Определение по дело №62/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 91
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20222300500062
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 91
гр. Ямбол, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи кредит България"ЕООД гр.София,
подадена от пълномощника юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане №895 от 02.11.2021г. по
ч.гр. дело №20212310100589 по описа на Елховски районен съд в частта, с която е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 срещу длъжниците Н.С.И. и И.Х.Д. за сумата 1 374 - неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга "Фаст" и за сумата 2199,99лв. - неплатено възнаграждение за
закупена услуга "Флекси".
Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното
разпореждане. Счита, позовавайки се на практика на Окръжен съд-Габрово и Окръжен съд -
Варна, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Като е извършил
такава проверка, според жалбоподателя ЕРС е превишил своите правомощия и е нарушил
съдопроизводствените правила. Неправилно не била отчетена от заповедния съд и
разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора
не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, като неправилно съдът извършил именно такава преценка. Според
жалбоподателя, с пакета от допълнителни услуги кредиторът се е задължил да извърши
услуга в полза на кредитополучателя, изразяваща се в приоритетно даване на становище по
искането за отпускането на кредит преди всички останали кредитоискатели и промяна на
погасителния план, като отложи или намали до 6 погасителни вноски, промени падежа на
всяка погасителна вноска. За тези действия сочи, че представляват услуга в полза на
кредитополучателя и не са част от обичайната дейност по кредитиране. Изтъква, че съгласно
условията на договора и ОУ, сключването на споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на кредита, а е по избор на
потребителя и зависи само от неговата воля. По тези съображения частният жалбоподател
счита, че не става въпрос за неравноправна клауза, че кредиторът от своя страна гарантира
на ответника, че ще може да се възползва от всички допълнителни услуги за срока на
кредита. Още при сключване на договора потребителят бил информиран за общо дължимата
сума по договора за кредит, включително закупения пакет от допълнителни услуги, който му
предоставя право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора, а са
свързани с необходимостта от бързо получаване на исканата сума. Посочва се, че
потребителят не е бил поставен в неравностойно положение, тъй като споразумението е
1
сключено по искане на клиента, направено при информиран избор от негова страна.
Искането е за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и за издаване на
заповед за изпълнение за сумите, за които е отхвърлено заявлението.
ЯОС намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока за
обжалване, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което може да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за този
извод са следните:
Производството пред районния съд е образувано по заявление на "Профи кредит
България"ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК срещу солидарните длъжници Н.С.И. и И.Х.Д., двамата от гр.Б., за вземания по
договор за потребителски кредит № 30041927572 от 16.01.2020г. Претендираните суми са
главница от 4 766,28 лева, договорно възнаграждение от 2 279,41лв. за посочен период,
възнаграждение от 1374,63лв. за закупена услуга "Фаст", възнаграждение от 2 199,99лв. за
закупена услуга "Флекси" и такси в размер на 30лв. за извънсъдебно събиране на вземането.
От представения по делото договор за потредбителски кредит е видно, че на
длъжника Н.И. е отпусната сума по кредита в размер на 5000 лева, със срок на кредита 36
месеца и размер на вноската по кредита от 243,48 лева, ГПР – 49,24%, ГЛП – 41, 00 %,
лихвен процент на ден от 0,11%, с посочена дължима сума по кредита в размер на
8765,02лв. Предвидени са две допълнителни услуги: "Фаст" – приоритетно разглеждане с
възнаграждение в размер на 1500лева и "Флекси" – гъвкав погасителен план с
възнаграждение в размер на 2400 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни
услуги възлиза на 108,34лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска, в който
случай общото задължение по кредита възлиза на 12 665,02 лева, при общ размер на
вноската от 351,81 лева.
С обжалваното разпореждане заповедният съд - ЕРС е отхвърлил заявлението на
"Профи кредит България"ЕООД, сега частен жалбоподател, в частта на искането за издаване
на заповед за изпълнение за сумата 1347,63лв. - възнаграждение за закупена услуга "Фаст" и
за сумата 2199,99лв. - възнаграждение за закупена услуга "Флекси". Този резултат
заповедният съд е основал на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, като изложените
съображения са, че услугата "Фаст", предвидена за приоритетно разглеждане на
потребителския кредит е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй
като възнаграждението за тази услуга е уговорено във фиксиран размер, а не за реално
потребена услуга, че клаузата е в колизия с нормата на чл.10а, ал.4 ЗПК и по своята същност
представлява действие по управление на кредита и е в противоречие с нормата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Относно допълнителната услуга "Флекси", даваща възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падежа, съдът е
посочил, че също касае управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК и не е за
допълнителна услуга, че възнаграждението за тази услуга е несъизмеримо по-голямо от
лихвата за забава при неплащане на отделна погасителна вноска, че уговорката за
допълнителната услуга "Флекси" попада в хипотезата на чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя, като и двете клаузи за
допълнителни услуги осигуряват на кредитора възнаграждение в размер на 3 900лв., което е
почти равностойно на стойността на отпуснатия кредит.
Разпореждането на ЕРС в посочените обжалвани части е правилно и
законосъобразно.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК със закона и добрите нрави, а по
силата на чл.410, ал.3 ГПК искането не може да се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат
субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и
въпроса на наличие на неравноправни клаузи. С действащата към момента на постановяване
на обжалваното разпореждане разпоредба на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 (нова – ДВ бр.100 от
2019г., в сила от 24.12.2019г.) изрично е уредено правомощието на заповедния съд да
откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
2
потребител или е налице обоснована вероятност за това. В този смисъл неоснователно е
оплакването на частния жалбоподател, че заповедният съд не разполага с правомощия на
този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права, тъй като такива правомощия с посочената разпоредба законодателят
е предоставил на съда, обвързвайки го със задължението за извършване на служебна
проверка и преценка относно наличието на клаузи, противоречащи на закона или на добрите
нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор с потребител,
какъвто безспорно е настоящия случай, вкл. и в случаите на обоснована вероятност за това.
Същото оплакването на жалбоподателя, основано на съдебна практика на ОС-Варна
(Определение №14/03.01.2019г.) и на ОС-Габрово (Определение от 09.05.2019г и
Определение от 21.05.2019г.) не може да бъде споделено и поради това, че видно от датите
на съдебните актове, същите са постановени преди влизане в сила на новата разпоредба на
чл.411, ал.2, т.3 ГПК (в сила от 24.12.2019г.).
Сключеният договор между длъжниците и "Профи кредит България"ЕООД
представлява договор за потребителски кредит, съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което за
него са приложими разпоредбите на ЗПК. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП дава легално
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител и това е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени изчерпателно различни хипотези
на неравноправие. Според чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с новия §13а,
т.9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007г.).
Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на първоинстанционният съд при
извършената проверка относно валидността на клаузите в договора за потребителски кредит
между страните, отнасящи се до допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" и също приема,
че същите са недействителни, както поради противоречие с добрите нрави и закона, така и
поради това, че са неравноправни, доколкото неравноправните клаузи са само един от
случаите, в които клаузата може да бъде приета за противоречаща на закона и добрите
нрави. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че се касае за
възнаграждения за уговорени допълнителни услуги между страните по договора. Въззивният
съд приема, че така както са уговорени, същите представляват услуги във връзка с
процедурата по отпускане или погасяване на кредита, респ. действия на кредитора по
усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК на същия не се
дължи заплащане на такси и комисионни. Наред с това клаузите, с които са уговорени
възнаграждения за посочените услуги, се явяват уговорени в противоречие с добрите нрави
и поради това неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като уговореното
възнаграждение е в значителни размери спрямо главницата по кредита и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие
и тези на потребителя. По силата на сключения договор длъжникът Н.И. е получил кредит в
размер на 5000,00лв., като дължимата сума по кредита е общо 12665,02лева, която сума
включва и възнаграждение от 3900лв. по закупен пакет от допълнителни услуги "Флекси" и
"Фаст" (с месечна вноска общо 351,82лева). Възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят и солидарният длъжник за предоставения пакет от допълнителни
услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. С оглед на това
настоящият състав приема, че така, както е уговорено това възнаграждение, създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и е в противоречие с добрите
нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации – тази на кредитора и тази на
заемателя/кредитополучателя, което е значително и то в ущърб на последния. Отделно от
това заплащането на възнаграждение от потребителя за допълнителни услуги е уговорено
предварително, т.е. то е дължимо за "възможността за предоставянето" на изброени услуги
(отлагане на погасителни вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна дата на
падеж и др.), както е посочено и в самия договор и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето обаче изискват
3
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Ето защо, тази нееквивалентност, заедно с възможността за
неоснователно обогатяване на кредитора представлява накърняване на добрите нрави и е
основание за нищожност на уговорката за допълнителната услуга "Флекси", поради което
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в тази му част правилно е
било отхвърлено. За услугата "Фаст" също няма ясно посочени критерии в договора - като
например в какъв срок става обичайното даване на становище по искането за кредит и в
какъв срок е приоритетното разглеждане. От договора е видно, че таксата се включва в
размера на погасителната вноска, следователно е определена от вече дадено становище за
отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата
от това.
Ето защо разпореждането в обжалваните части е законосъобразно и следва да се
потвърди.
По изложените съображения, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №895 от 02.11.2021г. по ч.гр. дело
№20212310100589 по описа за 2021г. на Елховски районен съд в частта, с която е
отхвърлено заявлението на "Профи кредит България"ЕООД гр.София за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 срещу длъжниците Н.С.И. и И.Х.Д. за сумата 1374 - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" и за сумата 2199,99лв. - неплатено
възнаграждение за закупена услуга "Флекси".
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4