Решение по дело №14606/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1536
Дата: 3 април 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Ангел Фебов Павлов
Дело: 20211110214606
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1536
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110214606 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
„Миралекс 2“ ЕООД срещу НП № 555640-0346608/14.01.2021 г., издадено от началника на
отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на така посоченото дружество-
жалбоподател за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (издадена от министъра на финансите), на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, като се твърдят конкретни
нарушения на процесуалния и материалния закон. Административно-наказващият орган
(чрез упълномощен юрисконсулт) намира, че административното нарушение е извършено от
обективна страна от дружеството, видно от представените доказателства по делото и не е
отстранено до съставянето на АУАН, като претендира потвърждаване на постановлението и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени
доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително по арг. от чл. 14,
ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и не е необходимо в случая /изложеното тук съвсем не
означава, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила/) - освен
надлежното оправомощаване на наказващия орган от изпълнителния директор на НАП и
1
това, че въззивникът е бил сключил преди процесната дата договор за абонаментно сервизно
обслужване на ЕКАФП с друг търговец - се установява още описаната в НП фактическа
обстановка, към която съдът препраща (забрана за което препращане липсва в приложимата
нормативна уредба); доказателствената съвкупност не обуславя разумно съмнение досежно
достоверността на който и да било неин елемент, в това число от гледна точка на източник,
съдържание и липса на релевантни за делото противоречия както между отделните
доказателствени материали, така и такива между отделни техни елементи. При това
положение, включително имайки предвид наложената в минимален размер санкция, законът
при всяко положение не е приложен неправилно в ущърб на въззивника, в това число като е
спазен принципът за пропорционалност на санкцията (нарушената подзаконова нормативна
уредба неслучайно изисква посочване във фискалната касова бележка от ФУ на адреса /и на
адреса/ на стационарния търговски обект /в случая точно този адрес е липсвал/, което
обстоятелство може да има значение за редица правоотношения /отделен е въпросът за това,
че административно-наказателното производство, освен с някои изключения, поначало не се
развива по правилата на АПК, в това число що се отнася до чл. 6 от така посочения кодекс/).
Отговорността по чл. 83 от ЗАНН, от който вид е процесната, е обективна (безвиновна),
респективно неизпълнението на задължения от страна на обслужващия ФУ търговец се
явява ирелевантно за самото наличие на основание за търсене на отговорността, която е
ангажирана в случая. Независимо от това доколкото „типово“ се явява съдържанието на НП,
респективно това на АУАН, релевантни са изискванията по чл. 57 от ЗАНН, съответно тези
по чл. 42 от ЗАНН, от които в случая съществено отклонение не е допуснато (включително
като съвсем ясно е посочено в какво се състои административното нарушение, при каква
проверка е констатирано то и какъв протокол е съставен за извършването й, като са
изброени и други доказателства в подкрепа на извода за констатирано административно
нарушение), т. е. не е налице съществено нарушение на процесуалните правила (съобрази
чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!), включително имайки предвид
проведената по делото защита и по същество от страна на жалбоподателя, чието
процесуално право на защита не е било реално ограничено по никакъв начин. В АУАН и НП
се сочи единствено, че административното нарушение не е било отстранено по време на
съответната проверка; отстраняването му след нея, както и забавянето във времето спрямо
момента на извършване на административното нарушение, могат да имат (и имат) само
характер на смекчаващи обстоятелства (с напомнянето, че санкцията е наложена в
допустимия от закона минимален размер), но случаят не разкрива чак такива особености, че
да бъде оправдано от гледна точка целите на закона несанкционирането съобразно чл. 28 от
ЗАНН, т. е. случаят не се явява маловажен по смисъла на последната посочена разпоредба.

В обобщение, при извършената цялостна и служебна проверка (чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН) съдът не констатира основания за отмяна или за изменение на процесното НП,
предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
постановлението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, съобразявайки
действителния смисъл на уредбата по чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН (който
2
действителен смисъл, държейки сметка и за уредбата по чл. 61 вр. чл. 58д от ЗАНН, не е да
изключи от приложното си поле масовата хипотеза на участие в съдебното производство на
органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 555640-0346608/14.01.2021 г., издадено от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП.
Осъжда горепосоченото дружество-жалбоподател да заплати на НАП сумата от 80 лева –
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите


за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на
„Миралекс 2“ ЕООД срещу НП № 555640-0346608/14.01.2021 г., издадено от началника на
отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на така посоченото дружество-
жалбоподател за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (издадена от министъра на финансите), на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, като се твърдят конкретни
нарушения на процесуалния и материалния закон. Административно-наказващият орган
(чрез упълномощен юрисконсулт) намира, че административното нарушение е извършено от
обективна страна от дружеството, видно от представените доказателства по делото и не е
отстранено до съставянето на АУАН, като претендира потвърждаване на постановлението и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
От събраните в съдебното следствие пред настоящия съдебен състав писмени
доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително по арг. от чл. 14,
ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и не е необходимо в случая /изложеното тук съвсем не
означава, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила/) - освен
надлежното оправомощаване на наказващия орган от изпълнителния директор на НАП и
това, че въззивникът е бил сключил преди процесната дата договор за абонаментно сервизно
обслужване на ЕКАФП с друг търговец - се установява още описаната в НП фактическа
обстановка, към която съдът препраща (забрана за което препращане липсва в приложимата
нормативна уредба); доказателствената съвкупност не обуславя разумно съмнение досежно
достоверността на който и да било неин елемент, в това число от гледна точка на източник,
съдържание и липса на релевантни за делото противоречия както между отделните
доказателствени материали, така и такива между отделни техни елементи. При това
положение, включително имайки предвид наложената в минимален размер санкция, законът
при всяко положение не е приложен неправилно в ущърб на въззивника, в това число като е
спазен принципът за пропорционалност на санкцията (нарушената подзаконова нормативна
уредба неслучайно изисква посочване във фискалната касова бележка от ФУ на адреса /и на
адреса/ на стационарния търговски обект /в случая точно този адрес е липсвал/, което
обстоятелство може да има значение за редица правоотношения /отделен е въпросът за това,
че административно-наказателното производство, освен с някои изключения, поначало не се
развива по правилата на АПК, в това число що се отнася до чл. 6 от така посочения кодекс/).
Отговорността по чл. 83 от ЗАНН, от който вид е процесната, е обективна (безвиновна),
респективно неизпълнението на задължения от страна на обслужващия ФУ търговец се
явява ирелевантно за самото наличие на основание за търсене на отговорността, която е
ангажирана в случая. Независимо от това доколкото „типово“ се явява съдържанието на НП,
респективно това на АУАН, релевантни са изискванията по чл. 57 от ЗАНН, съответно тези
по чл. 42 от ЗАНН, от които в случая съществено отклонение не е допуснато (включително
като съвсем ясно е посочено в какво се състои административното нарушение, при каква
проверка е констатирано то и какъв протокол е съставен за извършването й, като са
изброени и други доказателства в подкрепа на извода за констатирано административно
нарушение), т. е. не е налице съществено нарушение на процесуалните правила (съобрази
чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!), включително имайки предвид
проведената по делото защита и по същество от страна на жалбоподателя, чието
процесуално право на защита не е било реално ограничено по никакъв начин. В АУАН и НП
се сочи единствено, че административното нарушение не е било отстранено по време на
съответната проверка; отстраняването му след нея, както и забавянето във времето спрямо
1
момента на извършване на административното нарушение, могат да имат (и имат) само
характер на смекчаващи обстоятелства (с напомнянето, че санкцията е наложена в
допустимия от закона минимален размер), но случаят не разкрива чак такива особености, че
да бъде оправдано от гледна точка целите на закона несанкционирането съобразно чл. 28 от
ЗАНН, т. е. случаят не се явява маловажен по смисъла на последната посочена разпоредба.

В обобщение, при извършената цялостна и служебна проверка (чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН) съдът не констатира основания за отмяна или за изменение на процесното НП,
предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
постановлението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, съобразявайки
действителния смисъл на уредбата по чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН (който
действителен смисъл, държейки сметка и за уредбата по чл. 61 вр. чл. 58д от ЗАНН, не е да
изключи от приложното си поле масовата хипотеза на участие в съдебното производство на
органа, издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Мотивиран от всичко изложено, съдът
2