Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.05.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ива Иванова като разгледа
докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 14728/2017
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е регресен иск от работодателя срещу
работника/служителя с правно основание чл. 54 ЗЗД за сумата в размер на 105
187, 57 лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ИЩЕЦЪТ- ДП „Н.к.Ж.и.“***, представлявано от инж. Т.П.- Директор на УДВГД София,
адрес: гр. София, област София, СО, район Сердика, бул. “*********, твърди, че
със заповед № ЛС 1523/ 17.10.2001 г. на Началник на НК „БДЖ“ - Поделение за
товарни превози - София, Ц.Й.П. е назначен на длъжността „ВР. С.П.“, 6 гр., в
гара Драгоман към ПТП - София. С допълнително споразумение № 25/ 11.02.2002 г. П.
е преназначен на длъжност „С.П.“ в гара Драгоман. Считано от дата 01.07.2002 г.
работодателят на г - н П. е променен, като новият му работодател е Предприятие
за експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура София 1 /ПЕПЖИ -
София 1/, за което му е съобщено чрез уведомително писмо и между страните е
подписано допълнително споразумение № 52/ 17.07.2002 г., като новата длъжност,
която е възложена на Ц.П. е „Ръководител движение“ в жп гара Калотина Запад при
ПЕПЖИ - СОФИЯ 1. С допълнително споразумение № 60/ 19.08.2002 г. Ц.П. е
преназначен на длъжност „Ръководител движение“ I степен в гара Драгоман към
ПЕПЖИ-СОФИЯ 1. С Решение на Управителния съвет /УС/ на Национална компания
„Железопътна инфраструктура“ е приета нова административно - управленска
структура на компанията, като, считано от дата 01.01.2007 г. Поделение за
експлоатация и поддържане на железопътната инфраструктура София 1 /ПЕПЖИ -
София 1/ се закрива и се създава Регионално управление на движението на влаковете
и гаровата дейност София към Поделение „Управление на движението на влаковете и
капацитета“ - Централно управление. Излага, че с оглед на преструктурирането на
компанията до Ц.П. е изпратено уведомително писмо от дата 29.12.2006 г. на Директор
на ПЕПЖИ – София 1, в което му е съобщено, че е преназначен на работа в
регионално поделение УДВЕД София към ДП „НКЖИ“ на безсрочен трудов договор,
считано от 01.01.2007 г., на длъжност „Ръководител движение” на жп гара
Драгоман. На тази длъжност Ц.П. е работил до дата 04.10.2010 г., когато поради
неизпълнение на служебните задължения му е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ със Заповед № 357/ 04.10.2010 г. на Директор на УДВЕД София. Посоченото
уволнение е предвид факта, че на дата
04.10.2010 г. между гарите Драгоман и Драгоил, на км 47 + 796, е настъпило
железопътно произшествие - челен удар на релсови превозни средства -
международен бърз влак /МБВ/ № 293, движещ се по направление Белград - София и
трудово - служебен влак /ТСВ/ № 10352, движещ се по направление Драгоман -
Димитровград. Навежда, че за горното събитие е било образувано наказателно
производство срещу Ц.Й.П., който се е признал за виновен и е сключил
Споразумение от 10.01.2013 г. с Районна прокуратура Сливница по НОХД. № 21/
2013 г. Ищецът твърди, че в пътния инцидент е пострадала П.В.М., ЕГН **********,
която е била пътник във влак МБВ № 293. Същата предявила претенция по чл. 49 ЗЗД срещу него и в резултат от воденето гр. д. № 3188/ 2015 г. по описа на СГС
и възз. гр. д. № 5279/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК, 4
състав, той бил осъден да и заплати следните суми: 99 929, 37 лв., представляваща изплатено
задължения по изп. д. № 20178530400637 по описа на ЧСИ А.Д., peг. № 853 КЧСИ, с
район на действие СГС, с взискател П.В.М.; сума в размер на 2 192, 76 лв.,
представляваща изплатени задължения по изп. д. № 20178530400638 по описа на ЧСИ
А.Д., peг. № 853 КЧСИ, с район на действие СГС, с взискател адв. Г.Д.Г.; сума в
размер на 1 872, 00 лв., представляваща държавна такса по гр. д. № 3188/ 2015
г. по описа на СГС, ГО, 1-1 2 състав, преведена по сметка на СГС; сума в размер
на 23, 44 лв. - депозит за вещо лице по гр. д. № 3188/ 2015 г. по описа на СГС,
ГО, 1 - 12 състав; сума в размер на 720, 00 лв., представляваща държавна такса
по възз. гр. д. № 5279/ 2016 г. по описа на САпС, ГК, 4 състав, предведена по
сметка на САпС; сума в размер на 300, 00 лв., представляващ депозит за вещо
лице за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза; сума в размер на 150, 00
лв. - държавна такса по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Общият
размер на посочените суми възлизал на 105 187, 57 лв., които намира, че на
основание чл. 54 ЗЗД ответникът следва да му заплати, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Излага, че
съдебното решението е постановено при участието на привлечените от ДП „НКЖИ” -
УДВГД София трети лица помагачи - Ц.Й.П. и „БДЖ - ПП“ЕООД. С оглед изложеното
моли съдът да уважи исковата молба, претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ – Ц.Й.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** чрез адв. А.Н.–
САК, оспорва иска по основание и размер. Твърди, че в рамките на воденото
гражданско дело по иска на пострадалата П.В.М. срещу настоящия ищец по реда на
чл. 49 ЗЗД са конституирани като трети лица помагачи на ищеца както той, така и „БДЖ - ПП“ ЕООД. Именно
с тяхното участие по делото е установено, че вина за настъпването на процесните
вреди носи и „БДЖ - ПП“ЕООД. Съответно
навежда, че ищецът има право да търси от него единствено припадащата му се част
от изплатеното обезщетение, в съответствие с размера на съизвършителството,
съобразно правилото на чл. 127 ЗЗД, а не изцяло заплатеното обезщетение. Освен
това излага, че следва да носи само ограничена имуществена отговорност спрямо
работодателя, тъй като е бил в трудовоправни отношения с него, а пострадалата е
била в договорни отношения с ищеца, като се позовава на решение № 308 от
27.07.2010 г., постановено по гр.д. № 1292/2009 г. на ОСГК на ВКС. Евентуално,
ако съдът приема, че следва да се прилага пълната имуществена отговорност, то
тогава прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, като
твърди, че същата тече от датата на извършване на увреждането. Намира за
неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски
в рамките на изпълнителните дела, тъй като същият е знаел, че е осъден да
заплати съответното обезщетение на пострадалата, но не е направил това
доброволно, като така сам е станал причина за завеждане на изпълнителните дела.
Съдът,
след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:
Между страните не съществува спор, а е видно и от
представените писмени доказателства, че считано от 01.01.2007 г. Ц.П. е преназначен на работа в регионално
поделение УДВЕД София към ДП „НКЖИ“ на безсрочен трудов договор, на длъжност
„Ръководител движение” на жп гара Драгоман, както и че същият е заемал
посочената длъжност при ищеца до 04.10.2010 г., когато поради неизпълнение на служебните
задължения му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ със Заповед № 357/
04.10.2010 г. на Директор на УДВЕД София.
Не се спори и се установява от представената заповед №
357/04.10.2010 г., че ответникът е бил уволнен от ищеца, тъй като на 04.10.2010
г. между гарите Драгоман и Драгоил, на км 47 + 796, е настъпило железопътно
произшествие - челен удар на релсови превозни средства - международен бърз влак
/МБВ/ № 293, движещ се по направление Белград - София и трудово - служебен влак
/ТСВ/ № 10352, движещ се по направление Драгоман – Димитровград, което е
резултат от поведението на ответника, изразяващо се в нарушение на чл. 344,
ал.2, чл. 346, ал.1 от Правила за движение на влаковете и маневрената работа в
железопътния транспорт и чл. 397, т.4, б. „ А“ от Наредба № 58 за правила за
техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт.
Безспорно е установено по делото, че за посоченото
събитие е образувано НОХД № 21/ 2013 г. по описа на Районен съд гр. Сливница, завършило със влязло в сила споразумение, с
което Ц.П. се е признал за виновен в
това, че на 04.10.2010 г. около 07,52 минути на ж.п. линия, в междугарието
Драгоман- Драгоил, обл. Софийска, в качеството на ръководител на движението
ж.п.гара Драгоман е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице,
сред които П.В.М., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност- ръководство на
движението и маневрирането на влаковете, като е нарушил разпоредби от Правила
за движение на влакове и маневрена работа в железопътния транспорт, Наредба №
58 от 02.08.2006 г. за правила да техническа експлоатация, движение на влакове
и сигнализация на железопътния транспорт и Закона за железопътния транспорт и
Технология на гара Драгоман, а именно: чл.9, чл. 97, ал.2, чл. 149, чл. 264,
ал.1, чл. 344, ал.1 и ал.2, чл.346, ал.1, чл. 359, ал.1, ПДВМР и чл. 132, ал.1, чл. 384, ал.1, чл. 397, т.4,
б. „а“ от Наредба № 58 и 303 от ПТЕ, чл. 36 от ЗЖТ, т.30, б. „ Й“. От представеното споразумение е видно, че
осъщественото от ответника поведение във връзка с процесния инцидент, довел до
причиняване на вреди и съответно до тяхното обезщетяване по реда на чл. 49 ЗЗД
от страна на ищеца, съставлява престъпление по чл. 134, ал.3, пр.2 вр. ал.1 пр.2 НК.
Няма спор между страните и относно факта, че пострадалата
при ПТП Петя Митева е завело гр. дело № 3188/2015 г. по описа на СГС,
въззивно гр.д. № 5279/2016 г. на Софийски апелативен съд срещу настоящия
ищец с правно основание чл. 49 ЗЗД, като
искът е частично уважен и въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищеца
е образувано изпълнително дело № 20178530400637 по описа на ЧСИ А.Д.. Видно е
от представените писмени доказателства, че в рамките на развилото се
производство по гр.д. № 3188/2015 г. по описа на СГС,
въззивно гр.д. № 5279/2016 г. на Софийски апелативен съд настоящият ищец
е привлякъл като трети лица помагачи на страната на ответника Ц.П. и „БДЖ - ПП“ЕООД.
Съобразно приетото и неоспорено по делото заключение на
съдебно счетоводна експертиза, в хода на изпълнителното производство, ищецът е
изплатил следните суми като обезщетение на пострадалата на основание чл. 49 ЗЗД
и репариране на извършени от нея деловодни разноски пред съд и в рамките на
изпълнителното дело: 1872 лв. държавна такса, 23,44 лв. депозит за вещо лице, 300
лв. заплатен депозит за съдебно счетоводна експертиза и 150 лв. заплатен
депозит за съдебномедицинска експертиза по гр.д.№ 3188/2015 г. по описа на СГС,
102 122,13 лв. в полза на взискателя Петя Митева( вкл. за процесуалния й
представител и разноски по изпълнително производство) и сумата от 720 лв.
заплатена държавна такса за въззивното обжалване на първоинстанционното съдебно
решение. Общо сумата е в размер на 105 187,57 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск следва да се квалифицира по чл.54 от ЗЗД,
съобразно който лицето, което отговоря за вреди, причинени виновно от другиго,
има иск против него, за това, което е платил. От представените доказателства и
твърденията на страните е видно, че ищецът, в качеството си на работодател на
ответника, е бил осъден да изплати обезщетение на пострадал пътник във влак на
основание чл. 49 ГПК. Когато възложителят на работата заплати обезщетение на
увредения, той има на разположение обратния иск по чл. 54 ЗЗД срещу прекия
причинител, заедно със законната лихва от деня на плащането.
При тази
квалификация на иска, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на валидно трудово правоотношение между него и
ответника към момента на причиняване на вредата, че вредата е причинена от
работника при или по повод на възложената му работа, както и че е изплатил
обезщетение на пострадалото трето лице. По тези основни елементи от предмета не
се спори , а исе събраха доказателства.
Ответникът следва да докаже възраженията си.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че следва да носи ограничена имуществена
отговорност спрямо своя работодател. От събраните в хода на делото
доказателства се установи, че поведението на същия във връзка с настъпването на
процесната катастрофа е квалифицирано като престъпление с влязло в сила
споразумение, което има правните последици на влязла в сила присъда. Съответно,
приложение намира разпоредбата на чл. 203, ал.2 от КТ, тъй като вредата, която
е обезщетил работодателят, плащайки на увреденото от работника лице на основание
чл. 49 от ЗЗД, е причинена от последния в резултат на извършено престъпление,
поради което и отговорността на служителя спрямо неговия работодател се
определя от гражданския закон по правилото на чл. 54 ЗЗД. (ППВС № 17/18.11.1963 г., т.6, изр.5). Аргумент
за противно тълкуване не може да се извлече от нормата на чл. 206, ал. 3 от КТ,
тъй като тя касае пределите на отговорността на работника или служителя по
регреса на работодателя, но когато е приложима хипотезата на ограничената
имуществена отговорност - чл. 206, ал. 1 от КТ, а именно, когато вредата е
причинена поради небрежност при или по повод извършването на възложената
работа. В тази връзка неоснователно е и позоваването на практиката, възприета
в съдебно решение № 308 от 27.07.2010
г., постановено по гр.д. № 1292/2009 г. на ОСГК на ВКС, доколкото и в разглеждания
в това дело случай не се касае до причинени на трети лица вреди в резултат от
извършено престъпление. С оглед приетото неосносими се явяват въпросите дали е
бил налице договор между работодателя и пострадалата.
Видно от събраните в хода на делото доказателства и
становищата на страните, безспорно е установено по делото, че ответникът е имал
качеството на работник/служител при ищцовото дружество, както и че същият с
престъпното си поведение е причинил настъпването на катастрофата между
влаковете, която е довела до възникване на вреди на трето лице. Безспорно се
установи, че ищецът е изплатил обезщетение на пострадалото лице на основание
чл. 49 ЗЗД, предвид което за него възниква правото да предяви регресен иск
срещу прекия причинител на увреждането.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че освен него и други лица са съизвършители
на вредоносния резултат, предвид което на основание чл. 127 ЗЗД отговорността
им следва да бъде разделена и съответно същият дължи само припадащата му се
част. По делото е представено влязло в сила споразумение по НОХД № 21/ 2013 г. по описа на
Районен съд гр. Сливница, с което ответникът се е признал за виновен в
извършването на престъпление, което е довело до настъпването на процесните
вреди за третото лице. Това споразумение има правните последици на влязла в
сила присъда, която установява по задължителен за настоящия съд начин кой е деецът, кое е деянието, неговата
противоправност и вината. Доколкото едно евентуално съпричиняване или
съизвършителсво не е обхванато от състава на престъплението, за което е осъден
ответникът, то същият има правото да направи възражение за наличието на такова
в рамките на гражданскоправния спор за обезщетение на причинените вреди, както
когато искът е предявен директно срещу него, така и когато той е насочен срещу
неговия работодател на основание чл. 49 ЗЗД и той е конституиран като трето
лице помагач на същия. В последния случай той дори следва да направи това свое
възражение с оглед опасността същото да бъде преклудирано, предвид обвързващата
сила на мотивите на съдебното решение между него и ответника, чиито помагач е. От
представените по делото доказателства се установи, че пострадалото при
железопътната катастрофа лице е предявило иск по чл. 49 ЗЗД срещу настоящия
ищец, като по делото като трети лице помагачи са конституирани, както настоящия
ответник Ц.П., така и „БДЖ - ПП“ЕООД. В рамките на това дело е бил повдигнат
въпросът за съизвършителство по повод причинените вреди от страна на двамата
помагачи, но въпросът не е бил обсъден в мотивите на постановеното съдебно
решение. Обвързващата сила на мотивите между настоящия ищец и ответника, които
са били съответно ответник и подмогаща страна в рамките на производството по
чл. 49 ЗЗД, обхваща единствено тези въпроси, които са станали част от мотивите
на решаващия съд. Предвид факта, че съдът е пропуснал да обсъди наведените
доводи за наличие на съизвършителство и не е извел мотиви по този въпрос, то следва
да се приеме, че възражението на ответника не е преклудирано и следва да се
разгледа в настоящето дело.
Доказателствената тежест за установяване на наличието на
съизвършителство, което е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 127 ЗЗД
е на ответната страна. В хода на производството обаче същата не е ангажирала
никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за наличието на такова,
предвид което съдът приема, че твърдението е неоснователно. Такова, съответно
се явява и възражението за разпределение на отговорността на ответника за
изплатеното от работодателя обезщетение
съобразно правилото на чл. 127 ЗЗД.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна
давност. Погасителната давност за регресния иск по чл.54 ЗЗД започва да
тече от деня на плащането на вредите от работодателя в полза на увреденото лице,
а не от деня на настъпване на увреждането, както твърди ответникът. Законът не
е уредил притезанието по чл. 54 от ЗЗД като суброгаторно. Платилият не встъпва
в правата на удовлетворения кредитор, за да е важима спрямо него общата искова
давност в отношенията увредено лице – деликвент. Този иск, при наличие на
всички други предпоставки, би бил основателен дори и да е изтекла давността по
иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, стига да е спазен давностния срок за
неговото предявяване, който има самостоятелен начален момент. С оглед
изложеното и като съобрази данните от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съдът намира, че погасителната давност за претендираното
вземане не е изтекла към датата на подаване на исковата молба.
Неоснователно се
явява възражението на ответника, че
не следва в полза на ищеца да се присъждат разноските, направени от него в хода
на изпълнителното производство. Ищецът, в качеството на работодател,
носи гаранционно обезпечетилна отговорност, но положението му не е идентично с
това на суброгиралия се кредитор. Той няма свой собствен интерес, заради които
да изпълнява задължението на действителния длъжник, а изпълнява свое законово задължение
да обезщети пострадалите от поведението на негови работници/служители при
осъществяването на възложена от него дейност. След като е обезщетил пострадалия
на основание чл. 49 ЗЗД, той има право на регрес срещу виновния работник за
всичко, което е изплатил- обезщетението, лихвите върху него, съдебните разноски
и разноските по изпълнението, което следва и от разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
сторените в хода на делото разноски в размер на 4 207,50 лв. заплатена
държавна такса, 200 лв. деловодни разноски и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ц.Й.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***
чрез адв. А.Н.– САК, на основание чл. 54 ЗЗД, да заплати на ДП „Н.к.Ж.и.“***,
представлявано от инж. Т.П.- Директор на УДВГД София, адрес: гр. София, област
София, СО, район Сердика, бул. “********* твърди, че със Заповед № ЛС 1523/
17.10.2001 г. на Началник на НК „БДЖ“ - Поделение за товарни превози – София
сумата от 105 187,57 лв., ведно със законната лихва от 13.11.2017 г.(датата на
предявяване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата,
представляваща заплатено от ДП „Н.к.Ж.и.“*** обезщетение за причинени вреди на П.В.М.,
ЕГН **********, пострадала на 04.10.2010 г. , като пътник във влак, когато
между гарите Драгоман и Драгоил, на км 47 + 796, е настъпило железопътно
произшествие - челен удар на релсови превозни средства - международен бърз влак
/МБВ/ № 293, движещ се по направление Белград - София и трудово - служебен влак
/ТСВ/ № 10352, движещ се по направление Драгоман – Димитровград, за което е
осъден с влязло в сила съдебно решение на основание чл. 49 ЗЗД по гр.д. №
3188/2015 г. по описа на СГС, въззивно гр.д. № 5279/2016 г. на Софийски
апелативен съд.
ОСЪЖДА Ц.Й.П., ЕГН:********** да заплати на ДП „Н.к.Ж.и.“*** сумите
от 4 207,50 лв. заплатена държавна такса, 200 лв. деловодни разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :