№ 460
гр. С., 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500485 по описа за 2023 година
С решение № 141 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 58/2022 г., СОС, V с-в,
отхвърля исковете на Ц. Ц. Й. и В. Н. Й., с правно основание чл. 432 КЗ,
предявени срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на
обезщетение в размер на по 100 000 лв. на всеки ищец за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техният внук В. Н. В., настъпила при
ПТП.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Ц. Ц. Й. и В. Н. Й..
Считат, че по силата на принципа в чл. 52 ЗЗД и други лица извън най-
близкия семеен и родствен кръг могат да получат обезщетение на
неимуществените вреди ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка. Считат, че от доказателствата се установяват
изключително близки отношения между ищците и техния внук и загубата му
следва да се обезщети. Претендира се отмяна на решението и уважаване на
исковете.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ не взема становище в
писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
1
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищците Ц. Ц. Й. и В. Н. Й. твърдят, че на *** г. при ПТП загинал
техният внук В. Н. В., на 22 г. Твърдят, че понесли изключително тежко
загубата на своя родственик, поради което претендират от ответника (при
когото е застрахована гражданската отговорност на виновния водач)
обезщетения за търпените болки и страдания в размер на по 100 000 лв. за
всеки от тях, ведно със законната лихва от 20.11.2021 г., както и разноски.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва исковете по
основание и размер.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че при ПТП на *** г. загинал В. Н. В., внукът на ищците.
Приети са СМЕ и САТЕ.
Св. П. В. И., разказва, че от 2016 г. съжителства с Н. В. Н. – баща на
загиналия и син на ищците. Според нея родителите на загиналия В. се
разделили, когато той бил на годинка и нещо, като Н. си вземал детето по
закон, като го гледали той, баба му и дядо му – уикендите, по 40 дни през
лятото, за което тя била виждала снимки. Св. И. счита, че не може да се каже,
че В. е живял с майка си, тъй като след 16-годишна възраст той цяло лято бил
в ***, както и петък, събота и неделя, макар и да учел в С.. Свидетелката
сочи, че тя самата живее в С. с майка си. Според впечатленията й баба му Ц.
се грижела изключително много за В. - готвела му, гледат го като все едно му
е майка, с дядо си той ходел заедно на разходки по планината, за риба, на
футболни мачове. Когато В. идвал в *** живеел на етажа на баща си, а в друга
къща отзад живеели баба му и дядо му. В С. В. живеел с майка си, но когато
станал на 15-16 години, баща му си го е вземал според това, което е било
отсъдено, ходели на море с дядо си и баща си. Според показанията загубата се
отразила много зле на ищците, те били на успокоителни, всеки ден ходели на
гробищата и не могат да го прежалят. В. бил кръстен на дядо си В.. Ищецът
имал сериозни здравословни проблеми, пиел хапчета, ищцата приемала
всичко вътрешно, не издавала емоция, но и двамата били дали всички грижи
2
за него и приемали тежко събитията.
Като свидетел е разпитана св. В. Б. В., майка на загиналия. Разказва, че
се развела с бащата на В., когато той бил на две години и баща му го вземал
всяка събота от 9 до 6 ч. Когато В. станал по-голямо момче се виждали и през
другите дни. Родителите на В. също живеели в *** и когато В. ходел там той
отсядал и при тях, и при ищците. В. често ходел там и имал приятели.
Доколкото знае бащата на В. живеел в С..
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на *** г. загинал
внукът на ищците. Последните съгласно възприетите в съдебната практика
разрешения в тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г., ОСНГТК на ВКС, попадат в кръга на лица, имащи право да претендират
обезщетение за търпени болки и страдания от загуба на близък. В хода на
настоящото производство обаче не се доказа тяхната материално правната си
легитимация. За да бъде основателна претенцията на ищците е необходимо да
се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт
извънредни и продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Предвидено според цитирания
тълкувателен акт е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
3
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.“.
При преценка на събраните в настоящото производство доказателства
настоящият състав намира, че макара и безспорно бабата и дядото на
загиналия младеж да търпят мъка, болка и да страдат от неговата загуба, не се
касае до изключението, отразено по-горе. Житейската ситуация в
разглеждания случай не се характеризира със специфика, отличаваща я от
обичайните отношения между внук и дядо и баба. Събраните доказателства
установяват, че ищците са обичали внучето си и са се грижели за него, когато
то им е гостувало, но не установяват нетипично сложили се обстоятелства,
които в актуалната практика на съдилищата са послужили за признаване на
право на обезщетение, като например внуци, отглеждани преимуществено от
баби и дядовци при отсъстващи или починали родители, по-големи братя и
сестри, изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи
съвместно без родители, близнаци и пр. В случая се установяват нормални и
близки отношения със загиналия, които нямат характер на извънредно
интензивни, или необичайно емоционални. Няма данни в живота на
родствениците да е имало такива събития, които по нехарактерен и нетипичен
начин да са създали отношения на засилена емоционална близост и
необичайно силна и извънредна привързаност между тях. Ето защо наличните
доказателства не могат да аргументират извод, че емоционалната връзка
между внукът и дядото и бабата е от такова необичайно и необикновено
естество, че да се характеризира с визираната в ТР № 1 от 21.06.2018 г.
изключителност. Те не са били членове на едно домакинство, живеели са в
различни къщи и градове, общували са през почивните дни и ваканциите, не
се установява наличие на засилена помощ и подкрепа от страна на внука
спрямо ищците и пр. С други думи не се доказва връзката между роднините
да е била с такова съдържание, че да наподобява на отношенията, установени
в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които безспорно са
признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпени
неимуществени вреди.
4
Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия
състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., гр.д. № 1694/20 г., САС, 14
с-в, където също е прието, че наличието на привързаност и уважение,
характерни и общоприети за традиционното българско семейни и
отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за
да се обоснове извод за материално правна легитимация на претендиращия
обезщетение. Необходимо според състава е наличие на изключителна по
характер връзка между загиналият и ищците, която да превишава по естество
обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и
интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини.
При така формираните изводи решението на окръжния съд следва да се
потвърди, а въззивната жалба – да се отхвърли.
При този изход на спора в настоящото производство се следват
разноски само на застрахователя в размер на 300 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 141 от 12.12.2022 г. по гр. д. № 58/2022 г.,
СОС, V с-в.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Й., **********, и В. Н. Й., ЕГН **********, да
заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, разноски в
размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5