№ 3437
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110131626 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. на ответника топлинна
енергия, а потребителят не е заплатил, в 45-дневен срок след публикуване на фактурите на
интернет страницата на дружеството, дължимата цена и такса дялово разпределение, поради
което е изпаднал в забава. При тези твърдения иска да се признае за установено, че
ответникът дължи сумата от 805,13 лв. – главница, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата от 78,18 лв. – такса за
дялово разпределение за периода м.01.2017 г.- м.04.2019 г.; сумата от 107,68 лв. – законна
лихва за забава върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 19.02.2020 г. и
сумата 14,63 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 03.03.2017 г. – 19.02.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с възражение, че през
процесния период имотът е ползван от майка му – М.А.П.-К.а, която не е ползвала парно
отопление. При тези възражения искат съдът да отхвърли предявените искове. Не
претендира разноски.
„Техем Сървисис” ЕООД, конституирано в производството като трето лице помагач
на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена
от установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма
при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост ( презумирано
правоотношение ). Изричното волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва
презумираното– агр. от чл.9 от ЗЗД.
Следователно, изводът относно страните в процесното облигационно отношение
следва да бъде направен при преценка на конкуренцията между собственик и ползвател по
силата на учредено вещно право на ползване.
В случай, че правото на собственост се притежава от едно лице и върху същия имот е
учредено вещното право на ползване в полза на друго, то потребител на топлинна енергия е
носителят на ограниченото вещно право, а не собственикът. Това е така тъй като с
учредяване на право на ползване върху вещта, собственикът се лишава от правомощията си
да упражнява фактическа власт върху нея и да я използва според нейното предназначение.
След като в този случай собственикът се е лишил от всякаква възможност да ползва
топлоснабдения имот, върху който е учредено вещно право на ползване, то по отношение на
него не е налице основната предпоставка, която трябва да съществува, за да бъде определено
лицето като потребител по смисъла на посочената по – горе разпоредба, а именно да ползва
имота и съответно топлинна енергия в него.
2
Представеният от ищеца нотариален акт за дарение на недвижим имот от 27.11.1991
г. свидетелства за това, че ответникът е собственик на топлоснабдения недвижим имот, но
върху този имот в полза на трети за процеса лица е учредено пожизнено вещно право на
ползване. След смъртта на единия вещен ползвател – Х К през 2013 г., преди процесния
период, единствен ползвател на имота, съответно длъжник за цената на доставяната енергия,
е другият ползвател – М П, починала м.05.2019 г., след процесния период. След смъртта на
това лице ответникът като негов единствен наследник по закон, по силата на настъпилото
наследствено правоприемство, е длъжник за възникналите за неговата майка задължения за
цена на топлинната енергия, ползвана в процесния имот.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., за който е предявен искът се установява от
заключението на съдебно – техническата експертиза.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна
енергия е доказан по основание и за посочения по - горе период.
Общият размер на задължението на ответника за плащане на доставена топлинна
енергия / сума за отопление от сградна инсталация, за имота и БГВ / в посочения по – горе
период за претендирания размер от 805,13 лв. се установява от заключението на съдебно –
техническата експертиза.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, приложими за процесния период
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Лихвата за забава върху тази главница за периода 15.09.2017 г. – 19.02.2020 г. е в
размер на 107.43 лв., съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза.
Предвид изкложеното установителният иск за цена на топлинна енергия следва да
бъде уважен за сумата от 805.13 лв. и за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г. , а искът за лихва
за забава върху тази главница следва да бъде уважен за сумата 107.43 лв. и за периода
15.09.2017 г. – 26.08.2019 г. и отхвърлен за пълния предявен размер от 107.68 лв.
Ответникът, както беше посочено по – горе е наследник на потребител на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за възникналото за
наследодателя му ( потребител ) задължение за годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
3
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – констативни
протоколи и заключението на ССЕ, съдът приема, че услугата дялово разпределение е била
реално осъществена, а нейната стойност възлиза на 78.18 лв., поради което ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение
в посочения размер.
Дължимата лихва за забава върху тези вземания в периода 03.03.2017 г. – 19.02.2020
г. е в размер 14.52 лв.
Предвид изложеното искът за цена на услугата дялово разпределение е основателен
за пълния предявен размер., а искът за лихва за забава върху тази главница е основателен за
сумата 14.52 лв. и следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 14.63 лв.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.02.2020 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за исковото производството, съразмерно на уважената част
от исковете в общ размер 924.66 лв. / за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение/ и за заповедното производство в размер на 24,99 лв.
4
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Б. ХР. К. , ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. ”******* дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*****, гр. София, ****, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
805,13 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода
м.05.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.02.2020 г. до
окончателното й изплащане и сумата от 78,18 лв. – такса за дялово разпределение за
периода м.01.2017 г.- м.04.2019 г. и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД сумата от 107,43 лв. – законна лихва за забава върху цената за топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 19.02.2020 г. като отхвърля иска за сумата над 107.43 лв. до пълния
предявен размер от 107.68 лв. и сумата 14,52 лв. – законна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 03.03.2017 г. – 19.02.2020 г. като отхвърля иска за
сумата над 14.52 лв. до пълния предявен размер от 14.63, за която сума по ч.гр.д №
11286/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
ОСЪЖДА Б. ХР. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ”******* да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *****, гр. София, ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата 924.66 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение
на вещо лице, и юрисконсултско възнаграждение и сумата 24,99 лв. - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д № 11286/2020 г. по описа на СРС, 157 с-в
Решението е постановено при участието на ФДР „Техем сървисис” ЕООД, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6