РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Силистра, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н.Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20203420101410 по описа за 2020 година
ИЩЕЦЪТ “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№ *********, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК ............................., със
седалище в гр.С., ЖК“М.“...,Бизнес Парк С., сгр...., моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи следните суми:
6 797.61 лева,представляваща главница по договор за потребителски кредит PLUS-
11155360/09.02.2015г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 24.07.2020г. до окончателното изплащане
на задължението;
259.73- мораторна лихва, дължима за периода 05.12.2018г.- 08.07.2020г.;
Претендира разноските си по настоящото делото и тези, направени в заповедното
производство.
В условия на евентуалност, в случай, че съдът не възприеме доводите за наличие на
предсрочна изискуемост на задълженията, то да осъди ответницата да заплати същите суми,
на основание цитирания договор.
ОТВЕТНИКЪТ Г. Н. АЛТ., с ЕГН **********, от с.И., обл.Сс, чрез назначената от
съда адв.Е.Т., е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
Счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не е надлежно
уведомена за това. В приложената обратна разписка е вписано името , но е видимо ясно, че
подписът не е неин. Поради това счита, че ако ищецът иска да се ползва от този документ,
то следва да докаже неговата автентичност.
1
Излага подробно доводите си, че договора за потребителски кредит е недействителен,
тъй като не отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, а
именно липсва разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита. В договора не е посочено, че се дължи възнаградителна лихва, а от приложената от
ищеца справка е видно, че при договорена главница от 56 лева, е събрана 162.50 лева лихва
и 56 лева –главница застраховка кредит, от които първото не е договорено, а второто е
необосновано договорено, което противоречи на добрата търговска практика.
Това поставя по съмнение начина на формиране не годишния процент на разходите,
посочен в договора.
Друг неизяснен въпрос е този по застраховката „Защита на плащанията“. Отново в
противоречие на добрите нрави, при кредит от 10 000 лева е договорена застраховка в
размер на 4704 лева. Липсват доказателства анулирана ли е застраховката, считано от
05.04.2019г. В такъв случай, не става ясно защо ответницата е задължена да заплаща
месечна вноска в размер на 56 лева до края на договора за кредит.
Не става ясно, канил ли е кредиторът застрахователя да заплати задълженията на
ответника поради настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Не става ясно защо е прието, че последното плащане е на 05.11.2018г., а не са
съобразени последващи плащания по кредита, извършени в периода 29.07.2019г.-
17.12.2019г. когато е внесена сумата от 2960 лева, което поставя под въпрос датата на
настъпване на предсрочна изискуемост.
Въз основа на всичко изложено, моли съда да приеме, че договорът е недействителен
на основание чл.22 от ЗПК и да отхвърли предявения установителен иск.
Ако съдът приеме, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
осъдителния иск, то да уважи иска за остатъка от неплатената главница по кредита, т.е.
чистата стойност на неизплатения кредит.
Като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1
във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
В условия на евентуалност,осъдителни искове за същите суми, на основание
чл.79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не оспорва факта, че между него и ищеца, на 09.02.2015г., е сключен Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта PLUS-11155360.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на месечните погасителни
вноски от страна на кредитополучателя, ищецът счита кредита за предсрочно изискуем от
05.12.2018г. /Датата на настъпване на предсрочна изискуемост се оспорва от ответника/.
До длъжника е изпратена покана, с която е уведомен, че кредиторът счита вземанията си
2
по кредита за предсрочно изискуеми. /л.27 по делото/. Волеизявлението е достигнало до
Г.А. на 16.04.2019г. / товарителница на МиБМ Експрес ООД- л.28/.
Ищецът признава, че след обявяването на кредита за предсрочно изискуем е периода
29.07.2019г.- 17.12.2019г. е получил плащания в общ размер на 2 960 лева./Справка л.26/.
На 24.07.2020г. БНП Париба е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 755 по описа на РС-Силистра. Исканията са
частично уважени и е издадена е Заповед №1451/28.07.2020г. за сумите от 6 797.61 лева –
главница и 295.73 лева- обезщетение за забава. Постановен е отказ за сумата от 216.78 лева-
възнаградителна лихва за периода 05.11.2018г.- 05.03.2022г.
Тъй като длъжникът не е открит на заявените постоянен и настоящ адрес и не е
установено регистрирано трудово правоотношение, на кредитора е указано, че следва да
предяви иск за установяване на вземанията си, по издадената заповед.
В изпълнение на тези указания, той предявява исковата молба, по която е образувано
настоящото производство.
От правна страна:
Няма спор между страните, че обвързващия ги договор е потребителски по
смисъла на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и като такъв би следвало да отговаря на
въведените с този закон изисквания. Съгласно чл.10 от ЗПК, такъв договор се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Анализът на приложения договор показва, че той не отговаря на изискването да е ясен и
разбираем за потребителя. Договорено е, че размерът на кредита е 10 000 лева, размерът на
застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“-4704 лева и 275 лева такса
ангажимент. Изрично е посочено, че общата стойност на плащанията е 23 105.10 лева, която
не отговаря на сбора на изброените по-горе суми -14 979 лева. Разликата от 8126.10 лева,
вероятно е формирана по посочения в т.3 от Договора: “погасителните вноски…
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с добавка, покриваща разноските на
Кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, представляваща
печалба на Кредитора“. Или компонентите на тази сума са поне два- съответната такса
/неясно каква и в какъв размер/, покриваща разноските на кредитора за подготовка и
обслужване на заема и печалбата на кредитора или възнаградителната лихва- без да е
посочен конкретния ѝ размер.
Така формулирани задълженията изискват изчисления и задълбочено проучване на целия
договор, което се предполага, че би затруднило потребителя. Очевидно е, че е затруднило и
процесуалния му представител, въпреки правните знания и опит, които притежава, защото
поддържаната от него теза е, че договорът не съдържа клауза за заплащане на
възнаградителна лихва. Това убеждение се утвърждава и от погасителния план, в който е
посочен размера на месечната вноска, без да е ясно какво включва тя. Това противоречи и на
3
изискването на чл.11,т.12 от ЗПК, планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно
чл.22,от ЗПК. В настоящия случай, съдът приема, че не е спазена разпоредбата на чл.10,ал.1
и чл.11,т.12 от ЗПК. Това налага той да бъде обявен за недействителен. От това, и от
нормата на чл.23 от ЗПК, следва, че ответницата дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От заключението на вещото лице, по назначената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, 24.07.2020г.
ответницата вече е заплатила на кредитора сумата от 14 789 лева. Допълнително е заплатила
още 2960 лева. След образуване на исковото производство, на 16.08.2021г. е заплатена
сумата от 2 926.57 лева, от което следва, че Г.А. е погасила чистия размер на задълженията
си по договора, поради което не дължи на ответника, претендираните в заповедното и в
настоящото производство суми.
Това налага да бъдат отхвърлени предявените установителни и евентуалните осъдителни
искове.
Дори да не бъдат споделените тези доводи, налице са и други аргументи, които
обосновават отхвърляне на предявените претенции. Следва да се има предвид и следното:
Договорената клауза за заплащане на такса ангажимент противоречи на чл.10а,ал.2 от
ЗПК и е нищожна по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като липсва основание кредиторът да
начислява такса за това, че е изпълнил задължението си да предостави заема и сам се е
съгласил да не променя лихвения процент за срока на договора. /В този смисъл е и
практиката на ОС-Сс- Решение № 18/27.05.2021г. постановено по в.гр.д.№ 119/21г. по описа
на съда/.
От изложеното от ищеца, приложения погасителен план и договора става ясно, че наред
със заемното правоотношение е възникнало и застрахователно правоотношение. Договорът
за застраховка не е приложен. Макар, че това правоотношение не е било предмет на
заповедното производство и не е въведено като такова и по настоящото производство, то не
може да бъде пренебрегнато, тъй като следва да бъде преценена неговата действителност,
понеже заплатената от ответницата сума е значителна и този факт има отношение към
правилността на извършеното от кредитора разпределение на постъпилите плащания,
респективно се отразява на погасения размер на главницата.
Не се представени доказателства за наличието на такъв договор, за изпълнение от страна
на посредника на задължението за заплащане на застрахователните премии. Въпреки
изложеното в договора, реалната фактическа обстановка налага извода, че сключването на
тази застраховка е условие за сключване на договора за кредит, което допълнително
„оскъпява“ цената на кредита, съответно се отразява на реалния размер на годишния
4
процент на разходите, който в такъв случай не съответства на посочения в договора. Това от
своя страна води до заобикаляне на нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК, ограничаваща размера на
ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. А заобикалянето на
законовата разпоредба води до нищожност на клаузата в договора. /В този смисъл е и
Решение № 18/27.05.2021г. постановено по в.гр.д.№ 119/21г. по описа на ОС-Сс/.
Следователно, очевидно е, че при нищожност на тези две коментирани клаузи в договора,
извършеното от кредитора „разнасяне“ / използвания в експертизата термин/ на плащанията
не съответства на действително дължимите суми. Като се съобрази размера на заплатените
от ответницата суми и размера на задължението без таксата и застрахователните премии,
налага се извода, че ответницата е погасила задължението си.
На фона на тези разсъждения обсъждането на възражението кога е настъпила
предсрочната изискуемост на задълженията е безпредметно, а и би било неточно без
съответните експертни изчисления. Поради това съдът няма да коментира това възражение
на ответницата.
По изложените съображения, съдът отхвърля предявените искове като недоказани и
неоснователни.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд -
Силистра
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД,предявени от “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, рег.№ *********, чрез “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.КЛОН БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК ..........................., със седалище в гр.С.,
ЖК“Мл.“...,Бизнес Парк С., сгр....., да се признае за установено, че Г. Н. АЛТ., с ЕГН
**********, дължи следните суми:
6 797.61( шест хиляди седемстотин деветдесет и седем лв.и 61 ст.) лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит PLUS- 11155360/09.02.2015г.,
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение- 24.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
259.73(двеста петдесет и девет лв. и 73 ст.)- мораторна лихва, дължима за периода
05.12..2018г.- 08.07.2020г.;
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ с правно основание чл. 79,
ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД, предявени от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж”, рег.№ *********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.КЛОН
БЪЛГАРИЯ”, с ЕИК ......................, със седалище в гр.С., ЖК“М.“4,Б. П. С., сгр..... да бъде
осъдена Г. Н. АЛТ., с ЕГН **********, да му заплати следните суми:
6 797.61( шест хиляди седемстотин деветдесет и седем лв.и 61 ст.) лева,
5
представляваща главница по договор за потребителски кредит PLUS- 11155360/09.02.2015г.,
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение- 24.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението;
259.73(двеста петдесет и девет лв. и 73 ст.)- мораторна лихва, дължима за периода
05.12..2018г.- 08.07.2020г.;
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Сс, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6