РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Сандански, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20201250100772 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и е образувано по иск, който е предявен от „Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано
от Н. Н. и С. П. против Я.Р. Я. - Ю. от гр. С**********.
Ищецът сочи, че между него и ответницата е бил сключен договор за банков кредит от
28.08.2012 г., по силата на който на ответницата е бил предоставен кредит в размер на
630,00 евро. Сочи, че кредитът е бил усвоен на 28.08.2012 г. Сочи, че на 30.08.2017 г. е
изтекъл срокът за погасяване на кредита, но от страна на ответницата са останали
неизплатени задължения за главница и лихви. Сочи, че на 18.01.2019 г. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за исковите суми, представляващи
неизплатени задължения по договора за кредит. Сочи, че заповедта за изпълнение е била
издадена и е била връчена на ответницата със залепване на уведомление, поради което му е
било указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 560, 85 евро, представляваща просрочена и
непогасена главница, сумата от 242, 57 евро, представляваща договорна лихва за периода от
30.06.2013 г. до 30.08.2017 год., сумата от 504, 55 евро, дължима наказателна лихва за
периода от 30.07.2013 год. до 16.01.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.
Ищецът иска от съда да осъди ответницата да му заплати направените разноски в
заповедното производство и в настоящото производство.
Ответницата, чрез особения представител, подава отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва, че е получила заемната сума. Оспорва действителността на договора.
1
Твърди, че клаузите на договора противоречат на разпоредбите на ЗПК – чл. 11, ал. 2, чл. 11,
ал.1, т. 20 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. На основание чл. 26, ал.1, предложение трето от ЗЗД прави
възражение за нищожност на клаузите в договора, с които е уговорено заплащането на
лихвен процент на ГПР и на обезщетение за забава като несправедливи. При условията на
евентуалност, на осн. чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, прави възражение за погасяване по давност
на вземанията за лихви.
В съдебно заседаните ищецът поддържа иска. Ответницата, чрез особения
представител в съдебно заседание поддържа писмения отговор, с който оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
На 18.01.2019 г. „Първа Инвестиционна банка“ АД подала заявление пред Районен
съд - Сандански за издаване по реда на чл. 417 от ГПК на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу Я.Р. Я. - Ю. за сумата от 560, 85 евро, просрочена главница по
договор за за банков кредит № 006LD- R -003368/28.08.2012 год., за сумата от 242, 57 евро,
просрочена договорна лихва за периода от 30.06.2013 год. до 30.08.2017 год., за сумата от
504, 55 евро, просрочена наказателна лихва за периода от 30.07.2013 год. до 16.01.20219
год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и за разноските по делото. Към заявлението били
представени извлечение от счетоводните книги на банката за размера на дълга на Я. Я. – Ю.
и копие на договор за за банков кредит № 006LD- R - 003368, сключен на 28.08.2012 год.
между банката и Я. Я. – Ю.. По заявлението било образувано ч. гр.д. № 56/ 2019 година.
На 22.01.2019 год. съдът уважил заявлението, допуснал незабавно изпълнение на
процесните парични вземания и издал срещу Я.Я. – Ю. заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ № 153 за горепосочените суми, както и за разноските по
делото. На същата дата в полза на банката бил издаден и изпълнителен лист.
Понеже заповедта за изпълнение била връчена от съдебния изпълнител на длъжника със
залепване на уведомление, на 12.08.2020 година на банката – заявител и ищец по
настоящото дело било връчено съобщение, с което им било указано, че заповедта за
изпълнение била връчена със залепване на уведомление, поради което могат да предяват иск
за установяване на вземането. Настоящият иск бил предявен на 10.09.2020 год.
Съдът не обсъжда като доказателство по делото договор за банков кредит № № 006LD- И
- 003368/28.08.2012 год. и погасителен план към него, тъй като с определение от открито
заседание, проведено на 06.07.2021 год. на основание чл. 183 от ГПК, съдът ги е изключил
от доказателствата по делото. Въпреки предоставената възможност ищецът не е
представил по делото в определения срок – до първото съдебно заседание, насрочено за
06.07.2021 год. оригиналите на двата документа. За това задължение ищецът е бил уведомен
съгласно определение № 16/ 07.05.2021 год. на 20.05.2021 год. с получаване на призовката за
първото с.з.
Съдът не обсъжда като доказателство по делото и заключението на съдебно-
счетоводната експретиза, тъй като изводите на вещото лице са изградени върху неприетия
като доказателство по делото договор за банков кредит.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен:
Ищецът не доказа, че има вземания спрямо ответницата Я.Ю. в претендираните
размери, по силата на договор за банков кредит. Не се установи, че ответницата е сключила
договор с “Първа Инвестиционна банка” АД, поради което за нея не е възникнало
задължението да погасява месечните вноски по този договор и не дължи на банката
процесните суми за главница и лихви. Поради липсата на договор между страните, съдът не
обсъжда възраженията на ответницата срещу клаузите в договора.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата не дължи на “Първа
инвестиционна банка” АД процесните суми, поради което намира предавения от банката иск
за установяване дължимостта на тези суми за неоснователен, който следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора съдът не присъжда в полза на ищеца разноските по настоящото
дело и разноските в заповедното производство.
Водим от горното и на осн. чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК , чл. 240 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. С******, бул. „Д***** Ц*****“ №**, представлявана от изпълнителните директори Н.
Н. и С. П. срещу Я.Р. Я. – Ю. от гр. С*********, ул.“И******“ № * за установяване на
вземането по издадена срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 153/ 22.01.2019 г. по ч.гр.д. № 56/ 2019 г. по описа на Районен съд
гр. Сандански за следните суми: сумата от 560, 85 евро (петстотин и шейсет евро и 85
евроц.), представляваща просрочена и непогасена главница, сумата от 242, 57 евро (двест
четиридесет и две евро и 57 евроц), представляваща договорна лихва за периода от
30.06.2013 г. до 30.08.2017 год., сумата от 504, 55 евро (петстотин и четири евро и 55
евроц.), дължима наказателна лихва за периода от 30.07.2013 год. до 16.01.2019 год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3