Разпореждане по дело №41309/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 102423
Дата: 18 август 2023 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110141309
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 102423
гр. С., 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20231110141309 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С" ООД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу К. С. Ч. с ЕГН ********** за вземания в размер на 900
лв. - главница по договор за паричен заем кредит № ... от 23.06.2022г., ведно със законна
лихва от 30.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 182,22 лева
възнаградителна лихва за периода 23.06.2022г. до 23.02.2023г.; 781,78 лв. - договорна
неустойка – дължима за периода от 23.06.2022г. до 23.02.2023г.; 121,30 лв. - законна лихва за
забава за периода от 01.09.2022г. до 01.06.2023г.; 186,40 лв. - неустойка за забава, дължима
считано от 23.10.2022г., разходи за събиране на вземането поради забава в плащането в
размер на 135лв. за времето от 01.08.2022г. до 01.06.2023г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна /възнаградителна/ и законна лихва за забава, като за останалата част от
вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора
касаещи тяхната дължимост, поради противоречие със закона и добрите нрави.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на
СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д. №2473/2018 на СГС).
Неустоечната клауза за сума в размер на 781, 78 лв. за непредставяне в срок на обезпечение
чрез поръчителство на задълженията му по договора или банкова гаранция прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Въпреки, че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
1
кредита, поради което целта й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед
конкретно неизпълнение. Освен това, към клаузата за неустойка в претендиран размер на
781, 78 лева в случай на неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение се претендира и неустойка за забава в размер на 186, 40 лв., която ведно със
задължението за заплащане на лихва за забава, противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.
Недължимостта на претендираната неустойка за забава в размер на 186, 40 лв. се обуславя и
от разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът
има право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се
претендира от заявителя. Вредите, чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка,
както и със сумата от 135 лв. – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането,
представляват допълнителна дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита,
поради което същата има характер на допълнителна такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление с вх. № 1299/30.06.2023г. по описа на РС З,
изпратено за разглеждане по подсъдност н СРС, подадено от „С" ООД, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение срещу К. С. Ч. с ЕГН ********** за вземания в размер
на: 781,78 лв. - договорна неустойка – дължима за периода от 23.06.2022г. до 23.02.2023г.;
186,40 лв. - неустойка за забава, дължима считано от 23.10.2022г. и разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането в размер на 135лв. за времето от 01.08.2022г. до
01.06.2023г., дължими по договор за паричен заем кредит № ... от 23.06.2022г.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2