МОТИВИ към присъдата по НОХД
№ 1065
по описа на С. районен съд за 2011г.
Районна прокуратура – С. е внесла обвинителен акт
срещу Й.Г.И., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 144, ал.3 вр. чл.144,
ал.1НК, затова че през периода от края на месец април 2011г. – 04 май 2011г.,
чрез писмо по пощата, подадено в гр.Л. и получено в гр. С., се е заканил
писмено на М.М.И. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му.
В съдебната фаза на наказателното производство в
качеството на частен обвинител е конституирана св. М.М.И., ЕГН **********,
явяващо се процесуално легитимирано съобразно фактическите рамки на обвинението
лице.
Представителят на СРП, в хода на съдебните
прения, се спира на изяснените по делото факти, сочещи на доказаност на
обвинението, като подчертава, че в случая за съставомерността на престъплението
е от значение дали заканването с убийство обективно би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, а не дали заплашената св.М.
действително се е обезпокоила за собствената си или на децата си съдба. В тази
насока се позовава на отношенията между свидетелката и подсъдимия, предприетите
от същата действия за личната и безопасност и воденото срещу подсъдимия И.
друго наказателно производство за опита му умишлено да умъртви св.М.. Моли за
постановяване на осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание „лишаване
от свобода” към средния размер на предвиденото в приложимата разпоредба.
Частният обвинител изразява пълно съгласие
със становището на прокурора и моли за налагане на наказание на
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия се спира на
отношенията между св. И. и подсъдимия преди същата да бъде приета в Кризисния
център, като акцентира на предмета на основното им занятие за
препитания-кражбите, посочвайки, че напускането на св.И. на семейството и с
подсъдимия е предизвикало съответните реакции у него, след като вече е бил
задържан в затвора за опита за убийство над св.И.. Счита, че предвид
предстоящите години на изтърпяване на наказанието за посоченото престъпление
заплахата отправена в писмото до М.И. не следва да се приема като реална и
възбуждаща основателен страх. По тази причина изтъква, че само по себе си
процесното писмо, без никакви действия от страна на подсъдимия, не може да
обоснове осъществяването на инкриминираното деяние и същият следва да бъде
оправдан.
Подсъдимият И. изразява съжаление, че с
написването на писмото допълнително стресирал св.И.. Заявява, че животът си е нейн,
но иска да има връзка с децата си. В последната си дума предоставя на съда
решаването на въпроса за отговорността му.
Съдът след преценка събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на закона и по
вътрешно убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Й.Г.И. е роден на ***г***,
общ.С., обл.Г., ЕГН **********.
Подсъдимият И. и св.М.И. имали съвместно
съжителство в продължение на 13 години, като през време на същото им се родили
две деца – Н. на 10г. и И. на 12г. към настоящия момент. През месец декември
2009г. св.И. била освободена от Затвора-гр.С., където изтърпяла наказание
„лишаване от свобода” за кражби. Поради причина, че не искала да продължава да
се занимава с кражби като начин на преживяване, за което била обучавана от
малка, и по този начин следвало да се прехранва и издържа семейството им, не се
върнала при подсъдимия и децата. Считала, че се явява жертва на домашно насилие
поради оказван и от подсъдимия физически
и психически тормоз заради нежеланието и за упражняване на „занаята”.
Разбрала, че в гр.С. има Кризисен център към Женско сдружение „Е.К.” и
пристигнала в града. След като била приета в Центъра се свързала с подсъдимия,
за да и предостави той децата, които били при него. Така И. разбрал къде се
намира св.М.И. ***, като към него момент отказал да и даде децата. При второто
му идване в града на 17.03.2010г. довел със себе двете момчета и ги оставил при
майка им, като подписал декларация от същата дата, че доброволно предоставя
грижите за същите на св.И. и се задължава да не застрашава и притеснява живота
на бившата си съпруга и децата, като не се отказва от срещи с последните.
Следващата среща между св.И. и подсъдимия
се състояла отново в гр.С. на 01.06.2010г. в двора на училището, където учели
децата. Подсъдимият поканил М. да пият кафе, но тя отказала, при което той
извадил нож и на място направи опит да я умъртви, нанасяйки и няколко прободни
рани по тялото. Бил задържан и с мярка за неотклонение „задържане под стража”,
като впоследствие по НОХД №334/2010г. по описа
на Окръжен съд гр.С. спрямо него била постановена осъдителна присъда № 85/15.11.2010г., по силата на която бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.115 вр. чл.18 НК, затова че на 01.06.2010г.
направил опит умишлено да умъртви св.М.И. и му било наложено наказание девет
години лишаване от свобода. Към момента на разглеждане на настоящото дело
посочената присъда не е влязла в сила поради обжалването и от подсъдимия пред
ВКС.
Св. М.И. се възстановила след инцидента,
като отказвала да посещава подсъдимия в ареста, откъдето и изпратил четири
писма – от 02.07.2010г., от 15.07.2010г., от 13.09.2010г., 04.10.2010г. В тях
отправял молби към М. да го посети с децата им при свиждане, искал техни снимки
и заплашвал, че ще се самоубие. След това бил отведен в затвора гр.Л.. Оттам
той започнал да и пише и изпраща писма на адреса на Кризисния център, които
св.И. получавала чрез св.Е.Й.-психолог в Центъра. След опита за убийството и И.
не искала подсъдимият да знае адреса на който живее понеже се страхувала да не
я намери. Получила писма от датите 02.11.2010г., 27.04.2011г. и 14.06.2011г.
След прочитането на писмата св.И. предавала същите за запознаване и съхранение
у св.Й..
В
писмото с пошенско клеймо от 27.04.2011г., написано от подсъдимия на
български и цигански език, същият посочва, че много обича М., и тя и децата
много му липсват. След това отправя открито послание към нея, че ако не се
съберат пак заедно, когато излезе ще я убие, като преди това ще я мъчи много,
като се кълне, че ако не го стори ще му умрат децата. Предупреждава я, да не си
мисли, че ако се събере с „другия” и си смени фамилията няма да може да я
намери, и ако има деца от него първо тях ще убие, а после и нея. Посочва, че
колкото години лежи, толкова дни ще я мъчи като се кълне в децата им и
заявява,че няма какво да губи, както и че пет години за него в затвора ще минат
трудно, но за св.И. бързо и затова тя да си помисли добре какво ще прави иначе
ако не се съберат тя трябва да умре и той също, като децата ще останат самички
на този свят. Подчертава, че много я обича и затова няма да я остави жива, и
първата му работа като излезе е директно да тръгне да я търси, като заявява, че
двете си деца в едни гроб ще закопае, ако не я убие „щото ще си кажеш още
първия път да беше умряла, затова всичко е в твоите ръце”. Моли отново да му
прати снимки на децата и и казва, да започне да му пише, за да не умре толкова
млада, защото нищо не е видяла от този живот.
В показанията си пред съда св.И. посочва,
че към настоящия момент е спокойна поради факта, че подсъдимият е в затвора, но
когато излезе е категорична, че той ще реализира заплахите си със сигурност. От
нейните показания и тези на св.Й. се установява, че св.М.И. след покушението
срещу нея на 01.06.2010г. започнала да се страхува за живота си, като не е
отговаряла на писмата на подсъдимия. Посещавала и консултации с психолог,
когато не се чувствала добре. Св. Й. също непосредствено възприела открито
отправените спрямо св.И. заплахи поради факта, че последната и ги предоставяла
да се запознае със съдържанието на всички писма и ги оставяла на съхранение у
св.Й.. Изпратено било и последващо писмо до св.И., в което подсъдимият и пишел
да се откаже от показанията си пред Апелативен съд гр.В. по повод разглеждане
на НОХД №334/2010г. по описа на Окръжен съд
гр.С. пред въззивната инстанция, като посочвал, че ще и прости ако прекрати
това нещо, защото тя била виновна, че той е опитал да я убие.
От заключението на изготвената графична
експертиза се установява, че ръкописният текст в писмото с пощенско клеймо,
обозначаващо, че е подадено в гр.Л. на дата 27.04.2011г. с подател Й.Г.И. и
получател М.м.И., изписан със синя химикална паста е изпълнен от подсъдимия
Й.Г.И.. При предявяване на процесното писмо, както и на всички останали,
приложени по делото като веществени доказателства, подсъдимият заяви, че
почеркът е негов и текстовете са писани на български и цигански език, а св.И. посочи, че това са
всички писма, вкл. и от 27.04.2011г., които получила от подсъдимия.
Горепосочените факти съдът намира за
установени въз основа на свидетелските показания, обясненията на подсъдимия,
които освен средство за защита се явяват и доказателствени такива, като същите
напълно кореспондират с депозираните свидетелски показания, писмените и
веществени доказателства - копие на плик с получател М.М.И. и подател Й.Г.И. с
пощенско клеймо от 27.04.2011г., експертна справка №40/18.05.2011г. заверени копия на Обективно психическо
състояние на М.М.И., Заповед от 21.12.2009г. на Кризисен център зажени и деца,
обект на насилие, периодична оценка на М.И. от 31.05.2010г., заверено копие на
плик до М.М.И. от Й.Г.И. с клеймо 27.04.2011г. и писмо, заверени копия на
Заповед № РД 01-750/16.07.2008 г. за разкриването на Кризисен център – гр.С.,
Договор за възлагане на социална услуга от 15.01.2010г., Лиценз за социални
услуги за деца, Удостоверение за регистрация № 448-01, Декларация от Й.Г.И. от
17.03.2010г., справка за съдимост рег.№ 1285/05.08.2011г. издадена от Бюро за съдимост при СРС/,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от
05.08.2011г., съдържащите се в плик оригинали на писма 7 броя, справка за
съдимост рег.№1916/13.12.2011г., издадена от Бюро за
съдимост при Районен съд – С., досежно правнозначимите по делото обстоятелства,
касаещи предмета на доказване.
При така изясненото от фактическа страна съдът намира, че от обективна
и субективна страна подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по
чл. чл.144, ал.3 вр. ал. НК, като съдът намира, че в случая заканването е
възбудило основателен страх за
осъществяването му у св.И..
От обективна страна изпълнителното деяние е намерило израз в
осъществяването на действия по изписване на заканите в писмо, изпратено до
св.И. от подсъдимия, обективиращи намерението му към нея, че ще извърши
престъпление спрямо личността и и по-конкретно, че ще я убие. Тази закана,
многократно повтаряна в писмото, с подчертаване, че пострадалата ще бъде
намерена, мъчена и след това убита, не само е създала възможност да възбуди основателен
страх у св.И., но в действителност е породила такъв. На това сочат извършеният
опит за убийство на същото лице от подсъдимия И. година преди изписването на
процесното писмо, след който пострадалата е оживяла. Предвид това и при
отчитане психичното състояние на И. (посещавала консултации с психолог) след
прочитане на съдържащото многократно повтаряни закани с убийство, се налага
извод, че намерението на дееца не само е достигнало до съзнанието на
пострадалата, но и същата е възприела заканите като реална възможност за
осъществяването им.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при форма на
вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на същото, а
именно, че се заканва на друго лице за извършване на престъпление, съзнавал е
всички обективни признаци на деянието, предвиждал е обществено опасните
последици и пряко ги е целял. Искал е заканата да достигне до съзнанието на
св.И. при прочитане на писмото, като е бил наясно, че същата може да възбуди
основателен страх у посоченото лице за осъществяване на намерението му предвид
извършения от него опит да убие свидетелката.
При индивидуализация на предвиденото в
приложимата разпоредба наказание лишаване от свобода, съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието като сравнително висока, каквито са и данните
за личността на дееца, предвид обремененото му съдебно минало. Не са налице
смекчаващи вината обстоятелства, като подбудите за извършване на престъплението
са свързани с незачитане правото на личността на друго лице за свободно
формиране на решения и действия досежно личния живот. Предвид това съдът
намира, че наказание в размер на две години „лишаване от свобода”, което следва
да бъде изтърпяно ефективно, се явява адекватно с оглед постигане целите на
наказанието спрямо този подсъдим. Съобразявайки съдебното му минало и
разпоредбите на чл.60 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг
режим за изтърпяване на така наложеното наказание в затвор.
Предвид изхода на делото и съгласно чл.189, ал.3 НПК,
съдът осъди подсъдимия И. да заплати по сметка на СРС сумата 72.00 (седемдесет
и два.) лева, представляваща направените по делото разноски.
Веществените доказателства – 7 броя писма и пощенски
пликове да се оставят като доказателства по делото.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: