Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146
Гр. П.**, 10.10.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.**,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
септември, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В. и с
участието на прокурор А.** от Окръжна прокуратура – П.**, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 150 по описа за 2023 година на
Административен съд - П.**, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на С.Д.М., ЕГН
**********, адрес: *** срещу Решение №
298/20.07.2023г., постановено по АНД № 20231720200960 по описа за 2023г. на
Районен съд – П.**, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7300830/2022 г., издаден от
ОД на МВР - П.**, с
който на касационния жалбоподател е наложено
административно наказание “глоба” в размер 50 лв /петдесет лева/, на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, точка 2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от същия закон.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, моли съда да отмени съдебния
акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който
да отмени процесния ЕФ. Счита , че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на производствените
правила, като не изискал от ответния орган информация за датата на издаване ЕФ,
тъй като такава не е посочена в същия и поради това районният съд не е отчел
факта, че е изминала повече от година от извършване на нарушението, което от
своя страна е предпоставка за приложения на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б.
„в“ от ЗАНН.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 27.09.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
П.**, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
27.09.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура- П.**, счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд - П.**, като прецени събраните по делото доказателства
и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след
съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав
на Районен съд - П.** е приел за безспорно от фактическа страна, че на 28.02.2022 г. в 16:23 часа в гр. П.** път 1-6 км. 84+500 срешу фирма „**“
ООД в посока към гр. Р.** при ограничение от 80 км/ч въведено с ПЗ В-26 за
населено място и отчетен толеранс от З км/ч
в полза на водача, със стационарен
преносим уред за контрол на скоростта (СПУКС) - техническо средство № 120с52с. насочено към гр. София, е заснето *** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ
регистрационен номер **, със скорост 98
км/ч, при разрешена такава от 80 км/ч., въведена със знак ПЗ В-26, с което е извършено нарушение за
скорост с 18 км/ч., при
отчетен толеранс от 3 км/ч.
След преустановяване на извършения контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място, полицейският служител Р. М.** изготвил протокол, съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи, който бил
регистриран на с рег. № 1158р-1966/02.03.2022г. (л. 11 от АНД).
При обработката на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, е изготвен ЕФ, в който са въведени данни за това,
че след навлизане на МПС в контролираната зона е измерена скорост на движение, след приспадане на
толеранса от -3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при
измерване на скорост, като отчетената скорост е редуцирана на 80 км/ч, т. е. превишаването
на максимално допустимата скорост на движение е с 18 км/ч.
След справка в ЦБД КАТ-МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на „***“ ЕАД, а като
ползвател/лизингополучател на същия е посочено дружеството „**“ ЕООД, ЕИК ***. От
страна на представляващия дружеството лизингополучател Л.Д.Д.**- управител, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал.
2 ЗДвП е представена декларация
по чл. 189, ал.5 от същия
закон (л. 15 от АНД), в която е декларирано, че С.Д.М.,
ЕГН ********** е управлявал процесния автомобил през посочения ден и час, като
е представено и копие на неговата шофьорска книжка, във връзка, с което
срещу него е издаден ЕФ серия К № 7300830/2022
г., на ОД на МВР – П.**, с
който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на С.Д.М.
е наложена глоба в размер 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП.
При така установените факти Районен съд - П.** при извършената цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание приема, че същото не страда от съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.
Първоинстанционният съд разглежда спора по същество и след преценка на
доказателствата приобщени по делото приема за безспорно установено от обективна
страна факта на извършване на вмененото нарушение по ЗДвП, с посочения
автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, като потвърждава
електронния фиш с наложеното наказание в законоустановения размер.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - П.** фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на извършителите по
опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства,
изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният
електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационната система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи е издадено
по реда на визираната в ЗДвП процедура.
В специалното административно-наказателно производство, провеждано по реда
на ЗДвП за ангажиране на административно-наказателна отговорност за нарушения
на ЗДвП посредством издаване на електронен фиш на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, абсолютно условие за законосъобразност на ЕФ, съответно за ангажиране на
отговорност на конкретно лице, е доказателствената обоснованост на изложените в
ЕФ фактически обстоятелства, относимо към съответния приложен административно-наказателен
състав. Част от тези обстоятелства, освен териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, точното място на извършване на
нарушението и установяването на конкретните параметри на скорост на движение,
която следва и да превишава разрешената максимална скорост, включително е
идентифицирането на превозното средство, при управлението, на което е вменено
да е извършено нарушение на установения в ЗДвП скоростен режим. Т.е. този
елемент е пряко относим към субекта на отговорността за осъществяване на
фактическия състав на нарушение на ЗДвП. Това е така предвид разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (във връзка с която е и разпоредбата на чл. 189, ал. 5,
изр. второ, предл. второ от ЗДвП), съгласно който законов текст собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, като именно собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС.
Във връзка с изложеното изводите на районния съд по фактите кореспондират с
приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установен по делото
е, че МПС, с което е извършено
нарушението е собственост на „***“ ЕАД, а ползвател/лизингополучател на същото
МПС е дружеството „**“ ЕООД, ЕИК **, чийто управител - Л.Д.Д.**е
представила декларация
по чл. 189, ал.5 от същия
закон (л. 15 от АНД), в която е декларирано, че С.Д.М.,
ЕГН ********** е управлявал процесния автомобил през посочения ден и час, като
е представено и копие на неговата шофьорска книжка, във
връзка с което настоящият съдебен състав приеме, че именно С.Д.М. е и лицето, извършило нарушението
на 28.02.2022 г.
Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател, че в
обжалвания електронен фиш не се съдържат всички реквизити, предвидени в чл.
189, ал. 4, изр. 2-о от ЗДвП и в частност датата на издаването му. Сред
задължителните реквизити на ЕФ, посочени подробно в разпоредбата на чл. чл.
189, ал. 4, изр. 2-о от ЗДвП не фигурира датата на издаването му, поради което
и аргументите изложени в касационната жалба се явяват неоснователни. В случая
релевантния реквизит е не датата на издаване/разпечатване на хартиен носител на
ЕФ, а датата на установяване на нарушението чрез неговото заснемане и
запаметяване в системата. Липсата
на дата на издаване на електронния фиш не е процесуално нарушение, тъй като
такъв реквизит не е нормативно предвиден.
Не се споделя твърдението, че по този начин е препятствана преценката за
спазване на давностните
срокове за реализиране на
административно наказателната
отговорност на дееца. При осъществяване на отговорността
на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Поради спецификата на производството по издаване на ЕФ,
в случая не се съставя
акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа,
подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение и
налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече
от датата на извършване на деянието, като се прекъсва с образуването на съдебното
производство. Следователно преценката за спазването на давностните срокове,
противно на твърдяното от касационния жалбоподател,
не е препятствана. Разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН установява срокове за съставяне на актове за установяване
на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които
не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. В
случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана система, то датата
на установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат. Именно
от спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката за неприложимост на сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. При регламентацията на института на давността за погасяване
на административно-наказателното преследване в производството по издаване и обжалване
на ЕФ, приложения намират текстовете на 80 и чл. 81 от НК. Процесното нарушение е извършено на 28.02.2022г., от който момент
тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване,
респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност в размер на
четири години и шест месеца. С образуване на съдебното производство давността е
прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е
изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната
давност по 81, ал. 3 от НК, а възражението да е препятствана възможността за
преценка за спазването на давностните срокове е неоснователно.
Противно на изложеното в касационната жалба, в ЕФ се съдържат всички
реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-о от ЗДвП. Посочена е териториалната
структура на МВР, в лицето на ОД МВР - П.**, която налага административното
наказание, поради извършено на територията на Областната дирекция нарушение - в
района на гр. П.** път 1-6 км. 84+500 срешу фирма
„**“ ООД,
в посока към гр. Р.**, освен мястото, са посочени датата и часа на нарушението
- 28.02.2022 г. в 16:23
часа. В електронния фиш, на база представена декларация по чл. чл. 189, ал.5 от ЗДвП., е посочено лицето, на което МПС е предоставено
за ползване на процесната дата, а именно
- С.Д.М.,
нарушението е подробно описано, съдържа правните разпоредби, които са нарушени,
нанесен е точният размер на наложеното наказание „глоба“, описани са правата на
нарушителя (с оглед неговото право да се защити и упражни правото си на
възражение в законоустановения срок), посочени са банкови сметки за плащане на
наложеното административно наказание във „Фонд за опазване на движението“. От
приложените по делото писмени доказателства безспорно е установено ограничението
на скоростта от 80 км/ч. и скоростта на движение от 98 км/ч. на процесния
автомобил. ЕФ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и
е спазена законоустановената форма ведно с всички изискуеми се по закон
реквизити.
Настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден
за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип, технически
годно за експлоатация, с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвежда
данните от извършеното заснемане и изчисление създадени автоматично от
използваната система за скорост. Снимките и разпечатките от техническото
средства представляват веществени доказателствени средства от категорията на
визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно
деяние по чл. 21 ,ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, наказуемо с относимата за
него глоба.
Приложените и приети по делото доказателства, обосновават реализирането на
административно - наказателната отговорност на С.Д.М., като ползвател на МПС, при определена като абсолютен
размер санкция, изключваща възможността за преценка на обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. Материалният закон към датата на извършване на процесното
нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на
административно наказание, така и с постановения от Районен съд-П.** съдебен
акт. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Относно
разноските, ответната страна не претендира присъждане
на съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд – П.**.
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 298 от 20.07.2023г., постановено по АНД № 20231720200960 по описа за
2023г. на Районен съд – П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/