.
В този смисъл е Решение №
97/20.03.2017 г. по КНАХД № 10055/2017 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново.
С оглед на изложените съображения
съдът счита, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като не са налице
основания за отмяна на НП. Последното следва да се потвърди, като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Воден от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 465/21.04.2016 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с
което за извършено нарушение на чл. 257, ал. 2 във вр.
с чл. 108, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 102, т. 1 от
Закона за горите на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал.
1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 2 от Закона за горите на Г.И.М. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1000.00 лв. (хиляда
лева), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от
съобщаването му страните.
Районен съдия: